Ако не се беше скъсал чувалът с боклука, ситият Александър, както обикновено, щеше да тръгне на работа и спокойно да се занимава с продажба на автомобилни части на дребно.
Но господин Случай се намеси, и беше необходимо да се сбогува със спокойствието.
Щом мъжът влезе в асансьора, полиетиленът не издържа и по-голямата част от боклука се озова на пода.
Каква беше причината за случилото се, Александър не се интересуваше особено, но с последиците трябваше да се справи и то възможно най-бързо.
Разбира се, нямаше желание да се изцапа, но също така не беше редно да остави бъркотията в кабината на асансьора.
Александър беше добросъвестен и предимно законослушен гражданин, ако не се брои превишаването на скоростта, и то само на безопасни участъци от пътя.
Ето защо той се наведе, откри дупката, завърза я на възел и започна да събира боклука в поправения чувал.
Оставаше само да се радва, че жена му Марина винаги складира кухненските отпадъци в отделен найлонов плик, така че поне не му се наложи да пипа с голи ръце всякакви обелки и ябълкови огризки.
Изведнъж, сред всякакви хартийки и други дреболии, на Александър попадна тест за бременност. И какъв само – на райета като бурундук. Ето ти изненада!
След тази новина разсипаният боклук му се струваше нищожен проблем. Положителният тест беше далеч по-сериозен.
Тук не само че да помисли, но направо можеше да си разбие главата. Разбира се, Александър отлично знаеше как настъпва бременността при жените.
Все пак, 40 години, и не само че има опит с раждането на деца, ами направо е минал през всичко това. Личеше си, че са „от една порода“.
Само че и Марина, и той самият не планираха повече „да разширяват семейството“: трябваше първо да „доведат до ум“ сина и дъщерята. Те, разбира се, не бяха вече бебета, но и за възрастни не минаваха.
18-годишният им син Лешка учеше в университет. Дъщеря им Полина беше в 9-ти клас. Добри деца: помагаха с домашните задължения и не създаваха големи неприятности.
Учеха самостоятелно, дори съзнателно, така че Саша и Марина най-накрая започваха да живеят „за себе си“, както се казва.
И ето че сега отново от небитието изплуваха призраците на болестите, коликите, никнене на зъби и други малки и големи „главоболия“.
Да, Маринка поемаше по-голямата част от проблемите, но тя вече беше на 38 години и вероятно нямаше да ѝ бъде толкова лесно да понесе безсънните нощи.
***
Мъжът автоматично почисти кабината на асансьора и най-накрая, успешно, донесе боклука до контейнера, но умът му вече беше зает с напълно различен проблем.Толкова сложни въпроси изникнаха изведнъж, че не можеш да намериш отговорите веднага и на прима виста!
На път за работа Александър се опитваше да разбере ситуацията, но само се объркваше още повече.
Защо съпругата му не му каза за важната новина? Нима се срамува – та не са чужди хора. Знаят се от 20 години, а от една по-малко са женени.
Защо съпругата му не му каза за важната новина? Нима се срамува – та не са чужди хора. Знаят се от 20 години, а от една по-малко са женени.
Не е като котка да кихне! Може би Марина е решила, че сама, без него, има право да вземе важното решение? Или може би иска да му съобщи новината по някакъв особен начин?
Но изобщо, ще могат ли да си позволят трето дете? По принцип и неговото, и на Марина здраве е сравнително наред, но това – ако не се задълбаят в изследвания, а там – кой знае.
Освен това, макар и да не е медик, Александър беше чувал за повишения риск от раждането на дете със специфични нужди при по-възрастните родители. Какво ще правят, ако съдбата реши да ги подложи на изпитание?
Насреща на Александър минаха две смеещи се момичета, по всичко личеше, че са на възрастта на дъщеря му, и внезапно го обзе ужас.
Той дори се спря, закован за тротоара от мисълта: „Ами ако тестът не е на Марина, а на Полина?”
Той дори се спря, закован за тротоара от мисълта: „Ами ако тестът не е на Марина, а на Полина?”
В такъв случай проблемите ставаха огромни. Полина е непълнолетна.
Може би той и Марина са изпуснали нещо при дъщеря си, или, което е още по-лошо, някой ѝ е причинил лошо. И двата варианта са катастрофа за семейството.
И какво да прави с тази „изненада”, независимо дали е на Марина или на дъщеря му?
На Александър му се искаше да се върне вкъщи и да разпита жена си, но щеше неминуемо да закъснее за работа, а и Марина щеше да се притесни, особено ако тестът не е неин.
Не, най-добре беше да изчака вечерта и тогава спокойно да изясни ситуацията.
***
През целия работен ден Александър беше разсеян и това, разбира се, не остана незабелязано от околните.
На всички въпроси мъжът отговаряше кратко и намръщено, и скоро дори най-любопитните колеги се отказаха да го разпитват.
Очакването на вечерта минаваше много бавно, но най-накрая Саша се прибра у дома.
За негов късмет Марина вече беше вкъщи след работа и, без да подозира за утринното му вълнение, приготвяше вечерята.Понеже Льоша още беше в института, а Полина се беше качила при приятелката си на етажа отгоре да се подготвят за матурата, Саша реши да проведе разговор с жена си.
– Марина, нямаш ли нещо, което искаш да ми кажеш?
– Не, май не. Днес нямаше нищо необичайно. Обикновен работен ден. Защо?
– Тоест, нямаш никаква тайна новина, която може би би искала да ми съобщиш по нестандартен начин? – попита Саша с провокативен тон, но отговорът на Марина го разочарова.
– Няма. Никаква новина. Нито тайна, нито явна.
Объркан, Саша, който вече беше убеден, че тънката лентичка, предизвикала толкова смут в душата му, принадлежи на жена му, реши направо да попита:
– Кажи честно: бременна ли си, Марина?
Този път Марина се изненада:
– Откъде ти дойде това, Саша?
Саша въздъхна и накратко разказа за находката си в боклука, като завърши с:
– Ако това листче не е било твое, имам само една заподозряна, и това никак не ми харесва.
– Трябва веднага да звъннем на Полина, да се върне у дома. Ще говорим и ще изясним всичко!
– Поеми си дъх, Саша. Нека спокойно се подготвя при Лена.
– Стига вече, подготвила се е достатъчно. И не прахосва времето си при Леночка, а при някой Лёня. И ако ни направи баба и дядо, тогава ще бъде късно за действие.
– Саша, моля те: не натискай Полина. Остави ме да говоря с нея насаме. Това е деликатен въпрос.
– Саша, моля те: не натискай Полина. Остави ме да говоря с нея насаме. Това е деликатен въпрос.
След известно колебание Саша се съгласи, въпреки че много му се искаше да разпита дъщеря им обстойно и веднага да разбере кой, подчинявайки се на изблик на хормони или злонамерен план, е извършил това тежко престъпление.
– Саша, спри да стискаш зъби. Не се тревожи така. Възможно е обяснението да е съвсем просто. Убедена съм, че Полина няма да скрие нещо от нас. И, освен това, тя не излиза с никой мъж.
Моля те, успокой се и поседни да хапнеш. Може пък така да си възвърнеш спокойствието. А аз, като дипломиран психолог, ще проведа откровен разговор с Полина.Мъжът се подчини, защото от притеснения беше забравил да обядва на работа, а сега ароматите от кухнята разпалваха у него невероятен апетит.
***
Когато Полина се върна вкъщи, баща ѝ, сит и доволен, вече беше заел мястото си пред телевизора в стаята, която благодарение на умелото разделяне с преградна стена служеше едновременно като спалня и хол.
Льоша се беше забавил някъде, но нито Марина, нито Саша обърнаха особено внимание на това. Дори беше удобно момчето да не е вкъщи, докато в апартамента се провеждаше важен разговор със сестра му.
Марина не прояви особена оригиналност и почти дума по дума повтори на дъщеря си въпроса, който съпругът ѝ вече ѝ беше задал:
– Кажи честно: бременна ли си, Полина?
Момичето широко отвори очи:
– Мамо, какво ти става? Това някакъв тест ли е, психологическа проверка или просто ме дразниш?
– Кажи честно: бременна ли си, Полина?
Момичето широко отвори очи:
– Мамо, какво ти става? Това някакъв тест ли е, психологическа проверка или просто ме дразниш?
– Полина, дете мое, не се страхувай. Заедно ще преодолеем всичко. Просто ми кажи истината. Ще видиш, че не винаги очевидното решение е правилното.
Полина естествено вдигна рамене:
– Не знам какво си решила, че трябва да чуеш от мен, но не съм бременна и не планирам да раждам поне още 5 години.
Александър, който внимателно се заслушваше в разговора, се появи в кухнята и се включи в темата:
– Полинка, не се плаши. Ако този псевдотатко не иска да се ожени за теб, ще го накараме. Все пак ти си още млада, а такъв като него едва ли би искал да попадне в затвора заради срамен член.
Момичето прехвърляше погледа си от баща си към майка си, опитвайки се да разбере защо са решили да се шегуват с нея, а след това започна да възразява:
– Стига сте ме обвинявали в разни глупости! Не съм бременна! И изобщо, уморена съм и искам да спя.
– Поне вечеряй, дъще! – помоли Марина, едва сдържайки се да не добави, че сега трябва да обърне особено внимание на храненето си.
– Не искам нищо! – рязко отвърна Полина и, излизайки от кухнята, едва не се сблъска в антрето с брат си, до когото стоеше непознато момиче.– Родителите в добро настроение ли са? – тихо попита Алексей.
Полина поклати глава:
– Изглежда, им липсват няколко дъски. Устроиха ми разпит ей така, без причина. Откъде пък решиха, че ще имам дете?
Чувайки гласовете, в антрето надникнаха Александър и Марина, и Алексей запозна семейството си със своята придружителка:
– Това е Вероника. Тя е моето момиче. По-точно, искаме да се оженим.
– Честито – измърмори Полина и бързо изчезна в стаята си.
– Честито – измърмори Полина и избяга в стаята си.
Внезапно Марина сякаш получи просветление и попита сина си:
– Ако разбирам правилно, Вероника очаква бебе?
Потенциалната снаха сведе поглед, а Алексей се изненада:
– Откъде знаеш? Само тази сутрин разбрах, когато открих нещо в записките й. Лист хартия, но преобърна целия ми живот.
– И ти не измисли нищо по-добро от това да изхвърлиш този тест с линии в коша? – досети се Александър. – Аз вече какво ли не си представях. Дори не можеш да си представиш.
– Просто исках да направя изненада – тихо каза Вероника.
– И определено успя – в един глас отвърнаха Марина и Александър.
– Ето, тайната се разкри, и съм много радостна, че всичко се подреди именно така – усмихна се домакинята. – Хайде, влизайте. Ще се запознаем както трябва.
Полтора месеца по-късно Вероника и Алексей скромно подписаха и заживяха в апартамент с родителите на младата булка.
А Марина и Александър започнаха с повишено внимание да следят новото си семейно положение. За всеки случай.
