– О, между другото, забравих да ти кажа – Марк непрекъснато говореше на вечеря за предстоящия юбилей. – Олег и Маринка се канят да дойдат. Звъннаха днес. Все пак размислиха!
– Сериозно? – учуди се Ирина, която в този момент стоеше до печката и вадеше от тигана любимия деликатес на цялото семейство. Днес тя беше решила да ги поглези с пирожки с зеле и гъби. А за най-малкия, Ваня, беше направила и няколко с мармалад – синът им беше голям любител на сладкото, макар че скоро бе отпразнувал петнайсетия си рожден ден.
– А на къде ще избягат! Знаят, че ще им се сърдя до края на живота ми. Голямо нещо, решили, че живеят далеч. Преди, като бяхме по-млади, това не им пречеше – разсъждаваше Марк, като си спомняше за приятелите, с които той и Ирина бяха свързани отдавна.
Олег и Марина преди живееха тук, но после на съпруга предложиха добра позиция в друг град, и те, без много да мислят, се преместиха на 2 000 километра от родния край. Дружбата обаче не прекъсна.
Често се чуваха по телефона, споделяха радости и проблеми, гостуваха си – макар и не толкова често, колкото им се искаше.
Когато Марк ги покани на своя 45-ти юбилей, който щеше да се празнува съвсем скоро, те първоначално отказаха, позовавайки се на множество проблеми и високите цени на билетите. И ето, днес Олег позвъни на бъдещия юбиляр и го зарадва – ще дойдат.
– Маринка изведнъж намери евтини самолетни билети, така че ще летим, чакайте ни!
– Еха, страхотно! – възкликна Марк. – Чудесна новина, приятелю! Точно това разбирам под истинска постъпка на истински приятели!
– Да, съгласен съм. И ние искаме много да ви видим, а и нямаше да е лошо да посетим родния град. Само че ще се забавим малко – ще пристигнем направо в ресторанта. Но, предполагам, не е голям проблем. Можехме да тръгнем ден по-рано, но с билетите беше сложно. Само така успяхме. Но нищо, от кораб на бал – също е добре! – смееше се Олег, вече представяйки си срещата с добрите приятели.
Марк изобщо не възнамеряваше да празнува толкова мащабно своя 45-ти рожден ден. За него това беше обикновен ден, подобен на всички предишни, въпреки значителната възраст. Но близките и приятелите го убедиха. А и Ирина не изоставаше.
– Как така да не празнуваме? Сериозно ли? Имаш толкова приятели и роднини, които ще искат да те поздравят в този ден, колегите ти също вероятно ще дойдат. Така че, няма откази или извинения. Започваме подготовката за юбилея! – отсъди жена му.
Съпрузите предварително бяха резервирали добър ресторант, обадиха се на всички, които искаха да видят на празника си. Оставяха само последните организационни моменти. Да се чуят с водещия на вечерта, да уточнят сценария, да заплатят украсяване на залата от фирмата, която се занимаваше с това. И, разбира се, да помислят за облеклата на рожденника и на цялото семейство.
– Реши ли вече коя риза ще облечеш? – попита Ирина ден преди банкета. – Според мен тази с прасковения нюанс ще стои просто чудесно с костюма ти.
– Слушай, такова нещо… – Марк сякаш не слушаше жена си.
– Какво? – учуди се Ирина. – Нещо се отменя ли? Някой ли отказва да дойде на юбилея? Знаех си! Щом платиш за всички маси, ще се окаже, че една трета от тях ще пустеят. Какви са тия хора? Не могат ли веднага да кажат, че няма да дойдат?
– Не, нищо такова. Напротив. Разбираш ли, скъпа, бившата ми жена ме моли да дойде на юбилея ми. Звънна ми тази сутрин, поздрави ме за рождения ден и попита къде възнамерявам да празнувам 45-та си годишнина. Та аз ѝ казах, похвалих се. Исках да покажа на бившата, че всичко при мен е идеално. Казвам ѝ – къде? В най-добрия ресторант в града!— Светка обади ли се? А какво ли я е накарало след толкова години да се сети за теб? Сигурно нещо ѝ трябва от теб. А ти веднага омекна, започна разговори с нея – носталгия, а? Нека позная – първата любов ти е припомнила? – изрази недоволството си Ирина.
— Ех, какво общо има това? Каква любов, за какво говориш? Просто ѝ казах – нека дойде. Ние сме над всички тези предразсъдъци и сплетни. Напротив, всички ще си кажат колко сме прогресивно семейство – дори с първата ми жена общуваме, независимо от миналото.
— А аз изобщо нямам желание да общувам с нея. И предразсъдъци тук нямат място, нито пък някакви сплетни. Просто не искам този човек до себе си. Как можа, без да се посъветваш с мен, да я поканиш на рождения си ден? Да не си полудял, Марк? Какво ще си помисли твоето семейство за теб? А нашите синове? Те вече са големи, имай го предвид. Къде ти беше акълът, когато я канеше?
— Ех, стига си ми вдигала скандали, моля те! Какво толкова ще ти направи? Там ще има петдесетина души! Няма да тръгне пред всички да ме отмъква. А и вече отдавна не ѝ трябвам. Точно както и тя не ми трябва. Не се тревожи, нищо няма да се случи. Просто не можах да ѝ откажа. Не можах.
— Значи тя е могла да те предаде преди години, но ти сега не можеш да ѝ откажеш? Браво!
— Успокой се, Ирина. Може изобщо да не дойде. За какво излишно да се изнервяш и натъжаваш? Според мен просто ей така е попитала. За да поддържа разговор.
— А защо изобщо говориш с нея? Двайсет години минаха откакто се разделихте! И какъв е този номер? Откъде, интересно, го има? Ще ми кажеш ли? – все по-ревниво настояваше Ирина. – И колко често се чувате?
— Вярвай ми, ако искаш – за пръв път от тези двайсет години – отговори невесело Марк. Той вече беше осъзнал грешката си, че е казал на жена си за обаждането от Светлана.
Със Светла се запознаха в университета още през първата година. Покрай разписанието Марк случайно забеляза стройно момиче с очила, което внимателно разглеждаше графика на часовете от своята група. Нещо в нея го привлече – тя беше различна от другите момичета с крещящия си грим и шумно, предизвикателно поведение.
Светла беше тиха и приличаше сякаш на героиня от стари картини – не ярка, но много изразителна, с големи тъжни очи, които през стъклата на очилата изглеждаха още по-големи. Това необичайно излъчване порази Марк и той се влюби като че ли от пръв поглед.
Момичето се оказа новодошла от малък съседен град. Разказа на Марк, че много е учила, за да получи добър диплом и да влезе в университета с държавна субсидия. Родителите ѝ не можеха да си позволят да плащат за обучението ѝ, затова тя усилено се е трудила, за да успее.
Марк и Светла започнаха да излизат. Момче от заможно семейство и момиче от общежитието. Когато Марк я запозна със своите родители, майка му веднага каза, че никак не е подходяща за него.
— Мамо, да не би да те притеснява, че тя е от бедно провинциално семейство? – учуди се тогава Марк.
— Това също, разбира се. Трябва да си намериш някой на твоето равнище, синко. Ние сме интелигентно семейство – баща ти е лекар, аз съм доктор на науките, преподавам в университета. Знаем много подходящи момичета от нашите среди. Но въпросът не е само в това – каза майка му.
— А тогава в какво? Какво ѝ е лошото? Кажи ми! – настоя Марк.
— Сине, тя е различна. Не е това, което изглежда. Светлана е преживяла много лишения и обиди в живота си. Това се вижда на лицето ѝ. Може би на теб ти изглежда тиха и скромна. Но зад тази сдържаност и мекота, се крие огромно желание. Желание за различен живот, който още не е усетила, но към който се стреми. И когато види своята цел, нищо няма да я спре. А ти, мойто момче, ще бъдеш просто междинен етап по пътя ѝ.— Мамо, струва ми се, че си измисляш нещо за Света. Та тя не е такава. Мечтаеше да влезе в университет, да завърши с висше образование със собствени усилия. Постигна го. Мечтаеше за любов, срещна мен. И сега сме щастливи заедно, какво повече е нужно?
— Синко, това е твоят живот. Разбира се, няма да ме послушаш сега и сам ще се учиш от грешките си. Просто помни, че родителите ти не ти мислят злото. Света не е за теб. Тя не е този мил и пухкав заек, за какъвто иска да изглежда. Тя е хищник и скоро ще покаже ноктите си.
Половин година след този разговор Марк и Светлана се ожениха и заживяха в наета едностайна квартира, която плащаха родителите на Марк. Те можеха веднага да купят апартамент за сина си, но не бързаха, решени да видят как ще тръгне семейният живот на младите.
Когато Светлана се премести от общежитието в отделен апартамент, сякаш някак се промени. Стана по-уверена в себе си, по-освободена. Това я направи още по-привлекателна за Марк. Мъжът не можеше да се насити на младата си съпруга. Сега тя вече чертаеше нови планове за бъдещето им жилище, мечтаеше за уютен голям апартамент, красива мебел и скъпа битова техника.
На всички въпроси на Марк за деца отговаряше, че още не е време. Трябва да завърши университета и да намери добра работа.
— Ще успеем, любими. Защо да бързаме? — неуморно му отвръщаше Светлана.
След дипломирането и двамата, придобили инженерни специалности, изпратиха автобиографиите си в най-престижното предприятие в града с надеждата да получат работа там. И за изненада на Марк, който дори ѝ беше помагал в обучението, Светлана бе наета, а той — не.
Марк започна работа на друго място, а Светлана, вдъхновена от новите перспективи и желанието за кариерно развитие, се отдаде изцяло на престижната си работа.
Не след дълго се оказа, че не само кариерата я занимава. Тя започна да остава до късно, а после някой от приятелите каза на Марк, че я видял в ресторант с възрастен, изискващ мъж. Отношенията им не приличали на официални.
Марк не повярва и реши да провери сам. Един ден видя как съпругата му се качва в скъпа луксозна кола пред самия офис.
— Да, спя с шефа си, защото искам да постигна нещо в живота — цинично си призна тя, когато се прибра вечерта, ухаеща на алкохол и с някакъв хищнически израз на лицето.
Майката на Марк се оказа права. Светлана показа истинското си лице. Жалко, че това се случи три години след сватбата.
Година след развода Марк се ожени за Ирина, дъщеря на стар приятел и колега на баща му. Младият мъж веднага ѝ разказа за първия си неуспешен опит в брака, помолвайки я да не го лъже.
— Нека да се разберем. Ако ме разлюбиш, не мълчи и най-вече не ме мами. Кажи ми го в очите, става ли? — помоли той тогава Ирина.
— Добре, уговорихме се. Но аз не сключвам брак, за да се развеждам. Защо да ставаме за смях? Щом сме създали семейство, ще живеем и ще имаме деца. Другото не го умея.
И така, днес, двайсет години по-късно, Светлана отново се появи в живота му.Ирина не разговаряше с Марк чак до самото празненство, защото беше сърдита на съпруга си. Едва в ресторанта омекна и се отпусна. Въпреки това, не губеше бдителността си и постоянно търсеше с поглед първата му съпруга, която познаваше само по снимка.
Пиршеството беше в разгара си, когато тя се появи в ресторанта. Със скромен букет цветя в ръце, Светлана се отправи направо към юбиляра.
— Здравей, Марк! Честито! Желая ти здраве и дълги години живот и благополучие — каза тя с усмивка. — А това е съпругата ти, няма ли да ни запознаеш?
— Да, благодаря. Това е Ирина, запознайте се — Марк изглеждаше леко объркан.
И имаше защо. Светлана изглеждаше по-млада от годините си. Стройна, с модерна къса прическа, с огромни очи върху изящно лице, тя все още приличаше на девойка. Но само вглеждайки се внимателно, можеше да се забележи колко уморени изглеждаха очите й, колко напрегната беше усмивката й и колко усилия са положени от козметиците, за да задържат бягащата младост върху лицето й.
— Може ли да обясниш защо си тук? — попита Ирина без да се опитва да бъде вежлива. — Според мен, ти си излишна тук.
— Разбирам, че не ви е приятно да ме виждате тук. Но ви уверявам, Ирина, няма от какво да се притеснявате. Вие имате семейство, деца. А това е най-важното в живота, едва сега го разбирам. Затова позволете на съпруга си да ми отдели няколко минути. Имам само една молба, така да се каже, по стар приятелски спомен.
Те се отдалечиха настрана, а Ирина наблюдаваше как Светлана говори нещо на съпруга й. Вътре в нея всичко кипеше. Каква нахалница! Хората нямат никакъв срам!
Марк се върна при жена си, а Светлана седна на свободна маса в залата.
И точно тогава стана приятно събитие. Най-после пристигнаха Олег и Марина директно от летището за юбилея. Поздравиха виновника за празненството и вдигнаха тостове за здраве и успех, след което започнаха оживено да си разказват един на друг новини.
Но Ирина нямаше търпение да разбере от съпруга си защо е дошла Светлана и какво е искала от Марк.
— Чакай малко, да не съм недочул, каква е тази тук? — удиви се Олег. — Не греша, нали? Това е Светлана? Да не си я поканил и нея?
— Не, тя сама се покани. Дойде да ме моли за помощ — започна да обяснява Марк. — Казва, че всичко при нея е зле. Всичките й мъже са я изоставили, няма деца, никой не й помага, а й трябвали спешно пари. Май нещо със здравето не било наред. Не съм влизал в подробности.
— Аха, пак няма пари за лифтинг! — възмути се Марина. — Как така, Марк? Как можеш да вярваш на тази лъжлива жена? Изгони я! Нали знаеш какво вършеше, докато още бяхте женени? Това е Олег — добрякът, който те жалеше и не искаше да те тревожи. Но сега вече можем да ти разкажем всичко.
— Добре, хайде кажи какво е, защо говориш така? — объркано попита Марк. — Щях да си помисля как да й помогна.— Марк, тя започна да ти изневерява почти веднага. И всичките ви познати знаеха за това. Дори към мен се опита да се приближи, към твоя приятел! Само ти не виждаше нищо. Не разбираше каква меркантилна и завистлива на чуждото богатство е твоята Светлана.
Светлана, забелязвайки Олег и Марина, реши да се приближи към тях.
— О, кого виждам! Толкова време мина! И вие сте тук! Радвам се да ви видя, все пак сме стари приятели. Колко е приятно след толкова години да срещнеш хората, с които си прекарал младостта си, — извика Светлана.
— А ние изобщо не се радваме да те видим! — демонстративно се обърнаха от неприятната гостенка приятелите на Марк и Ирина.
— Е, какво? Помисли ли? Ще ми помогнеш ли с работа? Или поне пари на заем да ми дадеш. Знам, че имаш пари. Имаш фирма, значи не гладуваш, това проверих, — без никакво притеснение продължи Светлана, обръщайки се към Марк.
— Не, няма да ти помогна. И знаеш ли, по-добре да си тръгнеш оттук и никога повече да не се появяваш в живота ми! — остро ѝ отвърна мъжът.
— Така ли? А защо толкова грубо, Марк? Ясно ми е всичко. Стиснат си, значи. А някога ме обичаше и нищо не ми отказваше! Позволи ми поне да остана тук до края. Може би ще намеря изгодна партия. Сега точно си търся, — Светланината наглост беше направо поразителна.
— Не, няма да позволя. Тук всички са порядъчни и уважавани хора. И с такава евтина персона няма да се свързват. Ще помоля да напуснеш. И веднага!
Светлана си тръгна, но преди това изсипа най-обидните ругатни към бившия си съпруг.
И тук не ѝ се получи. А тя толкова се стара. Но какво ли още искат тези мъже?
Бившият реши да не се връща назад.
