Варвара никога не е предполагала, че някога ще си спомня с усмивка и чувство на облекчение онова време, когато любимият ѝ човек я бе заменил с друга жена.
Варя беше човек с открито сърце, далеч от всякакви манипулации и хитрости, които могат да доведат до лична изгода за сметка на другите. Така я бяха възпитали родителите ѝ – работи усърдно, бъди честна и всичко ще се нареди.
След дипломирането си Варя започна работа. Тя оправда доверието на ръководството и бързо зае добро място сред колегите. Именно на това работно място тя срещна Семьон. Той също работеше в компанията, но в друг филиал, и беше млад, доста привлекателен мъж.
Още в самото начало жените-колежки я предупредиха, че този мъж е известен с умението си да очарова жените и обича да вижда как го ухажват, уверен в собствената си неотразимост.
– Внимавай, не се поддавай на сладките му обещания – предупредиха я колежките от отдела ѝ. Но Варя реши, че вероятно те самите просто искат да са на нейно място, защото Семьон бе толкова обаятелен! Коя жена би отказала романтични взаимоотношения с такъв мъж? Той знаеше как да ухажва красиво – правеше комплименти, подаряваше цветя в точния момент. Но най-вече, Семьон можеше да намери точната тема за разговор и винаги казваше точно онова, което събеседничката му искаше да чуе.
– Варенка, днес изглеждаш уморена. Имаше труден ден на работа? Ако искаш, сподели и ще ти олекне, ще видиш.
Семьон беше наблюдателен. Той умело слушаше и разбираше точно какво иска да каже жената срещу него. Получената информация използваше в своя полза, но винаги така, че действията му да изглеждат в рамките на приличието.
С две думи, Семьон беше талантлив манипулатор. Още след месец Варя вече беше влюбена в него до уши. Дори сама не усети как у нея се породи желание да го вижда всеки ден.— Той ме разбира буквално от половин дума, създадени сме един за друг като две половини на едно цяло, — възторжено споделяше тя с приятелките си впечатленията си за своя млад мъж. Тя вече го наричаше Симеон — мой млад мъж, като тайно се надяваше на предложение за брак. След сватбата Варя не обмисляше мечтите си по-нататък — в представите ѝ се простираха само млечни реки и медени брегове.
— Кажи, любима, едностайният апартамент, в който живееш сега, твой ли е? — попита някой ден Симеон.
— Да, този е от родителите ми, благодаря им много, те се постараха и ми купиха собствен апартамент, — отговори Варя с безгрижие.
— Но нали някой ден ще се омъжиш, добре би било да имаш двустаен апартамент, как смяташ, че родителите ти биха погледнали на това, дали ще помогнат? — заинтересува се Симеон.
Сладко примигвайки от думата „омъжиш“, Варя не разбра веднага въпроса.
— Едва ли. Те самите живеят в двустаен апартамент. Но може да се живее засега в моя едностаен, да събираме пари и после да разширим жилището, — отговори Варя и с надежда погледна към Симеон. Той замълча. Но за нея това беше достатъчно — реши, че мъжът има сериозни намерения и че се вълнува предварително за удобното им съвместно бъдеще. После си представи как ще се роди малчуганът и как животът им ще бъде безоблачен.
Но всичко тръгна наопаки. Докато Варя чакаше предложение от Симеон, той изведнъж се отдалечи от нея. Вече не идваше да я посреща след работа, за цветя дори не се и споменаваше. Варя му звънеше всеки ден, питаше кога ще се видят, но Симеон все намираше извинения, че е затрупан с работа, неразположен или че майка му го е помолила за нещо, и уикендът му е зает.
На работата се разчу, че Симеон има нова изгора. — Чу ли, че Лариса, тази, която все носи къси поли дори в най-големия студ? Същата тая Лариса изгонила съпруга си от апартамента, развела се с него, а апартаментът останал неин.Не знам как го е постигнала, но тя сега е завидна годеница с двустайно жилище. И как мислиш, с кого си разхожда се сега? С твоя Семьон! — докладоха на Варя колежките ѝ.
Варя първоначално не вярваше, казваше, че това са само слухове, но един ден трябваше да достави документи до клона, където работеше Семьон. Тя реши да не го предупреждава за своето посещение. Каква изненада, а след това и разочарование изпита, когато зад ъгъла на сградата видя Семьон с жена в къса пола.
Двамата пушеха и се смееха, обсъждайки нещо живо. Семьон почти се навеждаше над жената, а тя го гледаше закачливо. Варя се скри зад павилион и набра номера на Семьон.
Наблюдаваше ги. Семьон, виждайки номера, се намръщи и прекрати обаждането. – Кой звънна? – чу Варя гласа на Лариса. – Някой по работа – отговори той.
След като приключиха с пушенето, двойката се отправи към входа на сградата. Ръката на Семьон се озова на кръста на Лариса, а тя не я премахна. Варя видя всичко. Едва сдържа сълзите си да не проронят. Вечерта опита пак да се обади на младежа.
Той не отговори и не я потърси обратно. Колко дълго Варя би плакала за Семьон, не е ясно, но следващите събития я накараха напълно да забрави за него.
Сутринта й се обади майка й, като настоя спешно да дойде, без да обясни причината. – Вземи си паспорта и не се бави – помоли майка ѝ. Варя взе почивен ден от работа и се затича към родителите си, подозирайки всичко възможно. Майка ѝ я чакаше до входа на сградата.
– Ела, вече ни чакат – каза майка ѝ строго. – Мамо, обясни ми какво става – попита изплашено Варя.
Оказа се, че по-големият брат на майка ѝ е попаднал в болница. Той бил разведен, без собствени деца. Но притежавал тристайно жилище в центъра на града. Искал да го завещае на сестра си, майката на Варя, но тя помолила всичко да бъде оформено на дъщеря ѝ.– И не спори с мен. На кого друго да оставим апартамента? На бившата му жена, може би? Не й ли стига, че ни изпиваше кръвта? Аз винаги съм била и ще бъда подкрепа за брат ми и той го знае. Вече извика нотариуса.
Наследството беше оформено, а само след няколко дни вуйчото на Варя си отиде от този свят. Варя помагаше на майка си в организирането на погребението и я утешаваше, защото майка ѝ много обичаше своя по-голям брат.
Бяха минали едва десет дни от последната среща на Варя със Семьон и Лариса, а на нея ѝ се струваше сякаш е минала цяла година. Семьон ѝ изглеждаше толкова далечен и незначителен. Някак си на работа стана известно, че вуйчото на Варя е починал и ѝ е оставил тристаен апартамент.
Колегите ѝ съчувстваха, но не можеха да скрият завистта си към това неочаквано наследство. Вечерта, когато Варя излезе от работа, я очакваше изненадваща сцена. До изхода я чакаше Семьон с букет в ръце.
– Любима! Чух, че си загубила вуйчо си. Моите съболезнования. Когато научих новината, веднага дойдох, за да те подкрепя в този труден момент. Надявам се скоро да бъдем заедно и да се грижа за теб всеки ден.
Варя не знаеше как да реагира, но напрежението от последните дни си каза думата и тя избухна в смях. Все по-силно и силно. Не можеше да спре и продължи да се смее, щом отново видя уплашеното лице на Семьон.
– Извинявай, просто толкова се зарадвах да чуя за загрижеността ти – каза Варя с ирония. – Имам само един въпрос. Лариса вече знае за твоето решение или си я оставил като резервен вариант?Варя замълча, вторачена в объркания Семьон.
— Мисля, че всичко е ясно. Благодаря ти за урока. Не направих най-глупата грешка в живота си — не се омъжих за теб, съдбата ме предпази. Всичко добро. — Варя искаше да мине, но Семьон й преграждаше пътя.
— Ти всичко си разбрала погрешно — опита се той да спаси положението. — Ще ти обясня всичко. С Лариса сме просто колеги, нищо повече, а слуховете за нашия роман са само слухове. Завистниците, да им преседне дано, не спират да разнасят клюки — опитваше се да намери правилния път към сърцето на Варя.
Но тя вече възприемаше всичко спокойно. Влюбеността беше отминала. Колкото и да се стараеше Кирил, колкото и да използваше всичките си умения на съблазнител, всичко беше напразно. Варя просто стоеше и чакаше, когато той ще й освободи пътя. Най-накрая той разбра всичко.
— Е, добре. Ще си намеря по-добра жена от теб, ти пък принцесата намери! — каза той и си тръгна, като взе цветята със себе си.
Минаха шест месеца. Варя се премести да живее в тристайно жилище, а нейното едностайно отдаваше под наем. Парите от наема даваше на родителите си, а на нея самата й беше напълно достатъчна заплатата.
Със Семьон повече не се срещнаха. Той вероятно си търси жената на мечтите, задължително със собствено голямо жилище, а най-добре с две.
