— Знаеш ли, скъпи, ако толкова държиш отново да поканиш Смирнови на гости за седмица, занимавай се с тях сам: настанявай ги, храни ги, пои ги. А аз през това време ще отида при сестра си.
— Маша, защо така се ядоса? Те ни идват всяко лято, никога досега не си протестирала. Да не би да са те обидили с нещо? Нищо лошо не са казали, напротив, само те хвалят.
— Какво ми дреме за техните хвалби? Омръзна ми, Коля, разбери, уморих се от гости. Лятото домът ни не е дом, а проходен двор. А и зимата ти пак водиш приятели и познати. На вас ви е добре, а аз всички обслужвам. Е, твоите гости вече ми дойдоха до тук!
Мария почука с ръба на дланта си по шията.
Николай я погледна с укор.— Еееей! Та това, сигурно Светка ти е нашепнала нещо. Винаги създава интриги, градската фина дама.
— Може и Светка да е, а може и сама да съм се досетила, че всичко това не е много справедливо. Разбира се, аз обичам гости, но ако само за час-два се отбият. Ама когато Смирнови пристигат за седмица, е, това вече не ми харесва. На теб ти е добре – цяла седмица с Витьо пиете и ходите за риба. А аз тук полудявам с жена му и малкия им. Това си е истински дяволски малчуган, не можеш да го спреш, прави, каквото си поиска. Отвикнах вече от малки деца, нашето е голямо. Пък и деца – добре, ако са за ден. Но цялата работа по приема на гости остава за мен: храна, напитки, баня, приказки да ги забавлявам. Те си тръгват доволни, а аз после съм труп. Вкъщи нищо не е направено, градината обрасла. Но какво пък, всички сме такива хубавци – посрещаме приятелите на ниво.
— Та сега какво, никой ли да не каним у нас? Ще кажат, че Кольо и Маша се надули, никого не искат да виждат.
— А ти само това мислиш – какво хората ще кажат за теб. А това, че жена ти се мори заради гостите – все ти е едно. Поне веднъж да сготвиш за всички, да измиеш чиниите, да оправиш леглата. Ама не, по-добре да си играеш на гостоприемен домакин. Да не споменавам майка ти – като дойде на гости, след нея седмица лежа с кръвно. Е, тя поне предупреждава, че ще идва, и, разбира се, казва: „Ще дойда на тази и тази дата, готви се!“ И аз знам, че трябва да се подготвя – генерално чистене, разкошна маса с 15 ястия, аз да съм издокарана и ти с риза. Като дойде, гледа дома ни под лупа, търси недостатъци. А после прави заключения – „Как живеете така? Навсякъде е разхвърляно, ремонтът не е направен, масата ви е бедна. Живеете наужким…” После и на сестра ти Вера разказва всичко за нас и ни осъжда. И след нейните посещения ми е толкова неудобно за живота ни, макар че отдавна вече не съм дете. Кажи ми, бе, Кольо, защо се меси в живота ни? Вера да учи, ама не, точно мен е захванала. Разбирам, че от майка ти няма как да се отървем, но от разни Смирнови повече не искам. Кажи им, както намериш за добре, че тази година селският курорт „При Кольо“ е затворен.
Маша махна с ръка и излезе от стаята. Чувстваше се объркана. Не искаше да се кара с мъжа си, не искаше да прави скандал, но истината е, че гостите вече ѝ идваха в повече.Тя започна да си спомня как в семейството на родителите ѝ приемаха гости. Баща ѝ – известен ловец в областта, душата на компанията! И постоянно у дома им гостуваха неговите приятели ловци. Понякога оставаха да живеят цял месец по време на ловния сезон, а майка ѝ се грижеше за всички – хранеше ги, подготвяше място за спане, и ги обгрижваше. По нищо не показваше недоволство, не казваше лоша дума на никого, но малката Маша виждаше как на майка ѝ е трудно и неприятно заради чуждите хора в къщата.
Но тогава така било прието, всички гостуваха едни на други с дни и седмици. Можеше да отидеш в който и да е град и да се настаниш при приятели или роднини. Считаше се за срамно да откажеш гостоприемство. И тогава не се гледаше кой как живее – всички живееха еднакво бедно. Гостите можеха да бъдат настанени и на пода, нахранени с картофи и зеле. А сега някак си стана неудобно да се поднасят обикновени ястия, всички поднасят специалитети за гостите.
С възрастта детските спомени с времето избледняха, и когато се омъжи, Маша също започна да приема тълпи от гости у дома. В младостта това ѝ доставяше радост – струваше ѝ се, че животът кипи, че имат много приятели. По-късно, с появата на децата, потокът от гости временно намаля – вероятно приятелите не искаха да слушат детския плач през нощта, а и самите те вече имаха свои деца.
И ето, че всичко пак започна! Децата пораснаха, разлетяха се, и отново всички започнаха да си гостуват с дни и седмици. По някаква причина всички искаха да дойдат в тяхната селска къща през лятото, по време на отпуските. А и защо не – река, гора, пълен пансион. Евтино и практично, не всяко лято можеше да се отиде на юг.
Маша изведнъж осъзна, че самата тя през целия си живот едва на два пъти е оставала на гости при някого повече от няколко дни. Тя и Коля рядко пътуваха при роднини, дори когато ги канеха искрено. Не обичаше да нощува в чужди домове. Винаги усещаше със същността си, че са излишни, че причиняват неудобство на домакините. Може би го усещаше така, защото се поставяше на мястото на домакинята и спомняше собствените си мисли за гостите. Освен това, Маше рядко харесваше чуждата храна, а беше неудобно да откаже – все пак домакинята се е постарала, сложила е усилия в приготвянето на храната.Това какво, тя все едно е някаква затворница, така ли излиза? Нито искала гости у дома си, нито пък сама искаше да ходи на гости. Интересното е, че беше много общителна – обичаше да ходи на големи празненства, на сватби, юбилеи. А у дома не искаше шумни празници.
Разбира се, хората са различни. Някои спокойно приемат това, че домът им се превръща в хотел, а други страшно се напрягат от това. Някои лесно преживяват, когато им се нарушат плановете, ежедневният ритъм, обичайното течение на живота, а за трети това е истинско бедствие.
Маша си помисли, че е съвсем удобно да приемаш гости, ако имаш царски палати и сръчни слуги. А още по-добре – срещите да се случват на неутрално място – в кафене, в ресторант. А за нощуване – нека си намерят хотел! Само че къде в селото ще намериш ресторанти или хотели?
Мрачните ѝ мисли прекъсна мъжът ѝ. Той седна до нея на дивана, прегърна я през рамото и ѝ каза:
– Машунче, прости ми, глупак съм, не разбирах, че не ти е нужно всичко това. Когато бяхме млади, тогава беше весело. А сега и възраст, и навици други имаме. Обадих се на Смирнови. И знаеш ли какво решихме – ще дойде само Витя, а жена му тази година си купила вила, представяш ли си? Казва, че ѝ харесвало да живее на село през лятото. А Витя няма да ти пречи, иска на палатка край реката да спи – като на младини, помниш ли? Може би и аз ще спя с него там. Ще си припомним младостта, ще поседим, а на теб няма да пречим. Как ти се струва тази идея? А с майка си също поговорих. И вярно, защо всеки месец се прави на ревизор. Ако иска да се видим – нека идва ей така, просто на гости. Ако започне да се възмущава, няма да я приемаме повече у дома, ще ходим ние при нея. Нека тя да се подготвя.Маша с благодарност погледна към съпруга си и сложи глава на рамото му. В крайна сметка, съпругът ѝ е добър човек, а да се карат за дреболии не си заслужава…
