— Ти какво, опита ли се да се лепнеш за бъдещия ми съпруг? Направо си полудяла от завист ли?
— Ти пък ще си намериш сто такива. Аз, за разлика от теб, не съм актриса, а в нашето село такива принцове не се срещат!
Вика израсна в бедно семейство, заедно със сестра си Маша, и в детството си мечтаеха за красив живот.
— Като порасна, ще се омъжа за принц и ще живея в дворец. За закуска ще ям ананаси, на обяд шоколад и за вечеря сладолед — казваше малката Маша.
— А аз искам да стана актриса и да спечеля много пари. Тогава ще купя на родителите ни голяма къща и ще пътувам по света! — отвръщаше Вика.
******
Често се случваше в дома им да няма дори хляб. През деветдесетте години хората оцеляваха, както можеха, много разчитаха на градините и домашните стопанства. Но семейството на момичетата живееше в малък град и заплатите на родителите често се забавяха, затова се снабдяваха с каквото могат.
Когато си спомня онези времена, Вика все още потръпва. Но като дете тя просто живееше в своя мечтателен свят. Сега тя порасна, завърши театралната академия и получи първата си шумно обсъждана роля.
Парите стигнаха, за да купи апартамент в Подмосковието. Толкова искаше да сподели радостта си, че реши да покани цялото семейство на новия си дом.
— Вики, поздравления! Каква красота! А и масата каква богата! — каза майка ѝ Наталия Владимировна, влизайки в апартамента.
— Да, дъще, виж тези високи тавани! Показвай, да видим — гордо добави баща ѝ.
— Охоо, този изглед е просто великолепен, много луксозно! — завистливо отбеляза сестра ѝ Маша.
— Да, благодаря, всъщност заради гледката го купих.
— А как е с работата? Имаш ли още роли?
— Засега няма, но утре отивам на кастинг. Може агентът да намери нещо.
— Е, следващия път помогни и на нас с нещо. Поне мебелите вкъщи да сменим.
— Мамо, аз и сама почти нямам мебели. Ще има пари, разбира се, че ще помогна.
— Да, не забравяй близките си.
— Късметлийка си, Вик! За каквото мечтаеше като дете, с това се занимаваш! — замисли се Мария.
— Ами и ти започни нещо.— Аз все още се колебая. Не знам какво точно искам. Завърших счетоводство, но е такава скука.
— А защо се записа да учиш тогава? — намеси се баща й.
— Вие самите настояхте за това!
— Ех, е, завърши и хубаво. Образованието няма да изчезне, дъще!
— Вики, нямаш ли познат богат актьор? Бих се оженила веднага, само и само да не работя! — протегна се и се усмихна Маша.
— Хитра си ти. Актьорите са особен народ, непостоянни.
Не след дълго Вики получи нови роли и започна да помага на семейството си. Купи на родителите си красива къща, а апартаментът им остана на сестра й.
Принцът за Маша така и не се появи, и скоро тя се омъжи за бивш съученик — спортист.
Вики също скоро срещна бъдещия си съпруг — успешен бизнесмен, който инвестираше във филма, в който тя играеше главната роля. Така се запознаха. Виктор се оказа почтен човек и след три месеца й предложи брак.
— Витя, сигурен ли си, че трябва да опитаме да живеем заедно? Имам много работа, и ти също. Кога изобщо ще се виждаме? — засмя се тя.
— Вкъщи ще се виждаме. Тези ходения: ту при теб, ту при мен — ми дотегнаха.
— Е, добре, нека пробваме.
— Между другото, още не съм се запознал с твоето семейство. Защо не ги поканим някой път на гости? С моята майка вече си се виждала.
— Не знам, ние сме от различни среди.
— Какви са тези глупости? Не може да си израснала в лошо семейство. Нямаш от какво да се срамуваш.
— Добре тогава, ще ги поканя следващия уикенд.
След седмица Вики отиде да посрещне роднините.
— Мамо, защо доведохте и Маша? — прошепна тя на майка си.
— Не се ли радваш да видиш сестра си?
— Радвам се, просто поканих само вас с татко. Витя искаше да се запознае с вас.— Маша, ти си част от семейството. Като разбра, че пътуваме, и тя поиска да види как живееш. Не можех да ѝ откажа. Каквото ѝ влезе в главата, с клещи не можеш да го извадиш.
— Добре, че е дошла сама, без мъжа си. Тоя нейният въртиопашка хич не ми харесва. Поне на работа започна ли?
— Ох, не знам, дъще, там нещата са сложни.
— Просто е мързелив, в главата му само гюлета.
Когато наближиха крайградската къща на Виктор, Вика реши веднага да предупреди всички да се държат прилично.
— Разбирам, че няма да сте свикнали и може да ви се стори прекалено разкошно. Но моля ви, без въздишки и охкания, бъдете по-скромни. Маша, това най-вече се отнася до теб!
— А защо пък точно до мен? — направи гримаса младата жена.
— Защото ще почнеш да подсвиркваш и да завиждаш.
— Я гледай ти, какъв коментар! Само защото живееш по-луксозно, сега ли си стана по-добра от нас? Да не забравяш, мила, че и ти си от същия край като мен.
— Просто ви моля да се държите спокойно. С Витя сме заедно отскоро и не искам да разваля нещата.
— Той много богат ли е?
— Достатъчно.
— О, чудесно! Умна работа, Вики, така трябва – да се омъжиш за порядъчен човек. Не като някои други, които се хвърлиха за първия срещнат бедняк и сега не знаят как да се отърват. — изхитри се майката, поглеждайки към по-голямата си дъщеря.
— Не съм виновна, че получи травма… и това беше… кариерата му на успешен спортист свърши. А и кого можех да намеря в нашето село? — захапа устна Маша.
— Стига сега, не се карайте. Хайде, Вика, покажи ни твоите палати. — намеси се бащата.
Когато стигнаха до входа, Виктор излезе от къщата и приветства гостите. След запознанството ги покани вътре и им направи кратка обиколка. Отначало всичко вървеше добре, Вика дори се успокои. Само сестра ѝ не можеше да се кротне.
— От къде намери такъв мъж? Красив, богат… Късметлийка си.
— Ами, на работа се засекохме, веднага си допаднахме.
— Да, голяма любовна история. Всичко, както аз си мечтах като малка. Само че защо ли твоята мечта се сбъдна, а моята – не. — завъртя очи сестра ѝ.
— Спокойно, и ти ще срещнеш някой достоен. Най-важното е да зарежеш онзи твой бездарен спортист.— Вероятността да срещна някого в моя град е равна на нула. Ако се преместя в София… твоето жилище сега е свободно. Ще ме вземеш ли в твоята компания, може пък да намеря някого?
— Ох, Маше, хайде да говорим за това друг път. Време е за обяд. А и апартамента си смятам да отдавам под наем.
Целият обяд Мария не сваляше очи от Виктор. Той наистина ѝ харесваше, а освен това в нея се породи ревност към сестра ѝ. Почувства се неприятно от начина, по който Вика я отряза.
— А аз никога не съм се разхождала из София. Миналия път, когато бяхме при Вика, нямаше време… — каза тъжно Маша.
— Така ли? Е, това е поправимо. Можеш да останеш за няколко дни и да отидеш някъде. Например, в Третяковската галерия или на ВДНХ, — отговори Виктор.
— Какво ти, ние в понеделник сме на работа, — включи се Наталия Владимировна.
— Аз всъщност мога да остана, ако Вика няма нищо против.
— Имаш прекъсване между снимките, мила. Можете да прекарате страхотно време със сестра си.
— Хм… не знам, имам кастинги сега. Търся роля в момента.
— Хайде, само за два дни, Викче! — замоли се Маша.
На Вика не ѝ остана друг избор, освен да се съгласи. На следващия ден, докато тя закара родителите им на гарата, Маша реши да използва момента и да поговори с Виктор. Беше чула, че той вече е станал и готви закуска в кухнята. Тя слезе само по тениска.
— Ах, ти вече си буден? А аз си мислех, че няма никого вкъщи.
— Да, домопомощницата е почивка, така че сам правя закуска. Присъединяваш ли се, обичаш ли бъркани яйца?
— С удоволствие. Какъв мъж ще се падне на Вика: дори сам умее да готви. А това вече е минус за нея: как така не е направила закуска на любимия си! Аз, например, готвя чудесно.
— Заминаха рано сутринта, за да не изпуснат влака. А ти не работиш ли, щом не бързаш никъде? — усмихна се мъжът.
— Не, току-що си подадох оставката, така че сега съм свободна птица. Та… Вика няма да се върне скоро, нали? В София обикновено има задръствания. Значи сме само двамата в цялата къща?
— Да, предполагам. И аз днес сутринта нямам никакви планове.
Момичето отчаяно флиртуваше с мъжа: оправяше красивата си коса, грациозно кръстосваше крака, усмихваше се. Но той сякаш не забелязваше намеците ѝ. Тя се мъчеше да привлече вниманието му по всякакъв начин.
Искаше ѝ се планът ѝ за съблазняване да успее. Тогава дори нямаше да ѝ се налага да се връща в провинцията. Сестра ѝ — актриса — можеше да си намери друг жених. А за Маша шансовете не бяха много, възрастта ѝ вече минаваше 27. Но пък беше по-опитна и уверена жена. А такива мъже като Виктор, със сигурност обичат разнообразието в живота. Той можеше да си позволи всяка.
Накрая момичето се приближи съвсем до мъжа и го хвана за ръката.– Знаеш ли, ти веднага ми хареса вчера. Вярваш ли в любовта от пръв поглед? Влезнах вчера и просто усетих. А аз харесвам ли ти?
– Ъм… харесвам Вика. Мислех, че това е ясно. Така че… – той се отдръпна от нея.
Но Мария още по-силно стисна ръката му и прошепна в ухото му:
– А аз знам как това да проверим! Един целувка ще реши всичко! – момичето се наведе към него, но Виктор я възпря и отстъпи назад.
– Маша, ти си ненормална ли? Аз съм с твоята сестра. Защо да развалям отношенията ни заради някаква глупава авантюра?
Момичето се смути от този отговор и почервеня. А той продължи.
– Облечи се и ще те помоля да се върнеш обратно с най-близкия влак. Шофьорът ми ще те закара.
– Тогава по-добре извикай такси до гарата.
Момичето хукна да се събира и скоро се разочарована замина.
Когато Вика се върна вкъщи, Виктор, разбира се, й разказа всичко.
– Знаеш ли, твоите родители ми харесаха, но Машу не бих искал да виждам повече. Глупост някаква. Дали не сте осиновени? Толкова сте различни.
– Рождени сме, просто тя обича само себе си. Просто завидя, че на мен всичко в живота ми върви добре.
Автор: Уютен кът
Всички права запазени. Удостоверение за публикация №224102001652
Препоръчани разкази
