– Син, казваш? А къде беше ти, синко, когато баща ти се нуждаеше от теб? Къде беше, когато ти звънеше, молеше те да дойдеш? Дори за кратко време, дори за един ден? Къде беше ти, синко, когато аз дни наред седях до леглото на баща ти? Къде беше, когато аз, с ръце, чистех след него, прикован на легло? Когато го гледах в болницата, хранех го с лъжица, поях го, преобличах го? Защо не идваше, когато ти звънях, молех ти се да дойдеш? Къде беше ти, когато аз, чужд човек, твоята лоша бивша съпруга, погребвах баща ти? Сама, без твоя помощ, Олег! А сега защо си дошъл? Тук никой не те чака, не съм те канила и не искам да те виждам.
– И аз нямам голямо желание да те гледам. Всичко каза ли? Сега можеш да започнеш да си събираш парцалите и да се изнасяш, нашата миличка! Не разбирам изобщо защо все още се мотаеш тук? Надяваш се нещо да ти се падне? Ето ти, дръж, за грижата към стареца, да го наречем компенсация…
С тези думи Олег извади портмонето си, измъкна няколко банкноти от по хиляда и ги хвърли към Вика.
– Събирай си нещата, имаш 30 минути, а после ще те изхвърля като мърлява котка.
– Не, Олежек, ти ще трябва да си тръгнеш. Ако не напуснеш МОЕТО жилище, ще се обадя в полицията.
Ох, как крещеше Олег, когато разбра, че не е наследникът, а собственикът на апартамента е неговата бивша съпруга! Крещя толкова силно, че целият блок се разтресе. Вика наистина се наложи да извика полиция, когато мъжът тръгна да се нахвърля върху нея, но дори те не успяха да го успокоят и го прибраха в районното. Въпреки това Олег я заплаши, че когато го пуснат, ще ѝ покаже „къде зимуват раците“. Със сигурност щял да я разобличи, та нали тя била омаяла безпомощния старец, измамила го и го принудила с хитрост да прехвърли апартамента на нейно име! Не можело родният баща така подло да постъпи към единствения си син и да го остави без наследство!
Оказа се, че може. И за това имаше много свидетели.
Вика и Олег бяха живели заедно едва няколко години. Това беше от онези случаи, когато „не се сработиха“.
Олежек беше самовлюбен егоист, за когото важна беше само неговата собствена персона. В този живот той обичаше единствено себе си, и то – рядко, по понеделниците. Работата не му беше по вкуса. Не че не ходеше на работа, но тя беше от типа „не се напрягай много“. И заплатата беше съответна. Въпреки това, поживяха някак си малко заедно. Две години след сватбата Олег срещна „жената на мечтите си“ и заедно с нея изчезна от краевия град право в самата Москва, твърдейки, че там хлябът расте по дърветата, а парите падат от небето – само подлагай длани.Това, че на Вики ѝ остана едногодишен син, квартира под наем и отпускни майчински като единствен доход, изобщо не го вълнуваше. Добре, че има мама. Мама ще помогне, мамичка, нали е своя, близка, любима.
Мама само въздъхна, поклати глава, но нищо не каза, макар че можеше – та нали беше предупреждавала, че от тоя Олег няма да излезе нищо.
Като замина мъжът за столицата, та и се възгордя. Ни вест, ни слух. Добре, че се разведоха, но синът – той си е тук, малък, до нея. Можеше поне за него да попита баща му – как е, дали е здрав, сит ли е, облечен, обут… Ама нищо! Няма да дочакате! Какво си мислят, че Олег ще им се кланя, че ще звъни? На всеки да се кланя – главата ще му падне!
И Вики не звънеше, затова много се изненада, когато ѝ се обади бащата на Олег, за да попита дали синът му се обажда. А после изведнъж каза: „Поне на гости можеше да дойдеш! Вие двамата не се получихте, но мен за какво ме лишавате от внука? Ела, Вики, поне да го видя малко.“
Имаше за какво да се удивлява. Вики беше виждала Виктор Палыч всичко на всичко пет пъти. Олег никакви близки отношения с баща си нямаше. Виктор критикуваше сина си, опитваше се да го учи на живот, а той – горделив, казвал: „Не ме учете, аз по-добре знам.“
Цяла седмица жената се чудеше – да отиде ли, или не, при него. Накрая се посъветва с майка си. Майка ѝ – умна жена, веднага я посъветва: „Иди, няма да ти стане нищо. Той ти зло не е направил, а на момчето мъжко общение ще му е от полза, още повече че това си е родният му дядо.“
И така, лека-полека, Вики започна да гостува често у Виктор Палыч. Оказа се, че той е добър човек. Сам се кори, че са разглезили сина си с жена му, че са му угаждали прекалено. Бил им късен, вече не се надявали да имат дете. Всичко било само за него, всичко – за да му е добре, и така накрая той се научил да мисли само за себе си.
А внукът как обичаше дядо си – думи не могат да го опишат.
Отначало Олег понякога все пак идваше при баща си, когато нещо му трябваше, та му звънеше по някой път. После престана и да идва, и да звъни, все по-рядко, и накрая съвсем забрави, че има баща. Забрави и за сина си. Какви издръжки, като направо каза на Вика, че сега имало толкова начини да се укриеш от тях, че трябвало да си пълен дракон, за да плащаш доброволно…Виктор Палич се разболя. Хвана лоша болест, от която не всеки може да се излекува. Трудно му беше сам. И някак се случи така, че освен Вика нямаше кой да му помогне. Дълго не искаше тя да се премести при бившия си свекър — какво ще кажат хората? А и какво ли щеше Олег да си помисли?
Но после реши, че така наистина ще е по-лесно. И на Семка училището е по-близо, и на нея до работата ѝ по-удобно. А Виктор Палич е под наблюдение. Освен това, когато любимият му внук беше наблизо, всичките болки сякаш отстъпваха на заден план.
Цели две години се бори мъжът с болестта, но тя се оказа по-силна. Съвсем се влоши, съвсем легна на легло.
Олег и самият той го търсеше, и Вика му звънеше, но какъв беше резултатът? Все беше зает, все отлагаше, „После ще дойда, оправяй се, тате, лекувай се.“
Първо вкъщи, после в болницата Вика се грижеше за свекъра си. И след това, когато го изписаха да си отиде вкъщи, за да умре там, пак тя беше единствената, която остана до него. И отново звънеше на Олег: „Ще дойдеш ли, или не? Баща ти те чака.“
Но Олежка така и не дойде да види баща си в този свят. Дори на погребението не успя да присъства — бил зает. Едва след месец се появи с безсрамни очи.
Вика сама погреба свекър си, без никаква помощ от Олег.
Олег се появи, за да решава въпроса с апартамента. Помисли си: „Сега ще намеря квартиранти, а като мине срокът, ще го продам. Какво пък? Добър апартамент е, тристаен, в центъра. Недвижимостта сега държи цена.“ Така потриваше ръце в очакване на солидната сума.
Изобщо не беше очаквал в „своя“ апартамент да срещне бившата си жена. И какво прави тя тук? Защо още не си е тръгнала? Добре, помогнала е на баща му в труден момент, но сега на какво разчита? Олежка, за разлика от баща си, изобщо не беше толкова добричък. Щеше веднага да я изгони. А ако започнеше да протестира, щеше да ѝ представи сметка за наем и то доста солидна.И Олежко никак не очакваше, че не той, а бившата му съпруга е собственик на апартамента. Кажете ми, как можеше да се случи такова нещо? Сигурно не само се е грижила за стареца, но и го е глезила по всякакъв начин, иначе откъде този царски подарък за нея във вид на апартамент?
Докато още беше със здрав ум и памет Виктор Павлович, докато още вървеше, макар и малко, но със собствените си крака, той сам, без принуда и убеждаване, взе това трудно решение – да остави апартамента си на онази, която се грижеше за него, която готвеше, чистеше, переше, на тази, която му е разведрявала самотата – на своята обична, добра и единствена снаха.
Вика не искаше да приеме този подарък. Какъвто и да беше Олег – все пак син, а тя каква е? Бивша съпруга.
– Какво сте измислили сега! Няма да ви оставя дори без апартамент. Не ми трябват после тези кавги и конфликти с Олег.
– Виж, дъще. Реших го. На мен много не ми остава, а ти имаш още живот пред себе си, и трябва Семена да вдигнеш на крака. А синът ми – къде е той, този син? Дори не иска да говори с мен. Помага ли да отгледаш детето? Никак даже. На него никой не му е нужен, освен самият той. Ако моята Тонечка беше жива, тя щеше напълно да ме подкрепи. Ще профука той апартамента, и толкова. Утре отиваме при нотариуса. Решението съм взел.
– Татко, защо да е на мое име апартаментът? Ако сте решил, по-добре на Семен, той ви е внук, а аз кой съм?
– Ти си ми дъщеря, Вике, дъщеря. Прощавай, Семен е внук, но апартамента ще оставя на теб. Кой знае чии гени са повече у него? Добре, ако са твоите, а ако се прояви характерът на Олег и те изгони на улицата? Ти си майка, и добра майка, знам, че няма да оставиш Семен в беда, няма да ощетиш детето.
Така стана Вика собственичка на апартамента. И ѝ беше и неудобно, и срамно, че така се случи. Но после се успокои, помисли си, след като свекърът е решил така, значи така трябва.
Дълго не можеше да се успокои Олег. И до съда стигна, искаше да оспори дарението, като твърдеше, че старецът е бил невменяем и тя го е измамила да подпише дарението. Но загуби. Не успя нищо да докаже. Навсякъде излизаше, че баща му е бил със здрав ум и ясен ум, когато е дарил апартамента на тази „хитруша“.Ето така, точно под носа им се изплъзна апартаментът. И кой е виновен за това?
Олег напусна града. Къде е сега и какво става с него, нито Вика, нито синът ѝ имат представа. Той не поддържа връзка с тях, не се обажда, сякаш е изчезнал.
Някои ще кажат, че такива неща не се случват – но аз съм сигурна, че се случват. Понякога родителите, скрили обидата си към децата си, могат да ги накажат дори по този начин.
А Вика – тя е страхотна. Гордост е да видиш такива хора. Защото не е лесно да се грижиш за някой чужд човек. Често дори за собствените роднини не искат да се грижат, а тук – свекър.
