— Сине, това съм аз, майка ти – прозвуча познатият глас. Игнат се намръщи, чувйки сладникавите нотки в нейния тон, макар че тъща му никога не говореше по друг начин с него. – Можеш ли да дойдеш при мен? Пак ми се натрупа толкова много работа, а сама как да се справя?
— Мамо, зает съм тази седмица – отговори Игнат съвсем честно. – Може би да наемеш някого от местните да ти помогне?
— Какво ти става – ужасено възкликна тъщата. – Само това остава. От тях няма никаква полза, а само щети.
Татяна Николаевна очевидно не очакваше помощ от никой друг, освен от зет си. Единствената ѝ дъщеря, Ангелина, се беше оженила от голяма любов, и затова тя смяташе, че Игнат трябва със своя труд да „изплати“ всичко, което тя беше вложила в отглеждането и образованието на Гела, която още от млада възраст се беше показала като много независима и амбициозна личност. Това, че двойката още нямаше деца, за Татяна беше голям плюс, защото не възнамеряваше да се обвърже със статута на обичаща баба и да забрави за светския живот, за който тя знаеше повече от клюките на съседките, отколкото от личен опит.
Но Татяна беше сигурна, че за да има нормален живот, трябва да има „свободни ръце“. Имаше предостатъчно ум, за да не изразява това на глас, защото „думата не е врабче – изпуснеш ли я, не можеш да я върнеш“. Не дай Боже Гела да чуе и да се обиди жестоко, може би дори да спре да общува с нея. На такъв развой находчивата тъща и грижовна майка съвсем не беше готова и осъзнаваше, че е по-добре да премълчава. Но пък не се притесняваше да използва безплатния труд на Игнат при всякакви обстоятелства. Защото, благодарение на нея, Татяна, той е получил такава прекрасна съпруга, която храбро щеше да се справи и с огън, и с вода, и с бизнес.
— Но как да наема някой от местните? – запита тъщата със сълзливи нотки в гласа. – Те са такива неспособни, само ще развалят работата, а после кой ще страда от това? Ти имаш златни ръце, как ще оставиш майката на любимата си съпруга в беда? Значи ще ми помогнеш, нали?
Игнат нямаше друг избор освен да се съгласи. С огромна неохота той отговори, че ще дойде през уикенда.
— Само те предупреждавам веднага – ще дойда много рано, за да успея да се върна вечерта, защото на работа сме претоварени – каза Игнат сухо.
Тъщата радостно започна да уверява, че ѝ е ужасно неудобно да го откъсва от дома и семейството му, но видиш ли, друг избор нямала.
Игнат уморено потърка слепоочията си и погледна към тоалетката в спалнята, която деляха с Гела. На нея стоеше сватбената им снимка, на която двамата се гледаха с нежност и любов. Изглежда, вече беше забравил кога за последен път беше прекарал събота, просто почивайки и спейки в прегръдките на съпругата си. Защото почти веднага след медения месец Татяна започна редовно да го ангажира с различни молби. В началото Игнат често пътуваше с Гела до селото, разположено на сто километра от града, за да сади или вади картофи, да ги окучва, да пренася зелето в мазето, да оправя крана, да препокрива покрива и други подобни задачи. Тези дейности поглъщаха цялото му свободно време и сили, и след уикенда Игнат се чувстваше изцеден. През делничните дни той беше успешен застрахователен мениджър, но след почивка с тъщата, той се усещаше като най-големия неудачник. Никакви аргументи не влияеха на нея. Убедителността ѝ беше такава, че Игнат понякога се чувстваше като последния мерзавец, ако ѝ откажеше помощ.
След есенната жътва дойде ред на чистенето на двора и пътя от сняг. Един ден Игнат дори сериозно се разболя след такова неделно начинание и прекара четири дни на легло. Тъщата веднага го нарече крехък, със слабо здраве, и се оплака, че такива истински, силни мъже вече не съществуват. Нейната идея беше, че един истински мъж може да изчисти сто хектара сняг без проблем, без дори да кихне.
— Ех, какво да се прави, ще се справяме с това, което имаме – въздъхна жената. Обикновено изричаше такива слова, когато знаеше, че дъщеря ѝ не е наоколо. Игнат считаше за срамно да говори на жена си за номерата на майка ѝ. И затова запазваше мълчание.
Пристигайки, както беше обещал, рано сутринта в дома на тъщата, Игнат погледна с удивление към оградата. Изглеждаше някак криво…
— Каква е тая работа? – измърмори Игнат, оглеждайки дъските. Те изглеждаха сякаш са били яростно блъскани.
Татяна, застанала до него, разбра, че трябва да даде някакво правдоподобно обяснение.
— Това е Тема, нашият местен тракторист – каза тя, – влезе пиян на двора ми. Разбира се, на сутринта нищо не си спомняше. Можеше да ми развали целия двор, а после го забрави веднага щом изтрезня.
— И аз нямаше да помня – усмихна се Игнат. Той ясно видя, че външни следи от тракторни гуми липсваха. Но пък имаше достатъчно утъпкано от двете страни на оградата. Повдигна рамене и се зае за работа. Бяха му нужни повече от три часа, за да изправи дъските и да замени изгнилите с нови. Татяна не го остави на мира дори и за миг, раздавайки ценни указания в движение. Тя изобщо не се интересуваше, че Игнат знаеше сам какво да направи.
— Е, сега поне изглежда по-човешки – каза тя доволно, без да обръща внимание на мрачния поглед на Игнат. Дори не се замисли, че той има нужда поне от храна и почивка.— Виж, — Татяна вече сочеше към вратата на банята, — и тя е цялата крива. Би могъл да оправиш вратата, че скоро ще застудее. Не дай Боже да настина, кой ще ме гледа тогава?
Игнат реши, че ще хапне в града. Защото тъщата не беше свикнала да приготвя нещо набързо. А и по принцип, когато готвеше, това заснемаше поне половин ден.
— С яденето трябва с душа, иначе ще стане отрова, — наставляваше тя.
Игнат тогава си помисли, че дори с душа, при тъщата пак става отрова. Най-често резултатът беше някаква неясна манджа, чийто вкус напомняше на свинарник. Но от учтивост бе принуден да опитва и да хвали кулинарните й способности, за да не обиди съпругата си.
— Ама ти си толкова изморен и огладнял, — изплези ръце Татяна, когато зетят едва се държеше на краката си.
— Не се тревожете, време ми е вече да тръгвам, — измърмори Игнат, който мечтаеше само за това да се махне час по-скоро от това място.
Тъщата го изгледа недружелюбно:
— Да не би после да се оплачеш на жена си, че те оставих цел ден да вършиш работа гладен? Няма да стане, сядай на масата. Каквото има, това ще ядеш.
„Каквото има“ се оказа препечени картофи на свинска мас, овкусени с огромна доза чесън. Игнат веднага усети неприятен вкус и жена потвърди:
— Жал ми беше да ги хвърля, направих ги преди два дена. Помислих си, че ще ги оцениш.
Игнат си каза, че правилно е решил да не яде повече от една хапка. Престори се, че негов приятел му пише съобщение и го подканя да дойде, след което побърза да се измъкне към спирката. По пътя към дома размишляваше защо тъщата постоянно иска внимание само от него, но никога не упреква дъщеря си? За Татяна сякаш не съществуваше идеята, че и зетят има нужда от почивка. Ангелина вече почти не му правеше компания — беше решила да отвори собствен бизнес с козметика и домакински препарати и се справяше доста успешно. Работеше дори през уикендите, затова всичко оставаше за Игнат.
— Стига вече, — каза си наум. — Не съм й роб. Ще й давам пари, по-лесно е така.
Но Татяна не възнамеряваше толкова лесно да отстъпи. Тя искаше да продължи да използва мъжа на дъщеря си, измисляйки за това нови оправдания. Игнат си припомни как беше на косъм да извика на тъщата, когато разбра, че контактът, заради който го изтръгнаха от леглото преди месец, беше изгорял от забодена в него плетка. Огледа плетката от всички страни, преди да я върне на Татяна.
— Какво прави това тук? Някак нарочно ми изглежда, — каза той и пронизващо я погледна.
Тя само се усмихна невинно и сви рамене:
— Откъде да знам защо е станало така? Съседските деца идваха наскоро, майка им ме помоли да ги погледам малко. Вероятно не видях кога са взели плетките от кутията за плетене и ето го резултата.
— И кога се случи това? — поинтересува се зетят.
Тъщата отново се усмихна невинно:— Казвам ти, че наскоро. Или мислиш, че бих останала цяла седмица на тъмно?
Игнат тогава не намери какво да отговори.
Шест месеца минаха като в мъгла. Макар и не толкова често, тъщата продължаваше да вика Игнат при себе си. По време на едно от последните си посещения, мъжът откри, че коминът е напълно задръстен със стари парцали. Затова печката категорично отказваше да гори, а къщата отвътре бе покрита с дим.
— Дявол да го вземе, така човек лесно може да се задуши — помисли си Игнат на ум, докато вадеше със здрав железен кукичник опушените парцали от комина.
Тъщата го гледаше с широко отворени очи и ахкаше:
— Но какво е това? Кой би направил такова нещо? Откъде са тези парцали, синко?
— Не знам — каза равнодушно мъжът. — Вероятно има някой, който ти троши табуретките, измъква вратите от пантите, а сега и печката с всякакви боклуци е задръстил.
— Това е просто ужас — започна да заламява пръсти Татяна. — И какво да правя?
— Умилостивете домового — усмихна се криво зетят. — Тогава лично ще се грижи за реда в къщата и няма да позволи никой да те засегне.
Татяна го погледна като клиничен чудак, но не отговори. Обмисляше как да измисли нещо, което да разкрие истинския характер на Игнат. Зетят рано се беше зарадвал, че тъщата го остави на мира. Татяна Николаевна не беше от жените, които лесно се отказват от идеите си.
— Игнат, синко, у дома ли си за уикенда? — шепнешком попита тъщата, държейки телефона до ухото си.
Игнат спокойно отговори, след като взе кратка глътка въздух:
— У дома съм, но съм много зает. Компанията се разраства, трябва да подготвя куп договори и да прозвъня цялата база настоящи клиенти. Извинявайте, няма да идвам.
— Така ли? От кога помощта към бедна, самотна жена, която ти е подарила най-добрата жена на света, се оказа под ранга на твоите договори? Нали няма да избягат договорите ти — пренебрежително отбеляза Татяна, вече не криейки неприязънта си.
В главата на Игнат нещо щракна и той, без тъщата да забележи, включи запис на разговора на телефона си.
— Извинявайте, Татяна Николаевна, но наистина съм много зает. Покривът ви е здрав, крановете ги поправих, водопроводът в банята не тече. Сняг още не е навалял. Ако нещо дребно се случи, кажете. Ще наема работници за моя сметка, те ще направят всичко по най-добрия начин.
— Значи отказваш да дойдеш лично и да ми помогнеш? — попита тъщата с метален глас.
Игнат се усмихна, но думите му звучаха искрено и доброжелателно:— Извинете, но и вкъщи има нужда от работни ръце. Геля помоли да оправя смесителя в банята, а това не е работа за пет минути. Освен това с другите задачи време все не стига.
— Какво друго може да се очаква от човек като теб? — високомерно заяви тъщата. Тя вече не криеше истинското си отношение към Игнат. — Добре си се устроил, зетьо. Жена ти се блъска по цял ден, а ти смяташ да се излежаваш на дивана и измисляш разни оправдания, само и само да не станеш. Кажи, нали ти я подтикна да започне бизнес, за да не ти се налага да се напрягаш допълнително?
— Татяна Николаевна, какво искате да кажете с това? — Игнат едва се сдържа, за да не нагруби.
— Че прекрасно те разбра какво. Чао, безделнико, — Татяна ядосано прекъсна разговора, а Игнат разтри челото си.
Колко издръжливост се иска, за да общуваш без емоции с такава тъща?
Вечерта Геля с удоволствие вечеря вкусна лазаня, приготвена от съпруга си. Тя по пътя купи техните любими трюфелени сладкиши, за да зарадва себе си и него. След вечеря Игнат реши, че е време да се изяснят нещата.
— Ангелина, трябва да поговорим, — с леко напрегнат тон се обърна той към съпругата си. Тя се откъсна от лаптопа, на чийто екран Игнат забеляза таблица с телефонни номера на доставчици.
— Слушай, може ли да изчака? — Геля посочи към таблицата, но мъжът отрицателно поклати глава.
— Опасвам се, че не. Попаднах в ситуация, в която ще трябва да избирам между теб и развод…
— Какво?! — Ангелина застина. След такова начало всички мисли за работа изчезнаха. Жената напрегнато се вгледа в съпруга си:
— Не ме мъчи, моля те. Имаш ли друга? — изтърси тя.
— Дано да беше така, — горчиво се усмихна Игнат. — Днес за пръв път разбрах защо твоята майка смята за нормално да ме кара да върша всичко, което си поиска. Оказва се, че съм те подтикнал да започнеш бизнес, за да си живея спокойно в офиса и да се възползвам от твоите приходи. А самият аз не ставам за нищо друго, освен да върша черната работа в нейния дом. Ето ти го.
Ангелина ахна:
— Така ли ти каза? Не че не ти вярвам… но-оо, мамо винаги е казвала, че си прекрасен съпруг и зет. Как е могла да те обиди?
Вместо отговор Игнат пусна записа с разговора с тъщата. Лицето на Ангелина се изчерви, след това се покри с бледи петна.
— Извинявай, че трябваше да чуеш това, — каза Игнат. — Но смятам, че между нас не бива да има недомлъвки.
— Прав си, — спокойно отвърна съпругата. — Не се тревожи, ще поговоря с майка.
— Тъкмо се канеше да вършиш нещо за работа, — напомни Игнат, усещайки се виновен.— Това може да почака, — отвърна Геля с равен тон. — Знаеш ли защо мога спокойно да се занимавам с това, което ми харесва? Защото имам теб – толкова надежден и топъл човек. Знам, че няма да ми вдигаш сцени и да доказваш мъжкия си статус, и много го ценя. Затова искам между нас да има топли отношения и занапред. Какво ще кажеш просто да гледаме филм заедно?
Геля се настани удобно до съпруга си и го прегърна. Но в главата ѝ се въртеше само една мисъл: че трябва сериозно да поговори с майка си.
Татяна беше изумена, когато сутринта Геля се появи на прага ѝ лично. Дъщеря ѝ пристигна с новата кола, която наскоро беше купила специално за пътувания в региона. Виждайки я, жената се усмихна – очакваше добри новини. Но вместо това Ангелина, след кратко приветствие, гневно се нахвърли върху нея:
— Как си позволи да говориш с Игнат по този начин? Защо не можеш да живееш спокойно? Не си толкова стара и немощна, че всички около теб да трябва да се въртят в кръгове. Две години вече не давaш мира на съпруга ми. Какво ти има?
— По-добре питай какво му има на тоз твой мъжленце, — язвително отвърна майка ѝ. — Той е като пълзяща трева… дойде при тебе, върза те ръце и крака. А ти само се трепеш с бизнес проекти, докато той у дома мачка дивана. Защо ти е такъв? Ти си бизнесдама, защо ти е този мекотел? Нито мъж, нито… какво да ти кажа. Пари имаш достатъчно – щракни с пръсти и мъже от всякакъв калибър ще се втурнат към тебе, ще стоят на задни лапички.
— Осъзнаваш ли изобщо какви ги говориш? – намръщи се Геля. — Сега вече разбирам защо татко си тръгна от теб.
— Как смееш? — избухна Татяна. — Той не беше истински мъж. Живееше от една заплата до друга, а как се издържа семейство, не му идваше наум. И ти си намери същия като него. Защо ти е, дъще? Защо? С твоите пари пращай го по дяволите и си избери някой достоен мъж. Аз само доброто ти искам.
— Добро, казваш? — горчиво се усмихна Ангелина. — След като татко си тръгна, толкова пъти опитваше да наредиш личния си живот, че понякога дори забравяше за мен. А сега ме подтикваш да направя същото?
— Просто той не е за теб, дъще, — заговори страстно Татяна. — Кой го иска тоя неудачник, който цял живот ще мързелува за някакъв чужд шеф? Какво лошо има в това да намериш по-достоен и по-осигурен мъж? Може Игнат да е само добър в леглото, но и това скоро ще изчезне. Защото той е мекотел по природа, а ти имаш ли нужда от такъв?
— Разбрахме се, мамо, — отсече твърдо Ангелина. — За теб Игнат не е равен на мен, защото печели по-малко, и смяташ, че трябва да се отърва от него. Но в едно грешиш. Ние се обичаме и аз не мога да си представя друг на мястото на съпруга ми. Никога ли не ти е минавало през ума, че се занимавам с бизнес, защото ми харесва? И ми харесва, че Игнат ме посреща у дома с вечеря, която е приготвил специално за мен. Понякога изпитвам угризения, че не успявам с домашните задължения. Той пое всичко, за да мога просто да се връщам след работа и да си почивам. Той не ми прави сцени, не ми натоварва ума. Около него забравям всички неприятности… искам да чувствам това колкото може по-дълго. Ако не можеш да го разбереш, престани да безпокоиш и двама ни. Разбрах ли се ясно?
Без да чака отговора на майка си, Геля се обърна рязко и тръгна към колата си.
Татяна остана неподвижна. Тя чакаше, че дъщеря ѝ няма да издържи, ще се върне и ще поиска прошка за думите си. Но Ангелина запали двигателя, обърна колата и без да се обръща, потегли.
— Прости, мамо, но по друг начин не мога да защитя правото си да бъда щастлива с човека, когото обичам, — прошепна младата жена, докато бързо премигваше сълзите си.
Татяна излезе до портата, след като колата на Геля изчезна от погледа. Над главата ѝ надвисваха оловни облаци.
— Ще вали, — помисли си Татяна и се прибра в къщи.
Отсега вече щеше да бъде напълно сама в него. Заслужи си го.
