— Мамо! Какво ще кажеш да сменим апартаментите? Нали не ти трябва толкова много пространство? Половин ден ще ти отнеме само да го почистиш! А в нашия малък, уютен апартамент ще ти е доста по-удобно. Имаме и гора наблизо, и поликлиника! Всичко необходимо за райски живот! — Христина умееше да убеждава, особено когато ставаше дума за нейната изгода.
Още от първата среща с майката на съпруга си, тя беше хвърлила око на тристайния апартамент на свекърва си. Костик, тогава още нейният годеник, я беше предупредил веднага: няма да живеят с майка му, за да не предизвикват конфликти между двете най-важни жени в живота му.
След сватбата младоженците живееха под наем, а когато се появи първото им дете, взеха малък едностаен апартамент на кредит.
— Ех, това не са хороми, изобщо не са хороми! А виж апартамента на майка ти! А нашият… истински килер — жалваше се Христина, оглеждайки жилището.
— Но и моите родители не са се нанесли в този апартамент веднага. Първо заводът им дал стая в общежитие. После, когато съм се родил, получили едностаен. А чак големия тристаен те купиха съвсем наскоро. Половината от живота си жертваха за него. Жалко, че баща ми не успя да му се порадва. Болестта го отнесе за няколко месеца.
— Но тогава времената бяха различни. Хората работеха много и не се оплакваха. А сега, ако не искаш да ти е лесно, си направо ненормален. — Опонира младата майка, мечтаейки за просторните стаи. — Нали си единствен наследник на баща си, плюс една трета от апартамента е твоя.
Хайде да я помолим да го продаде и да ни даде две трети от сумата. На нея ще ѝ стигне за нещо по-скромно. А ние ще можем да си живеем нормално.
— Христина, шегуваш ли се? Защото ако го правиш, въобще не ми е смешно! Това е апартаментът на майка ми и в него ще живее само тя! — Костик реши да сложи точка на жилищния въпрос веднъж завинаги.— Е, добре! Нека бъде така! — Кристина реши временно да отстъпи, за да избегне скандал.
Година и половина след раждането на първото дете, в младото семейство се появи и второ дете. Кристина беше много изморена и реши да помоли свекърва си за помощ.
— Мамо, бихте ли могли понякога да идвате да поглеждате децата? Или да ги вземате у вас, за да мога да свърша някои домашни задачи?
— Разбира се, Кристинка! С удоволствие! Мога да ги взимам у дома или да идвам у вас! Както ти е по-удобно.
Тази готовност беше много изгодна за снаха ѝ. В началото тя молеше свекървата да идва за няколко часа. После започна да изпраща децата у нея за цял уикенд, за да могат младите съпрузи да останат насаме. А после започна да ги оставя при свекървата за по няколко дни през седмицата.
— Ох, мамо, невероятно се справяте с малките! Толкова ни помагате! Децата ви обожават. Имат място, където да играят и да тичат. В нашия малък апартамент няма дори къде да подредят играчките си! — Кристина се надяваше, че свекървата сама ще се сети да отстъпи апартамента си на младото семейство. Но свекървата беше изключително недосетлива.
Тогава снахата реши да приложи друг тактически ход: да убеди съпруга си, че от размяната на апартаментите той също ще спечели.
За изпълнението на плана си Кристина събра цялото семейство и в събота сутрин всички заедно отидоха на гости у свекървата.— Как е нашата скъпа баба? Дойдохме на гости! Решихме да ви зарадваме с нашето присъствие! — Кристина беше пълна с топлота и приветливост.
Денят премина в разговори и безкраен чай. Децата, без да дочакат време за тръгване, заспаха. Изглеждаше, че Кристина точно това и чакаше.
— О, дечицата спят! Как ще ги мъкнем през нощта? Мамо, може ли да останем всички да преспим у вас?
— Разбира се, останете си! Радвам се, че сте тук.
Неделята премина също така неусетно. Свекървата се занимаваше с домакинството за цялото семейство, забавляваше децата, дори няколко пъти ходи до магазина, без да моли никого за помощ. Към вечерта беше ясно, че и тази нощ семейството на сина ще остане на гости. Костик дори беше доволен: от майка му се стигаше до работа по-бързо, тя готвеше по-добре от жена му и не искаше от него да прави нищо вкъщи. Освен това спането в отделна стая, без да се налага да става през нощта заради децата, беше приятно. За първи път мъжът се замисли, че в нещо жена му може и да е права.
В понеделник сутринта синът замина на работа, а снаха му и внуците дори не мислеха да се връщат у дома.
— Кристина, дъще, пак ли няма да си ходите? Просто ми трябва да знам за колко души да приготвя обяд. — Свекървата започна разговора предпазливо.
— Мамо, гответе за всички! Как ще се приберем без колата? Костик се връща късно от работа, а вечер ще висят в задръстванията, докато стигнем. Така че ще останем у вас цялата седмица. Но ако сме ви омръзнали, ще тръгнем веднага!— Не, моля ти се, останете!
Цяла седмица младото семейство живееше, сякаш на курорт. Майката започна осезаемо да се изнервя, ту сядаше за малко да почине, ту просто изглеждаше неспокойна. Кристина беше уверена, че още малко и свекървата няма да издържи. Тя внимателно я подтикваше към правилното решение, но сякаш жената не я чуваше.
— Мамо, да ви помогна? О, вие сами режете зеленчуците? Аз имам кухненски робот! Може да дойдете до нас да го вземете. А знаете ли какво? Можете да останете у нас за няколко дни, точно до уикенда. Аз доста се тревожа за апартамента. Заминахме, а кой знае какво може да е станало… Точно и ще си отдъхнете малко при нас! Не се притеснявайте за домакинството тук, аз ще се оправя!
Свекървата обаче не пожела да отиде у сина си, но вечерта го извика на балкона за сериозен разговор.
— Сине! Разбирам накъде бие жена ти. Виждам и че ти май си съгласен да се настаните в моя апартамент. Но не мислите ли, че искате прекалено много? Ние с баща ти цял живот сме се оправяли в малки стаички, живели сме и в едностаен апартамент. И аз искам най-накрая да поживея като нормален човек. Имам още много щастливи години пред себе си!
— Мамо, но ние имаме малки деца! — възрази синът.
— Ако сте решили да имате две деца в толкова малък апартамент, това не е мой проблем. Готова съм да помагам с децата и домакинството, но няма да позволя да ме изгоните от собствения ми дом! Ако продължавате така, ще прехвърля апартамента на някой далечен роднина, ще сменя ключалките и повече няма да ви помагам изобщо. Извинявай, но предпочитам да ти го кажа направо сега. — Майката се върна в стаята, давайки на сина си да разбере, че разговорът е приключен.
След няколко минути излезе и Костик. Събра семейството си и, въпреки задръстванията, ги закара у дома. А на следващия рожден ден на майка си ѝ подари почивка в санаториум. Докато тя отсъстваше, той сам всяка вечер ходеше да проверява апартамента ѝ и да нахрани котката.— Скъпи, хайде да поживеем при майка ти, докато тя е на почивка… Защо само ти ходиш там, изморяваш се?! — започна Кристина, но Костик веднага я прекъсна.
— Не, мила. Своято кътче си е най-близко. Оставаме си вкъщи. А да нахраня котката не ми е трудно, не се притеснявай.
— Това всичко свекърва ти те е наговорила срещу мен! — реши тогава жената да приложи нова тактика. Но съпругът ѝ беше непреклонен.
Както и да опитваше, Кристина не успя да разбере от Константин за какво са говорили с майка му. Но оттогава Константин категорично ѝ забрани даже да намеква за размяна на жилища или за подобни седмични експедиции.
След няколко години, когато Кристина излезе от майчинството и отново започна да печели, семейството успя с доплащане да размени тяхната „гарсониера“ за по-просторна „двойка“. Не е тристаен, но вече е по-добре.
