В неделя се чу звънец на вратата, въпреки че Инна не очакваше никого. Мъжът ѝ имаше ключове. Тогава кой ли можеше да дойде толкова рано?
След малко започнаха и да чукат. Дали нещо се е случило със съседите и имат нужда от помощ?
— Отваряй, какво толкова се бавиш? — зад вратата се чу познатият глас на зълвата.
— Рита, а ти какво правиш тук? Защо не предупреди?
— Изненада! Така ли ще ме държиш на прага? Няма ли да ме поканиш вътре?
Рита беше със сина си. Едно палаво 6-годишно момче, което не познаваше никакви граници. Затова Инна не обичаше особено, когато ѝ идваха на гости. Още по-малко да остават за по-дълго.
— А Олег къде е? — попита Рита за брат си.
— Обадиха се от работа и го помолиха да замести някого. Той знае ли, че идвате?
— Да, вчера му се обадих и казах, че ще дойдем с Витька. Той толкова искаше да дойде в града, да се повози на атракционите. Какво да прави в селото?
Самият Олег беше родом оттам. Но с времето се премести в града, понеже му трябваше работа.
Там се запозна с Инна. А Рита остана в родния край. Работеше като фризьорка и изкарваше някакви пари.
Мечтата ѝ беше да се премести в града, но след развода си с мъжа ѝ осъзна, че няма да може да си позволи наем.
— Добре, влизайте — неохотно ги покани Инна.
— А ти какво, не се ли радваш?— Днес имахме други планове.
Звучеше като оправдание, но Инна не искаше от самото начало да разваля отношенията със снаха си. Ако се скара с нея, свекървата ще стане враг номер едно.
— Добре, с какво ще ни почерпиш? Гладни сме. На гарата само един беляш хапнахме, но това храна ли е? Едва за една хапка стига.
— Извинявай, още не съм готвила нищо. Тъкмо станах.
— Няма проблем, сама ще направя всичко. Казвай къде е какво — веднага почна да се разпорежда снахата.
Без да пита, Рита отвори хладилника и започна да рови, сякаш беше у дома си. Инна беше шокирана от подобна безпардонност и наглост.
— Знаеше, че сестра ти и племенникът ти ще дойдат. Защо не ми каза, защо дори не се посъветва с мен? — Инна не издържа и звънна на мъжа си.
— Напълно забравих, съжалявам.
— Вашите роднини пристигнаха по тъмно. И се ровят из хладилника. Какво да правя с тях? Кога изобщо ще се прибереш?
— Засега не знам. Сменникът ми е в отпуск, работя.
— Ами аз какво да правя? Танци върти пред тях?
— Не преувеличавай. Поговори си с тях, почерпи ги с нещо. Ще дойда вечерта.
Инна нямаше никакво желание да обсъжда каквото и да било с Рита. Смяташе, че те са „различни планети“. Инна — образована и начетена девойка, а снахата — селска фризьорка. За какво изобщо да си говорят?
— Айде, яж. Такова у вас едва ли ще опиташ!Трябваше да видите лицето на Инна, когато гледаше отворения буркан с червен хайвер. Беше го купила специално за Нова година, за да направи тарталетки. Но Рита се беше добрала дори до този деликатес. Та нали, детето страшно много го искало.
В собствения си дом тя се чувстваше като чужда. Нахалството на роднините нямаше граници. Искаше ѝ се да ги изгони, но кавга със съпруга и свекървата не влизаше в плановете ѝ.
— Защо ги търпиш? Отдавна да си ги изгонила, без да ти мигне окото! — съветваше Инна приятелката ѝ.
— Не разбираш. Скоро дъщеря ми ще се върне от летния лагер, а ние с Олег се готвим за морето. Няма на кого да оставя детето. Ще трябва да се обърна към свекървата.
— И какво от това?
— Мислиш ли, че ще се съгласи да ми помогне след скандала със Зълва?
— Какво общо има това? Нали не смяташ да се караш със свекървата?
— Не, тя смята, че те двете са едно цяло. Един път почти се скарахме заради това. Ох, Юле, просто не знам какво да правя.
Тогава ѝ звънна мъжът ѝ.
— Къде си отишла? Защо остави роднините сами?
— Как така сами? Те казаха, че ще се разходят из града. Какво общо имам с това?
— Трябва да им правиш компания.
— Достатъчно е, че се съгласихме да ги приемем. Не съм клоун, не съм длъжна да ги забавлявам.
Тогава мъжът ѝ ѝ напомни как би реагирала майка му и Инна трябваше да се съобрази с това.— А вие за дълго ли сте при нас? — попита Инна Рита на вечеря.
— За няколко седмици, имам отпуск. Чуй, а защо готвиш толкова безвкусна храна? Не се яде! Утре ще те уча! — обяви зълвата.
— Няма нужда да ме учиш. Готвя си добре!
Инна погледна към съпруга си с надеждата, че той ще сложи нахалната си сестра на място. Но Олег мълчеше. Преструваше се, че не е чул.
— Не се обиждай, но ние сме свикнали да ядем малко по-мазничко.
— За да ви скочи холестеролът ли? — язвително отвърна Инна, на което Олег веднага реагира с поглед.
— Ох, стига де. Всичко това са глупости. Лекарите си измислят всякакви приказки, за да ни плашат.
Инна искаше да възрази, когато изведнъж в стаята се чу силен трясък. Оказа се, че Витя, синът на Рита, е счупил работния лаптоп на Инна.
— Олег, погледни! Лаптопът ми… Витя, как можа?
Тук Рита веднага се намеси, за да защити сина си.
— Спри да викаш на детето ми! Голямо нещо, счупил лаптопа. Нищо, ще си купиш нов!
— А ти изобщо знаеш ли колко струва?
— И какво от това? Детето не го е направило нарочно!
— Дори и така, ще трябва да платиш за новия лаптоп. Този вече не подлежи на ремонт.– Откъде мислиш, че имам такива пари? В ума си ли си? Няма да плащам нищо! Аз съм самотна майка, Олег, кажи ѝ го!
Разбира се, по-големият брат се намеси и увери, че всичко е поправимо. Че няма нужда да се плаща и той сам ще уреди въпроса.
– Не, Олег, не съм съгласна! Парите ще излязат от семейния бюджет, а за хулиганската постъпка на детето трябва да отговарят родителите му.
Накрая се скараха жестоко. Инна не издържа и изгони зълва си с детето ѝ от дома. Същата вечер недоволната свекърва позвъни.
– Да, Инна, не очаквах такова отношение към дъщеря ми. Имах по-добро мнение за теб.
– Знаете ли изобщо какво е направил синът ѝ и колко струва лаптопът ми?
Но свекървата си държеше на своето.
– Това е само вещ, а моят внук е безценен. Между другото, след такава постъпка на моята помощ недей да разчиташ.
– Е, моля, както желаете.
Само едно нещо беше обидно. Излиза, че Инна е търпяла Рита и номерата ѝ напразно през цялото това време. Трябвало е да я изгони много по-рано.
Когато дъщеря ѝ се върна от летния лагер, заминаха на почивка всички заедно. Оказа се, че така е дори по-забавно. Свекървата смятала, че ще я научи на урок, но всъщност ѝ отворила очите.
Оказа се, че дори с дете можеш да си починеш пълноценно. А най-важното — затова не е нужно да търпиш наглата зълва и безцеремонните ѝ постъпки.
Автор: Карина Истомина
