В моето семейство беше прието да празнуваме Деня на майката. Този празник означаваше за нас повече от 8-ми март. Защото Международният ден на жената се отнасяше за всички момичета – и нас с сестра ми татко ни поздравяваше. А Денят на майката беше посветен изключително на нашата любима майка.
Тя е голяма скромница. Като деца я поздравявахме с малки изненади, организирахме мили конкурси.
Когато пораснахме, можехме вече да ѝ подаряваме по-скъпи подаръци, но майка винаги махаше с ръка. Дребните неща я радват, докато по-големите изненади ѝ създават неудобство.
Максимумът, който майка позволява, е да ѝ подарим тостер, миксер или хубава книга. И разбира се – дребни радости като шоколад, ароматен сапун или свещ – за „победите“ в игрите, които подготвяхме специално за нея.
Татко винаги ни помагаше да направим чудо за мама. А после той си отиде. Но дори след загубата на баща ни, продължихме тази прекрасна традиция. Само че празникът придоби малко по-различен формат.
Понякога можеше да дойде съседка, с която майка е близка, или някой от роднините.Омъжих се за моя Сергей и „автоматично“ получих и свекърва.
С Елена Алексеевна не се карахме, но и не бяхме близки. Някои неща от нейното поведение ме дразнеха, както, между другото, и аз не ѝ бях по вкуса в доста аспекти.
Най-много в свекървата ме изнервяше нейната навика да ни идва на гости без покана. Съвсем спокойно можеше да обяви сутринта, че ще мине на обяд, и дори да изисква конкретно ястие. Най-ужасното беше, че Сережа обикновено ѝ угаждаше. Планираните ангажименти трябваше да се отменят.
От приготвянето на деликатеси по желание на Елена Алексеевна се отказах от самото начало. В такива случаи Сереж не само се оправяше в кухнята сам, но и понякога поръчваше храна за вкъщи.
Беше решено отдавна, че за Деня на майката ще отидем при моята майка. Но сутринта свекърва ми съобщи, че има желание да ни навести. Категорично отказах да променя плановете си заради тази безцеремонна жена, а Сергей я покани да дойде с нас на празника у моята майка.
Всичко премина чудесно. Само че Елена Алексеевна се оглеждаше изумена през цялото време, а после ме обвини нас с Сергей, че не я ценим, щом не организираме такива празници и за нея.— Догодина направете ми същия Ден на майката с подаръци! — заяви тя.
Не започнахме да спорим с нея и се съгласихме. Надявахме се, че Елена Алексеева просто ще забрави за своето желание. Та тя до миналата година дори не знаеше за съществуването на такъв празник!
Но свекърва ми не беше забравила нищо. Затова Сергей ме помоли да помогна с организирането на „изненадата“. И то така, че да има игри и състезания.
На този ден Елена Алексеева покани приятелки, за да видят как ще я поздравяваме. В първото състезание на свекървата ѝ беше предложено да търси своите подаръчета стъпка по стъпка, използвайки бележки с подсказки.
На всяка стъпка виновничката на празника откриваше дребни сувенири. Имаше шоколадови фигурки, душ гелове, крем за ръце, балон.
Но докато изваждаше тези награди, Елена Алексеева ставаше все по-мрачна. В края на играта тя просто хвърли всичко това настрани.За победата във втората игра свекървата трябваше да получи голям буркан хубаво кафе. По някаква причина Елена Алексеева очакваше много по-скъп подарък на този етап, затова веднага изрази разочарование с поглед. И все пак мълчеше.
Главният подарък обаче беше книга за плетене, тъй като свекървата много обича да плете. Взимайки в ръце луксозното подаръчно издание, тя с отвращение го подаде на една от приятелките си.
— Вземи го, Нина, аз нямам нужда от това. Обидиха ме децата. Такава нищожна дарба, как може? — възкликна тя.
На Сережка му беше ужасно срамно за майка му, опитваше се да ѝ обясни, че това са символични сувенири, скромни жестове на внимание. Но тя надуваше устни и въртеше очи.
Дори приятелките ѝ се опитаха да я укорят, уверяваха я, че децата, тоест ние, сме се справили страхотно. Но Елена Алексеева не искаше да чуе никого.
Разстроен, Сережка ми каза, че си тръгваме. Майка му дори не се сбогува с него. А аз с облекчение напуснах апартамента ѝ, защото ми предстоеше още да поздравявам собствената си майка.Две седмици след случилото се свекърва ми се цупеше. Тя не вдигаше телефона, когато синът ѝ ѝ звънеше, но в крайна сметка все пак отстъпи и се помири.
Единствено след примирителния разговор Сергей се ядоса още повече.
Оказа се, че майка му казала, че ще ни прости, ако ѝ организираме същото празненство, но с хубави подаръци.
– Иска норково палто – тъжно каза мъжът ми и ме погледна в очакване на реакция.
Казах, че няма да организираме никакви празненства за Елена Алексеева. И, естествено, няма да подаряваме палта. Майките са си майки, разбира се, но да устройваш мил жест и поздравления има смисъл само за тези, които ги ценят.
