— Това аз взех хиляда лева от портмонето ти, — спокойно заяви на Светлана племенницата ѝ. — Защо крещите? С колегите от университета щяхме да отидем в кафе, а нямах пари. Между другото, в събота съм на рожден ден. Ще събираме по две хиляди за подарък. Не забравяйте да оставите парите! Мама каза, че от сега нататък вие ще се грижите за мен.
В столицата Светлана се премести преди почти 25 години. Дълго време си пробиваше път в живота, може да се каже, буквално от нищото. Наложи ѝ се да работи и като продавачка, и като болногледачка, и като чистачка. Сега Светлана живееше с мъжа си и вече порасналата си дъщеря в просторно тристайно жилище, заемаше висока длъжност и нищо не ѝ липсваше.
С единствената си роднина, останала жива, Светлана не бе поддържала връзка много години – именно заради по-малката си сестра тя бе принудена да избяга от дома си на 18 години.
***
Денят, в който на Светлана ѝ съобщиха тази „радостна“ новина, тя помнеше ясно. Майка ѝ се бе върнала от работа в приповдигнато настроение. Поканвайки дъщеря си и приятеля си на масата, Маргарита обяви:
— Днес бях на лекар. Гришо, скоро ще станеш татко!
Дванадесетгодишната Света първоначално се зарадва: сама ѝ бе скучно, а сестричка или братче със сигурност щеше да разведри еднообразното ѝ ежедневие. Григорий, вторият баща на Светлана, се намръщи:
— Маргарита, нали вече обсъждахме този въпрос! Казах, че не искам повече деца. Имам си синове, и без това едва се справям да ги издържам! Защо ти трябва дете? Светлана не ти ли е достатъчна?
— Гриша, стига си се оплаквал, — усмихна се Маргарита. — Това е такова щастие! Ще имаме общо дете, син или дъщеря. Кого предпочиташ? Само си представи, едно малко дете, което ще тича из апартамента и ще прилича на теб!
— Престани, — намръщи се Григорий. — Гледам те как се размекваш и това съвсем не ми харесва! Намери повод за радост, а? Помисли малко – с какви пари ще отглеждаме това дете? Аз не изкарвам много, половината от заплатата ми отива за издръжката на синовете ми от първия брак. А ти ще излезеш в майчинство. Бюджетът ще изпадне в криза. И какво ще правим тогава? Да излезем на улицата и да просим ли?
— Гриша, парите не са всичко, — успокояваше го Маргарита. — Ще се справим! Гриша, може би е време да се оженим? Все не ни остава време… А и поводът е повече от сериозен.
Григорий скочи, хвърли лъжицата на пода и се развика:– Омръзна ми от теб, тази сватба съвсем ми изтощи душата! Не искам, Маргарита, да се женя за теб. И категорично отказвам да ставам баща за трети път! Общо взето, така стоят нещата: или решавай този проблем, или си тръгвам!
Вечерта завърши със скандал. Света чуваше как майка ѝ и вторият баща крещяха нещо зад затворената врата. Маргарита все пак реши да задържи детето. Но в гражданското съжителя си така и не можа да завлече – малко преди раждането на дъщеря им, Григорий си тръгна. На бременната Маргарита той обясни постъпката си съвсем просто:
– Липсват ми децата. А и, честно казано, бившата ми жена също. Извини ме, Рита, но между нас не се получи. Ще помагам на детето, но под никаква форма няма да го признавам официално! Ще започна втора работа и ще ти пращам пари всеки месец. Но само при едно условие – няма да вършиш глупости. Не ходи по съдилища, и всичко ще е наред!
***
След раждането на Марина животът на Светлана се преобърна изцяло, и то към по-лошо. Маргарита изкарваше гнева и умората си върху по-голямата си дъщеря:
– Не чуваш ли, че детето реве? – викаше на Света майка ѝ. – Половин час съм си легнала, само те помолих да наглеждаш Марина! Толкова ли е сложно?! Зарежи тази книга и веднага иди при сестра си. Виж, сигурно трябва да я преобуеш. Давай, по-бързо!
Света безропотно изпълняваше всички нареждания на майка си. Стараеше се с учение и послушание да си върне близостта с нея, но ставаше само по-зле.
Григорий не удържа на обещанието си – пращаше пари за Марина, но не всеки месец. А сумите бяха смешни. Маргарита излезе рано от майчинството, затова грижите за малката ѝ сестра паднаха върху Света.
Марина растеше непослушна и създаваше често неприятности на сестра си. А когато порасна, започна съвсем нарочно да ѝ пакости – например, можеше да съсипе ученическата ѝ униформа или да надраска учебник.
Въпреки че Маргарита беше наясно с лудориите на по-малката си дъщеря, винаги наказваше по-голямата. По това време отношенията между Светлана и майка ѝ вече бяха студени и дистанцирани.
Когато Света навърши 17 години, а Марина стана на пет, Григорий реши неочаквано да се върне в семейството. Първата му съпруга го изгони, и той си спомни за „резервния“ вариант. Завръщането на Григорий зарадва Маргарита – въпреки подлата му постъпка, тя не беше спряла да го обича.
Всички бяха доволни, освен Света. Вторият ѝ баща я недолюбваше, открито се заяждаше с нея и понякога ѝ удряше шамари. Маргарита виждаше всичко това, но никога не заставаше на страната на Света – връзката с Григорий беше по-важна за нея от душевното спокойствие на дъщеря ѝ.Света осъзнаваше, че нито по-малката ѝ сестра, нито майка ѝ, нито вторият ѝ баща ще ѝ позволят спокоен живот, затова започна работа. Всеки лев отиваше за бъдещето – Света много искаше да напусне малкото си родно градче и да замине за столицата.
Вместо да се подготвя за приемните изпити, тя работеше на няколко места. Едва навършила пълнолетие, Света замина за Москва. Въпреки всичко, успя да завърши висше образование в столицата, на 25 години срещна бъдещия си съпруг и до неотдавна живееше щастливо.
***
Преди година, в една социална мрежа, Света изненадващо беше намерена от Марина. Тя ѝ написа дълго съобщение, в което разказваше, че майка им е починала. Светлана дори не знаеше защо отговори на съобщението на по-малката си сестра. Така започнаха да си пишат, а скоро след това Марина поиска номера ѝ „за всеки случай“. Обади се неочаквано – Света не беше подготвена за разговора:
– Добре живееш, гледам – каза Марина на по-голямата си сестра. – Виждала си света, показала си се. Всичките ти снимки от курортите ги разгледах! А аз, знаеш ли, не съм мръднала от моята дупка, живея в майчината квартира и отглеждам дъщеря си. Света, знам, че си обидена на нас – отнасяше ти се от родителите, когато бях малка. Не дръж злоба, ако съм виновна, прости ми. Само ние двете сме си останали, трябва да се подкрепяме!
От разказа на сестра си Света разбра, че Марина работи като медицинска сестра и няма високи доходи. Света предложи помощта си, но Марина отказа:
– Света, не ми трябват пари от теб. По-добре ми помогни да сбъдна най-голямата си мечта. Искам дъщеря ми, Алёнка, да има добро бъдеще. На това момиче няма какво да прави тук, в нашата забравена от света глухотия – нито образование може да получи, нито свястна работа да намери. Помогни ѝ да кандидатства, моля те! Век ще съм ти благодарна, Света!
Светлана веднага предупреди Марина:
– Не мога да гарантирам нищо. Както знаеш, всичко зависи от способностите на Алёна. Мога да помогна с жилището – ще потърся евтин апартамент и ще помогна с първия наем.
Марина беше възмутена:
– Какво говориш, Света! Аз нямам такива пари! Апартамент в Москва изобщо не е по джоба ми. Ако Алёнка бъде приета, приюти я при теб поне за година. Трябва ми време, за да събера малко пари. Знаеш как е, със заплата на медицинска сестра не можеш да си позволиш кой знае какво…
Света реши да се посъветва със семейството си. Дъщеря ѝ не беше против да приеме братовчедка си:— Нека влезе в стаята ми. Мамо, време е да започна да живея отделно. Искам да наема собствено жилище. Работя, така че ще се справя с наема. Не се притеснявай, мамо. А и момичето наистина се нуждае от помощ! Как иначе да се справи сама в Москва?
Съпругът на Светлана зае неутрална позиция:
— Решавай сама. Нека живее, щом ти така искаш. Аз нямам нищо против!
***
Алена пристигна в Москва с един куфар, а на провинциалката столицата веднага ѝ хареса. Изпитите за университет племенницата на Светлана издържа успешно и пред нея се очертаваше трудна година.
Първият месец от живота на Алена в апартамента на леля ѝ премина спокойно: гостенката не прекаляваше, опитваше се да помага на Светлана колкото може и се държеше учтиво. Дребни конфликти започнаха след два месеца. Светлана забеляза, че племенницата ѝ вече не поддържа ред в стаята си. Когато ѝ направи забележка, Алена неочаквано се възпротиви:
— Лельо Света, на учеба се изморявам! Натоварването се оказа съвсем различно от това в училище. Днес просто не успях да подредя нещата, заспах и ги оставих каквито са. Ще поспя малко и после ще оправя всичко.
Светлана замълча, но направи определени изводи за себе си. Тя нямаше намерение да дава слабост на племенницата си, нито да търпи безпорядък. А и отговорността за Алена вече беше нейна.
Три месеца след преместването Алена спря да се грижи за стаята си, а след шест месеца дори започна да слага дрехите си в общата кошница за пране. Съпругът на Светлана се възмущаваше:
— Света, какво е това? Влизам в банята, а в кошницата… Ъъъ… Това червеното безобразие! Кажи на Алена да не хвърля дрехите си където ѝ падне! Възрастна е, не може ли сама да ги сложи в пералнята?
Разговорите с Алена се оказаха безсмислени, тя игнорираше всякакви молби и изисквания. На леля си студентката отговаряше:
— На учеба се изморявам! Вие самите го направете, ако толкова ви трябва!Светлана търпя до последно, затваряше очите си за постъпките на племенницата, докато не я хвана да краде. Като не намери хиляда рубли, Светлана директно попита Альона:
— Ти ли ги взе? Само не ме лъжи! Мъжът ми никога не посяга към портмонето ми, той си има собствени пари.
— Е, да, аз – не криеше Альона. – Спешно ми трябваха пари. От вас са ми нужни още две хиляди – поканена съм на рожден ден. Или купете сами подарък. Само вземете нещо прилично, не пестете!
— Защо трябва да спонсорирам твоите забавления? – учуди се Светлана.
— Ами кой друг? – изсумтя Альона. – Живея при вас, вие сте длъжни да ми давате пари. Така каза мама.
Разговорът с Марина беше труден, сестрите се скараха. Преди да затвори телефона, Марина изтърси:
— И се унижавах пред теб, извинявах се. Да плюя на теб, стисната горгона! Нищо добро да не видиш. На Альона утре ще преведа пари, ще се изнесе. А теб повече не искам да те знам!
Светлана реши, че ѝ стига вече гостоприемството. Толкова години нищо не беше чувала за роднините, и още толкова ще живее без тях. Альона си тръгна, вземайки със себе си няколко вещи на дъщерята на Светлана. Сестра ѝ Марина не се обажда, контактът със Светлана е прекъснат.
Автор: Уютен кът ()
