Кого доведе? – вместо „здравей“ заяви Жанна Николаевна.
— Ах, как ми липсва Олечка, тя нямаше да позволи на никого да скучае тук. Истински огън! – свекървата замечтано погледна през прозореца, после обърна погледа си към Дина. – И няма смисъл да ми се взираш с тези огромни очи. Олечка ми беше като дъщеря.
— А на мен преди говорехте съвсем друго, — язвително отбеляза Дина.
— Какво говориш! – махна с ръце Жанна Николаевна. – Това не е възможно! Аз никога не бих заменяла Олечка за никой. А въобще, ако не беше ти, моят Митя и сега щеше да е щастлив! Макар че… какво ли разбираш ти от това, от щастието…
Дина разбираше добре. И в щастието, и в нещастието, и в това, че свекърва ѝ е, меко казано, странна. Постоянно плетеше някакви интриги. Тъкмеше си отровните нишки от лъжи, а след това сама попадна в тях.
***
С Митя се влюбиха от пръв поглед. Преди осем години на Деня на града Дина и една приятелка излязоха на площада. Хората се забавляваха: артисти изпълняваха номера, силови атлети сякаш на шега подмятаха тежести, художници рисуваха портрети, навсякъде конкурси, игри, снимки на фона на забавни декорации, и разбира се, фуудкорти. Шишчета, сладкиши, меденки, сладоледи, захарен памук… На някои места за храна се редяха огромни опашки, а други оставаха незабелязани.
— Хайде да си вземем памук, — Дина издърпа приятелката си към щанда, където нямаше опашка.
— Е, спри да се държиш като дете, на колко години си! Захарен памук, моля ти се!
— Сладък е, какъв друг да е! Обичам го, затова да вървим да купим! Господине, направете ми един голям памук!
— Както кажете, — весело намигна продавачът и започна да навива сладкото облаче върху клечката. Но памукът някак се разхвърча във всички посоки и скоро около машината, Дина, приятелката ѝ и продавача започнаха да кръжат захарни парцалчета.
— О, май това не е памук, а сняг, — засмя се Дина.
— Прощавайте, днес ми е първи път с тази машина, дори не успях да потренирам, — извинително разпери ръце мъжът. Изглеждаше, че днес няма да спечели много.
— Хайде, ще ви помогна, сестра ми има такъв апарат, така че мога да ви науча, — усмихна се Дина.
— Добре, но сложете престилка, — мъжът свали престилката си и я подаде на Дина. За секунда очите им се срещнаха, и тази секунда беше достатъчна, за да прехвръкне искра.
Скоро около машината за памук се образува опашка. Дмитрий приканваше купувачите, а Дина и приятелката ѝ едва насмогваха да навиват памук и да вземат пари.
— Моите спасителки! — топло благодари Дмитрий на момичетата. – Как да ви се отблагодаря?
— Като ни поканиш на кафе! – тутакси каза Дина.
— Чудесно! Да вървим!
— Вие вървете, на мен ми е време да се прибирам, — запретна се приятелката ѝ. – Нещо ми подсказва, че и двамата няма да скучаете.
Тя беше права: Дина и Дмитрий имаха много общо, сходни възгледи, интереси, музикален и литературен вкус, еднакви разбирания за живота, работата и почивката. Митя веднага ѝ каза: бил е женен, има тригодишна дъщеря. Със съпругата си, Олга, се разделили преди година, но все още общуват заради детето. Олга има годеник и планира сватба след месец. Така че юридически Дмитрий беше свободен човек.
— Готов съм да се оженя още сега, — пошегува се Митя в онази първа вечер.
— Готов ли си? Женим се! – веднага отвърна Дина.
— Лесно! Утре в ЗАГСа.
— Прекрасно! В колко часа?
— Нека в единайсет.
— Става, — Дина се изненада на себе си, че толкова лесно прие предложение от непознат. На сутринта тя дойде пред ЗАГСа, а Митя вече я чакаше с букет. Изглеждаше нервен: дали ще дойде?
Документите им бяха приети, а сватбата насрочена за месец и половина по-късно. Време, за да размислят. И да се подготвят за сватбата – също.— Дина, ако си промениш мнението, кажи предварително, — помоли се Митя.
— Нещо повече! Ако ти се уплашиш от отговорността, кажи предварително, — отвърна Дина.
— Добре. Но аз няма да си променя мнението. Така че тръгваме да се запознаеш с мама.
— Тръгваме!
Дина дори не можеше да си представи как ще мине тази среща. Струваше ѝ се, че един толкова интересен и необикновен човек като Митя не би могъл да има лоша майка. Колко грешеше!
— Кого си довел? – вместо „Здравей“ изрече Жана Николаевна.
— Мамо, запознай се, това е Дина, моята годеница.
— Годеница без място. И какво, кога е сватбата? Утре или вдругиден?
— След месец и половина, — разпери ръце Митя.
— Е, слава богу, ще имаш време да се отървеш. Добре, влизай, какво стоиш на вратата? Духа, — недоволно отбеляза Жана Николаевна. — Ето чехли, обуй ги.
Дина погледна на мястото, където показваше бъдещата ѝ свекърва, и видя оглозгани от кучето гумени чехли. Дори обувките на бездомниците са по-прилични от тези, които ѝ предлагаха. По-добре боси, отколкото с това.
— Какво, гнус те е? – със самодоволна усмивка попита Жана Николаевна. – Митя, гнус я е! Виж каква фина дама! Същата помиячка като твоята Олечка.
— Жана Николаевна, вие сте пример за тактичност. Довиждане, — Дина се обърна и излезе от негостоприемния дом.
Митя я настигна още на улицата. Дълго се извиняваше: че мама била напрегната, имала сложни отношения с Олга, затова се отнасяла предпазливо към всяка жена, която стъпвала в къщата. И изобщо – трябвало да се върнат и все пак да се запознаят…
— Добре. Надявам се, че това беше показно представление и повече няма да се повтори, — с нежелание се съгласи Дина.
— Не, мила моя, няма да се повтори…
Жана Николаевна наистина посрещна бъдещата си снаха съвсем различно. Усмихваше се, разговаряше сдържано и доброжелателно, интересуваше се от плановете за бъдещето, разказваше за Митя. На Дина дори ѝ се стори, че те непременно ще намерят общ език.
***
На сватбата поканиха многобройните роднини на Митя – дори трети братовчеди и сестри, с които почти не поддържаха връзка. От страната на Дина бяха само родителите и най-близките ѝ приятели. Общо 10 души срещу 50. Непознатите хора нямаха какво да си говорят, водещият беше вял, и гостите скоро започнаха да скучаят. Тогава свекървата за пръв път си спомни за Олечка с добри думи.
— Ах, как ми липсва Олечка, тя нямаше да остави никого да скучае тук. Такава огнена искрица! – Жана Николаевна замечтано погледна през прозореца, а после насочи погледа си към Дина.
Дина беше изумена. За месец и половина познанство тя чуваше за Олечка всеки път, когато виждаше Жана Николаевна. А списъкът с качествата на Олечка беше следният:
— мързелива;
— нищо не умее (работи като фрийлансър);
— глупава (една образователна степен вече има, сега взима втора);
— не гледа детето (наела е бавачка);
— родила дъщеря от „незнаен кой“ и я оставила на Митя (дъщерята е копие на баща си);
— взима пари от Митя и ги харчи за себе си (всичките 25% от минималната заплата).— меркантилна (преди брака изкара достатъчно за апартамент и след развода не го раздели);
— необщителна (отказваше да участва в семейни трапези, прикривайки се с новородената си дъщеря);
— но поне послушна (слушаше съветите на свекървата).
И нещо подсказваше на Дина, че скоро списъкът с нейните черти на характера щеше да изглежда също толкова „любезно” в очите на свекървата.
***
След сватбата младите решили да живеят в апартамента на Дина: родителите ѝ бяха подарили жилището, останало от дядо й. Животът на младо семейство е прост, сериозни грижи рядко има, но след година на Дина се роди син – Женька. Свекървата веднага пристигна „да помогне на глупавата млада майка“.
— Дина, не чуваш ли? Женька плаче! Провери, сигурно трябва да му смениш пелената!
— Жанна Николаевна, той е с памперс, значи всичко му е сухо. Може би просто му е скучно. Нека поплаче малко, поне така мога да закуся.
— Как така да закусваш?! Вече е три следобед! Какво си правила до сега?!
— Та вие ме видяхте! Бях с Женька, правих му масаж, после чистех, готвих ви обяд, и пак с Женька… От шест сутринта не съм сядала!
— Добре, ще сменя аз пелената на сина ти. Какво ли би правила без мен! – каза свекървата важно и тръгна към бебето:
— Дина, къде е памперсът? А мокрите кърпички? А пудрата къде е? Или пък е по-добре със крем? Не? А хавлията? И къде, изобщо…
— Седнете, Жанна Николаевна, ще го направя аз! – Дина тръгна към спалнята и мимоходом погледна в огледалото. Ех, приличаше на панда: такива сенки под очите от недоспиването и умората, липсваха само космите по лицето за пълната прилика.
Свекървата се оттегли в кухнята. Там нещо издрънча, и веднага се чу раздразнено-плачливото:
— Ди-на! Кой така поставя тенджерата! И защо вариш пелмени? Нали не трябва! И то купени – по-добре сама би омесила и налепила.
— Жанна Николаевна, помилвайте, кога да го направя това?!
— Как кога? Та аз, когато Митя беше малък, всичко успявах да правя сама. А ти си се разглезила: свекървата ти помага, а се оплакваш!
Вечерта Дина плачеше и молеше Митя да я освободи от присъствието на свекърва ѝ в къщата. Не е лесно да развяваш една възрастна жена, когато държиш бебе на ръце.
— Дина, не си права. Мама цял ден се върти тук, помага, себе си не жали. А ти…
— На кого помага? Само заповеди раздава! И аз мога да „помагам” така – от дивана и с вдигнат пръст.
— Добре, не се гневи. Ще го оправим…
Митя наистина говори с майка си, и посещенията ѝ станаха много по-редки. Но отношенията между младите загубиха лекотата, която ги характеризираше в началото. Митя често ходеше при майка си: ту кран да оправи, ту полица да закачи. Връщаше се замислен. А през уикендите водеше дъщеря си Маша, и тогава на Дина ѝ се налагаше да бъде майка на две деца едновременно, а понякога и да обгрижва свекървата, ако тя решеше да навести.
***
Женька беше на по-малко от две години, когато се роди Сережка. Две малки момченца – това, разбира се, е голяма радост. Но и не по-малка тежест. Дина живя още една година като зомби, дори без да забелязва придирките на свекърва си.
— Защо прозорците са мръсни?
— Не ви харесва? Вземете и ги измийте!
— А Олечка винаги миеше пода със специална течност, и у тях миришеше приятно!
— Аз не съм Олечка, и миризмата да ми е добре.
— А защо под шапката не е сложена плетена капачка? Винаги казвах на Олечка да го прави, и тя ме слушаше!
— А защо под шапката не е сложена плетена капачка? Винаги казвах на Олечка да го прави, и тя ме слушаше!— Аз те слушам, но ще правя, както аз реша за добре.
— Е, добре, но после да не ме викаш да гледам твоите деца!
— Отлично, и с моите внуци може да не се занимаваш.
Последната капка, която преля търпението, беше визитата на свекървата заедно с Маша. Момиченцето не се чувстваше добре, а Олга, за да не взема болнични, помоли баба й да остане с нея. Но Жанна Николаевна точно този ден реши, че трябва да си направи маникюр, затова доведе Маша при Дина.
— Какво пък ти пречи? Така или иначе си вкъщи. Където са двама, там има място и за трима. В крайна сметка, Маша е сестра на Женя и Сергей.
— Но Маша е болна! А момчетата са здрави!
— Е, добре, ще им подсилим имунитета! – логиката на свекървата беше пробиваща като броня на Т-34. Тя следваше своята линия, без да обръща внимание на разумните доводи на Дина, която накрая беше принудена да се обади на мъжа си да дойде от работа и да се заеме с дъщеря си.
И упреците на свекървата не спряха дотук.
— Казах ти – сложи шапче под зимната шапка! Виж сега, децата ти се разболяха.
— Не, разболяха се, защото доведохте болната Маша у дома.
— Не смей да наричаш внучката ми болнава!
— Тогава не носете болни деца у нас!
— Какви ги говориш, „у нас“! Синът ми те издържа, затова мълчи и не се обаждай! – завърши Жанна Николаевна и напусна, тряскайки вратата.
Но при всяка възможност тя продължаваше да намеква колко прекрасна е била Олга като майка, съпруга и домакиня – не като Дина.
— Олга никога не купува от парка сладолед или захарен памук, — заключи тя един ден пред Дина.
— Странно, но Митя там продаваше точно този захарен памук…
— И изобщо, Олга винаги ме слушаше, уважаваше и разбираше. Ако не беше ти, която ги раздели с Митя…
— Аз ли съм ги разделила?! Те вече се бяха развели! И вашата Олга се омъжваше!
— Е, и какво? Щяха да се сдобрят, ако ти не беше се намесила.
Дина вече отдавна бе разбрала защо Олга избяга от Митя и защо избягваше контактите със семейството. Самата Дина също си мечтаеше да се отърве от свекървата, но това би било възможно само ако се отърве и от Митя. А той слушаше майка си във всичко, заставаше на страната на жена си съвсем рядко.
***
Наближаваше юбилеят на Жанна Николаевна. Тя реши да отпразнува събитието извън града. Нае голяма вила, а Митя поръча кетъринг. Беше началото на циганското лято: денем слънчево и топло, а през нощите езерата замръзваха с тънък лед. Митя, Дина, Женя и Сергей почти стигаха до вилата, когато Жанна Николаевна се обади и започна да говори бързо по телефона. Митя спря колата и с нотки на вина в гласа каза:
— Дина, такова е положението… оказа се, че всички спални в голямата къща са заети. Олга и Маша вече са тук и им дадоха стаята, която беше за вас с момчетата. Остана място само в гостната къща. Не се сърди, мама реши, че внучката й се нуждае от комфорт.
— Внучката? А внуците? Те са по-малки от Маша! И още нещо — ти с нас ли ще бъдеш в гостната къща?
— Не, ще остана в основната къща.
— Как така?
— Мама така реши.
— Е, щом мама е решила…
Щом пристигнаха при вилата, Дина веднага повика такси. Жанна Николаевна й кимна отдалеч — дори не отиде да поздрави внуците! — прегърна сина си и го поведе към основната къща, като само махна с ръка на Дина към гостната къща. За щастие таксито пристигна почти веднага, и Дина, заедно с децата, се върна вкъщи. Липсата й Митя забеляза чак сутринта и започна да й звъни.Дина упорито не вдигаше телефона и не четеше съобщенията. Докато изведнъж не се обадиха от непознат номер.
– Дина, здравейте, аз съм Олга – прозвуча непознат глас. – Досега не сме имали възможността да поговорим…
– Здравейте, Олга, да, не съм особено стремяла към това, честно казано. Какво искате?
– Постъпихте много некрасиво, Жана Николаевна се разстрои, че заминахте.
– Толкова се разстрои, че не намери стая за мен и децата?
– Но в къщичката…
– Били ли сте в тази къщичка? Стените са като от картон! Здравето на децата ми е по-ценно от прищевките на свекърва ми.
– А Митя? Той не можеше да намери място за себе си!
– Да, забелязах! Липсата на жена си той установи днес в… нека да видя… да, точно в 11:45. Значи вчера през половината ден, цялата нощ и сутринта е търсил място за себе си.
– Дина, не сте права. Развалихте празника на Жана Николаевна. Толкова й се искаше цялото семейство да бъде заедно!
– Очевидно, аз вече не съм част от това семейство, както и синовете ми. Олга, отлично разбирам защо сте напуснали Митя. Но не разбирам защо все още гледате в устата на свекърва ми и се опитвате да се обръщате към моята съвест. Митя направи своя избор. Аз – също. И ви съветвам да затворите телефона и да се занимавате със своя живот, а не с моя. Довиждане – и Дина спокойно затвори телефона.
Два часа по-късно Митя чукаше на вратата и настояваше да го пуснат. Още един час по-късно към него се присъедини свекърва му. После съседите извикаха полиция. Жана Николаевна изискваше да изхвърлят Дина от апартамента. За щастие, Митя я подсети, че той няма никакво отношение към този апартамент.
Разводът беше много тежък: Жана Николаевна постоянно се намесваше. Пишеше жалби в детската служба, звънеше на работа на Дина. Няколко пъти дори се опита да отвлече Женьо и Сергей от детската градина! Дина реагираше възможно най-спокойно на изпълненията на бившата си свекърва. А след няколко години забрави всичко като кошмарен сън.
***
– Какво упорито момиче си! Нищо не искаш да слушаш! Ето Олечка, първата жена на Митя, беше толкова умна! До ден-днешен ми звъни: „Мамо, дайте съвет!“ А Диночка, втората му жена – каква златна снаха беше! Идваше да попита: „Да слагам ли шапка върху каскета или не?“ И децата й винаги бяха здрави! А ти? – Дина дори потрепна, когато чу познатия глас на улицата, който долиташе от съседната алея.
– А аз какво?
– Поне съвет да поискаше!
– Защо са ми вашите съвети, имам си собствена глава на раменете.
– Ох, каква упорита си, Светлана – Жана Николаевна порицаваше младата жена за това, че носи бебето си в слинг. – Ще кажа на Митя каква си!
– Кажете, кажете, Жана Николаевна! – Дина догони бившата си свекърва. После се обърна към момичето. – Вие, явно, сте третата жена на Митя?
– Да – объркано отговори Светлана.
– Навярно ви пълнят главата с думите: „Ако не бяхте вие, те щяха да са заедно“ – Дина намигна на момичето, а тя мълчаливо кимна. – Не им вярвайте. Да, може би, и до днес щяхме да сме заедно с Митя, но ни раздели не някоя жена. Не вие, Света, а тази „яжемать“ Жана Николаевна.
– Как смееш!..
– Смея. И още как! А вие, Света, бягайте от това семейство. Никоя свекърва няма да угоди.
Дали Света напусна Митя, дали той се ожени за четвърти път – това вече изобщо не интересуваше Дина. В живота й повече не съществуваха предатели и мамини синчета, живеещи според ума на другите. Имаше обаче двама прекрасни сина, които непременно щяха да станат истински мъже. А самата Дина беше решена да стане добра свекърва.
