– Слушай, ти си само на 32, не разбирам какво изведнъж те накара толкова спешно да искаш да имаш дете? – Маша не можеше да познае приятелката си. – Не се обиждай, но това звучи като фикс идея.
– Да, кой би могъл да предположи, че така ще ме прихване – отговори Наташа след глътка кафе. – Отстрани изглежда прекалено, съгласна съм. Но знаеш ли? Наскоро осъзнах една простичка истина – незабелязано се изнизаха десет години. Десет! Не ставаме по-млади – това проумях.
Маша поклати глава.
– Ти си красива, образована, съвременна жена, а разсъждаваш като някоя стара мома, която изпраща последния влак. Огледай се наоколо – тя посочи с ръка верандата на лятното кафене. – Всеки втори мъж тук с радост би се запознал с теб!
– Маш, разбирам всичко за прекрасната възраст… Само че… Знаеш ли, наскоро гледах един комедиен сериал, който беше изцяло за отношенията. Шеги с подтекст. Та там главната героиня я поканиха на детско чаено парти и момичетата-ученички започнаха сериозно да разискват колко е важно да се омъжиш по-рано.
– Ха-ха, е, това е смешно – усмихна се Маша.
– Да, смешно. И героинята също се засмя и каза, че е на 29 и има още достатъчно време, за да уреди личния си живот.
– Ето, виждаш ли! Точно това ти обяснявам!
– И аз така мислех. Но тогава едно от момичетата ѝ разясни суровата статистика. Ей така, каза, да предположим, че срещнеш мъж, след година той ще ти предложи брак – в най-добрия случай, след това ще минат още шест месеца за подготовка на сватбата. А след сватбата ще мине поне година, за да забременееш и да родиш.
– Ох, хайде сега, мнозина и без сватба чудесно се справят с това!– Не ме прекъсвай. Момичето, забележи, имаше предвид най-оптимистичните срокове. Защото можеш да не се запознаеш веднага, да не получиш никакво предложение и да не забременееш бързо… Цялата тази аритметика я доведе до извода, че ако една жена иска да роди две деца преди 40, е добре да срещне своя човек преди 35.
– М-да… – потръпна Маша.
– Аха… кара те да се замислиш.
– Но въпреки това – глупави страхове. По-добре е да мислиш за това как да намериш достоен човек, а после вече за всичко останало.
– Ех, ако беше толкова лесно да го срещнеш, не виждам опашка от желаещи – въздъхна Наташа. – Онзи ден се видяхме с Марина, помниш ли я?
– Колежката ти? Скоро се омъжи, нали?
– Точно така. Тя ми разказа колко е трудно да забременееш и да родиш след 40. Не винаги се получава, дори с технологии. Честно казано, направо ме ужаси.
– Е, стига вече… на теб до 40 ти остава толкова, колкото до Луната.
– Осем години? Не е чак толкова. Ето защо реших, че личното щастие мога да търся безкрайно, но детенце мога да родя още сега.
– Мислех, че най-напред трябва да си уредиш личния живот.
– Това е в идеалния случай. Огледай се: колко самотни майки имаме в компанията си? В крайна сметка, аз взех решение, а нататък – каквото стане.– И какво сега, сайтове за запознанства?
– Не, дълга история. Ще започна с реални кандидати, има един на хоризонта.
Останалата част от вечерта премина в обсъждане на треньора и един бивш колега. Следващата среща на приятелките беше след около три седмици.
– Хайде, разказвай – започна оживено разговора Маша. – Как вървят нещата с твоя инструктор?
Антон работеше като треньор във фитнес центъра, който Наташа посещаваше последните шест месеца. Освен че беше в отлична физическа форма, беше чаровен и учтив. Умееше да заговори хората, но без излишни грубости, развенчавайки стереотипите за бодибилдърите. Разбира се, поклоннички не му липсваха, но Наташа от самото начало не се стремеше към сериозна връзка с него.
Получаването на покана за среща не беше трудно, но:
– Честно казано, не беше нищо особено – отчете се тя пред приятелката си.
– Нека позная. Той е самовлюбен нарцис, нали? Не може да мине покрай огледало, без да се усмихне на себе си или да покаже мускулите си?
– Не, в това отношение Антон всъщност си е съвсем нормален. Но е ужасен досадник. Покани ме на вечеря, поръчах си стек и салатка, а той толкова дълго разглеждаше менюто, после извика сервитьора, за да разбере дали могат да приготвят ястието без мазнина. След това започна да ми чете лекция за балансираното хранене. Докато чакахме храната, си поръчах чаша вино. Той нищо не каза, но така завъртя очи, сякаш не изтрезнявам никога…
– И какво очакваше? Здравословният начин на живот не е шега работа.
– Не, това вече ми идва в повече. Може да се грижиш за здравето си, без да си толкова досаден. Само като си представих, че синът ми би бил като него, и веднага ми се отщя да се виждаме повече…Бившият колега на Наташа също не ѝ хареса – оказа се мамин син.
Така започна поредица от неуспешни запознанства. Във всеки мъж Наташа намираше нещо, което ѝ пречеше. Романтичен? Женкар. Мъжествен? Алкохолик! Разведен? Ненадежден.
– Не мога да разбера какво си му харесала? – замисли се Маша, докато разглеждаше снимката на поредния кандидат. – Виж, започва да оплешивява, расте му корем, а дори още не е на четиридесет!
– Когато той започна при нас, и аз така си казах – отвърна с усмивка Наташа. – Че няма какво да му гледам. Но Игор толкова е искрен, добър и общителен. А най-важното – започна да се старае заради мен, макар очевидно да виждаше, че от моя страна няма ни най-малък интерес. Комплименти, цветя, бележки, СМС-и, кафенета, кино.
– Ами тогава защо се бавиш?
– Не съм аз, а той. Аз направих всичко, за да разбере – готова съм на всичко, а той се държи така, сякаш не разбира намеците.
– Ами покани го у вас. Чай, вече не сте деца.
– Някак не искам да си загубя репутацията на недостижима пред колегите. Но… какво им е на тях?
И така Наташа пое инициативата. Игор не устоя дълго. Само че от онази вечер нататък започна да избягва Наташа.
В началото тя си казваше: „Ами добре, това точно и исках.“ Но след седмица Наташа беше толкова изтормозена, че напълно забрави за първоначалните си намерения. Тя пресрещна Игор в коридора и директно го попита:
– Това как да го разбирам? Поразвлече се и ме заряза?– Не, не, какво ти… – смути се той. – Исках да те поканя у дома в събота… или в неделя.
– И какво? Не можеше ли по-рано да кажеш? Какво трябваше да си мисля за теб?
– Ама, защото правя ремонт! У нас душът дори не работи…
– И аз какво общо имам с това? – не разбра Наташа.
– Ами защото щеше веднага да ме отблъснеш, ако видеше в какво състояние е всичко. Затова се мотах толкова… Недей да се плашиш, не съм мърляч, просто на мен не ми трябва много, за да съм окей. Свикнал съм да живея сам, обаче сега си ти… Не исках да се излагам. Исках да съм на ниво. Намерих и нова работа, с по-добра заплата, остават ми само две седмици при вас…
– Глупчо, – усмихна се щастливо Наташа и прегърна Игор. – Харесваш ми такъв, какъвто си.
След година двамата се ожениха. Наташа беше на 35, когато се роди синът им. Надява се до 40 и за дъщеричка.
P.S. Дайте лайк и се абонирайте за нашия канал.
