— Ти си виновна за всичко! Все ти беше до работа, до приятели, до детето. За мен никога нямаше време. Колко пъти съм искал да се подпишем, а ти все отклоняваше темата! Ти не ме обичаше. А сега, щом се появи първата възможност, веднага хукна при новия мъж.
Напоследък на сватби Кира вече не излизаше, за да хване букета на булката, нито чакаше със затаен дъх момента, когато Михаил най-накрая ще се реши да й направи предложение. Тя просто седеше на масата или танцуваше до изнемога.
Обикновено общите познати избягваха да я канят на танц, знаейки за ревността на Михаил. Но на това тържество имаше доста нови лица, един от които, забелязвайки симпатичната девойка на масата, се приближи и я покани на танц. Кира не успя дори да отговори, когато Михаил налетя като ястреб върху госта.
— Госпожицата не танцува с никого, освен със съпруга си! – отбеляза високомерно той.
— О, извинете! Просто не видях пръстен на ръката, затова се приближих. Моля за извинение, явно стана недоразумение. – Младежът реши да не продължава конфликта, макар че Михаил явно бе готов за скандал.
— Именно! И аз също не видях никакъв пръстен. А щом нямам съпруг, мога да танцувам с всеки, който ме покани! – обяви на висок глас Кира, хващайки младежа за ръка и повеждайки го към дансинга. Тя отлично знаеше, че у дома я очаква отвратителен скандал. Но, както казваше певецът: „После ще ти е зле, но това ще е после!“. В този момент Кира реши да не си отказва никакви удоволствия.
Изглежда, младежът бе впечатлен от смелата й постъпка, затова няколко пъти през вечерта я кани на танц. На Кира й се струваше, че той изпитва удоволствие, наблюдавайки как Михаил кипи от гняв всеки път.
Кира бе готова честно да си признае – видът на разярения й партньор също й доставяше не малка радост.
По време на разговора Максим, както се казваше младежът, научи, че Кира има дъщеря, но официално отношенията й с Михаил не са легализирани.
— Е, тогава не виждам причина да не си разменим телефонните номера!— А теб не те ли притеснява моят мъж?
— Не! Не виждам никакъв мъж до теб. А следователно – няма кой да ме притеснява.
Максим приличаше на героя от нейните мечти и фантазии. Той беше точно такъв, какъвто Кира би искала Михаил да бъде.
През следващите няколко месеца Кира активно поддържаше връзка с Максим. Говореха по телефона, докато Михаил беше на работа, и си пишеха съобщения, когато Кира приспиваше дъщеря им.
Дори успя няколко пъти да отиде на среща с Максим, докато Михаил беше в командировка. Въпреки че общуването им беше напълно невинно, се намериха „доброжелатели“, които разказаха всичко на Михаил.
Един ден, връщайки се вкъщи от разходка, Кира се оказа в „епицентъра на урагана“. Михаил крещеше толкова силно, че съседите не издържаха на шума, дойдоха да проверят дали всичко е наред и предложиха помощ и защита на Кира.
— Ти все така правиш!! Правиш се на невинна овчица! А всъщност си рядък хищник! Сама знаеше, че не искам да се женя и да имам деца. Но въпреки това влезе в моя апартамент, в моя живот, роди дете. А сега и рога ми сложи.
— Прекрасно знаеш, че никакви рога не съм ти сложила. Освен това, ти сам предложи да се преместя при теб. Или вече забрави как започнаха нашите отношения? – каза уморено Кира, защото всички тези думи вече бяха изговорени стотици пъти.
— Разбира се! Всички ми звънят и ми казват, че ходиш на срещи, разхождаш се с този клоун из града. Гледа те като натопено куче.
— Е, някой трябва да ме гледа така! Не напразно се грижа за себе си, отслабнах след раждането, спортувам. Ти дори не забеляза, комплименти не ми правиш. Но това, че ти си сляп овен, не означава, че и останалите са такива. Колко години сме заедно? Колко пъти си ме питал да се оженим? Нито веднъж, нали?— Не е вярно! Обаждах ти се! Когато беше бременна! – Михаил не можеше да допусне, че Кира ще се превърне от обвиняема в обвинител.
— „Ще дойда, ще се подпишем“ – това не е предложение. Това е обещание, което така и не изпълни. А значи – празни думи, които струват по-малко и от счупена пара.
— Ти си виновна за всичко! Все работата ти беше важна, или приятелите, или детето. За мен никога не остана време. Колко пъти съм искал да подпиша, а ти все обръщаше разговора в друга посока! Ти не ме обичаше. А сега, щом се появи възможност, хукна към нов мъж, като някоя планинска коза.
Кира слушаше и осъзнаваше, че откровените лъжи на мъжа, с когото бе прекарала толкова години, вече изобщо не я докосват. Тя спокойно изчака, докато той свърши, но не издържа и избухна в смях пред очите му.
Реакцията ѝ направо остави Михаил без думи.
— Казваш, че си ме обичал и си искал да се оженим? Че те наранява общуването ми с Максим? Че това било нормална реакция за съпруг? А защо реагираш така? Ти не си ми съпруг. Съпругът, истинският мъж, никога не би нарекъл обичаната си жена с унизителното „съжителка“! Обичаните не са съжителки. Те са съпруги! Освен това, една обичана жена няма да бъде принудена да ражда дете в статуса на самотна изоставена. Няма да бъде принудена да търпи този срам, когато всички доктори и останалите родилки я гледат накриво: „Никой не я е поискал, дори бебе не можа да го върже за себе си!“. Обичаната не трябва да минава през унизителни въпроси като „Кой е бащата?“ или „Кога ще има сватба?“. Майка ми дори сега не може да се примири с това, че постоянно я питат дали не съм се омъжила!
Кира говореше много и дълго, постепенно повишаваше тон. Изглеждаше сякаш в нея бе узрял огромен абсцес, който най-накрая се бе спукал и никой не можеше да го спре.
Тя внезапно придоби такава увереност в себе си, че съседите отново дойдоха да предложат помощта си. Този път – на Михаил, страхувайки се, че Кира ще му разбие нещо тежко в главата.
Михаил слушаше мълчаливо. Най-сетне проговори, много по-тихо и спокойно, отколкото в началото на разговора:
— Всъщност пролетта възнамерявах да направя сватба. Не в ресторант, разбира се! Откъде да имаме такива пари. Просто една регистрация, после на вила да направим шишове. Но ти всичко провали! Ти си виновна, че не успяхме да създадем семейство.Преди Кира би се уплашила и би хукнала да моли за прошка. Но сега тя толкова ясно видяше поредната манипулация, сякаш плътна завеса се беше вдигнала от очите ѝ, която години наред замъгляваше погледа ѝ.
Изведнъж жената осъзна, че отдавна не само не иска да се омъжва за Михаил, но изобщо не желае да живее с него дори без брак. Тя беше толкова уморена от тези отношения, че само искаше да ги отхвърли от себе си – тежък товар, който я беше огънал.
Като видя, че Кира повече не спори и не отправя обвинения, Михаил взе думата и премина към открити обиди. Дори се стигна до твърдението, че Кира нарочно е забременяла с Надя, а може би дори не от него.
– От година и половина гледам детето – няма нито една моя черта! Какво, решила си да ми го натрапиш, а после да подадеш за издръжка или да ме замъкнеш в гражданското насила! В понеделник ще подам за определяне на бащинство! – заяви Михаил, със самодоволен тон, очаквайки Кира да реагира.
– С добър път! – Кира се обърна уморено с гръб към мъжа и отиде в стаята. Извади голям куфар от шкафа и започна да събира своите и детските вещи.
– Къде мислиш да ходиш?
– Дотук! Любовта изчезна, а доматите увехнаха. Напускам те. Виж колко е удобно – няма нужда да се развеждаме, нищо няма да делим. – Отбеляза Кира със сарказъм.
– Къде мислиш да тръгнеш? Аз няма да те пусна с детето! Можеш сама да изчезнеш накъдето искаш, но дъщеря ми ще остане при мен, поне докато не се потвърди, че ти си я „зарадва“! – Михаил, осъзнавайки, че няма да задържи Кира, реши да ѝ развали настроението колкото се може повече.
– Не разсмивай хората, ти не можеш да ме спреш. А ако опиташ, ще повикам съседите – ще минем дори без полиция. Съседът те ненавижда. Той с „грешка“ може да те удари по носа толкова точно, че ще ходиш на работа дори през нощта, сам осветяващ си пътя с фенерите! – Кира не се страхуваше да заплаши, знаейки, че Михаил няма достатъчно смелост да се изправи срещу някого, който може да му отвърне. Години наред той се самоутвърждаваше за нейна сметка, а тя се огъваше все повече, докато не се сгърчи напълно.
Събрала вещите си, тя се премести при приятелка, а после нае апартамент. След като извика майка си да гледа детето, Кира се върна на работа и продължи да общува с Максим.Михаил реши, че гениалната му идея да изтощи нервите на Кира с опити да й отнеме детето заслужава да бъде осъществена.
В продължение на няколко седмици Кира отчаяно се защитаваше от опитите на бившия си да вземе Надежда, чиято връзка с Михаил беше потвърдена чрез ДНК тест. Накрая, след откровен мъжки разговор с Максим, Михаил реши да отстъпи.
Изглеждаше логично, че след като се е освободила от старите потискащи отношения, Кира би могла уверено да започне нови, обещаващи. Но години наред, преживявайки с мъж, който я критикува и не спазваше обещанията си, Кира не можеше да се убеди да повярва в искреността на новия си приятел.
Въпреки многократните предложения за брак от страна на Максим, Кира отказваше почти три години, отлагайки сватбата, подлагайки го на изпитания и търсейки прилики с бившия си.
Бяха нужни цели три години, за да се съгласи тя да приеме предложението, дори да пробва бяла рокля, преди отново да стане майка.
