— Алиска, хай бъди човек, отстъпи! Нали разбираш нашата ситуация.

— Разбирам. Само че аз тук при какво съм? От къде реши, че всички са ти длъжни? Добре, мама, при нея всичко е ясно, цял живот я въртиш на пръста си, но аз! Аз си имам мой живот, ти — твой. Не. И точка! — намръщи се Алиса.

Тя изобщо не разбираше за какво е спорът. Ужас! Толкова наглост! Скоро така ще я изгонят даже от собственото ѝ жилище. Както се казва: „Подай ръка — ще ти отхапят цялата!“ Това пасваше точно на милото ѝ сестриче. А Федька, мъжът ѝ, никак не беше за изпускане! Мълчи си той, а тайно подбутва Настя: „Я, кажи, става!“ Разбира се, няма сам да каже, какво ли му е положението…

Алиса все повече се ядосваше. А да говори с мама за това беше безсмислено. Тези двамата вече я бяха пречупили във всяко отношение. Мама беше мек човек, отстъпчива. Не обичаше конфликти. А Настя и Алиса си ги обичаше много.

Настя и Алиса бяха сестри. Алиса беше на двайсет и шест години, наскоро завършила университета. Работеше. За брак изобщо не мислеше още. Настя беше по-голямата сестра, тя беше на трийсет. Омъжила се отдавна и вече имаше две деца. Всички живееха заедно с майка си, Зинаида Алексеева, в просторен тристаен апартамент с подобрена планировка. Баща им го нямаше: Зинаида Алексеева бе рано овдовяла.

Още от детство, всяко от момичетата си имаше своя собствена стая. И майката също. Когато Настя се омъжи, тя и мъжът ѝ заживяха в нейната стая, защото положението на Фьодор беше още по-лошо: преди това живееше с родителите си в едностаен апартамент. А също така имаше по-малък брат, който още беше ученик.

Семейството на Настя бързо се увеличи с две деца. Алиса завърши, започна работа. Слава Богу, не ѝ се налагаше често да участва в хаоса, който вече беше част от ежедневието у дома. Стаята ѝ, както и майчината, се намираше в края на дългия и широк коридор. А Настя с мъжа си и децата живееха в стаята, която беше в другия край, до кухнята. Апартаментът беше с прекрасна планировка. Баща им го беше получил някога, защото беше работил в секретна военна част. Там, където някога се намираше военен гарнизон, впоследствие израсна обикновен град.Алиса имаше своеобразен „остров на сигурността“ в своята стая. Там можеше да си почине, да поседи на спокойствие. Зад плътно затворената врата почти не се чуваха детските крясъци. А и през нощта, когато децата бяха в другата стая, дори и да плачеха, не я събуждаха. Майка им също спеше спокойно – нали трябваше да стане рано за работа. Помагаше на Настя с малките вечер след работа. Работеше на намалено работно време, защото работата ѝ беше свързана с „вредни условия“. Но точно тогава започваше голямата бъркотия. Майката готвеше за цялото семейство, докато едновременно гледаше децата – искаше да даде малко почивка на Настя, която цял ден се беше грижила за тях. Децата още не ходеха на детска градина, чакаха ред. Най-малкият син беше само на две, а по-големият – на три години и половина.

Колкото до Алиса, Зинаида Алексеева се стараеше да не я закача. Майката много обичаше дъщерите си и винаги се грижеше всички да се чувстват добре и удобно. Глезеше ги и ги пазеше. Когато Алиса учеше в института, майката, виждайки колко много време прекарваше над книгите, се стараеше да не я моли за помощ. Още повече, че основно помощта беше нужна на Настя – с децата. Зинаида Алексеева мечтаеше Алиса да се изучи, да получи добра професия и да има възможността за добри перспективи в живота. Защото при Настя нещата не се бяха получили така.

Рядко говореха за това: майката се разстройваше, а Настя се ядосваше. Тя търсеше виновни – институтът ѝ бил неподходящ, преподавателите не такива. В крайна сметка, след втори курс зарязала ученето. Казала, че това не е за нея, и решила да започне наново в друг университет. Но така и не влезе другаде, а и в стария не се върна, защото животът стана по-забавен: срещна Фьодор и нещата се завъртяха. Ожени се и започнаха да живеят заедно. Той ѝ помогна да си намери работа там, където работеше той. Фирма тип „еднодневка“ – днес я има, утре – не. Но тогава там плащаха добре. Младите се радваха на живота – излизаха, пътуваха на почивки. Настя купи на майка си кожух за рождения ден, на Алиса – хубав телефон. Алиса тогава беше трети курс в института.

Година по-късно Настя забременя. Родила едното, после второто. И така си останала без образование – установила се вкъщи.

Ето защо Зинаида Романова не искаше Алиса да има такава съдба, дори и никога да не го бе изричала на глас. По тази причина се опитваше да създаде всички условия за ученето ѝ, сама поемайки грижите. Но опасенията ѝ бяха излишни – Алиса беше съвсем различна по характер от Настя. Настя беше безгрижна и често разчиташе на „може би“. Обичаше да казва: „Ще дойде ден – ще има хляб“. А Алиса беше сериозна, упорита, работлива. Намери си добра работа и се стараеше максимално. Началниците ѝ забелязваха усилията и я насърчаваха. Личеше си, че искат да я повишат. Но това означаваше да жертва цялото си лично време. Работеше от осем сутринта до осем вечерта. На връщане беше толкова уморена, че понякога дори не вечеряше – по пътя си купуваше кефир или йогурт и веднага си лягаше. Майка ѝ поклащаше глава и въздишаше, гледайки как се изтощаваше Алиса. Но тя уверяваше, че всичко е наред. „Още малко и ще стане по-лесно“, казваше. Сега важното било да се докаже.

***

– И защо ѝ е цяла стая? – попита веднъж Настя майка им, държейки най-малкия син с едната ръка, а с другата се опитваше да свали от стола по-големия, който си въобразяваше, че язди кон и се люлееше опасно силно. – Какво ѝ е, къде спи? Тя само това прави – спи там. Пристига късно, става рано. Защо не отиде при теб? На вас петнайсет квадрата ще са ви достатъчни. А на нас ни е тясно. Децата растат, трябва им място. Алискината стая може да стане детска.Зинаида Алексеева неопределено сви рамене и нищо не каза. Но мислеше. За това, че ще има скандал. И Алиса никога няма да отстъпи стаята си. И защо да го прави? Ако сме честни, всяка от тях, включително и майката, имаше равен дял от този апартамент. И Алиса не беше виновна, че безотговорната Настя беше родила деца. А сега се оплаква и се прави на героична майка. А Федя изобщо не участваше в това. Стараеше се, както личеше, да е по-рядко вкъщи, макар че ситуацията трябваше да му е позната, мислеше Зинаида Алексеева раздразнено – той цял живот беше живял в едностаен апартамент, в тяснотия.

Фьодор беше мълчалив мъж, но си знаеше своето. И с всяка година Зинаида Алексеева го харесваше все по-малко. Тя подозираше, че лъже дъщеря й. Макар че дъщеря й още не подозираше за това, затова майка й задържаше мислите за себе си. Защо да започва конфликт и да се бърка? Нейна работа ли беше това? Може би грешеше, кой знае? Може пък Фьодор да беше невинен и порядъчен. Просто се задържаше вечер, защото играеше шашки или шах. При тази мисъл Зинаида Алексеева неволно се подсмихна. Тази картина беше трудно да си я представиш. „А можеше да се запише да учи. Нито Настя, нито той имат някаква професия. А другите хора как успяват да учат и работят! Е, да беше тръгнал. А не да изчезва незнайно къде“, мислеше тъжно Зинаида Алексеева.

— Мамо! Чуваш ли ме? Казвам, говори с Алиса, може би тя ще те послуша! — повтаряше Настя. — Нека се премести в твоята стая. Помолих те! Много!

— Добре — тихо каза майката. — Ще й кажа, когато се върне от работа. Но и ти й кажи. Сама.

— Сама… Сега ще започне да вика. Ще се скараме. Аз да не я знам! — обиди се Настя и, като сложи най-малкия си син на леглото, започна да му сменя памперса.

Точно така и стана. Сестрите се скараха.

— Имай съвест, Алиса! — крещеше Настя. — Какво значение има къде ще спиш! А ние трябва да се разширим.

— Е, разширявайте се — невъзмутимо отговори Алиса. — Само да не е за моя сметка. Какво правят другите? Взимат ипотека или наемат апартамент. А защо вие сте по-различни?– Ти не разбираш ли?! Подиграваш се? – съскаше Настя. – С какво ще плащаме наема? А ипотеката? Аз не работя и не знам кога ще започна пак. Децата са малки, за градина нищо не ни предлагат. Чакаме.

– Е, чакайте тогава, – отсече Алиса и се прибра в стаята си. Всъщност, днес искаше да сподели с майка си една добрина. Изглежда, бе срещнала добър човек. И беше влюбена. Но след тези разговори всякакво желание за откровения изчезна. Алиса седна на леглото си, прегърна възглавницата и потъна в размисли…

Сестрите така и не стигнаха до съгласие. Но ситуацията се разреши по неочакван начин.

Младият мъж, с когото се срещаше Алиса, ѝ предложи брак. Двамата тихо се ожениха – просто отидоха в уречения ден в гражданското и подписаха. А след това заживяха на квартира. Алиса не даде стаята си. Просто я заключи. На инат.

Зинаида Алексеевна беше много огорчена от конфликта между дъщерите си. Често мислеше как да им помогне и да ги помири. Накрая реши да предложи на Алиса да ѝ даде парите си, в замяна на което Алиса да ѝ прехвърли дяла си, за да може Настя и децата да използват стаята.

Настя беше на седмото небе. Тя се кълнеше и обещаваше, че ще благодарят на майка си, щом успеят. Че ще я компенсират, когато получат пари. Зинаида Алексеевна само се усмихваше скептично и мълчеше.

Опасяваше се, и с право. Година по-късно Фьодор я напусна и „тръгна към морето“. Разделиха се с кавга. Фьодор обяви, че му е омръзнала отдавна и затова се среща с друга.С парите стана съвсем тежко. Разбира се, Фьодор трябваше да плаща издръжка за децата, но Зинаида Алексеевна мислеше, че хитрият мъж ще направи всичко възможно, за да получава „сива“ заплата. И преди работеше в подобни фирми, а сега — все едно Бог му е заповядал. Наложи се Настя да започне работа в магазин като чистачка. Беше близо до дома и удобно.

А Алиса не искаше да взема пари от майка си, защото това бяха нейните пенсионни спестявания. Но майка ѝ убеди, че ги е заделяла с идеята еднакво да помогне на двете си дъщери и дълго време е мечтала за това. Сега има две дялове. И… и един ден те така или иначе ще останат за тях… Алиса започна да уверява майка си, че не иска дори да мисли за това време. Но майката каза, че винаги трябва да се мисли за такива неща. А сега Алиса и мъжът ѝ също могат да се „разширят“. Усмихнаха се и се прегърнаха, спомняйки си за хитрата Настя.

— Как е тя, мамо? — попита Алиса. Тя не общуваше със сестра си и научаваше за нея от майка си.

— Ами, какво ѝ е? Работи, сама тича за децата в яслата, води, взема. Казах ѝ, че не може повече да ми къса жилите, не съм вече млада, за да тичам насам-натам.

— Ах, мамо… — отново се усмихна Алиса и я целуна по бузата.

Тя помисли, че хитрата ѝ сестра вероятно успява да се възползва от добротата на майка им, и то така, че тя дори да не го забележи. Но майка си беше майка. А Алиса я обичаше много. Именно затова не каза нищо, за да не я разстройва.

Дереккөз