— Митя??? — извика Светлана. — Къде са ми розите?​​

​​Изплашеният мъж изскочи от къщата.​​

​​— Света, защо крещиш?​

​​— Виж, някой е откъснал всички ми рози до корен! — отговори през сълзи съпругата.​

​​Светлана винаги е обичала цветята, особено розите. Когато с мъжа си купиха къща и се преместиха от апартамент, тя създаде цял цветен кът. Имаше всякакви цветя, но най-голямата й гордост бяха розите — десет храста в различни нюанси. Светлана ги засади пред прозорците, за да ги гледа и да им се радва.​​

​​— Леле! — възкликна Димитър, когато видя мащаба на трагедията.​

​​— Кой би направил това? Защо? — ридаеше Светлана.​

​​— Вероятно някой е дошъл през нощта — предположи съпругът. — Странно, че Рекс не е лаел.​

​​Мъжът се почеса по главата, а Светлана избърса сълзите си и го изгледа ядосано.​​

​​— Ако нашето куче не е лаело, значи е бил някой от „своите“! И аз знам кой е бил!​​

​​— Кой? — попита объркано Димитър.​​

​​— Майка ти!​​

​​— Хайде стига. Защо й е да прави такова нещо?​​

​​— Защото не може да ме понася и постоянно се опитва да ми навреди!​​

​​— Света, не може да е тя. Мама не би направила такова нещо…​​

​​— Грешка беше, че купихме къща близо до дома й! — продължи да се оплаква Светлана. — Тя и без това не ни оставя на спокойствие, всеки ден идва и се опитва да командва. А сега и розите!​

​​Светлана покри лицето си с ръце и уморено седна на пейката.​​

​​— Все пак не мисля, че е била тя — не се съгласяваше Димитър.​​

​​— Искаш да проверим? — Светлана вдигна глава и го изгледа с остър поглед. — Тогава да сложим камери!​​

​​— Това е абсурд — махна с ръка той.​​

​​— Казах, че ще сложим камери! — изправи се съпругата от пейката. — И да не си посмял да ми противоречиш!​​

​​На Димитър не му остана друго освен да се съгласи. Светлана беше категорична и спорът нямаше смисъл. Но мъжът реши все пак да поговори с майка си.​​— Мамо, здравей! Вкъщи ли си? — извика Дмитрий, изкачвайки се по стълбите към верандата.

— Да, здравей, Митенка! Вкъщи съм, вкъщи съм — отвърна Нина Карповна.

Мъжът свали обувките си и влезе вътре.

— Мамо — започна той, — има нещо важно…

— Какво е?

— На Света снощи някой е отрязал всичките рози.

— Какво?! — плесна с ръце Нина Карповна.

— Да, тя е много разстроена — Дмитрий я погледна внимателно и попита: — Ти случайно нямаш нищо общо с това?

— Аз??? Как смееш да клеветиш майка си, Дима?! — възмути се Нина Карповна.

— Просто е странно, че Рекс не вдигна шум. Обикновено, ако някой непознат дойде, лае, докато охрипне.

— И ти не измисли нищо по-добро, освен да обвиниш собствената си майка?! — нагъна устни Нина Карповна обидено.

— Ами аз… просто… — смути се Дмитрий.

— Знам, Митя! Това онази Света те е настроила! Безсрамница!

— Не, сам реших да попитам.

— Сам ли? Никога не би си позволил да помислиш такова нещо за майка си! Аз те възпитах, помня го!

— Добре, мамо, не се сърди. Просто попитах.

— Просто, но не съвсем! — изсумтя Нина Карповна.

— Добре, ще тръгвам — мъжът разбираше, че разговорът повече няма да продължи — майка му се беше засегнала.

Той се обърна и се насочи към изхода, когато погледът му закачи няколко кутии с чували.

— Мамо, това пък какво е? Защо са ти тези чували и кутии? — учуди се Дмитрий.

— Това ли? — изнерви се Нина Карповна. — Ами ходих на пазара!— На пазара? Сама? Нали обикновено ме молиш да те закарам?

— Ох, да докато те дочакам! — Нина Карповна отново премина в раздразнен тон. — Седиш си до твоята Светка и не можеш да я оставиш! Ето, наложи ми се с автобуса да ходя! Нищо, справих се! — скръсти ръце на гърдите майката.

— Е, добре тогава — не започна спор Дмитрий и излезе от къщата.

Мъжът беше сигурен, че майка му няма нищо общо с откъснатите рози. Но все пак сложи камери в къщата — жена му настоя.

***

Минаха две седмици. В градината на съпрузите узряха ягодите — още една гордост на Светлана. Жената специално беше ходила в гората, за да набави разсада, и ги отгледа в своя двор. Ягодите се прихванаха и даваха добър урожай.

— Утре сутринта ще отида да събирам ягоди — съобщи Светлана на мъжа си. — Вече много се е зачервило. Трябва да замразим и сладко да сварим.

Но плановете на Светлана не се сбъднаха.

***

— Митя! — влетя сутринта в стаята задъхана съпругата. — Събуди се!

— Какво пак? — измърмори Дмитрий сънено.

Още му се искаше да подремне, докато жена му се занимава в градината и събира ягодите.

— Някой е стъпкал всички ягоди!

— Какво?! — вдигна глава мъжът.

— Да, точно така! Включи камерите, веднага ще разберем кой е!

Дмитрий стана от леглото и отиде до компютъра. Когато пусна записа, двамата онемяха: в двора им тичаше съседката и нарочно тъпчеше ягодите с краката си.

— Казах ти, че не е майка ми! — възкликна радостно Дмитрий.

— Но защо пък леля Люся прави това? Никога не сме се карали! — възмутено отвърна Светлана. — Веднага ще ида да я питам!

— Чакай, идвам с теб! — каза Дмитрий, докато обличаше риза и побягна след жена си.

***

— Какво барабаниш толкова рано сутринта? — отвори вратата намусена Людмила Павловна.

— Лельо Люся, изобщо не очаквах такова нещо от вас! — директно нападна съседката Светлана. — Какво ви направих лошо?​​— Ти за какво изобщо говориш? Да не си загубила ума? Дотича, чукаш тук, крещиш? — извика в отговор Людмила Павловна.​​

​​— А вие защо ни правите напук, а?​​

​​— Какво говориш, луда жена!​​

​​— Само не казвайте, че нищо не разбирате!​​

​​— И какво трябва да разбирам?​​

​​— Кой ми е отрязал розите? А кой тъпка ягодите ми през нощта?​​

​​— Откъде да знам? — продължи да се оправдава Людмила Павловна.​​

​​— Неслучайно храните нашия Рекс с кокали. Ето, той ви разпозна и не почна да лае!​​

​​— Какви измислици разказваш?! — изръмжа съседката.​​

​​— Достатъчно! — извика Светлана. — Видяхме всичко с очите си! Имаме камери по къщата!​​

​​Людмила Павловна пребледня. Личеше си, че се притесни. Но да се предаде, жената не възнамеряваше.​​

​​— Всичко това са лъжи! Сигурно сте ме объркали с някого!​​

​​— Лицето ви се вижда ясно, — изръмжа през зъби Светлана. — Отивам веднага при участъковия и ще подам жалба срещу вас!​​

​​Светлана рязко се обърна и излезе през портата, където я чакаше съпругът й.​​

​​— Чакай! — извика Людмила Павловна. — Не ходи при участъковия.​​

​​Съседката слезе от верандата и се приближи до портата.​

​​— Всичко това е дело на Нинка! Майка ти! — махна с ръка съседката към Дмитрий.​​

​​— Какво??? — изуми се той.​​

​​— Тя ме убеди, обеща да ми плати. А вие знаете, че строя баня, пари ми трябват сега, — призна си Людмила Павловна.​​

​​— Сериозно ли говорите? — все още не можеше да повярва Дмитрий.​​

​​— А защо да лъжа? — отговори с въпрос съседката и, обръщайки се към Светлана, продължи. — А розите ти с Нинка ги откарахме на пазара, там ги продадохме, а парите от продажбата ми ги даде всички. А за ягодите ми обеща допълнително да плати.​​

​​— Но това е толкова подло, Людмила Павловна! — не скри емоциите си Светлана.​​​​— Ох, сега какво? Прости ме, старата. Поддадох се, нередно, разбира се, — извини се съседката. — Но знаеш как Нина иска да те дразни? Тя се побоя, а мен ме замеси.​

​​— Та аз какво толкова лошо ѝ направих? — възкликна Светлана.​

​​— Ти? Не знам, — сви рамене съседката. — Ама за Машката по-добре Митя да ти разкаже сам.​

​​— За коя Машка? — изненада се Светлана.​

​​— Ами, аз ще тръгвам, — забърза се Людмила Павловна. — Надявам се, няма да подавате жалба? Защото иначе и Нинка ще издам!​

​​— Няма да подаваме, лельо Люся, не се тревожете! — увери я Дмитрий и, вземайки съпругата си под ръка, я поведе към вкъщи.​

​​— Митя, коя е тая Машка? — започна да разпитва Светлана.​

​​— Местно момиче, дъщерята на собственика на дърводелницата. Още от училище тичаше след мен. И майка ѝ все настояваше да се оженим, че уж семейството било добро, богато, а и самата Машка много ѝ харесваше.​

​​— Така ли…​

​​— Да. Само че, като заминах да уча, си донесох друга жена от града, — Дмитрий нежно придърпа Светлана към себе си и я целуна по бузата. — И майка ми ядоса се, че плановете ѝ се провалиха.​

​​— А защо не ми разказа всичко веднага?​

​​— Защо да ти разказвам? Машка вече е омъжена, има двама синове. След училище не отиде да учи, веднага искаше семейство. Мъжът ѝ работи при баща ѝ, а тя си гледа домакинството.​

​​— Не съжаляваш? — попита Светлана с лек сарказъм.​

​​— Не, всичко ми е наред. Пък и цепенето на дърва не ми допада. Програмирането е моето нещо. Занимавам се с любимата си работа, а до мен е любимата ми жена.​

​​Дмитрий проведе сериозен разговор с майка си. Първоначално тя много се караше и отричаше всичко. Но после я хвана срам, тя си призна и дори поиска прошка. Но камерите от къщата си Дмитрий и Светлана не махнаха и дори инсталираха сигнализация.​

​​А вие как бихте постъпили на мястото на Светлана? Щяхте ли да търпите интригите на свекърва си?​

​​Автор: Уютен кът​​​

Дереккөз