​​На такива разговори между родни за себе си Елена Дмитриевна Егорова не се учудваше. Но жената беше уверена в своята правота. Да, тя изгони мащехата от апартамента. Баща ѝ живя с нея почти двадесет години. Затова роднините нападнаха Лена с укори, обвиниха я в злоба и користолюбие. А какво направи Елена Дмитриевна?​​

​​Тя просто каза:​​​

​​…Майката на Леночка почина, когато дъщеря ѝ беше на седем години. Изчезна като горяща свещ. И веднага стана ясно: баща ѝ не може да живее сам. Затова веднага започна да търси заместник на покойната си съпруга. Тогава нямаше време за дъщерята. Момичето се местеше от една баба на друга.​​​

​​Ученицата не виждаше в тази ситуация някаква катастрофа, но все пак мечтаеше да се върне у дома, да живее спокойно, без постоянно да пътува. А бащата, щом започнеше роман с поредната кандидатка за спътница в живота, веднага запознаваше Лена с тях. Няколко пъти се опитаха да живеят всички заедно.​​​

​​Дмитрий Иванович много се надяваше, че дъщеря му и избраницата му ще се сприятелят. Но момичето приемаше появата на всяка нова жена в живота на баща си само като предателство към майката. Лена не правеше сцени, но и не бързаше да посреща кандидатките с отворени обятия. Както се оказа по-късно, съвсем правилно: нито една от тях не остана задълго.​​​

​​Катерина се появи, когато Елена беше вече на дванадесет години. Новата любима на бащата отначало се отнесе добре с момичето. А и Лена не почувства никаква враждебност.​​После време тя твърдеше, че всичко било направено с далечен замисъл: да се спечели доверие и да се утвърди в къщата. А когато Катя постигнала целта си, веднага започнала да въвежда свои редове. От този момент новата съпруга на баща ѝ вече не обръщала внимание на Лена. Но тези промени дълбоко засягали тийнейджърката. Катерина умело поставяла доведената си дъщеря в неудобно положение. Постоянно се оплаквала на баща ѝ, че дъщеря му изобщо не се подчинява.

Тайно самата тя ядосвала момичето, стараейки се да покаже на съпруга си нетърпимия характер на неговата дъщеря, така че той да се появи у дома точно навреме за скандала. Или пък започваше да се жалва, че Лена пак не ѝ обръща никакво внимание.

Постоянните сблъсъци не минаха безвредно: отношенията между дъщерята и бащата започнаха да се влошават. Лена беше обидена от недоверието към нея. Тя се ядосваше, че баща ѝ вярва само на Катя.

Единствената му дъщеря сега беше наричана от бащата главния източник на негатив в живота му. А мащехата със злорадство натякваше на доведената си дъщеря, че Лена не може дори да се сравнява с родната дъщеря на Катерина. И че Оля никога няма да живее тук: тя е при баба си. Защо е далеч от майка си? Ами защото Катерина е грижовна жена. Не иска да усложнява живота на любимия си съпруг – за разлика от някои други.

И най-накрая мащехата постигна своята цел. Изморен от семейните нервни сътресения, Дмитрий Иванович сам събра вещите на порасналата си дъщеря и я закара при баба ѝ. Именно тогава Маргарита Ильинична се беше преместила в селото. От тази промяна животът на Лена се обърна изцяло.

Старата ѝ школа остана в миналото: прекалено далече и трудно беше да стига до нея от селото. Новата среда и пълното изчезване на баща ѝ също оказаха своя ефект. В първите три месеца той се появяваше от време на време, но обидената Лена дори не искаше да го види. А след това самият Дмитрий спря да идва.Срещата с баща си момичето имаше отново след десет години. Лена учеше в колеж и живееше в общежитие. Дмитрий Иванович се осъзна, че не е правилно така, и призова дъщеря си да се върне у дома. Но Лена категорично отказа, помнейки горчивия опит от миналото. Тя напомни, че я бяха заменили с Катерина. Със своята мащеха не се беше срещала, но знаеше, че тя все още живее с баща ѝ.

Лена се омъжи и роди син. Дмитрий Иванович се срещна с внука си за кратко, а после се разболя тежко. Не успя да се вдигне повече. Лекарите дълго време не можеха да поставят диагноза. Лежеше в болница, а също така се опитваха да го лекуват амбулаторно. Но накрая го изписаха у дома.

Да го приберат при себе си, вече отслабналия и напълно изтощен мъж, дойдоха дъщеря му и зет му. Катя замина предишния ден при дъщеря си. Както после обясни, Олга неочаквано я помолила да дойде и да ѝ помогне с детето. Именно в деня преди изписването на болния си мъж… Случайност? Лена не мислеше така.

Да закара баща си в празния му апартамент и да го остави без грижа Лена не можеше. Взеха го при тях. Подготвяха се за труден период, но всичко приключи по различен начин: баща ѝ си отиде след три дни. Катерина се върна веднага щом чу за смъртта на любимия си. Тя плачеше на глас, късаше си косите и нареждаше жално.

Но да хвърля обвинения директно в лицето на Лена мащехата не посмя. Тя, както си спомняше по-късно Елена, усърдно представяше себе си като вдовица, сломена от мъка. И парите от съчувстващите роднини и познати отиваха при нея, и утехите също бяха насочени само към Катя. Но с всички въпроси около погребението и организирането на помените се зае не тя, а Лена със съпруга си.

Елена наистина тъгуваше: макар че дълго време не можеха да възстановят отношенията си с баща ѝ, последните години всичко бе толкова добро! До последно дъщерята не искаше да вярва, че няма надежда за оздравяване. Четиридесетте дни минаха като в сън. Организацията на помените пое свекърва ѝ: Лена не беше в състояние да се справи сама, беше се сринала напълно. Катя обаче категорично отказа да участва. Дори на гробищата не се появи и веднъж.Когато дойде време да приеме наследството, Елена отиде при нотариус. По-рано половината от апартамента, в който бащата живееше с Катя, принадлежеше на бабата. Тя подари своята част на внучката си. А бащината част премина към дъщерята. Нямаше споменати други наследници.

Но да остави Катерина в апартамента си, Елена изобщо не възнамеряваше. Това тя и заяви на мащехата. Катя не можеше да повярва, че Леночка ще изхвърли „не напълно чужд за нея човек“ на улицата. Опита се дори сама да се пази – искаше да изгони заварената си дъщеря от дома. Но Елена веднага се обади в полицията, показа документите и поиска да отстранят жената, която незаконно е заела чуждото жилище.

А тъй като Катерина беше регистрирана на друг адрес, никакви въпроси не възникнаха. Жената крещеше, изискваше незабавно да я оставят на мира, дори се заканваше със съд. Елена само спокойно изслуша всички крясъци. Дори с усмивка ѝ пожела успех.

Обаче цялата рода на Егорови единодушно застана на страната на несправедливо оскърбения човек. Според тях това беше страната на нещастната вдовица. Роднините, макар и далечни – близки на семейството отдавна вече нямаше – всички обвиняваха Елена в подлост.

Причината беше проста: Катя се беше подсигурила, като предварително разказа на всички, че Лена е изоставила баща си и се е появила единствено заради наследството. А Катерина, според собствените си думи, е гледала болния, не е спала нощем и е ходила по болниците в търсене на специалисти. И затова, според нея, тя имала пълното право да живее в този апартамент – като съпруга.

Защо всички внезапно повярваха именно на съпругата, а не на дъщерята, за Елена остана загадка. Самата наследница беше убедена, че е по-добре да не мисли за отмъщение на алчната жена. Парите, получени от добри хора, няма да ѝ донесат полза. Законът на бумеранга не е отменен. Съдбата все пак ще раздаде заслуженото на всички за техните постъпки.​Що се отнася до родата… Та нали Лена е живяла благополучно без тях толкова години! И още толкова ще преживее. Не ѝ трябват „милозливи“ нито безплатно, нито с доплащане! А клетата онеправдана от нея Катюша – могат да си я вземат при тях. Защо не? Всички не се тъпчат вече в малки стаички, жилище имат, място достатъчно… Само че някак никой така и не се появи, за да помогне на бедната вдовица.

Може би сами са научили нещо, или пък им е омръзнало просто да сипят упреци. Но Лена, за всеки случай, блокира номерата на такава рода. Не потърсиха истината, а веднага нахвърлиха върху нея – ето защо да си получат заслуженото. Тя си има свое семейство. И друго не ѝ трябва.

Дереккөз