— Щастливка си ти, Гале. Твоят Фьодор ти сдухва и прашинките, от нищо не се лишаваш, на работа не те кара да ходиш, живееш си като при Бога в пазвата. Гледай се само, Гале! Няма да кажеш, че някога беше едно обикновено момиче с избеляла рокля! А той – нашият слабак! Кой би помислил такова нещо!

Оксана сладко похапваше ябълковия пай, който още не беше успял да изстине, и разсъждаваше колко много е провървяло на бившата ѝ съученичка.

– Не, ама кажи ми, как може така да не живееш! Този твой Фьодор направи цял палат! Никога не бих предположила, че ще се издигне така. И ти живееш тук като господарка, Гале. Правиш си удоволствията, без усилия, от нищо не се лишаваш. И можеш да си позволиш да не работиш…

– Е, да започнем с това, че преди всичко аз работя. Разликата е само, че работата ми е отвъд стената на апартамента.

Оксана, без да е успяла дори да преглътне, се разсмя така, че трохи полетяха във всички посоки.

– Ох, Гале, ти пък хубаво го каза, работиш! И това го наричаш работа! Няколко пъти седмично да пострижеш с ножиците и през останалото време да висиш на телефона! Всеки би искал такова работно ежедневие като твоето, никаква умора. Работата ти е като на шега. А ти ела, застани като мен по 12 часа на касата и се измъчи. До вечер не усещам нито крака, нито ръце, ни гръб. Вкъщи се прибирам и сякаш започвам втора смяна. Нямам си такъв Фьодор като твоя… Не се къпя в шоколад, трябва да пера, чистя, готвя. Знаеш ли как съм изтощена? Просто нямам сили вече.

– Знаеш ли какво, Оксана, хайде да не спорим кой има по-лесен живот. Всеки има своите трудности.

– Да, да, приятелко. Казват: на някой чорбата му е постна, на други – перлите дребни. Богатите като вас не могат да бъдат разбрани.

Оксана още малко охка, жали се на късмета, който галено е докоснал Галя. Но скоро с доза неудоволствие стана от масата, защото Галя вече директно, без намеци, започна да я изпраща – “време ми е за обяд, трябва да се работи.”

Ех, каква закачлива натрапница! Толкова виртуозно се покани на гости, че Галя се засрами да ѝ откаже – все пак са съученички, някога бяха близки.

Сега наистина можеше само да се завижда на Галя. Съпруг любящ, грижовен, на ръце я носи, от нищо не я лишава. Домът – като рай, а работата – не е никакво тежко занимание, а удоволствие, тяхно общо дело, създадено със съпруга ѝ почти от нищото. Отстрани изглеждаше, че всичко им се е получило лесно, като на игра.

Но някога Галя мислеше, че всичко за нея е свършило, че нищо добро повече няма да се случи.

Семейството ѝ се смяташе за проблемно. Баща ѝ пиеше без капка срам, биеше майка ѝ, а и на нея, най-малката дъщеря, често се падаше тежката роля.Семейството ѝ се считаше за проблемно. Баща ѝ пиеше безобразно, биеше майка ѝ, а и на нея, като най-малката дъщеря, ѝ се падаше, както се казва, като на „Петровата коза“.

Какво беше казала Оксана? „Мърлява в избелена рокля“? Ами така беше и тя някога – точно тази мърлява. Откъде да вземе хубави дрехи, като майка ѝ нито да шие, нито да плете умееше, а и пари в тяхното семейство никога не се намираха. Когато порасна малко, Галя започна да ходи на курс по ръкоделие, та поне се научи да плете. После разплиташе всевъзможни стари дрехи и си плетеше пуловери, поли и рокли.

По-голямата ѝ сестра, едва завършила училище, избяга от дома и се омъжи, казвайки: „По-добре да си живея сама, отколкото в този хаос“. Тя избяга и напълно забрави за Галя. И преди това не бяха особено близки, разликата във възрастта им беше десет години. Защо ѝ е да се занимава с Галя, когато си има свой собствен живот?

Галя отброяваше дните, докато завърши училище. Мечтаеше да отиде да учи, да стане шивачка и всеки ден да сменя красиви дрехи. Ето, момичетата, които са малко по-големи, вече успяваха да си намерят работа в текстилната фабрика – не много пари, но поне свои.

О, как се развилня баща ѝ, когато тя му каза за плановете си! Крещеше, плюеше, наричайки я нахлебница. „Колко години сме те хранели и поили, а ти сега решила да учиш?! Време е да започнеш работа, а не да седиш на нашите вратове с майка ти!“

И така, мечтите на Галя се разбиха в суровата реалност. Не замина никъде, започна работа в кухнята на стола като помощник.

Тя беше вече почти на 18, когато се случи. Влюби се така силно, че забрави за всичко на света. Нейният любим толкова красиво ѝ разказваше, пееше чувствителни приказки на ушенце, че тя буквално се размекна като сладолед в горещ ден. Повярва на красивите думи, на обещанията, и остана сама със своя проблем. Оказа се бременна, а ухажорът – изчезнал. Бил командирован, а когато командировката му свърши, си замина, без дори да се сбогува, без да остави адрес или телефонен номер.

Как да живее и какво да прави? Само тези два въпроса не даваха мира на Галя. Да каже ли на баща си и майка си? Не, не и пак не. По-добре направо в реката от моста. Може би при сестра ѝ? Все пак е възрастна, може би нещо ще ѝ посъветва, ще помогне?

Сестра ѝ само въздъхна и каза: „Глупачка си, Галя. Нали вече не си дете, знаеш какво може да се случи. Аз ли съм ти виновна? Когато си се забавлявала, за съвет към мен не дойде, нито помощ поиска. Така че сега сама се оправяй, не ми е до тебе. Имам си мой живот, мое семейство“.

Галя реши – каквото ще да става! Докато не ѝ личи, ще си живее като обикновено, а после ще види. И изобщо не ѝ хрумна да отиде в болница.

А тук и Федя, неин съученик, отново започна да се върти около нея. Все „случайно“ изникваше наблизо – я я изпращаше до дома, я сутрин я чакаше пред входа, за да я придружи до работата. Накрая Галя не издържа и му каза остро: „Защо си ме налазил като репей? Не ме следвай, не ме излагай и сам не се излагай“.

Федя си падаше по Галя още в училище. Въпреки че децата обичаха да му се подиграват заради странния му вид, той сякаш не обръщаше внимание. Беше дребен, слабичък, с дълги кльощави пръсти и мършави крачета, които сякаш всеки миг щяха да се пречупят при ходене. Още от раждането имаше здравословни проблеми, главата му постоянно го болеше, и затова учеше зле. Нямаше блестящи оценки и често оставаше на поправителни, поради което беше по-голям от съучениците си. Учителите не го харесваха и не му предвещаваха добро бъдеще, казвайки, че с неговия ум най-много да мете улиците. Майка му го отглеждаше сама – баща му беше загинал, когато Федя бил още малък.

Майката на Федя беше като него – дребничка, слаба жена с изпито лице, дълги кльощави пръсти и мършави крака. Тя беше тиха и неконфликтна, обичаше сина си безмерно и го възпитаваше с грижа и нежност. Затова и самият Федя беше добродушен като агънце.Галка и в училището го отблъскваше, все едно казваше: „Само приятели ще бъдем, а да сме като момче и момиче – никога!“

Толкова й беше зле, толкова я мъчеше всичко, че и светът пред очите й изглеждаше непоносим. И точно тогава Федя й се изпречи на пътя. Тя му извика: „Остави ме на мира!“ А той я хвана за ръката, погледна я в очите и кротко каза:

– Затова си така ядосана, Галинка, защото истинска любов не познаваш. Ожени се за мен. Знаеш ли колко ще те обичам? Никой и никога няма да те обича така. На ръце ще те нося, всичко ще направя за теб, дори да се съсипя от това. Детето ти като свое ще отгледам, Галя.

Галина, която вече се беше приготвила да се смее, като си представи как този слабак ще я вдигне на ръце и краката му ще се подкосят, замлъкна и втренчено го изгледа, все едно го пита: „А ти откъде знаеш за детето?“

Като омагьосана отиде с него, мълчаливо и безропотно. Също така мълчаливо гледаше майката на Федя, която се усмихваше от ухо до ухо и се радваше: „Какво щастие, Феденька! Ще имате бебе, аз баба ще ставам.“ По същия начин мълчаливо се прибра у дома, а Федя вървеше тихо отзад.

Точно пред дома го попита: „Защо ти е това, Федя? Ще съжаляваш после, ще ме обвиняваш за миналото. Не е нужно, не върви с мен. На майка ти сама ще кажа, че си се пошегувал.“

А той, толкова упорит! Не се предаде, не се отказа, дори когато Галиният баща разбра за бременността й и с табуретката се нахвърли върху него: „Къде е тоя идиот? Видях го, мотаеше се тук.“

Откъде само сила му се намери в тези тънки ръце? Хвана ръката на баща й, стисна я толкова здраво, че пребледня от напрежение, но не отстъпи. Бащата с другата ръка го удари по врата и тогава чак Федя пусна ръката му, клекна, хвана главата си с двете ръце и простена.

Тогава баща й изплю през зъби: „Тфу, наистина негодяй. Намери с кого да се върже! Махай се оттук, кракът ти повече да не е стъпвал тук.“

Галка ридаеше като малко дете в дома на Федя: „Какво ще правя сега? Баща ми ще ме унищожи!“ А майката на Федя я погали по главата: „Всичко ще бъде наред, дъще. Ще се подпишете тихо и ще заживеете заедно, ще чакате бебчето. Федя скоро ще почне работа, ще се справим. Само да си завърши училището.“

Галя отвори уста да каже, че детето не е на Федя, но Раиса Ивановна сложи пръст на устните й: „Шшт, тихо, дъще, тихо.“

Дълго време живяха като съседи, макар на хартия да бяха мъж и жена. Дъщеря им се роди, Анжелика Фьодоровна, но все още спяха в отделни стаи.

Анжелика беше на два месеца, когато Фьодор се разболя. Много се беше простудил. Трябваше да се излекува, но няма време! Практика започна, работеше като чирак във фризьорски салон и понесе болестта на крака. Гълта купища хапчета и тича по задачи. Но накрая съвсем рухна – така го завъртя болестта, че започна да се мята в треска, стигна и до гърчове. Галка като си представи, че може да го изгуби, толкова й призля, че й стана страшно зле.Плаче, прегръща го, притиска главата му към себе си, казвайки: „Федя, само не затваряй очи! Само живей, Федя! Толкова много те обичам, толкова много! Без теб просто не мога, Федя!“

Плаче, прегръща го, притиска главата му към себе си, казвайки: „Федя, само не затваряй очи! Само живей, Федя! Толкова много те обичам, толкова много! Без теб просто не мога, Федя!“

Нищо, справиха се. Настаниха Фьодор в болница, лекуваха го, а после един доктор видя бележка, че се оплаква от главоболия. Заинтригува се: „Не всичко е толкова страшно, всичко е поправимо“. Назначи му прегледи, пратиха го в краица и откриха причината за болежките му. Намериха подходящо лечение за младежа – съвсем не се излекува, но спря да страда. Само понякога главата го заболяваше при лошо време или когато се притесняваше.

Когато Фьодор се върна у дома от болницата, попита Галка: „Истина ли ми каза тогава или просто от страх?“ Галя не започна да се оправдава, каза си направо: „Като те видях – нито жив, нито умрял – и аз самата изтръпнах. Почуствах, че ако теб те няма, няма да има и мен.“

Галка и Фьодор станаха истинско семейство. Фьодор укрепна, краката му се заздравиха, лицето му се зачерви, а в очите му се появи щастлив блясък. Ето какво прави любовта с човек. Започва да сияе, криле му порастват, когато знае, че е обичан.

Галка и Фьодор станаха истинско семейство. Фьодор укрепна, краката му се заздравиха, лицето му се зачерви, а в очите му се появи щастлив блясък. Ето какво прави любовта с човек. Започва да сияе, криле му порастват, когато знае, че е обичан.

Не им беше лесно. Не им стигаха парите, а и дъщеричката им боледуваше. Но преминаха през всичко. Федя продължаваше да работи в същия фризьорски салон, където беше на стаж, и хората идваха при него, защото ръцете му се оказаха златни. А веднъж, когато дъщеря им вече беше на 3 години, Фьодор се прибра у дома замислен и мълчалив. После сподели с Галка: „Салонът ни затваря, леля Тома заминава при дъщеря си. Не знам какво да правя. Лятото ще работим, а после ще трябва да търся нова работа.“ А Галя му предложи: „Е, ти отвори свой салон и работи. Леля Тома заминава, но сградата остава.“

На Фьодор му беше страшно да започне. Макар да знаеше всичко и да можеше много, едно е да отработиш смяна и да си тръгнеш, а съвсем друго – всичко да е на твоите рамене. Но нищо, и майка му му помагаше, и Галя също. Наложи ѝ се да се заеме с административни въпроси, за да го подкрепи.

Фьодор работеше така две години, а после Галка също се обучи и започна стаж при него. И така започнаха да работят заедно. Малко след това им се отвори възможност да купят недовършена сграда – не в центъра, но и не в покрайнините. Цената беше ниска. Обсъдиха с Галка и решиха да я купят: „Ще я довършим, в едната половина ще живеем, а в другата ще направим салон.“

Работеха като вихър. Понякога само Галя работеше, понякога Фьодор, а понякога и двамата подстригваха, без да имат време да седнат. Тази строителна работа си иска своето – обича парите.

Когато ремонтираха вътре, Галя забременя. Тогава Фьодор от радост щеше да полудее. Не е шега – ще стане баща отново! Започна да работи още повече, казвайки си: „Тясно ни е у мама, трябва да се местим.“ Естествено, не успя навреме – има две ръце, не десет.

Втората им дъщеря кръстиха Елена. Когато навърши годинка, се преместиха в собствения си дом. Живееха вече там, но Фьодор продължаваше да работи в наето помещение. Ремонтът си е дълга работа, особено когато се прави сам и когато парите не са много.

Но когато завършиха ремонта, Фьодор си отдъхна. Нямаше нужда да плащат наем, а работата беше на една ръка разстояние. И клиентите го последваха. Защо да не го направят, ако майсторът е добър?Стъпка по стъпка, Федя си взе наемни фризьори. Ето ти и подстрижки, и боядисване, и всякакви прически. Работеха си все така усърдно, без мързел.

Роди им се син, когато вече и не го очакваха. Галина беше на прага на четиридесетте, когато разбра, че отново е бременна. Ех, че изненада! Голямата им дъщеря вече беше мома за женене, скоро се очакваше да се омъжи, а Галка – на тази възраст – изведнъж реши да ражда, предизвиквайки смеха на хората. Ала Фьодор я подкрепи: „Какво ни интересуват хората? Те не ни нареждат живота. И каква старост, Галинка? Ти си в най-добрите си сили!“ Така се роди Иван – за радост на родителите, сестричките и бабата.

Разбира се, Галка вече не работеше с пълна сила, не стрижеше по цял ден. Работеше само два дни в седмицата, а в останалото време отговаряше по телефона като администратор. Именно тогава се срещна с една стара съученичка – Оксана. Била чула, че след развода Оксана се върнала с децата в родния си град, но все още не се бяха засичали. И ето я, изведнъж се появи, изкрещявайки в салона:

– Ой, Галка! Чудех се кой е направил този модерен салон! А всички майстори те хвалят, казват, че Фьодор е просто Бог! Никак не предположих, че това е нашият Задохличък!

– Чух, че си се омъжила за него, ама никога не вярвах, че ще постигне такъв успех! А как само сте го нарекли – Анжелика! Защо пък Федька не го кръсти на твое име? Какво, „Галина“ не звучи солидно, а? Ха-ха-ха!

Ясно беше, че Оксана добре знаеше всичко. Така, дума по дума, се самопокани у тях „поне да я почерпят с чай“. Та седейки на чуждата маса в кухнята им, Оксана започна да си припомня каква смачкана работа беше Галка преди. Как целият клас ги сватосваше с Федя, наричаше ги годениците, а на самия Федя всички му се подиграваха.

– Ох, Галка, ама си хитра! Още тогава си усетила, че има някакъв потенциал, и бързо си го вързала – и със сватба, и с дете. Ама сигурна ли си, че задохличъкът е бащата, а? Или само на хартия? Ох ти лисица, Галка! Лисица, ама щастлива! Не те ли е страх, че някоя ще ти отмъкне Федька? Гледай го какъв е станал – виден мъж, поддържан, уверен, с брада! Къде се изгубиха тези хубави тънки крачета? А ти пък съвсем не си вече смачкана. Щастлива си, Галка, че такъв мъж си хванала!

Да, щастлива е, и хитра. Ала какъв потенциал – никакъв нямаше потенциал. Любов, уважение и подкрепа – това беше всичко. Галка и Федя са минали заедно през огън, вода и медни тръби. Години наред се подкрепят и в щастливите мигове, и в трудните времена. Може би са постигнали всичко само благодарение на взаимно уважение, подкрепа и трудолюбие. А кой знае как щеше да се нареди животът им, ако тогава Галка не беше забременяла, а Фьодор не беше толкова влюбен и настойчив?

Дереккөз