— Наистина ли, сине мой? Жена ти настройва ли те срещу нас? Не очаквахме такова нещо от теб… — каза свекървата с обиден тон.

Татяна отдавна беше решила, че тридесетият ѝ рожден ден трябва да бъде истински запомнящ се празник. Искаше всичко да е леко и весело, с приятели и близки, без никой да се притеснява за кухнята, мръсните съдове или суетата.

Таня резервира банкетна зала в ресторант за събота и изпрати покани на всички, като помоли да потвърдят участието си, за да няма празни места на масата. За нея това беше важно — юбилеят трябваше да мине точно така, както тя го беше замислила.

В деня, когато се обаждаше да покани гостите, свекървата и зълвата веднага отказаха. Свекървата, Елена Николаевна, рязко изрази недоволството си, смятайки, че парите за празненството е по-добре да ѝ се дадат за ремонт, а не да се харчат за тържество в ресторанта.

— Ще дойдем у вас точно на рождения ти ден, а не два дни по-късно. Не обичам, когато празници се отлагат — заяви свекървата с категоричен тон, сякаш диктуваше условия.

Очевидно я дразнеше фактът, че младите ей така лесно ще „хвърлят“ пари за някакъв си празник!

— Защо така разхищавате пари? Ако не знаете какво да ги правите, дайте ми ги за ремонт. Вижте само в какъв апартамент живеете. Сте се разглезили! С чужди хора на ресторанти, а собствената ти майка живее в бедност!

На тези думи разгневената жена почти крещеше по телефона. Така ставаше винаги, когато темата засягаха пари.

Таня познаваше свекърва си Елена Николаевна достатъчно добре, за да разбира и друга причина за отказа.

Свекървата предпочиташе да идва у дома, където можеше спокойно да мине без скъп подарък, за разлика от празник в кафе, където подаръците се даряват публично. Татяна реши да не спори. Изчака кратко и спокойно каза:

— Но аз няма да приготвям нищо у дома. В четвъртък вероятно ще се прибера късно от работа. В петък имам час в салона, искам да се погрижа за себе си преди празника в събота. Очаквам ви всички в събота.

Свекървата обаче не се успокояваше:​— И какво? Дори и чай няма да ни предложиш?

​— В четвъртък няма да празнувам у дома. На рождения си ден — никакво готвене, само прием на поздравления, — твърдо заяви Таня и изключи телефона, за да не продължава този безсмислен разговор.

Четвъртъкът премина в грижи и след дълъг работен ден Таня се прибра у дома. Щом отвори вратата на апартамента, усети аромат на евтин парфюм и, което беше далеч по-изненадващо, свекървата и зълва й я чакаха, облечени официално, готови да празнуват.

Девойката усети как в нея започва да напира леко възмущение, но бързо се овладя. Усмихна се и мило ги поздрави:

​— О, дошли сте! Благодаря! — Прие тяхния подарък — букет, съставен от различни ароматни чайове, и започна да го разопакова, стараейки се да запази спокойствие.

​— Е, щом сте тук, хайде да пием чай. Но, както казах, никакво готвене от моя страна. Скъпи, моля, сложи чайника да заври, — обърна се тя към мъжа си. — Аз ще разопаковам чая. Имаме бисквити, гевреци, а днес получих и прекрасна кутия с бонбони.

Свекървата, която явно очакваше друго посрещане, изглеждаше недоволна.

​— Какво ли е това за домакиня, която не може да сложи маса? Наистина ли в кафето ще ви нахранят вкусно? Пък и там ще излезе три пъти по-скъпо, отколкото у дома. Всичко е без душа и домашен уют. Аз за моите гости винаги съм приготвяла най-вкусното сама.

​— Да, мамо, но това е, ако имаш ръце, които да растат от там, откъдето трябва, разбираш… Не всеки го може, — саркастично подметна зълвата, отпивайки чай с бонбон в ръка.

​— Само пилеете пари, — продължи свекървата. — Синко, по-добре ми помогнете. Пералнята е пред разваляне, тапетите в стаите трябва да се сменят, ламинатът е изтъркан. Не ви ли е срам пред хората? Майка ви в такива условия живее, а вие гуляете?

​— Таня, може би мама има право? Какво ще ни даде това четиричасово веселие? Все пак мама навремето малко помогна с парите за апартамента.

​— Помогна, за да си плащаме цял живот с лихви… — започна да се ядосва Таня. — И не забравяй, че сама си изкарвам парите и имам право да празнувам юбилея си както искам! Ще поговорим по-късно, хайде да пием чай!На масата цареше напрегната атмосфера. Гостите очевидно не бяха получили това, което очакваха. Но Таня не възнамеряваше повече да отстъпва. Това беше нейният ден, нейните правила.

Когато най-накрая неканените гости се събраха да си тръгват, тя ги изпрати до вратата:

— Благодаря ви за поздравленията и компанията! Приятна вечер! — каза тя, затваряйки вратата след тях.

Когато вратата се затвори, тя въздъхна и се обърна към съпруга си, който тихо каза:

— Да, може би си права. Просто е трудно да се спори с майка ми… Отбележи празника така, както ти искаш! Това са и твоите пари.

Таня само кимна, усещайки как напрежението постепенно я напуска.

В събота, както беше планирано, Таня пристигна в кафето, където вече я чакаха приятели и близки. Атмосферата беше изпълнена с радост и очакване за празника.

Но в средата на вечерта на вратата на заведението неочаквано се появиха свекървата и зълвата. Без предупреждение, без подаръци — само с високомерен израз на лицата си.

Таня разбра, че празникът ще бъде развален. Но тя се постара да запази самообладание пред гостите, усмихна се и ги покани да седнат.

Свекървата и зълвата седнаха на масата, без да обръщат внимание, че за тях нямаше място. Наложи се да преместят столове, за да намерят пространство, което предизвика леко смущение сред останалите гости.

Те си поръчаха кафе, а скоро след това свекървата започна на висок глас да коментира случващото се:

Свекървата и зълвата се настаниха на масата, предизвиквайки известно смущение сред гостите. След като изпиха по чаша шампанско, свекървата вече не издържа и започна леко да споделя своето мнение с гостите, които бяха наблизо. Но явно се стараеше Таня и останалите също да я чуят.— Е, какво да се каже тук… — критично огледа блюдата на масата. — Тази салата е някак си повехнала. Ето, зеленчуците изглеждат така, сякаш са стояли цяла седмица в хладилника. А и месото, мисля, че го преварихте. Така ви е ресторантът. Как изобщо може да се празнува тук, вместо да се подреди нормална трапеза у дома?

Татяна се усмихваше през зъби, опитвайки се да не загуби самообладание. Тя искаше празника да се получи, но думите на свекърва ѝ звучаха като удари по нервите.

Въпреки това, тя се стараеше да се държи и да игнорира забележките ѝ.

Зълвата, нажежавайки още повече обстановката, каза:

— Ами мама е права, Таня. Храната явно е красива само на външен вид, а на вкус е като от столова. Рибата дори мирише странно, да не се натровим?

Гостите се споглеждаха мълчаливо, усещайки неудобство. Няколко души се опитаха да сменят темата, но свекървата явно нямаше намерение да спира.

— Когато аз приемах гости, винаги сама приготвях всичко. Салати правех, месо печах, пайове също пекох. И всичко това е лесно, ако имаш желание и можеш, разбира се. А тук, виждаш ли, на ресторант… Просто мързелива и неспособна! — поклати глава с показна укор свекървата.

Таня разбираше, че търпението ѝ е на привършване. Погледна съпруга си и, като се наведе към него, прошепна:

— Или аз ще си тръгна веднага, или те трябва да си отидат. Повече не мога да го търпя.

Съпругът ѝ разбра, че ситуацията е прекалено изострена. Той стана, приближи се до майка си и я повика настрани. Лицето му беше напрегнато, но се стараеше да говори спокойно:

— Мамо, моля те, спри. По-добре да си тръгнеш. Това е денят на Таня, а това, което правиш, е много грозно. Моля те, замини си.

Елена Николаевна възмутено възкликна:— Сериозно ли си, сине? Жена ти ли те настройва срещу нас? Не очаквахме такова нещо от теб… — каза тя с обиден тон.

Лицето ѝ се изкриви от гняв! Свекървата се приближи до масичката, където лежаха подаръците, цветята и пликовете с пари, хвърли обиден поглед към празничната трапеза. После събра почти всички пликове в чантата си и заяви:

— Това по-добре да отиде за ремонт, вместо за празни демонстрации!

Обърна се и излезе. Зълвата, мърморейки недоволно, я последва, без да каже нито дума за сбогом.

Гостите, усещайки неловкостта, седяха в тишина. Татяна пое дълбоко дъх, опитвайки се да овладее емоциите си. Съпругът ѝ се върна на масата и тихо каза:

— Извинете ни, приятели. Нека се опитаме да продължим празника. Тази вечер е за Таня, и искам тя да знае колко много я обичат тези, които са тук сега.

Гостите го подкрепиха с думи и вдигнаха чашите си в чест на Татяна. Въпреки случилото се, празникът продължи.

Татяна усети подкрепата на приятелите си, а това ѝ даде сили — защото именно те бяха хората, които наистина я ценяха и бяха готови да бъдат до нея, независимо от всички неприятности.

Автор: Василиса Кудрявцева

Дереккөз