— Паша, моля те, не пий много на фирменото парти. Много те моля, — Маргарита вървеше след съпруга си, който се готвеше за офисното тържество.
— Рита, ама защо все това повтаряш? Не пий, не пий… Все пак отивам на празник. Как да не пия? — мъжът вече няколко минути стоеше пред огледалото и се опитваше да върже вратовръзката си, но хитрият аксесоар никак не искаше да се поддаде. — По-добре ми помогни, отколкото да ми четеш морални лекции.
— Хайде, ела тук. Толкова време работиш в офис, а все още не можеш да завържеш вратовръзка, — жената махна с ръка към съпруга си и за секунди направи красив възел. — Да не би да си забравил как миналата година изгаряше от срам след новогодишното парти?
— О, не ми напомняй, моля те! — Павел се намръщи недоволно. — Това беше преди сто години. Почти целият ни екип се смени и никой вече не знае за тази ужасна история.
— А аз знам! — заяви Маргарита. — Помня как Виктор Сергеевич те довлече вкъщи в безсъзнание. А после още половин нощ ми показваше видеоклипове с твоите танци в ресторанта. Ужасно е да си мисля кой те е накарал да направиш шоуто пред колегите.
— Нищо не помня от това, значи не се е случило, — поклати глава Паша.
— Нищо не помня от това, значи не се е случило, — повтори той като мантра.
— Ти може да не помниш, но интернет помни всичко. И до днес тези изтекли видеа обикалят сайтовете с черен хумор.
— Трябваше ли, Рита, точно преди да тръгна, да ми напомниш за това? — лицето на мъжа се изкриви, когато в главата му изплуваха откъси от позорния запис.
— Как мислиш, защо ти го напомням? — жена му сложи ръце на кръста и го изгледа сериозно. — Правя го нарочно, за да разбереш, че в никакъв случай не можеш да пиеш! Знаеш какъв ставаш, след като пиеш алкохол.
— Стига вече! — Паша вдигна ръката си с отворена длан, сякаш я призоваваше да спре. — Разбрах те. Обещавам, че тази година няма да пия много. Ще взема само няколко глътки за настроение и това е. Не се притеснявай, миналогодишният ми позор няма да се повтори.
— Надявам се на това, — Маргарита го изгледа недоверчиво. — Вземи тези таблетки.
— Защо? — Павел хвърли поглед към опаковката със сорбенти и се усмихна. — За какво са ми тези лекарства?— За да не ти стане зле. Ако усетиш, че си прекалил с пиенето или ти е лошо, веднага вземи няколко таблетки.
— Ох, че си досадна, Рита — мъжът отново недоволно присви очи, но взе кутийката от ръцете на жена си и я пъхна в джоба на якето си. — Добре, тръгвам. Таксито сигурно вече е дошло.
— Приятно изкарване — каза жената и целуна съпруга си. — Само да не станеш звезда в интернет!
На последното пожелание на Маргарита, Павел не отговори нищо. Само изду ноздри, поклати глава и излезе от апартамента.
Новогодишното парти, на което отиде Паша, трябваше да започне точно в осем. До десет вечерта Рита от време на време пишеше съобщения на мъжа си, а той ѝ отговаряше рядко. Но към полунощ съпругът престана да реагира на въпросите ѝ. Именно тогава Рита осъзна, че той явно не е удържал на обещанието си.
До три часа през нощта Маргарита седеше като на тръни. Не си легна, защото искаше да дочака Паша. Но към сутринта тялото ѝ не издържа. Жената заспа направо в хола, завита с одеяло.
Когато съпругата на Павел се събуди, вече беше десет часа, а навън слънцето светеше ярко. Щом видя часа, Маргарита скочи на крака.
— Да не би още да не се е прибрал? — промълви тя и стана от дивана. Щом излезе в антрето, видя, че мъжът ѝ е у дома. На пода в коридора бяха захвърлени обувките му, а мръсните му панталони лежаха небрежно наблизо.
Без да иска да го безпокои, Маргарита тихо се приближи до вратата на спалнята и леко я бутна. Щом жената надникна вътре и видя съпруга си, който спеше дълбоко в леглото, тя хвана главата си с ръце. Изненаданата Маргарита искаше веднага да го събуди и да го разпита какво е станало през нощта. Но после се отказа. Реши, че от пияния си мъж така или иначе няма да научи нищо в този момент.
Излизайки от спалнята, Маргарита закуси и седна пред телевизора. Реши да изчака, докато съпругът ѝ се наспи и изтрезнее, а тогава да му зададе всички въпроси, които ѝ се въртят в главата.
Павел се събуди, когато навън вече започваше да се стъмва. Мъжът потърка очите си и сладко се протегна в леглото. Но тъкмо когато поиска да стане, дясното му стъпало усети нещо студено. Инстинктивно ритна предмета, който с трясък падна на пода.Учуденият мъж се обърна на другата страна, приповдигна се и надникна, за да види какво е станало. Взимайки в ръце метален предмет, Павел осъзна, че това е женска фиба, каквито в къщата им никога не е имало. Маргарита винаги носеше къса прическа и не използваше подобни аксесоари.
— Какво е това? — присви очи мъжът. Приповдигна се и видя, че леглото му е напълно затрупано с всякакви боклуци.
В своето легло Паша откри не само фибата, но и някакви мокри кърпички, използвани червила, женски шал, ръкавици и парче смачкана торта, което се намираше в торбичка.
Без да разбира откъде са се взели всички тези непознати вещи, мъжът започна трескаво да си припомня какво се е случило вчера на фирменото парти. До определен момент всичко помнеше, но след като колегата му Дмитрий донесе силни напитки, в паметта на Павел се появиха сериозни празнини.
— Нима съм изневерил на Рита?! — прошепна ужасено Паша. — Защо тук са всички тези женски вещи? Откъде са се взели червила и фиби? Как ще обясня на жена ми тяхната поява в леглото?
Разбирайки, че цялата тази ситуация изглежда прекалено компрометираща, мъжът започна бързо да събира фибите, червилата и останалите предмети. Искаше да ги скрие в шкафа, а после да ги изхвърли. Но точно в този момент в стаята влезе Рита.
Отваряйки вратата и забелязвайки притеснения си съпруг, жената скръсти ръце на гърдите си и погледна строго Павел.
— Е, какво?! Събуди се вече?
— Аха… — Паша се обля в пот. Той реши, че ако Маргарита види всичките тези женски вещи, ще му устрои голям скандал.
— И какво ще ми кажеш за оправдание? — попита жена му, без да обръща никакво внимание на нещата, които Паша току-що се опитваше да скрие.
— Скъпа… — започна несигурно Павел, — кълна ти се, не съм ти изневерявал! Дори пиян не бих постъпил така с теб! Не бих могъл без теб, Рита. Ти си любовта на живота ми! И аз изобщо не помня как всички тези предмети се озоваха в спалнята ни.
Не издържайки на този трогателен монолог, Маргарита изведнъж се разсмя. Тя се засмя толкова силно, че на Паша му стана неудобно. Мъжът осъзна, че жена му знае много повече, отколкото той предполага.
— Защо се смееш? — объркано попита Павел. — Какво се случи? В колко часа се прибрах?— Не знам в колко часа се върна — отговори Рита, все още смеейки се. — По това време спях дълбоко в дневната и дори не чух как влезе в апартамента.
— А какво толкова те развесели? Знаеш ли как са се озовали тук тези неща?
— Знам! — извика Рита. — Всички твои колеги също знаят. А скоро сигурно ще има и видео в интернет.
— Какво?! — възкликна Павел, изгубвайки надежда. — Да не съм се изложил пак?
— Не без това! — засмя се Маргарита. — Но този път ти прощавам. Все пак на фирменото парти тази година мислеше за мен, вместо да се правиш на интересен пред други жени.
— Мислил съм за теб? — не разбра Павел.
— Точно така — кимна Рита. — Към обяд телефонът ти звънеше безспир — колеги и директорът ти. Отначало помислих, че е станало нещо сериозно, та затова отговорих. Разказаха ми трогателната история за това как си тръгнал от партито вчера.
— И какво стана? — гърлото на Павел пресъхна. Той много се страхуваше да чуе как точно се е изложил този път.
— Отишъл си до гардероба и започнал да събираш женски дрехи — шаловe, ръкавици и всичко, каквото е имало по джобовете на якетата. Когато колегите ти са забелязали, опитали да си вземат обратно нещата, но ти се борил до последно! Крещял си, че обичаш жена си и че ѝ трябват подаръци веднага.
— Какво?! — очите на Павел се разшириха от ужас. Не вярваше на думите на съпругата си. — Това не може да е истина! Никога през живота си не съм взимал чужди вещи!
— Не може, а? — усмихна се Рита. — Ето, виж сам.
Жената му подаде телефона си, на който Виктор Сергеевич беше изпратил няколко видеа от фирменото парти.Жената подаде на съпруга си телефона, на който Виктор Сергеевич беше изпратил няколко видеоклипа от корпоративното парти.
Отваряйки първия клип, Паша веднага се изчерви. В него се виждаше как той се опитваше да извади капсули от блистер и да украси с тях празничната торта. На второто видео мъжът некултурно танцуваше на дансинга, докато всичките му колеги му ръкопляскаха. Но най-интересните събития се случваха в последния клип. Някой от служителите на ресторанта забелязал как пиян мъж се промъква в гардероба и веднага започнал да снима с телефона си.
На видеото се виждаше, че залитащият Паша вади от джобовете на якетата червила, мокри кърпички, ключове и други забравени вещи. Той си мърмореше тихичко: „Ох, моята Маргаритка ще оцени това. Тя много ги обича такива неща…“
След това в гардероба се появиха колегите на мъжа и започнаха да си връщат дрехите. Павел яростно се съпротивляваше. Дори се опита да се сбие с тях. В крайна сметка успя да задържи част от вещите и излетя като куршум от ресторанта.
– Какъв ужас! – след като видя видеото, Паша се хвана за сърцето. – Това е страхотен срам! Казваш, че Виктор Сергеевич ти го е пратил?
– Аха – засмя се Рита весело. – Но не се тревожи. Твоите колеги и директорът не са ти сърдити. Смяха се толкова много, че ми се стори, че дори им хареса видеоклипът.
– Боже, никога повече няма да стъпя в офиса! – изчервеният мъж се хвърли на възглавницата и със срам покри главата си с одеялото.
– Аз нали ти казах, че е опасно да пиеш – жената най-сетне се успокои. – Добре, ако искаш, доспи си. Няма да ти преча. Преди да затвори вратата, Маргарита се обърна отново. – А „подаръците“ по-добре върни на собствениците. Аз няма да ги използвам така или иначе.
На ироничния съвет на жена си Павел също се усмихна. Лежа в леглото до късно вечерта. Дълго се опитваше да си спомни нещо от корпоративното парти снощи, но изпитият алкохол не му позволи.
Повече Паша никога не пиеше на офисни партита. Той реши, че и така вече е станал прекалено популярен в интернет. Всички вещи, които беше взел от гардероба, върна с извинения на техните собственици. Павел не забрави и за Маргарита. Преди Нова година съпругът подари на жена си истински, а не крадени подаръци.
