Звънът на часовника се сля с звънтенето на чашите и силните поздравления. Празничната трапеза бе претъпкана с гости, но за Олесия съществуваше само един човек — Павел. Тя умишлено настоя да посрещнат Нова година в дома на сестра ѝ, знаейки, че точно тук ще бъде този мъж. Павел, близък приятел на съпруга на по-голямата ѝ сестра, изглеждаше за Олесия зрял и сериозен, сякаш въплъщение на житейския опит.

Олесия знаеше, че Павел преживял труден развод преди няколко години и оттогава избягвал каквито и да е връзки с жени. Но тя мечтаеше да разтопи неговото студено сърце със своята искреност, младост и природна красота. Изглеждаше, че усилията ѝ не остават напразни: към полунощ Павел сам се приближи до нея и най-напред вдигна чашата с шампанско заедно с нея.

Пиейки шампанско, Олесия го гледаше с искра в очите, мислено обвързвайки мечтите си само с този мъж. Павел, който вече бе около тридесетгодишен, отлично разбираше, че увлечението на младото момиче не е случайно. Тя бе млада, обаятелна и почти десетилетие по-млада от него.

Пламенният ѝ поглед го караше да се замисли: нима направи грешка, като един ден реши да се откаже от връзки и семеен живот?

Преди три години, излизайки от гражданското, окрилен, Павел практически си бе обещал никога повече да не се връща в тази „клопка“, наречена семеен живот. Бившата му съпруга бе превърнала живота му в ад. Тя бе патологично ревнива, постоянно проверяваше телефона му и изискваше отчет за всяка излишна минута, прекарана извън дома. Не ѝ бе проблем да се появи неочаквано на работното място на Павел, за да провери какво прави.

Колегите му открито се надсмиваха, а той нямаше какво да направи. Всички разговори с жена му оставаха безрезултатни. И така, преди три години, когато се разведе, Павел за пръв път от дълго време почувства свобода. И тази свобода му харесваше. Но погледът на Олесия, който бе толкова прелъстителен, го изкушаваше.

Да започне кратка интрижка с нея не бе решение. На първо място, Павел знаеше, че тя бе неопитна в отношенията, а на второ, тя бе роднина на негов близък приятел, и той не възнамеряваше да ѝ разбие сърцето.

Въпреки това, не искаше да се разделя с нея. След новогодишната нощ Павел предложи да я изпрати до дома ѝ. Той виждаше, че по този начин ѝ дава надежда, но не можеше да постъпи по друг начин.

След това последва една среща. После втора, трета. До пролетта започнаха да се виждат почти всеки ден.

Приятелят извика Павел за откровен разговор.

— Павел, не знам как да ти го кажа, но ако нараниш Олесия, моята жена ще ме изяде. А и самият аз бих предпочел да не става така. Олеска е добро момиче, а ти, доколкото разбирам, се беше зарекъл да не се жениш. Тогава защо ѝ объркваш главата?

Павел увери приятеля си, че няма да нарани Олесия, след което сериозно се замисли. Олесия му харесваше. Срещайки се с нея, отново се чувстваше жив. Но изобщо не искаше да повтори грешките от предишния си брак.

Павел мисли дълго и реши, че е намерил идеалното решение. Въпросът бе дали Олесия ще се съгласи с това?

В един мрачен пролетен ден Олесия излезе от сградата на колежа, където завършваше последния си курс. Погледна към небето, покрито с виолетови облаци, и си напомни колко глупаво е било да не вземе чадър сутринта.

Времето бе мрачно, точно както и настроението ѝ. Те не се бяха виждали с Павел вече три дни, и Олесия реши, че той е направил избор, който не включва нея. Явно разговорът с мъжа на сестра ѝ бе повлиял на Павел.

Олесия мина през отворените порти на колежа и видя сребристата чуждестранна кола на Павел. Той седеше в колата и я чакаше, усмихвайки се през предното стъкло.

Тъжните облаци в душата ѝ изчезнаха моментално. Времето вече не изглеждаше толкова ужасно, а светът около нея се преобрази. Ето го, седи и се усмихва. Значи всичко е наред.

Момичето се плъзна в колата и се наведе да целуне Павел по бузата. Той ѝ позволи да го направи и запали двигателя.

— Резервирах ни маса в ресторант — каза той.— В ресторан ли? — обърка се Олесия. — Никога не съм ходила в ресторанти. Предполагам, че трябва да се преоблека. Имам хубава рокля, — забързано каза тя.

— Не се тревожи, — намигна ѝ Павел. — Прекрасна си във всякакви дрехи. Не е нужно да се преобличаш. Това е обикновен ресторант, без строг фейсконтрол. Просто искам да поговорим на спокойствие.

След тези думи на Павел, всичко в главата на Олесия се изпари. Какво значение има как изглежда или къде ще отидат! Павел иска да поговори с нея! За какво ли? Колко ѝ се иска да се надява… Олесия се усмихна блажено, представяйки си красиво пръстенче на пръста си.

А защо иначе човек ще те кани в ресторант, ако не за да направи предложение?

Ресторантът обаче се оказа доста обикновен, нищо подобно на това, което Олесия си представяше. И ястията, които Павел поръча, бяха съвсем обикновени, определено неподходящи за тържествен случай. Освен това, в гласа на мъжа изобщо не звучеше нищо празнично, когато започна разговора.

— Олесия, трябва сериозно да поговорим. Вероятно знаеш от сестра си как завърши първият ми брак и защо бях убеден, че никога повече няма да се оженя. За мен семейният живот винаги се е свързвал с хаос и болка.

Думите на Павел паднаха върху Олесия като тежък товар. Тя сведе поглед, опитвайки се да прикрие разочарованието си, нервно въртейки вилицата в ръцете си. Но Павел не спря.

— Ти промени много от представите ми, — продължи той. — Срещата с теб ме накара да се замисля. Бих искал да ти направя предложение, но с едно условие. Бракът ни да бъде свободен. Без контрол, без ревност, без взаимни претенции.

Олесия потрепери, а след това бързо кимна, очите ѝ блеснаха от надежда.

— Съгласна съм, — отвърна тя без да се замисли.

Тя разбра малко от това, което Павел каза. Единственото, което достигна до нея в този момент, бе, че той ѝ прави предложение.

— Олесия, може би не ме разбра? — започна да обяснява Павел. — Знаеш ли какво е свободен брак? Живеем заедно като съпруг и съпруга, но не се контролираме, изобщо. Ако някой от нас има отношения настрани, не се месим. Можем да излизаме поотделно, да прекарваме време където искаме, без да питаме другия къде е бил.

— Как така? — едва-едва измънка Олесия. — Какъв брак е това, ако се разрешава всеки да си прави каквото иска?

— Е, такъв е бракът. Този тип отношения са доста популярни в европейските страни, и аз го намирам за разумна практика. Съжалявам, Олесия, но това е единственото, което мога да ти предложа.

Олесия отвърна поглед, замислена. Но над какво имаше да се мисли? Отдавна знаеше отговора си. Напоследък тя дори не можеше да си представи живота без този мъж, обичайки го безумно. Разбира се, ще се съгласи на всичко, само за да бъде с него. Въпреки това, реши да попита.

— Павле, но щом ще сме съпруг и съпруга, значи трябва да живеем заедно, нали?

— Разбира се, Олесия. Семейство като всички останали, съпрузи, които се грижат един за друг, но без да следят всяка стъпка на другия.

— Съгласна съм, — въздъхна тя.

Няколко месеца по-късно Павел и Олесия се ожениха и започнаха съвместния си живот, който за Олесия изглеждаше малко странен. Всичко вървеше спокойно, докато една вечер Павел не се обади и съобщи, че ще закъснее след работа.

— Какво се е случило, Павле? Къде се бавиш? — не успя да се сдържи и попита Олесия.— Какво се е случило, Паша? Защо се забавяш? — не издържа и попита Олесия.

В слушалката настъпи кратка пауза, след което Павел тихо напомни:

— Олес, нали помниш нашето споразумение?

— Да, разбира се — отвърна тя бързо, усещайки как бузите ѝ пламват. — Всичко разбрах.

Тази вечер за Олесия беше първото истинско изпитание. Мислите ѝ бяха неспокойни, въображението ѝ изобразяваше стряскащи сцени. Неволно си представяше как Павел прекарва времето си с друга жена.

Когато той се върна към полунощ, Олесия го посрещна спокойно, само се хвърли да топли вечерята. Павел забеляза сдържаността ѝ и остана доволен. Всъщност, той не беше с друга. Вместо това просто караше из града с колата, за да провери доколко Олесия е готова да приеме техните условия. Реакцията ѝ показа, че тя е разбрала всичко правилно.

След година семеен живот Павел започна роман извън брака. Олесия мълчеше. Виждаше всичко, забелязваше всичко, но мълчеше. Дотогава тя беше домошарка и Павел буквално я беше накарал да започне да излиза повече. „Да се разсееш“, както се изразяваше той.

Олесия започна да се среща с приятелки, да ходи на театри и в кина. Дали самата тя е започнала романи, Павел не знаеше. Той държеше на своята линия и не задаваше излишни въпроси на жена си.

След две години в семейството се роди син. Това беше дългоочаквано събитие за Павел. Мъжът започна да прекарва повече време със семейството. Павел беше грижовен, нищо не можеше да му се укори, освен едно, за което Олесия не можеше да го упрекне.

Павел можеше да не се прибира вечер, без обяснения, да прекарва вечерите някъде. А когато се връщаше, се грижеше за сина си и буквално изтласкваше Олесия от апартамента.

— Хайде, излез, почини си, срещни се с приятелки, приятно прекарай времето. Няма смисъл да стоиш ден след ден в четири стени.

Олесия си тръгваше. Да се среща с приятелките така често, както ѝ се искаше, не винаги се получаваше. Всички си имаха свои семейства, а тя не искаше да обяснява защо винаги е сама. Освен родната ѝ сестра, никой не беше посветен в подробностите на техния брак.

Една есенна вечер Олесия вървеше из парка, ритайки жълтите листа с ботушите си. Беше циганско лято и слънцето светеше почти като през лятото. Но Олесия беше тъжна. Днес Павел не беше спал у дома, а когато се върна, от него ухаеше на женски парфюм. Да пита или да упреква беше забранено. Когато се върна, Павел я изтласка за тази разходка.

Олесия никога, всъщност, не беше изневерявала на съпруга си. Тя излизаше от дома с надеждата, че у Павел ще се събуди поне малко ревност. И че той най-накрая ще предложи да променят условията на брака си. Това не се случваше и на Олесия ѝ беше обидно.

След няколко обиколки по алеята в парка тя седна на една пейка, наведе рамене и замахваше с крака. Цялата ѝ фигура излъчваше безнадеждност и това отдавна бе забелязано от един млад мъж, който я наблюдаваше. Той чакаше приятел, който така и не дойде, но после реши да обърне внимание на тъжната млада жена, разхождаща се из алеята. Тихо седна до нея на пейката и нежно попита:

— Как може да си тъжна в толкова хубаво време?

Олесия вдигна глава. Срещу нея се усмихваше симпатичен млад мъж. В очите му се четеше желание за запознанство. И Олесия сякаш направи някакво решение за себе си. Защо пък не? Нали съпругът ѝ толкова усърдно я тласка в тази посока. Той открито си живееше живота. Ами ако и тя опита?

„На пук, да — на него за пук“, реши Олесия. И му се усмихна обратно.

— Времето е хубаво, само дето няма с кого да се разходя.

— Е, виж ти, и аз съм в същото положение — оживи се момчето. — Може ли тогава да си правим компания?​Олеся и един младеж се разхождаха до късно, докато в града не светнаха първите фенери. А след това момичето направи предложение. Самата тя предложи:

— Да отидем в хотел?

— Как така веднага? – смутен попита младежът. – Може би не трябва да насилваме нещата? Нека се развиват с нормалния си ход.

— Недей да се преструваш, че не си забелязал халката на пръста ми. Срещата ни с теб е еднократно събитие и няма да се повтори. Така че решавай.

Очите на момчето се разклатиха нервно. Разбира се, предложението на момичето бе много изкушаващо. Тя му харесваше и той се надяваше на продължение на отношенията им. Но по-добре така, отколкото никак.

— Добре, да отидем – кимна той.

Когато седнаха в таксито, Олеся набра номера на съпруга си.

— Паша, може би тази вечер няма да си дойда вкъщи. Ще се справиш ли сам там?

Олеся имаше предвид да се справи със сина им, но не посмя да го спомене при новия ѝ познат, който седеше до нея и внимателно слушаше всяка дума. Тя искаше да чуе тревога в гласа на съпруга си. Надяваше се, че ще я разубеди. Но Паша отговори с бодър тон:

— Разбира се, ще се справя, Олес. Можеш да не се тревожиш за нищо. Само те моля, върни се по-рано, защото утре съм на работа в девет. Това го знаеш и сама.

И това беше всичко… Всичко, което съпругът ѝ каза. Преглъщайки горчивата буца разочарование, Олеся затвори телефона. Значи така ще бъде!

В малката хотелска стая момичето се чувстваше много неловко. Никога преди не беше с никого, освен със своя съпруг. Младежът усети това. На сутринта ѝ каза:

— Разбирам, съпругът ти е направил нещо много лошо, а ти реши да си отмъстиш, нали?

— Толкова ли е очевидно? – усмихна се горчиво Олеся.

— И още как. Веднага разбрах, че си порядъчна. А порядъчните момичета не предлагат така спонтанно да отидат в хотел. Но ако отново пожелаеш отмъщение, винаги съм на твое разположение.

Олеся записа номера на новия си познат в телефона, мислейки, че никога няма да се наложи да го използва. Грешеше…

Когато се прибра вкъщи и видя съпруга си, Олеся разбра, че все още го обича и може би след случилото се го цени още повече. Цени това, че има надежден тил, мъж, който винаги е готов да ѝ помогне в битовите въпроси. Може би Паша е прав. И този брак наистина не е лош.

Минаха петнадесет години. Синът на Олеся и Паша порасна изведнъж, бързо ставайки самостоятелен. Ако изобщо му изглеждаше, че отношенията в семейството са леко странни, предпочиташе да не се намесва. Така беше възпитан от детството си. Родителите му почиват отделно – голяма работа. В крайна сметка иначе всичко в тяхното семейство изглеждаше наред.

За летните почивки съпрузите също пътуваха отделно, като се редуваха да вземат със себе си сина си. Този път беше редът на Олеся, но момчето отказа. Не му се ходеше на море тази година. Той имаше своя любов.

Паша изпрати жена си до летището, а след няколко седмици я посрещна – и не успя да я разпознае. Беше Олеся, но по някакъв начин тя вече не беше същата.Павел изпрати жена си на летището, а след две седмици я посрещна и едва ли я позна. Това беше и Олесия, но същевременно вече не беше тя.

Красива и със загар, тя се отдръпна от Павел още на летището, когато той се приближи, за да я целуне. В началото той не обърна внимание, но вкъщи дистанцията й стана още по-очевидна. За първи път през живота си тя реши да спи отделно от него, извинявайки се със смешна причина, че я боли гърлото и не иска да го зарази.

Нещата се влошиха още повече. Олесия стана потайна, почти не говореше с Павел и постоянно беше с телефона в ръка.

— Какво се случва? — не издържа един ден той. — Отказваш да спиш с мен, въпреки че виждам, че не си болна. Всичко в теб се е променило. Какво стана на тази почивка?

— Влюбих се, — категорично отговори тя. — Да, Паша, да. Не ме гледай така. Срещнах мъж, с когото искам да създам истинско семейство.

— Какво значи „истинско“? — възмути се Павел. — А нашето семейство какво е? Живеем заедно от седемнадесет години и досега всичко те устройваше.

— Да, седемнадесет години, — въздъхна Олесия. — Седемнадесет години напразно. Никога бракът ни не ме удовлетворяваше, но те обичах. Обичах те като глупачка и си мислех, че любовта ми ще промени всичко. Ревнувах, когато не се прибираше вкъщи, но мълчах и стисках зъби. Надявах се, че ще се осъзнаеш. Когато за първи път ти изневерих, прекарах цялата нощ в сълзи. Чувствах се ужасно.

— Защо никога не ми го каза?

— А какъв смисъл имаше? Знаех какво ще отговориш — че бракът ни винаги е бил на тези условия. В началото вярвах, че нещо може да се промени. После се примирих, но с времето разбрах, че чувствата ми към теб са изчезнали. Всяка твоя липса вкъщи беше като шамар за моята душа, докато тя не се превърна в камък. Вече не те обичам, Паша. Отдавна вече. Не възнамерявах да се развеждам, докато не срещнах…

— Какво, кого срещна? — изруга Павел.

— Мъж, който ме гледа с очи, пълни със страст. С него няма място за никакъв „отворен брак“. Едва сега разбирам как съм имала нужда от това. Истинска връзка, любов. Съжалявам, Паша, ти никога не си ме лъгал и ми даде точно това, което обеща. Но след толкова години разбрах, че такова семейство е фалшиво.

Олесия приключи брака си с Павел рязко и бързо. Напусна града и остави стария си живот зад гърба си. Синът им прие промяната спокойно, реши да остане с баща си, докато учи, и не показа никакво осъждане.

Павел беше объркан. Дори след развода той вярваше, че Олесия само го плаши, че всичко е временно. Но напускането й го шокира — сякаш загуби почва под краката си. За да запълни празнотата, се опита да започне нови връзки, срещаше се с жени от миналото си, но нищо не му донесе утеха. Осъзна, че никакви случайни романи не могат да заменят Олесия. Щеше да се откаже от всичко, само за да я върне.

Междувременно синът им, когато бил на гости на Олесия, която вече живееше щастливо с друг мъж, й разказал за състоянието на баща си.

— Мамо, той не е на себе си, — каза той. — Всяка вечер пие. Понякога дори не може да отиде на работа. А като се напие, само за теб говори. Моли ме да ти се обадя. Казва, че би те молил на колене, само и само да се върнеш.

Олесия тъжно се усмихна и поклати глава:

— Не трябваше да пада на колене. Никога не е трябвало. Трябваше просто навреме да бъде истински съпруг за мен.

Дереккөз