Вера помоли шефката да си тръгне по-рано от работа. Началницата се намръщи недоволно — кога това ще спре, никой вече не иска да работи. Точно така и каза.

— Какво толкова важно имаш, Горюнова? Работата е много, сама знаеш. Кога ще свършиш всичко, ако по половин ден те няма на работа?

— Е, но това ми е за първи път. Гости ни идват, съвсем неочаквано, с мъжа ми малко се объркахме. Искам да се подготвя, да не се изложим, — отвърна Вера с извинителен тон.

— Аха, значи за първи път. Добре, върви. Но после ще си отработиш, ясно ли е?

Днес към обед ѝ се обади Андрей.

— Верунчо, можеш ли да се освободиш от работа? Представяш ли си, Галина ми каза, че с мъжа си идват в нашия град. Нещо с наследствени дела на него изникнало. Казаха, че ще отседнат при нас, — обясни той на жена си.

— А защо при нас? — веднага си спомни Вера киселия характер и вечно недоволното лице на Галина и попита с видимо раздразнение. — Нали техният Мишка си има родна сестра тук. И брат с жена. Нека при тях да се настанят. Какъв им е смисълът да идват при нас, в нашия тесен двустаен, където освен нас двамата живеят още и двете ни деца?

— Ами, работата е там… Както обясни сестра му, в квартирата на Мишкиния брат сега правят ремонт, самите те живеят при тъщата. А сестрата с мъжа си заминали за две седмици далечен отпуск. Тоест, освен при нас няма къде другаде да отидат.

— От всички хора на света най-малко искам да видя сестра ти в дома ни, — ядоса се Вера. — У нас с нея няма любов, само взаимна неприязън. Нека си ходят в хотел.

— Хайде стига де, не преувеличавай, всичко ще бъде наред, — опита се да я успокои Андрей. — Нали няма да те обижда в нашето собствено жилище?

— Все едно е къде. Тя е такава.

Тук Вера неволно си спомни с какво нежелание семейството на мъжа ѝ я бе приело навремето. Свекървата мечтаеше за друга жена за сина си, но, умна и хитра, не влизаше в открит конфликт със снахата. За разлика от нея, Галина реагираше съвсем по друг начин.

— Андрюша, а какво ще стане с Любчето? Ти ѝ обеща, че ще се ожените. Тя те чака, надява се, с никого не излиза. Вярност ти пази. Казва, че щом Андрей дойде, ще отидете да подадете заявление за брак. Как можа така да излъжеш момичето? — каза Галина с фалшива усмивка.

Тогава Вера искрено помисли, че тя се шегува. Не може човек с разума си така да посреща приятелката на брат си, когото той е довел, за да я запознае със семейството преди сватбата. Дори да е имало някаква Любчето или Машето, защо трябваше Вера да знае за това? Какъв беше този абсурд?Андрей тогава се измъкна с шега, чувстваше се неудобно пред годеницата си. По-късно дори се скара със сестра си, мислейки, че Вера не ги чува.

— Полудя ли? — викаше той на Галина. — От всичко на света, ти намери да споменеш Любка! Та аз с нея не поддържам връзка от училище. След мен тя вече с кого ли не е била! Какво шоу си устроила?

— Ех, айде сега, просто проверих Верчето ти колко е здрава в чувствата си. Ще те обича още повече! — изсмя се тогава тя, гледайки брат си право в лицето.

В редките случаи, когато посещаваха родителите на съпруга ѝ за някое семейно събиране и се засичаха с етървата, Галина не пропускаше възможност да принизи и дори да обиди Вера със злите си забележки.

— Нещо си понапълняла, скъпа. Изобщо не се грижиш за себе си, а? Внимавай, някой стройничък може да привлече погледа на Андрюшка.

— Това не е твоя грижа, гледай си твоя мъж, — отвръщаше ѝ Вера.

— Е, добре… Аз само предупреждавам, че да не се налага после да плачеш горчиво. Раждането на дете не е извинение да се превърнеш в свиня.

Повече не говореха, но настроението вече беше развалено.

Галина винаги се опитваше да покаже своето превъзходство над етървата. Тя е по-умна, по-красива, фигурата ѝ е по-добра. А как само я ценят на работа! А какви възпитани и умни деца има – несравними с племенниците ѝ, на които майка им дори елементарните маниери не е успяла да предаде…

Противопоставянето продължаваше вече няколко години. За щастие, братът и сестрата живееха със семействата си в различни градове и се виждаха много рядко.

И ето че днес Галина с мъжа си се натресоха при тях като гръм от ясно небе. Вера се опитваше да мисли, че всичко ще бъде наред.

„Нищо, ще се държа както подобава на приветлива домакиня. Както казват, прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Няма как да започне да скандали в моя дом, нали? Това вече би било прекалено абсурдно!“ — успокояваше се Вера, докато се прибираше от местния супермаркет, натоварена с пълни торби с покупки.

До пристигането на гостите оставаха два часа, което означаваше, че тя ще има време да приготви нещо за вечеря, за да нагости етърва си със съпруга ѝ.

И ето, че масата беше сервирана, салатите, нарязаните продукти и сандвичите се разполагаха гордо върху красивата празнична покривка. В горещата фурна чакаха своя ред златистите пилешки бутчета с печените картофи.В хладилника стоеше водка и няколко кутии със сок. Зетят Михаил обичаше да пийва „бялата“, затова Вера не забрави да вземе бутилчица за него.

Когато Андрей и гостите, които беше посрещнал на гарата, се качиха в апартамента, при Вера всичко вече беше готово. Децата си стояха в тяхната стая. Вера ги предупреди веднага след вечерята да се върнат обратно, за да не пречат на възрастните.

Да, и честно казано, за да са далеч от любопитни погледи. Иначе леля им веднага щеше да започне да обсъжда, че децата са зле възпитани, не така облечени, прекалено слаби или пък обратното – твърде охранени. Щеше да намери нещо за критика. Вера не се съмняваше в това.

— Постаряла ли си, не мога да разбера? Някак си изморена изглеждаш — каза Галина язвително, щом прекрачи прага на дома. — Трябва да се грижиш за себе си.

— И ти не си се подмладила — отвърна Вера веднага, без да мигне на грубостта на зълвата.

— Е… Хайде де, ти също го каза — Галина реагира недоволно. — Между другото, имам много добър козметик, и то доста скъп. При него можеш да се запишеш само по препоръка.

— Значи напразно си му плащаш — отвърна бързо Вера, като хвърли внимателен поглед към зълвата. — Елате, ще вечеряме съвсем скоро.

Сестрата на мъжа ѝ се намръщи още повече и веднага започна внимателно да се оглежда в огледалото в коридора.

— Здравейте, дечица. Как сте тук, добре ли сте? — попита Галина, като видя племенниците си — момченца на седем и пет години.

— Здрасти. Мамо, това ли е леля Галя, за която ми разказваше? — попита по-малкият.

— Да, това е вашата леля. Сестрата на татко ви. А това е нейният съпруг, чичо Миша. Нима не ги помните? — попита Вера.

— Не, онази леля беше друга, с черна коса, а тази прилича на зла ледена фея — отвърна по-малкият.

— Е, чак пък зла — Галина беше силно изненадана от фантазията на детето. — Аз не съм зла, а добра. Ето, вижте какво ви донесох! Гостинчета.

При тези думи Галина извади от чантата си две малки шоколадчета и ги подаде на децата.— Даже не могат да благодарят както трябва, какви деца само! Твое възпитание, Вера, — с укор произнесе зълва й. — Трябва да се занимаваш с децата.​

— Ох, откъде щяхме да разберем това, ако не беше ти! — веднага отвърна Вера.​

— Та така… Ще ни хранят ли най-накрая или не? — реши да ускори събитията Михаил, доволно потъркайки ръце в очакване на угощението. — И едно питие за срещата няма да е излишно. Отдавна не сме се виждали. Ако не бяха ангажиментите, не се знае кога пак ще можем да се съберем всички заедно.​

— Да, хайде, всичко е готово. Заповядайте на масата, — каза Вера.​

Когато Галина влезе в просторната кухня, където домакинята вече беше приготвила масата за вечеря, направи такава физиономия, сякаш току-що беше изяла лимон.​

— Боже мой! Как трябва да не уважаваш роднините, за да направиш това! — Очевидно, изобщо не ви е грижа за нас! Такава маса, направо подигравка!​

— Какво имаш предвид? — дори се стъписа Андрей от чутото. — Какво ти стана, Галя?​

Вера, която вече очакваше нещо подобно от зълва си, само въздъхна тежко. Но запази мълчание.​

— Какво има да разяснявам още? Какво трябва да ям тук, кажи? Пържено пиле с тонове мазнина? Картофи, които след тридесет изобщо не трябва да се консумират? Или тези салати с мазен майонез? А може би тази наденица, в която има повече калории, отколкото мравки в мравуняк? Какво, отговори ми?​

— Но какво се впрягаш? Храната е нормална. Всичко е вкусно, прясно. Вера го приготви преди малко, дори излезе по-рано от работа, само заради това, — още невярвайки на случващото се, малко нелепо се усмихна Андрей.​

— Да, всичко е наред. Сега като пийнем, ще ти дойде апетитът, — Михаил вече едва се сдържаше да започне с вечерята.​

— Какво наред?! Това тук — наред ли е? След такава вечеря месец ще лекувам панкреаса си! — продължи да възразява Галина. — Къде са зеленчуците на пара, свежите салати, филето от нетлъста риба, морските дарове, броколите, авокадото? Къде е, накрая, сиренето тофу?​

— В ресторанта. Всичко това, което изброи, Галина, можеш спокойно да си поръчаш в ресторанта към хотела, в който ти и Михаил сега ще отидете, — стараейки се да остане спокойна, каза Вера.​

— Какво? — Галина не очакваше този развой на събитията. — В кой хотел? Ти нещо да не си сбъркала, Верочка? Не си ли вземаш прекалено много права? Тук има и мой роден брат, между другото.​— О, браво, Вера! Браво! А аз вече не знаех как да отговоря подобаващо на нахалната ми сестра — възкликна емоционално Андрей, който в момента беше много засегнат заради жена си, която толкова се стараеше да приготви хубава трапеза.

​— Какво, изгонвате ни ли? — попита Михаил, на когото вече му потекоха слюнките. Наоколо се разнасяха такива ароматни миризми от кухнята, че нямаше как да остане безразличен.

​— Да, Миша, родният ми брат ме изгонва в хотела. Ето как ни посрещнаха. Нямат никакъв срам или съвест!

Галина изглеждаше леко объркана. Не очакваше такъв отпор от снаха си и вече беше разбрала, че е прекалила. Винаги тиха и спокойна, Вера днес й даде достоен отговор.

​— Ох, може би се шегуват, Галочка — каза Михаил с усмивка. — Андрей, Вера, кажете, че се шегувате. Хайде, да сядаме на масата.

​— Не, защо да се шегуваме. Маха̀йте се оттук! — произнесе Вера със студен, метален глас, стараейки се все пак да звучи спокойно. Дори успя да се усмихне. — И побързайте, защото нашето семейство има нужда от вечеря. Ето с тази мазна, висококалорична, но много вкусна храна. Не ни задържайте. Хайде, събирайте се и довиждане!

Галина демонстративно тръгна към антрето и започна шумно да се облича.

​— Е, виж ти. Не очаквах. Честно казано, не очаквах такова нещо от вас. Голямо чудо, че се развика малко жената. Какво толкова й обръщате внимание? Не е за първи път. Можехте да пропуснете да я слушате — каза с примирен глас Михаил, който вече беше осъзнал, че няма шанс да седне на тази маса.

​— Да си крещи вкъщи колкото си иска. Тук не е психиатрия — отвърна обиден Андрей. — Твоята жена тази вечер напълно загуби представа за граници.

​— Чуваш ли? Чуваш ли, скъпи, как ме обиждат? Хайде да си вървим. Знаех си, че тук не ни чакат! — крещеше истерично Галина, свикнала всички около нея да ходят на пръсти, да търпят капризите й и ненормалните й изблици. Но тук тя получи достоен отпор.

И правилно. Отдавна трябваше някой да сложи на място тази нахална истеричка.

Дереккөз