Еха-а, мамо, виждаш ли го какъв роднина е! Щом стане въпрос за пари, веднага се покрива…
На неделния обяд при майка си Игнат забеляза, че майка му и сестра му си разменят погледи и неуверено се подсмихват, което изобщо не бе типично за тях.
— Сигурно пак нещо кроят, — помисли си той със свита душа, — само да не е някоя нова шашма. Те, жените, са толкова доверчиви, че всеки мошеник може да ги изиграе. И най-лошото е, че никога не си признават грешките, а чак когато е твърде късно, тогава… Добре, майката е на възраст, ще ѝ простиш, но сестрата? Как може все на такива глупости да се хваща? Уж не е глупава!
Игнат отново хвърли внимателен поглед към майка си, после към сестра си, а накрая спря на племенницата си, която също седеше на масата. Но тя сякаш беше изцяло погълната от собствените си мисли и не обръщаше внимание на нищо около себе си.
За да прекъсне неловкото мълчание, Игнат я попита:
— Е, как е, Юлечка, харесва ли ти в университета? Добре ли е?
— Да, чичо, много ми харесва. Всичко е страхотно. Само че… — тя смутено погледна в очите му.
— Само че какво? — изненада се Игнат. — Аз съм завършил същия университет и съм много доволен. Дипломата ми е престижна, веднага ме взеха на работа. Даже бих казал, че направо ме разграбиха! А след това сам си изградих кариера благодарение на образованието ми.
— Точно така, Юля — подкрепи го веднага майка му. — Чичо ти Игнат сам постъпи, без никаква връзка, по бюджет. Сам се справи, завърши с отличие, всичко сам си извоюва. Ето какъв е той, трябва да взимаш пример от него. Никога не ми е създавал неприятности, винаги е помагал – и на мен, и на майка ти!
— Да, Игнат – моят мил брат, — усмихна се сестра му Наталия на мъжа. — Страшно добро е направил за мен. Винаги е стоял зад мен като стена. Дори помогна да отгледаме Юля след развода ми с Виктор. И на мама беше подкрепа, след като татко умря. Той е нашият истински мъж и защитник.
— Ясно, нещо тук не е наред, — помисли си Игнат. — Нещо ѝ трябва от мен на тази дружина, щом са толкова мили и ласкави. Наташка обикновено ме обвинява за развода си. Че не съм успял да се разбера с нейния Виктор. Ами как да се разбера с него, като главата му само за пиячка мисли. Никога не е работил сериозно. Аз сам му намерих няколко работни места, но той навсякъде изкарваше не повече от седмица-две. Все се оплакваше, че малко плащат, че нарочно му намирам унизителни позиции. А той нали бил творческа натура, все се търсел… А сега, изведнъж – аз съм най-добрият брат. Ха, да бе!След като изпиха чая, всички преминаха в хола и настаниха се пред големия телевизор, но по напрегнатите погледи на жените си Игнат разбра, че важният разговор все още предстои.
– Слушай, Игнашка, – накрая не издържа майката, – тук имаме един въпрос…, – тя замълча за кратко.
– Разбираш ли, брате, – започна сестрата с мек тон, – нашата Юлка вече е голяма, не иска да живее повече с мен.
– Това е ясно, – засмя се накратко Игнат, – тя е вече голяма, може би дори си има гадже, нали, племеннице?
Юлия не отговори нищо, само сведе поглед и леко се изчерви.
– Това е нормално за възрастта ѝ, – продължи Игнат, – младите хора трябва да стават самостоятелни. А ти вероятно все още ѝ бършеш носа, не ѝ даваш да върши нищо сама, правиш всичко вместо нея и я контролираш. Ако не иска да живее с теб, винаги може да се запише в общежитие.
– Какво общежитие! – възмути се майката, Ирина Степановна, – там какви ли не неща стават! Спомни си сам!
– Нищо такова не става там! – отсече Игнат категорично. – Всичко е под контрол, много строго следят за реда. И аз нямам нищо против общежитие. Ще се отдели от майчината грижа и ще се научи сама да се грижи за себе си. Време ѝ е!
– Не, Игнат, не си ни разбрал правилно, – започна да обяснява примирително Наталия. – Юлка е голяма, на деветнайсет години. И да, си има приятел, името му е Олег, на нас с майка много ни харесва – интелигентен, умен, изглежда сериозен младеж. Напълно е възможно да се получи нещо между тях. Но трябва да мислим и за бъдещето. Общежитието е само докато учи, а след това?
– А след това какво? След това ще си намерят работа, ще наемат жилище. А по-късно може и ипотека да вземат, много така правят. Или пък могат да заминат с програмата „Млади специалисти на село“. Там дават помощни средства и осигуряват жилище.
– Не, чичо, аз не искам на село, – тросна се Юлия и нацупи устни, – напротив, бих предпочела да отида в Москва. Но казват, че там жилищата са много скъпи, дори и наемите са непосилни.- Е, нужно е за момичето някакъв трамплин към зрелия живот – каза баба, – хайде да не шикалкавим тук, нали всички сме близки роднини и така или иначе смятаме, че ти, Игнате, трябва да помогнеш на Юлия.
– Как точно, ако мога да попитам?
– Да. Сега имате възможност да вземете ипотека по преференциална програма. Ние с Наташа спестихме малко пари, мислейки за бъдещето на Юлия, а ти трябва да поемеш тази ипотека на свое име. Разбира се, ще се наложи да направим някои неща, а и ти си имаш собствено жилище. Освен това имаш приятели в тази IT сфера. Твоят съученик Пирогов Сергей, той ни разказа за тази програма. Каза, че с удоволствие ще ти намери работа при себе си. Много сме му благодарни. Хайде, Игнате, постарай се за единствената си племенница.
– Мамо, казвал съм ти сто пъти, че няма да участвам в никакви съмнителни афери. Лично на мен не ми се полага никаква преференциална програма.
– Знам, Игнате, но Сергей каза, че там може нещо…
– Не искам да знам какво ти е казал Сергей. Това е афера! И няма да рискувам репутацията си заради съмнително удоволствие да получа жилище за племенницата. Лично аз си изработих дома сам, не съм молил никого за нищо и никога не съм ходил да търся вратички, за да получа нещо даром. Юлия ще завърши университета, ще започне да работи, а вие до тогава ще спестите още пари, аз също ще помогна. Ще си има жилище, но за сега защо да бързаме?
– Чичо, вече съм голяма, искам да бъда самостоятелна. Бих започнала работа, за да помагам на мама и на вас да плащате ипотеката… – започна Юлия.
Наташа строго погледна дъщеря си, но тя продължи.
– Възможно е да си мислите, че ще трябва вие да плащате всичко, но не е така. Мама и баба казваха, че ще поемат половината. А вие само малко ще помогнете. Най-важното е, че програмата е с преференциални условия. Лихвите са почти никакви.
– Аха, значи вече сте решили, че аз трябва да плащам ипотеката. Чудесно! Някакси делите моите пари, без изобщо да ме попитате. Излиза, че ви трябва не само програмата, но и аз да плащам за жилището. Защо не ми кажете направо: „Игнат, купи на Юлия апартамент, защото вече е голяма и не иска да живее с мама. Време ѝ е да е самостоятелна, но да живее на чужди пари.“ Самостоятелният човек сам се издържа и плаща за себе си.
– Игнате, защо си толкова упорит? – почти със сълзи на очи се намеси сестра му в неговия монолог. – Погледни момичето, плаче. Разбери, ние не искаме пари. Тя се надяваше на своя чичо, че ще ѝ помогнеш, а ти сякаш си чужд. Момичето, може да се каже, няма баща. Ти ѝ го замени, а сега… – сълзите започнаха да текат по лицето на Наташа.Юлка също вече почти плачеше на глас:
– Чичо, тази програма може никога повече да не се повтори. Видя ли какви са процентите сега? Всичко така добре сме измислили. Мама и този чичо Сергей вече са се разбрали за всичко. На теб няма почти нищо да ти се налага да правиш… Ще се запишеш формално при него за пет години. Само твоите документи и подписи, ние сами ще тичаме и ще уреждаме нещата, ти само трябва да издадеш пълномощно от свое име…
– Няма за какво да се говори! – доста рязко отговори Игнат. – Аз няма да участвам в никакви сделки. А понеже добре познавам Сергей, още днес ще му звънна и ще го заплаша, че ще разкажа на началниците му за всички комбинации, които върти. Кажи ми, ти вече плащала ли си му нещо или само си обещала? – попита Игнат сестра си направо.
Наталия само много пребледня и отрони:
– Нищо не съм му платила. Не смей да му звъниш и да го заплашваш. Той искаше да ни помогне от чисто сърце, а ти…
Майката, която досега мълчеше и само с изненада гледаше сина си, се намеси в разговора:
– Игнат, направо не мога да те позная! Ти си брат и чичо, ти трябва да помогнеш на момичетата, ти си им най-близкият роднина. Кой друг ще им помогне, ако не ти?
– Да, мама, виждаш какъв е „роднина“. Щом опрехме до пари, той веднага се скри. Никога не можеш да изкопчиш от него един лев излишен. Едва ли не с нежелание ти помага, въпреки че знае, че пенсията ти е много малка.
От такава нагла клевета Игнат просто онемя.
– Искаш да кажеш, че аз малко съм помагал на мама и на теб? – само това успя да изрече.
– А какво? Щом става дума за сериозни пари, веднага се отказваш. Момичето ще трябва цял живот да работи за апартамента. Тези ипотеки се вземат за тридесет години. Тя ще стигне пенсионна възраст, а все още ще изплаща. А сега се откри такъв шанс – а ти!Игнат стана и тръгна към вратата.
– Тръгвам си, ще се върна, когато се успокоите и разберете, че съм прав.
– Никога няма да ти простя това! – извика след него сестра му. – Само веднъж в живота поискахме помощ, а ти така!
От кухнята се чуваха риданията на Юля.
– Не, Игнат – каза Ирина Степановна, – не очаквах такова нещо от теб. Винаги си бил отличен син, но сега толкова си се принизил в очите ми. Помисли – роднините трябва да си помагат един на друг. А ти се обърна срещу сестра си, срещу племенницата си, и дори мен ме засегна дълбоко. Как не те е срам!
– Мамо, наистина ли и ти не ме разбираш? – попита мъжът с горчивина, загледан в лицето на майка си. – Не мога да вървя против собствената си съвест.
– Съвестта е нещо добро, но заради близките си хора се жертваш с много повече. Днес ти просто разруши връзките с роднините си. Наталия и Юлечка никога няма да ти простят, а и на мен нанесе ужасна рана в сърцето.
Докато слизаше по стълбите, Игнат чу как майка му трясна входната врата и този удар прозвуча в сърцето му като остра болка, сякаш сам се беше откъснал от близките си хора.
