Когато за първи път се запознах с Полина Кириловна, тази жена ми се стори дружелюбна и добра. Максим, моят годеник, точно така описваше майка си. И се радвах, че не ме е излъгал.

Но тогава не знаех, че първото впечатление може да бъде толкова измамно.

След първата среща рядко се виждах с бъдещата си свекърва. Следващия път Полина Кириловна дойде няколко месеца преди сватбата ни. И както се оказа, имаше причина за това. Но не за да обсъжда предстоящото тържество.

– Защо купуваш поредния апартамент? – попита свекървата.

– А какво не е наред? – отвърнах аз. – За мен е важно да имам финансова сигурност. Родителите ми не са заможни, нямам на кого да разчитам, ако нещо се случи.

Видях, че свекърва ми не харесва факта, че инвестирам в имоти. Но не можех да разбера какво точно я притеснява.

Имах два апартамента. В единия живеех – наследство от дядо ми по бащина линия. Другият, който баба ми по майчина линия ми беше оставила, го отдавах под наем.Също така работех и спестявах пари. Успях да събера достатъчно средства, за да направя първоначална вноска за още един двустаен апартамент. Идеята ми беше да го купя, за да го отдавам под наем и да имам допълнителен доход.

— Защо са ти тези апартаменти? Трябва да мислиш за семейството, за бъдещето. А в семейството най-важното е доверието.

— Разбирам ви, Полина Кириловна — отговорих аз. — Но какво общо имат доверието и това дали имам апартаменти или не?

— Как така питаш? В брака няма да има нищо само твое. Как не можеш да го разбереш? Ще бъда откровена с теб. Виждам как въвличаш сина ми в някакви авантюри. Имам усещането, че ти трябват само парите му. Разбира се, той има стабилна заплата, може да ти помогне с изплащането на ипотеката. Но ти ще купиш апартамента преди сватбата и затова той няма да има никакви права върху него!

Разбирах, че бъдещата ми свекърва говори пълни глупости. Но не можех да ѝ отвърна грубо. Очаквах Максим да се намеси в моя защита. Вместо това той беше забил поглед в телефона, опитвайки се да се измъкне от разговора. А през това време Полина Кириловна продължаваше да държи на своето.

— Къде кани Максима? В гостната стая ли? Или му позволяваш да спи в спалнята? Не мога да те разбера. Трябва да продаваш апартаменти, а не да купуваш още един. Комерсиалистка си ти! По-добре мисли за децата, за това как да организираш домакинството!

— Разбирам, че се тревожите за сина си, Полина Кириловна, но повярвайте, нямам никакви лоши намерения!— Ще видим. Максим, — обърна се към сина си жената, — ние тръгваме.

— Аз ще остана, мамо, — каза Максим.

Бъдещата свекърва си тръгна. Видях, че беше обидена, но за мен беше важно, че Максим остана. Исках да поговоря с него.

— Защо не ме защити? — попитах аз. — Нали виждаш, че майка ти се нахвърля върху мен.

— Просто не знам, може би тя е права за нещо. Тя се тревожи за мен, иска най-доброто за мен.

Не очаквах такъв отговор от годеника си. Напомних му, че го обичам. Максим ме прегърна, поговорихме, уж нормално.

Казах на годеника си, че и той трябва да преразгледа възгледите си, че проблемът не е само в майка му.— Ще имаме свое семейство, ние сами трябва да взимаме решения — отбелязах аз. — А намесата на твоята майка определено ще е излишна.

След тези думи, Максим си тръгна под някакъв уважителен предлог. Разбирах, че нашите отношения могат да приключат тук. Но това не се случи.

На следващия ден Максим ми се обади. Покани ме да отидем на гости на майка му.

— Трябва да се срещнем тримата — каза годеникът.

Не ми се искаше много да ходя, но осъзнавах, че трябва някак да излезем от тази ситуация. И реших да посетя бъдещата си свекърва.

— Заповядай, седни на дивана — каза Полина Кирилова, когато се появихме на прага. — Има за какво да говорим. Ще стане въпрос за твоите апартаменти, Наташа.

Мнението си майката на Максим не бе променила. Отново започна да говори за бъдещето, за това, че не трябва да мисля за инвестиции, а за деца, за семейния уют.Но този път Максим ме изненада.

— Мамо, сами ще се оправим. Не си права сега. Не бива да се месиш в нашето семейство.

— Но вие още нямате семейство, сине.

— Ще имаме, ако спреш да се намесваш.

След това Максим стана, каза, че си тръгваме. И отидохме у дома при мен.

Разбрах, че мога да се доверя на Макс. И затова не отмених сватбата. А такива мисли имах, когато Полина Кириловна се опитваше да ме убеди да продам апартаментите.

Дереккөз