Ленка се напрегна: ами ако мама е била права?
– Какво, дори разводът не те спира?
– Ох, не започвай пак, Ленке! – проточи съпругът. – Защо са тези глупости с развода? Няма смисъл да преувеличаваш! Че какво – само на едно фирмено парти ще ида!
„Да бе, само ще отиде, а няма да каже!“ – така често говореше мама на момичето.
Но този път момичето изказа мислите си. Казано по модерния начин – заяви своите искания. И какво стана? Ами нищо! Съпругът просто ги игнорира.
Въпреки че тя наистина не искаше кой знае какво, само дреболия: да не ходи на партито!
Това толкова ли е трудно? Ако той я беше помолил, тя щеше да остане у дома: какво ли не би направила за любимия си съпруг!
Че тя щеше да се откаже от партито и без молба от любимия Генка: какво пък има да прави една омъжена жена на фирмено парти, хора скъпи? И женен мъж също?
Всички знаят как свършват тези фирмени събирания.
Те бяха женени от почти година.
Само година? Или вече година? И Лена започна сериозно да ревнува съпруга си, който беше много харесван от противоположния пол.
Има такива мъже, около които жените се струпват като мухи на мед. Ако ставаше дума за жена, такива жени по селата ги наричат захарнички.
А как да наречеш симпатичния мъж? Да, такъв, от който всички жени припадат: дори малки момиченца неволно се опитват да флиртуват с красивия чичо…
Щом видеха Генадий, момичетата започваха да говорят по-силно и да се смеят звънливо, надявайки се да привлекат вниманието му.
Красавиците оправяха и без това перфектните прически, пухкавите дами се опитваха да приберат стомасите си, а прегърбените баби – да се изправят.
С една дума, в цялото пространство започваха метаморфози, които изведнъж спряха да харесват на хубавичката Ленка: първите шест месеца всичко беше наред.
Но сега сякаш й се отвориха очите. И в нея се появиха съмнения: ами ако той все пак откликне на тези усилия?
Засега, обаче, съпругът й не беше забелязан в нищо укоримо.
– Не се омъжвай за него, дъще! – предупреждаваше майка й. – Ще се наситиш на страдания.
– Защо? – искрено се учудваше дъщерята преди сватбата. – Ние се обичаме! При какво положение се говори за страдания? Мамичко, изоставаш с времето!
– Много е хубав! – вадеше мама не много убедителен аргумент.
– Е, това е прекрасно, че е хубав!
– Не, това не е много хубаво! – опитваше се да убеди дъщеря си майка й. – Това значи, че ще се харесва на всички.
И ще дойде момент, когато ще обърне внимание на някоя освен теб.
Не се ли страхуваш, дъще?
Да, младоженецът беше хубав. И макар че не беше като изваян красавец, а виж го!
Висок, с добре тренирано тяло, русокос и усмихнат Генка привличаше женските погледи навсякъде.О, каква харизма имаше той! А гласът му – омайващ, приспивен и отнасящ те някъде далеч: „ах ти, моето малко момиченце…“
– Какви са тези глупости, мамо!
Неговият Генчо да обърне внимание на някоя друга? Това няма как да стане!
Той дори не гледа към другите – само към нея, своята обичана и скъпа птичка!
А после случайно на улицата срещнаха негова колежка – счетоводителка, която беше в своя, така да се каже, „пик“ – дори вече малко „пребродил“.
Да, те работеха на различни места: Генчо – в застраховането, където премина преди половин година, веднага след сватбата им, съпругата – в Ай Ти.
И вече омъжената Ленка – бракът им също беше само на половин година – забеляза, че мъжът ѝ някак неуловимо се е променил.
Е, с какичката беше ясно: тя го гледаше с кравешки очи и се усмихваше с всичките си керамични зъби, въпреки присъствието на законната съпруга с халката на ръката.
Въпреки това Ленка дори няколко пъти избърса носа си с дантелена носна кърпичка: гледай по-добре, мадам, какво има на безименния ми пръст!
Но ето нещото – в погледа на Генчо се появи нещо неуловимо, сякаш на ловец, усетил плячка.
Преди сватбата тя никога не беше забелязвала такова нещо в мъжа си: към множеството ѝ приятелки той се отнасяше напълно безразлично.
А как общува с колегите си, Ленка така и нямаше възможност да види – те на сватбата не присъстваха.
С изключение на един мъж, когото Генчо бе поканил за свидетел: той работеше с училищния си приятел Макс.
А сега – ето какво! Ленка се напрегна: ами ако мама е била права?
И въпреки че дебелата петдесетгодишна жена не представляваше никаква заплаха за младата съпруга – защото къде ѝ да се мери с елегантната Ленка! – в младото момиче се задейства един разрушителен механизъм: появи се онази разяждаща душата ревност.
И уж причините за това не бяха особени: може би си въобразява? Е, усмихвал ѝ се! Ами какво – да стои ли с навъсена физиономия?
Та това е, как се казва – корпоративна етика! Да, духът на екипната работа! И такива неща…
Но защо каза на счетоводителката:
– Вие още сте – ого-го, Иринка Петровна?
В отговор на нейното кокетно оплакване, че е стара и болна жена?
Какво „ого-го“? Протри си очите, мили! И какво е това „Иринка Петровна“? А тя се захихика – немлада жена.
Освен това, те се държаха така, сякаш наоколо няма никой. А тя – не е съпруга изобщо, а просто – празно място!
И мъжът дори не я представи! А вече бяха женени само половин година…
Настроението на младоженката след тази среща се развали, а на мъжа ѝ, странно защо, се подобри. И Генчо, който досега мълчеше, започна да се шегува…
Ами ако той с нея… Да-да, с нея! А защо не? И двадесетте години разлика във възрастта не означават нищо – на него наскоро му станаха тридесет.
Още повече, беше видно, че какичката има пари.
Не, няма как да е така! Поне с нея няма как.Но нали има и други! По-млади, по-красиви: компанията беше известна, с много работещи хора.
Само като си помисли за това, на Ленка ѝ прилоша.
В друго време Генка, който винаги усещаше настроението на съпругата си, обикновено би попитал:
— Нещо не е наред, миличка? Но в този случай, той дори не забеляза…
И ето, тръгна! Процесът започна!
И започна да се ускорява и задълбочава, както самият той някога бе съветвал.
Тази невинна среща се оказа именно онзи спусък, който сложи край на спокойния живот на младото момиче: Ленка започна да ревнува мъжа си.
А това са безкрайни мъчения – който е преживял, знае…
— Но защо правиш така? – успокояваше сама себе си младата съпруга. – Той така те обича! А всичко ви е наред!
— Или може би има нещо, което не знаеш? – намеси се вътрешният глас. – Защо така се усмихва счетоводителката? Просто ей така?
— Може би не е чак „просто ей така“? Сякаш ще изскочи от кожата си…
Страданията ѝ се задълбочаваха и от факта, че тя не показваше на мъжа си, че ревнува: изобщо нямаше нужда той да знае за това.
И ако можеше просто да си излее душата, може би щеше да ѝ олекне.
И ето го този корпоратив, да му се не види – първият за цялото им време заедно – новогодишен.
Досега любимият Генка никъде не ходеше. А ето че този път – неочаквано!
— А ако те помоля да останеш? – попита плахо момичето.
— Но защо, любима моя? – удиви се нагласеният и ухаещ на парфюм съпруг. – Какви аргументи имаш?
— Просто така ми се иска! Да украсим елхата заедно…
Аз бих останала, ако ти ме помолеше!
— Какви са тези глупости! – започна да показва недоволство Генка. – Защо да не мога да прекарам време с колеги от работа?
Какво, не заслужавам малко почивка?
— Заслужаваш, Геночка! Разбира се, че заслужаваш! Нека си починем заедно – ако не искаш да украсяваме елхата, да отидем някъде!
Къде искаш да отидем?
— Аз искам на корпоратив! – без капчица шега отбеляза съпругът.
И в неговия тон Лена изведнъж усети скрита заплаха.
Наистина, за тяхното щастие, колкото и високопарно да звучи това – защо толкова се натискаш да отидеш там, скъпи мой? Какво има там – намазано ли е с мед?
Но да допусне да се срути изграденият живот беше недопустимо. И затова момичето каза:— Дори разводът няма да те спре?
— Ленче, моля те, не почвай! Какъв развод, умолявам те! – проточи мъжът. — Добре де, ще отида на корпоратив! Какво страшно има в това?
На Ленка й беше трудно да отвърне. Да си признае директно, че много го обича и я мъчи ревност, просто не успя. А може би трябваше точно това да направи.
Ако след това мъжът й отново беше заминал, може би щеше да си струва да се замислят за съвместното си бъдеще. Но Ленка пак замълча.
И след като той излезе, тя остана да седи глупаво пред телевизора, без да осъзнава какво дават: ясно къде бяха мислите й и за какво се въртяха.
Около дванадесет часа се обади приятелят — същият, който им беше свидетел на сватбата: Генка прекалил с пиенето и ще остане у него, за да не притеснява жена си с нетрезвия си вид.
— Какво, толкова ли прекали, че дори не може сам да звънне? – попита с паднал глас Ленка: обикновено мъжът не пиеше.
— Ех, не прави от мухата слон, Ленче! Да, напи се мъжът – отпусна се човекът, краят на годината е все пак!
И между другото, ще ти донесе добра премия! Ще си купиш нещо хубаво!
Може би наистина нищо страшно няма? Трябва да спра да се тормозя с излишни размисли, защото няма да доведат до нищо добро.
Генка се появи около обяд с букет – все пак я беше накарал да се притеснява! – но без вина в погледа си и без признаци на изневяра: липсваха подозрителни миризми – след това всичко беше подробно инспектирано…
Може би наистина просто е прекалил с алкохола? А премията наистина се оказа значителна.
Затова вечерта – какво да се бавят! – тръгнаха към търговския център за покупки: любящият мъж не пестеше пари за жена си.
И скоро красивата Ленка вече се разхождаше горда с нова кожена куртка и елегантни обеци с нежни бели камъчета – най-добрият приятел на всяко момиче!
Малко по малко всичко се успокои: те си имаха хубав живот!
Но ревността не изчезна. Просто, така да се каже, се прикри: мъжът й беше все така любящ, внимателен и грижовен. И не й даваше повод да ревнува.
Минаха две седмици.
Точно преди годишнината на тяхното съвместно съжителство й се обади майка й:
— Генка не работи ли в застрахователна компания?
Пратих ти нещо – погледни го: ще ти е много интересно, наивна душа такава!
И, да, беше много интересно: някой добър човек беше качил в интернет няколко кадри от същия този Новогодишен корпоратив.
И на кадрите беше любящият й мъж с новогодишна шапка на Дядо Коледа. Която му стоеше изненадващо добре: … където и да се погледне, всичко му отиваше…
Но скапана работа с тази шапка! Трезвен Генка – това беше видно от поведението му, а и на следващия ден не миришеше на алкохол – през цялото време се прегръщаше с някакво красиво момиче.
Между другото, преди това, същата тази дама беше танцувала… на масата с шапка на Снежанка под бурни аплодисменти…
Не, не, не само с шапка! С дрехите всичко беше горе-долу прилично! Но този танц…
И тези движения, по-точно казано – телодвижения: чувстваше се опитната ръка на професионалистка. И не само ръка…
Всичко беше логично: Дядо Коледа и Снежанка – естествена двойка! И какво от това, че уж са дядо и внучка!Затова от корпоративното събитие двойката си тръгна прегърната заедно: часовникът показваше пет минути до единайсет.
Всичко това също попадна в обектива. А приятелят-свидетел, при когото според легендата Генка е преспал, остана…
Трябва да му отдадем заслуженото – провинилият се съпруг се бори като лъв:
— Подложиха ме! Това е чисто и просто шантаж и монтаж!
Ти няма да повярваш на това, нали, скъпа моя?
Но този път кадифеният баритон не оказа обичайния си ефект:
— Ленка мълчеше и гледаше встрани.
— Какъв развод? – въодушеви се съпругът: момичето, което беше заможно и домакинствено, перфектно го устройваше. – Ти си изгубила ума си! Аз те обичам много!
И скоро годишнина от сватбата ни! Няма да се осмелиш да направиш това!
Като сватбен подарък за първата им годишнина, съпругата обеща да подари на мъжа си хубав вносен автомобил – засега той караше нейната кола, купена преди две години.
Все пак IT специалистите в днешно време печелеха доста добре… Дори повече от хубавеца Генка.
Освен това, той беше започнал да получава добри доходи едва през последните шест месеца – след преминаването му на ново място, защото преди това парите стигаха само за оцеляване. А съпругата му имаше спестявания и никога не го криеше.
И така, да се изложи глупаво заради някаква нелепост! Интересно, кой го е направил? И защо изобщо тръгна на този корпоратив? По-добре щеше да украсят коледната елха у дома…
Като адвокат беше викната свекървата – Генка покани майка си за разговор, за да вразуми съпругата му, която очевидно се объркала:
— Къде ще намериш друг такъв съпруг, Леночка?
— Въобще не възнамерявам да търся друг такъв – вашето синче ми стигна! – внезапно започна да отвръща тихото момиче, което преди безапелационно изпълняваше всички искания на „втората си майка“. – Така че, взимайте си вашия Дядо Коледа и – щастлив път!
Това не влизаше в плановете на свекървата: тя познаваше сина си по-добре, отколкото снаха ѝ съпруга.
А младите живееха в Ленкиния апартамент, купен преди брака.
— Но ние с нея нямахме нищо – кълна се в мама! – опитваше се да се оправдае Генка. – Просто я изпратих, върнах се, изпих нещо бързо и после отидохме при Макс!
Но Ленка, по някаква причина, не му повярва. Въпреки че майка му, в чиято чест се кълнеше, също беше там и гледаше с надежда: можем ли да се помирим? Та вие имате такава любов!
Но за момичето вече стана ясно, че любов има само от едната страна. А от другата – кой знае какво. И главното – кой знае с кого… Но дали ѝ беше нужно това?
Е, и толкова: развод и връщане на моминската фамилия – това се оказа подаръкът за Ленка на годишнината.
Добре, че още не бяха успели да имат деца. Затова двойката беше разведена бързо.
А свекървата, вече бивша, скоро се разболя от някаква модерна болест. За щастие, не фатална, както съобщиха техни общи приятели.
Ето какво се случва, когато се закълнеш в майка си, без да мислиш за последствията.
Но това вече не интересуваше момичето…
