Майката отвори гардероба и извади оттам дъщеря си коженото палто – почти неносено, подарено от съпруга й за годишнината им от сватбата.

Започна да тръска палтото пред непозната жена. Тя го опипваше с видим интерес.

Жените размениха няколко думи, след което дамата извади портмоне от джоба си и бръкна за пари.

Лариса се прибра от работа, отключи входната врата и се отпусна без сили на пуфа в коридора. Скоро мъжът й ще прибере децата от детската градина и у дома ще започне хаос.

Но засега имаше законните си 5 минути тишина. Именно за тях мечтаеше, с глава, бучаща от натрупаните задачи в службата.

– Защо мивката ти е пълна с мръсни съдове? – пронизителният глас прекъсна тишината, карайки Лариса мигновено да гризне зъбите си от болка. – Подовете, разбира се, са немити, нали? А прането от машината в банята аз го прострях, преди да започне да вони.

– Мамо, това е моя дом! Колко пъти ти казах – не е нужно да пререждаш или да довършваш нищо след мен!

– Каква е разликата? Аз съм ти майка, не някой чужд човек. Кой още ще ти каже, Лариска, че си отвратителна домакиня?

Само аз мога да ти кажа истината в очите, нали така? Така че, цени искреността ми и се възползвай от съветите ми, докато съм жива!

– Мамо… – едва не се разплака Лариса. – Просто не пипай нищо в моя дом, моля те, никога! Ще дойда и сама ще го направя. Това е толкова проста молба, не е ли така?

– Но как да не направя? Не мога. Ако видя мръсотия – трябва да изчистя, нали? За теб може и да е нормално, но аз един ден в такъв свинарник не бих живяла.

И изобщо, тук растат внуците ми. Какво виждат? Майка, която за нищо няма време? И нищо не прави?

– Мамо, време е да си ходиш. И, моля те, идвай само когато сме вкъщи. Няма нужда от тези внезапни визити. Щях да умра от уплаха. Ти стоиш като църковна мишка, дори лампите не включваш!

– Светлината трябва да се пести! – поучително каза майка й, Татяна Сергеева. – Добре, ще тръгвам, имам да мина и при брат ти за същото.

Щом майка й напусна апартамента, Лариса взе телефона и бързо написа съобщение.

По-добре беше да предупреди жена му за тази внезапна проверка. Получи отговор с намигаща емотикона, както обикновено. Но Лариса нямаше настроение за усмивки.

Най-голямата грешка, която тя и мъжът й бяха направили, беше, когато, при нанасянето в новия апартамент, дадоха на майка й ключове от него.По принцип, родителите на Лариса живееха на около час път от тях, и изобщо не им беше по пътя. Но къщата на дъщерята, а после и на сина, привличаше майка ѝ като магнит.

Майка ѝ все още работеше като готвач в предприятие, а понякога поемаше допълнителни ангажименти на изнесени събития и сватби, но грижата за порасналите деца не изоставяше.

Почти всеки ден, докато Лара и мъжът ѝ ги нямаше вкъщи, майка ѝ идваше и намираше какво да измие, подобри или поправи.

В крайна сметка, мебелите постоянно се озоваваха на неподходящи места, а сутрин чорапогащниците на децата трябваше да се търсят едва ли не с GPS.

Майка ѝ можеше изведнъж да инспектира всичко. Например, дали е чистена тоалетната, дали боклукът е изхвърлен или чашите за кафе са измити.

Мъжът на Лариса, Фьодор, просто се смееше на това и казваше, че от тъща му би излязъл добър вечен двигател.

Но Лариса се дразнеше все повече и повече. Разговорите със майка ѝ не помагаха.

Ключът се превъртя в ключалката, в къщата влетяха радостните деца, а след тях влезе съпругът:

– Ти защо седиш тук съвсем сама и на тъмно? – попита Фьодор. – Пак ли майка ти е идвала, докато нас ни нямаше?

Лариса кимна и се оплака на мъжа си:

– Да, Федь, може би просто не съм достатъчно пораснала и съм лоша домакиня? В крайна сметка, тя сякаш наистина искрено се грижи за мен и за нас. Но аз се чувствам ужасно след тези нейни визити.

– Ами, да ѝ вземем ключовете? Това, разбира се, не е най-красивият жест, но пък ще престанеш да се ядосваш. – мъжът обичаше Лариса много и беше спокоен човек по природа. – Или да сменя ключалките? Искаш ли?

Лара само отрицателно поклати глава, представяйки си бурята, която това би предизвикало.

След като нахрани семейството с вечеря, Лара се зае да разправя прането, което майка ѝ бе окачила по нейния си начин, изплитайки паяжина от въжета из цялата баня.

Лариса извади сгъваемите сушилници, разположи ги и започна да развързва този импровизиран макраме.

– Мамо, човекът паяк пак ли ни идва на гости? – ентусиазирано се заинтересува Тимка от промените. – Виж само какви мрежи е оплел!

– Баба паяк ни е навестила. – изморено каза Лариса. – Но тя също е един вид супергерой. Само че отрицателен. Така че, Тимка, прав си.От детската стая се разнесе вик и цялото семейство се затича натам:

– Къде е моят космодрум от яйчени кутии? – крещеше Ромка. – С татко го строихме две седмици, искахме да снимаме видео и да го сглобим, а и в училище го чакат за изложба! Там съвсем малко оставаше, нали?

– Мамо, ти ли го прибра, признай си!

Лариса поклати глава, видимо смутена – не, определено не беше тя. Междувременно Ромка започна да плаче неудържимо. Лара взе телефона и набра номера на майка си:

– Мамо, ти да не би да пипа нещо в детската стая?

– Разбира се! Имаше вид на място, където не сте чистили боклуци от година! Или две! Добре, че най-накрая влязох! – отвърна нападателно Татяна Сергевна. – Какво въобще е това събиране на яйчени кутии в детската стая?

– От тях може да плъзне салмонела или друга зараза! Вие с твоя Фьодор съвсем сте изкукали, ако го допускате това!

– Как може такова нещо? Заведете го на боклука. Добре, че поне хлебарки нямаше, но скоро и до това щеше да се стигне.

– Всъщност това беше Ромкината творба. Къде я хвърли, мамо? Детето ридае с глас. Две седмици труд отидоха нахалос.

– Ами, кой да ми каже, че било някаква творба? Изхвърлих я тая странна конструкция на боклука, там ѝ е мястото. Търсете си я при контейнерите, ако ви трябва! – обяви безапелационно Татяна Сергевна.

Лара затвори телефона и започна да обува ботушите и якето:

– А ти къде тръгна? – попита я Фьодор.

– Отивам на боклука, ще се опитам да спася вашата творба. Мама я хвърли.

– Недей, Ларочка, решихме да направим нова. Антивандална и със сигнализация срещу баби. Нали, Ромка?

Разстроеният Ромка кимна.

Лара му наля мляко, даде му любимите бисквити и го настани с по-малкия му брат на масата.

Но като сложи децата да спят, Лариса отново почувства познатото раздразнение. Защо майка ѝ смята, че има право да прави каквото си поиска в техния дом? Дали сама бе допуснала това? И сега трябваше да търпи такова поведение цял живот?Фьодор, както можеше, утешаваше жена си. Но поведението на тъщата също го разстрои. А сълзите на големия син направо не можеше да понесе. Никой обаче не искаше да влиза в открит конфликт.

След седмица в офиса на компанията, където работеше Лара, въведоха частичен хоум офис. Лариса беше невероятно щастлива от това – най-накрая можеше спокойно да си остане у дома и да се занимава не само с работа, но и с домакинските задължения.

У дома Фьодор отдавна й беше обособил удобно работно място на балкона. Там почти не се чуваше шумът от стаята и изобщо цареше усещане за уединение.

Накратко, условията бяха като райски. А също така можеше да поспива повече, изпращайки мъжа си на работа и децата в детската градина заедно с него.

Около два дни Лариса направо се наслаждаваше на новия си режим. Но след това, увлечена от работата, един ден просто пропусна момента, когато майка й влезе вкъщи. Майката дори не разбра, че дъщеря й е у дома.

Най-интересното беше, че майка й не беше сама — докато обичайно мърмореше, че в къщата светлините не се гасят, тя щракаше копчетата на лампите. А след нея вървеше някаква непозната дама, която Лариса никога не беше виждала.

„Това пък какви новини са?“ — помисли си тя.

Оставайки „невидима“ за гостенките, собственичката на апартамента ги наблюдаваше. Изходът към балкона беше точно в спалнята, която тя и Фьодор споделяха, и именно там майка й доведе непознатата жена.

Развълнувано говорейки си за нещо, майката бързо постла покривало върху леглото на Лариса и Фьодор, очевидно мърморейки за липсата на грижа у дъщеря си. После отвори гардероба и извади оттам визоненото палто на Лариса — почти неносено, подарено й от съпруга й за годишнината от сватбата.

Зад стъклената врата Лариса с изумление гледаше как майка й изглажда кожата и размахва палтото пред непознатата дама. Онази го опипваше с очевиден интерес.

Жените си разменяха думи, докато накрая дамата извади портмоне и изтегли пари от него. В този момент нервите на Лариса не издържаха. Тя влетя в стаята и закрещя:

– Така, какво изобщо става тук? Защо довеждаш в дома ми непознати хора, мамо? И какво правиш с моето палто? Това не е твоя вещ!

Смаяната Татяна Сергеевна не намери веднага какво да отговори. А непознатата жена предпочете да провери ситуацията:

– Значи вие сте собственичката на визона? И за продажбата нищо не знаете? Естествено, мислех си аз, няма как визон да струва толкова евтино. Едва не изгорях. Тръгвам си, няма нужда да ме изпращате!

Гостенката бързо си тръгна. А Лара остана сама с майка си.

– Дъще, защо не си на работа? – попита Татяна Сергеевна, сякаш нищо не се беше случило. – Мислех, че няма да си у дома до вечерта.

– Това какво изобщо беше сега? – запъвайки се от гняв, попита Лариса. – Искаше да продадеш моята вещ? Палтото, което Фьодор ми подари?– Знаеш ли изобщо колко струва тя? И нека ти напомня – това е моето палто, и аз ще го нося!

– Аз, между другото, изобщо не съм се канила да го продавам. Какво друго още не знаем за теб, скъпа моя мамо?

– А защо виси в гардероба? Не го носиш – аз дори веднъж не съм те видяла с него. Значи, вещ напълно излишна. А пък да го изхвърлим, ми стана жал. Та затова реших да го продам. Исках да те зарадвам с някоя стотинка – да ти покажа, че дори от ненужни неща може да се изкара нещо. А ти, неблагодарната, пак започна да крещиш.

– А тази купувачка откъде я намери?

– Миналия път, като дойдох, снимах твоите неща и ги пуснах в интернет. Ето, и за онези обувки в кутиите също има желаещи. Днес трябва да дойдат.

Кажи „благодаря“ на майка си, че се оправям с твоята купчина боклуци. Иначе щяхте всички да затънете в хаос.

– И колко мислеше да получиш за палтото ми?

– Десет хиляди. Какво толкова, то сигурно е изкуствено, нали?

– Мамо, то струва триста хиляди! – успя само да каже Лара. – Това е норково палто, Федя ми го купи с годишния си бонус. При това през цяла година заделяше пари за него.

– Как така триста хиляди? – каза Татяна Сергеевна с пресекнал глас. – Ето защо тази жена толкова бързаше да го вземе…

– Така, стига! Ключовете ми дай тук и вън от моя дом! – изсъска Лариса, побеляла. – И повече да не стъпваш тук без мен или без Федя!

Не, всъщност ключовете можеш да задържиш, защото и без това ще сменим всички ключалки!

Възмутена от постъпката на дъщеря си, Татяна Сергеевна буквално излетя навън. А Лара се засмя на глас, осъзнавайки цялата абсурдност на ситуацията.

След този случай повече не се случиха внезапни визити от страна на майката. Фьодор смени ключалките. А макар и първоначално да беше възмутена, майката все пак разбра, че в дома на дъщеря ѝ не бива да се държи като хазайка.

Автор: Екатерина Коваленко

Дереккөз