Тоня със сълзи на очи гледаше как нейният любим мъж, Кирил, с когото беше прекарала без малко четири години заедно, спокойно събира вещите си и си тръгва. И то не просто си тръгва, а отива при онази, от която някога напусна с пафос. Малкият Платон се усмихваше на баща си, нещо си мърмореше на своя език, но мъжът изобщо не му обръщаше внимание. Той беше зает – трябваше да събере всичко, за да не остане нищо, което да го напомня. Когато приключи, изнесе тежките чанти до входната врата и се усмихна на Тоня.
– Време е да тръгвам. Прости, че се случи така, но нямаше друг начин. Не ми се сърди и се опитай да подредиш живота си. Но гледай това да не причинява болка на малкия.
Тоня здраво стисна устни, за да не изкрещи.
„Не стига, че си тръгва, ами и се гаври“, помисли си тя.
Кирил изнесе чантите зад прага, натисна бутона за асансьора и изпрати съобщение, за да извика такси.
„Максимум след пет минути изчезва завинаги“, промълви си Тоня наум. В нея сякаш всичко изведнъж замръзна, и жената дори не реагираше на мънкането на детето, което държеше в ръце. А всичко започна толкова красиво…
Кирил се прибра много късно, а съпругата му Инга му вдигна невиждан скандал.
– Стига вече! Престани с тези свои изцепки! До кога трябва да те търпя?
– Ама какво съм направил? – Кирил беше цялата искреност в желанието си да покаже най-добрата си страна. Но Инга беше настроена повече от скептично.
– Кажи, мили мой, къде беше днес? – пронизващият ѝ поглед го караше да се чувства като змия на горещ тиган. Обикновено, когато Инга го гледаше така, това означаваше само едно – поредното престъпление е разкрито. Но как успя този път? Едва ли го беше следила – тя смяташе подобни действия за под нивото си. Или пък някой от така наречените „приятели“ му е навредил? Нямаше как да липсват такива, като се има предвид неутолимата любов на Кирил към женското внимание.
– Ами, къде да съм бил? – опитваше се да запази спокойствие, спомняйки си, че всяко увъртане само щеше да нажежи търпеливата иначе съпруга до крайност. – Задържах се на работа, защото обърках един отчет. Тъкмо мислех да го предам за одобрение, когато главната счетоводителка дойде и ми каза, че съм пропуснал две разходни пера в пътуването. Честно казано, беше такава дреболия, че изобщо забравих за нея. Но вече беше отчетено в счетоводството, така че трябваше да ровичкам, докато намеря грешката. Мамка му, заради това убих толкова време, че направо се побърках. А главната, като надзорник на полето, ми дишаше във врата и ме побъркваше с всичките си претенции и коментари. В един момент вече сериозно се замислих, че ако не се сдържа, ще ме приберат за нападение над тази жена.
– Дотук звучи гладко, продължавай – гласът на Инга беше неутрален. Това накара Кирил да се напрегне: на какво точно искаше да го хване? В действителност, мисълта да изневери на жена си с главната счетоводителка дори не беше минавала през съзнанието му – тази жена имаше вихър от стоманена воля и непробиваем авторитет. Да не споменаваме, че беше с добри петнадесет години по-възрастна от него и приличаше на човек, който е затворил бойницата с тялото си преди пет минути.
„Лицето ѝ сякаш крещи героизъм“, помисли си Кирил, когато за първи път дойде във фирмата. „Такава жена ще те разбърка, без да мигне.“
И беше прав. Главната счетоводителка плашеше дори нахалните данъчни и проверяващи, на които обясняваше съвсем ясно и категорично, че са сгрешили, задето са я разстроили с подозренията си. На тях не оставаше друго освен позорно да си тръгнат.
– После, като че ли съвсем започнах да бъркам ум и разум – продължи Кирил, като не сваляше предания си поглед от жена си. – Тогава тази Годзила в пола заяви, че без половинка нищо няма да разбере. Помислих си, че говори сериозно, и затова отидох в най-близкия магазин. Купих ѝ бутилка коняк, който обича, сипах ѝ една малка. И как завърши това? Тя се напи, докато проверяваше доклада ми, и трябваше да викам такси, за да я закарам до вкъщи.
– А оттук нататък разкажи в повече детайли – Инга приличаше на хищник, готов да се хвърли всеки момент. Кирил направо се обърка.
– Ами, закарах я. Отидох до апартамента ѝ, защото исках да се уверя, че всичко с нея е наред, и си тръгнах. На връщане, таксито, с което пътувах, попадна в катастрофа. И ми се наложи да остана, за да дам показания.
Инга се приближи до него, прониза го с погледа си, който Кирил едва удържа, и прошепна:– Защо не спомена, че срещу застаряващата ти счетоводителка живееше твоята предишна любов? Същата, само че много по-млада и привлекателна от колежката ти. По странно стечение на обстоятелствата се оказа, че си се забавил не заради свидетелски показания, а в апартамента на тази жена. Така че… прави си изводите, мили мой.
– Каква бивша любов? – гласът на Кирил го издаде напълно. Инга реши, че няма да губи време да разплита историята, и прати съпруга си да си върви по пътя. Така Кирил се озова в нает апартамент, който делеше с друг „прегрешил“ съпруг, спохождан от същото нещастие.
След няколко седмици съквартирантът му, извънредно щастлив, обяви, че успял да убеди жена си в своята невинност и отново се събрал със семейството си. Кирил тъгуваше за женската ласка, но Инга ясно даде да се разбере, че няма намерение да му прощава.
Все пак, мъжът не се отчая и бързо се запозна с красива млада жена на име Тоня. С големи очи, стройна фигура и гъста кестенява коса, Тоня се стори на Кирил въплъщение на нежността и изтънчената красота. Опитният сваляч ловко привлече вниманието на скромната красавица и само след три месеца те заживяха като съпружеска двойка.
Тоня беше във възторг от мъжа: привлекателен, строен, с приятни маниери и човек, който знае как да изкарва добри пари. И при това – напълно сам. Но скоро Тоня разбра, че избраникът ѝ само се престори на самотен. Кирил не увърта много и обясни, че имал голяма караница с жена си заради някои разминавания в житейските възгледи. Увери, че съпругата му не давала развод, защото искала той да продължава да издържа семейството, а той, като почтен човек, дал дума на покойния си тъст никога да не изоставя децата си.
Тоня намираше обясненията на Кирил за странни, но ги приемаше. Тя беше щастлива, че е намерила мъж, който да бъде нейната опора в живота. Приятелките я предупреждаваха, че Кирил просто я води за носа, но влюбената жена не искаше да ги слуша.
– Нищо не разбирате – горещо отвръщаше тя. – Да, Кирил не ме запознава с роднините си, но го прави, за да ме защити от техния негативизъм. Аз го разбирам напълно, защото между нас има голяма разлика във възрастта.
– Тоест не те смущава, че той има почти пораснали деца, а ти си само десет години по-голяма от най-големия му син? – питаха приятелките. Тоня просто махаше с ръка:
– Това е само въпрос на време. Ще се запознаем и ще си общуваме, както във всяко нормално семейство.
– Не изглежда сякаш той иска да те запознае с близките си.
– Какво ви касае? – сърдеше се Тоня. – Просто ми завиждате, че имам толкова разбиращ и опитен мъж. Не на всички се пада шансът да срещнат мъжа на мечтите си.
Тоня започна да изброява достойнствата на Кирил:
– Първо, винаги съм харесвала по-възрастни мъже. Имат особен чар и сякаш те разбират без думи, само с поглед. Второ, моят Кирил е много грижовен и практичен. Колко пъти се е случвало да съм уморена след работа, а той ми приготвя вечеря и се опитва да ме разсее от мрачните мисли. Знаете ли колко е хубаво да усещаш, че любимият ти човек се интересува от твоето здраве и самочувствие? И трето, той не иска да ме натоварва излишно, защото иска да имаме дете заедно. Какво говори това? Че намеренията му са изключително сериозни. Защо се тревожите толкова?
Приятелките отстъпваха, усещайки, че в думите на Тоня има доза истина, но логиката все пак липсваше.
– Не разбирам как се реши да има дете от него, когато този мъж вече има две? – възкликваше Валя, една от най-близките ѝ приятелки. – Ако лесно забрави тези две деца след толкова брачни години, каква е гаранцията, че Тоня няма да бъде изоставена по същия начин? Може да роди, а той да каже: „Съжалявам, любов моя, грешка беше решението за дете,“ и да изчезне. И какво ще прави Тоня с детето на ръце?
През първата година от съжителството Тоня безусловно вярваше на Кирил, който твърдеше, че няма как да се ожени за нея по две причини. Първо – съпругата му заплашвала да му забрани да се вижда с децата, ако той обяви втори брак. Второ – и така било добре между тях, защото щампата в паспорта не променяла нищо. Ако няма любов и страст към партньора, убедено твърдеше той, дори десет печата да се сложат, няма да има полза.
– Направо ме е принудила – въздъхна Кирил. Той току-що се беше върнал от посещение при роднините, където почти бившата му жена закарала синовете им – за да видят баща си. – Моите момчета толкова пораснаха… На Макс са му 17, а Дани е само с година по-малък. Погодки са, когато бяха малки, беше толкова трудно с тях, но сега са такива момчета – гордост за всички. Много ми липсват, но бившата ми рядко ми позволява да ги виждам. Страдам, но какво да правя – те са ми кръв.
Тоня мълчеше и преглъщаше странните му изказвания. Знаеше, че Кирил отива при майка си, за да види синовете си – жената, която се грижеше за тях, докато бяха малки, и много ги обичаше.— Скъпи, а кога ще ме запознаеш с майка си? – питаше момичето, а Кирил започваше да пъхти и да измисля извинения от рода на „сега не е моментът“, „майка ми още не е готова“, „страхувам се, да не се откажеш от мен заради моите хлапета“.
— Няма да се откажа от теб, — обиждаше се Тоня. – Ако с теб имаме общи планове за бъдещето, как мога да пренебрегна твоето семейство? И освен това, бих искала да ни запознаеш.
С времето Кирил си създаде традиция да общува със синовете си през уикендите и празниците. Той заминаваше за целия ден при майка си, където с удоволствие участваше в семейния обед, организираше празненства за момчетата и се стараеше да бъде примерен баща за тях. На Тоня оставаше само да слуша как прекрасно е прекарал Кирил времето си със своите деца.
— Дадох им обещание за регата и го изпълних, — гордо споделяше Кирил успехите на Максим и Данил. – Можеш ли да си представиш, ходят само от няколко седмици и вече спечелиха първото си състезание. От тях ще излязат топ спортисти.
Друг път Кирил заведе синовете си на ски лагер за няколко дни. Върна се оттам с травма на ръката – паднал неуспешно на финала.
Тоня слагаше фиксиращ бинт на наранената му ръка, масажираше горната част на тялото му и буквално го хранеше с лъжичка.
— Толкова си грижовна, толкова разбираща, — говореше ѝ Кирил с трогателен тон, гледайки я в очите. – Невероятен късмет извадих да срещна точно теб.
— Тогава защо не искаш да ме запознаеш с твоите синове? Можем заедно да прекарваме времето си с тях, — попита неразбиращо Тоня.
Кирил изведнъж помръкна.
— Прости ми, но това е изключено. Момчетата никога няма да те възприемат като своя майка, те много я обичат и уважават. Освен това времето ми с тях е една от малкото ми наслади в живота. Това е нещо лично и не искам да включвам никого там, дори теб. Когато съм със синовете си, дори бившата ми не е наблизо, имаме чисто мъжка компания, където ти не се вписваш.
След няколко дни Тоня разбра, че е бременна. Тя нямаше колебание дали да запази детето.
— Разбира се, че ще го оставя. Ако Кирил е толкова привързан към синовете си от първия си брак, със сигурност няма да се откаже от мен и от нашето общо дете.
Приятелките я разубеждаваха от тази глупава стъпка:
— Вече три години си с него, а през това време във вашата връзка нищо не се е променило. Ако с неговата жена всичко беше толкова наред, друго момиче досега щеше да провери дали случайно не те заблуждават.
— Но аз не мога така, аз вярвам на Кирил, — отговаряше Тоня обидено.
— Първата му жена живее в тяхното общо жилище, а за три години той дори не ти е купил собствена стая. На какво ще живееш, ако все пак си тръгне?
— Няма да си тръгне, аз ще му родя син, — уверено каза Тоня. Тя някак си вярваше, че ще успее да задържи Кирил, когато му разкрие за бременността си.
И вечерта тя му обяви радостната новина:— Справих се с всичко. Не питай повече, уморен съм.
Тоня изпита странно чувство на неспокойствие, наблюдавайки как Кирилл избягваше очите ѝ. Нещо в поведението му се беше променило — не толкова явно, но достатъчно, за да пробуди тревога у нея.
Дните минаваха, но тази тишина помежду им започна бавно да тежи. Тоня се стараеше да не придава значение, като разчита, че бременността и предстоящото раждане ще върнат всичко към нормалното. Но Кирил скоро започна да се задържа все по-късно на работа и да избягва да говори за своите отсъствия.
Един следобед, докато подреждаше нещата на Кирилл, Тоня намери квитанция за ресторант, датата ѝ съвпадаше с вечерта, когато беше уж при „главния счетоводител“. Вместо обяснение, в ума ѝ изпълзяха стотици въпроси, но тя продължи да бъде търпелива.
— Всичко правя за бъдещето на детето ни, — тихо си прошепна тя, стискайки в ръка парчето хартия, което сега ѝ се струваше доказателство за нещо неизказано.
В същата вечер, когато Кирилл се прибра, неговата мълчаливост сякаш потисна въздуха в стаята. Тоня обаче не издържа повече:
— Кириле, има ли нещо, което трябва да ми кажеш? — гласът ѝ беше нежен, но в него прозираше безпокойството.
Кирилл я погледна за миг, след което отвърна студено:
— Не съм в настроение за разговори. Остави ме на спокойствие.
Тези думи раздраха сърцето на Тоня, но тя не посмя да настоява. Остана сама, зареяна в мислите си, чудейки се дали всичко, което градят, се разпада пред очите ѝ.— Да, всичко е наред.
Той започна пак да изчезва по-често при майка си. А на въпросите на Тоня къде е бил и защо не ѝ е казал, ядно отвръщаше, че няма задължение да се отчита. Когато у жената започнаха контракциите, Кирил делово звънна на бърза помощ и обясни какво става. Тоня се настърви, когато чу как Кирил каза:
— Да, аз съм съседът, живея наблизо. Просто тя е сама и явно не е намерила телефона.
Тоня извика високо:
— Какво говориш? Какъв съсед?
Кирил вече беше затворил телефона и тревожно погледна към Тоня.
— За какво говориш? Какво съм казал?
— Може да имам контракции и да не разсъждавам ясно, но чух как каза, че си мой съсед. Как да го разбирам това?
— Разбирай го така: от страх пред раждането ти се е замъглило съзнанието, — строго отвърна Кирил. — Как можех да кажа, че съм съсед, когато аз съм бащата на това дете? Недей да измисляш, ще отидем заедно в болницата сега.
Тоня си помисли, че може би нещо е разбрала погрешно. Нямаше как Кирил да е казал подобно нещо за любимата жена, която се готви да му роди дете. Кирил честно изчака в приемната няколко часа, очаквайки новини за бебето. Рано сутринта дойде медицинската сестра и съобщи:
— Поздравления, имате момче. Три килограма и петстотин, дължина – петдесет и четири.
— Съвсем като Даня, — произнесе мъжът замислено.
Тоня я изписаха от болницата без излишен шум. Но тя беше доволна, че има къде и с какво да живее. Кирил я гледаше като писано яйце, следеше за реда в дома и помагаше с бебето. И така беше, докато един ден не се обади Инга.
Едва тогава Тоня разбра какво означава първата съпруга за Кирил. Он на бърза ръка събра всичките си вещи и буквално избяга от младата си съжителка. Тоня едва сдържаше сълзите си, осъзнавайки, че нито тя, нито малкият им син имаха някакво значение за Кирил. Той просто беше преживял труден период на криза в отношенията с жена си, измолил ѝ прошка за греховете си и се върнал в семейството си.
