— Почакай, какво значи — у мен? А наемателите? Аз сега как ще живея? Полина, ти прекрасно знаеш, че без парите, които получавах от отдаването на този апартамент, едва ли ще оцелеем!
Димка има нужда от рехабилитация, всички пари отиват за нея. И защо баща ни непременно трябва да живее у мен? Защо не го вземеш у вас?
Преди шест години бабата на Лена и Полина почина. Евгения Сергеевна беше заможна жена, която цял живот е спестявала пари.
Просторният тристаен апартамент се падна на майката на Лена и Полина. На семейния съвет решиха да продадат апартамента и да разделят парите между двете сестри:
— Аз ще взема спестяванията на мама, ще купим най-накрая кола с баща ми. Може дори да ни остане за малка вила.
Апартаментът на баба струва вероятно около 7-8 милиона, значи на всяка от вас се пада по 3-4 милиона. Може да ги използвате, както пожелаете.
Лена, по-голямата сестра на Полина, беше практичен човек. Тя реши да използва наследството, за да си купи собствено жилище.
Успя да придобие уютен двустаен апартамент в предградията, а дори й останаха пари за ремонт.
Полина обаче изхарчи своята част — купи си маркови дрехи, джаджи от известната „Ябълкова“ фирма, и пътува в чужбина. Остана да живее при родителите.
Лена не изкара дълго в новия си апартамент. Запозна се с Дмитрий, омъжи се за него и се премести в града. Решиха да отдават празния апартамент под наем.
Полина също подреди личния си живот година след сватбата на Лена и се изнесе от дома на родителите.
Лена посещаваше често майка си и баща си и при всяка визита виждаше как отношенията между близките й се влошават.
— Защо изобщо те послушах и купихме тази кола? — караше се Анастасия Геннадиевна. — Цял ден те няма вкъщи! Нищо не мога да те накарам да направиш!
— Аз, за твое сведение, — отвръщаше Анатолий Степанович, — изкарвам пари за семейството с тази кола! Работя като шофьор на такси!
— И къде са тези пари? — ядосваше се Анастасия Геннадиевна. — Нищо не виждам. Преди пет дни ми даде хиляда рубли и после сам ги поиска обратно за бензин. Какъв е смисълът от това твоето таксуване? Остани вкъщи и ми помагай!
— Няма пък! — отвръщаше рязко Анатолий Степанович. — Затова именно таксувам – за да не те виждам!С теб е невъзможно, постоянно си недоволна от нещо, заяждаш се с мен за щяло и нещяло. Изкара ми всички нерви!
Лена не можеше да разбере: какво се е случило с нейните родители? Те живееха заедно почти 35 години в брак, никога досега не бяха се карали, винаги си помагаха. А сега каква черна котка е минала между тях?
Лена беше много притеснена от напрегнатата обстановка в семейството и се опитваше някак си да сближи родителите си, но не й се получаваше. Полина пък не се месеше в отношенията им, защото вече не се интересуваше от тях.
***
Лена и Дима празнуваха първата си годишнина от сватбата, когато в живота им се случи трагедия — Дмитрий претърпя катастрофа.
Съпругът на Лена не беше виновен за пътнотранспортното произшествие; той се движеше по своята лента с позволената скорост.
Една друга кола излезе в насрещното и предизвика катастрофата.
Лекарят, който оперира Дмитрий, вдъхна надежда на почернялата от мъка Лена:
— Има шанс да върнем съпруга ви към нормален живот. Той може да започне да ходи, но само с вашата помощ.
Рехабилитацията на Дмитрий е абсолютно необходима и това дори не подлежи на обсъждане. В столицата има център, който се заема с най-сложните случаи, опитайте там.
Лена благодари на Бога, че не беше успяла още да изразходва парите от отдаването на апартамента под наем.
Тя обеща на мъжа си:
— Дима, ще те изправя на крака, кълна ти се! Ще направя всичко по силите си, дори и невъзможното! Но трябва да ми помогнеш.
Без твоето желание и устременост това няма как да се случи. Да се учиш отново да ходиш е адски труд, моля те, не се отказвай!
За първия си заминаване в столицата заедно със съпруга си на рехабилитация, Лена звънна на по-малката си сестра:
— Полина, имам малка молба към теб. Бих ли могла да те помоля да наглеждаш наемателите в мое отсъствие? Всъщност, хората не трябва да се притесняват напразно. Просто е важно да се поддържа връзка с тях. Ами ако нещо се повреди в апартамента или се случи нещо друго?
— Честно казано, Лена, и без това имам достатъчно проблеми, — опита се да откаже Полина. — Какво, според теб, да започна да тичам по първи зов на твоите наематели?
— Та не е нужно да тичаш, Полина! — настоя Лена. — Просто ще ти оставя ключовете, за всеки случай. Да са у теб, ами ако нещо стане?
Ние с Дима заминаваме минимум за два месеца, все пак това е дълъг период. Ще предупредя наемателите, ще кажа, че временно ще останеш вместо мен.
Полина неохотно се съгласи, което, по принцип, не й костваше съжаление — скоро ключовете от апартамента на Лена й се оказаха от полза.
***
Рехабилитацията беше трудна, но успешна — Дима влагаше всички усилия и спазваше всички препоръки на лекарите.
Лена бе денонощно до съпруга си, като не го оставяше дори за миг. Нямаше време дори да се обади на родителите си, а междувременно отношенията между майка й и баща й се влошаваха все повече.
Анатолий Степанович, не издържайки ежедневните скандали, се обади на по-малката си дъщеря, любимката си, и директно заяви:
— Развеждам се с вашата майка! Край, повече не издържам! Ще се преместя при теб!
— Татко, изчакай, няма как да дойдеш при мен, — веднага отвърна Полина. — Не, дори не си го помисляй. Какво пак не поделихте с мама? Какви са тези циркове на стари години? Какъв развод на вашата възраст?
— Такъв, — изръмжа Анатолий Степанович. — Що, мен, родния си баща, на улицата ще оставиш? Ще ми позволиш да спя на някоя пейка в парка? Не очаквах такова нещо от теб, Полина!
— Татко, не се обиждай. Просто ме разбери правилно. Няма как да дойдеш при мен, мъжът ми няма да позволи. Почакай, имам една идея! Ще ти се обадя малко по-късно. Не ходи никъде, изчакай да ти звънна.
Полина, взимайки ключовете, отиде до апартамента на Лена и обяви на наемателите:
— Изнасяйте се!
— Но, почакайте, — възмутиха се наемателите, — къде да отидем? За такива неща се предупреждава предварително. Дайте ни поне няколко дни, за да намерим друго жилище!— Нямаме време за губене, имате 3 часа да си съберете багажа. В този апартамент ще живее нашият баща с Елена, повече няма да се отдава под наем.
Наемателите няколко пъти се опитаха да се свържат с Елена, но тя не отговаряше на обажданията. Хората бяха принудени да съберат нещата си и да се изнесат.
Полина не им върна депозита, като каза да се оправят с Елена, когато се върне:
— Аз да съм взела нещо от вас? Не! Значи няма да ви връщам нищо. Хазяйката ще се върне, с нея ще говорите! Тя задължително ще ви върне парите.
***
Виждайки няколко пропуснати обаждания от по-малката си сестра, Елена се притесни: какво е станало? Защо Полина ѝ е звъняла толкова пъти?
— Най-накрая! – веднага започна да мърмори Полина. – Защо ти е този телефон? Половин ден се опитвах да се свържа с теб!
— И какво? Нещо е станало ли?
— Станало е! – подражавайки ѝ, каза Полина. – Майка и татко се развеждат! Сутринта татко ми се обади, каза, че не иска повече да живее с мама. Събра си нещата, напуска я.
— Това само ми липсваше! – възмути се Елена. – Не разбирам какво е станало между тях? Семейството се разпадна, родителите се мразят един друг.
— Не знам, Лена. Не ти се обаждам заради това. Наемателите ти ги изгоних, след около 40 минути татко ще пристигне. Решихме на семейния съвет, че ще живее при теб.
— Как така — при мен?! – попита смаяна Елена. – При мен не може! И какъв е този семейен съвет, на който сте решили за моето жилище? Защо аз не участвах в този съвет?
— Аз и татко! – ядоса се Полина. – А какво, трябва ли да ти искаме разрешение? Той е баща ти и си длъжна да му окажеш подкрепа! Ето, така стана – решили са да се разведат, кой е виновен за това?
— Ти не разбираш ли? Апартаментът в момента е единственият ми източник на доход. Не мога да започна работа – кой тогава ще се грижи за Дима?
Няма кой да ми помага, рехабилитацията струва пари, откъде да ги взема? Разбирам всичко, много ми е жал за татко, но не мога да му дам апартамента си, за да живее в него! А защо ти не го взе при теб?
— А защо да го правя аз? Ти имаш два апартамента, аз имам един, и то не мой! Очевидно е кой трябва да го направи, не мислиш ли?— Полин, нека татко остане у мен, докато с Дима се върнем. След това ще трябва да му потърсим друго жилище.
— А ти ще плащаш за това жилище? — попита Полина по-голямата си сестра. — Аз например няма! Баща ни не работи, вече е почти на 75, а пенсията му едва ли стига нито за живота, нито за квартира. Ще остане да живее при теб, Лена. Това изобщо не подлежи на обсъждане!
Лена остана без пари, а дори се наложи да върне депозита на наемателите. До момента, в който трябваше да се върне в родния град, тя нямаше възможност да поговори с баща си.
Анатолий Степанович по някаква причина не отговаряше на телефонните обаждания на по-голямата си дъщеря. И разговор лице в лице също не се получи – той отказа да напусне квартирата на дъщеря си:
— Няма да живея на улицата — заяви бащата на Лена. — Ти си длъжна да се грижиш за мен! Аз ти подарих живота! Кажи „благодаря“, че не искам пари от теб, защото живея с пенсията си. Нямаш право да ме оставиш без покрив над главата!
— Татко, моля те, разбери ме правилно – аз нямам друг избор! Когато Дима претърпя катастрофа, напуснах работа, за да бъда постоянно до съпруга си. Единственият ми доход са парите от наема на тази квартира.
Родителите на Дима помагат, с каквото могат, но и от тях едва ли има какво повече да се вземе. Скоро отново ще трябва да пътуваме за рехабилитация и дори не знам дали ще успея да събера необходимата сума. Може би ще се преместиш да живееш в моя и Дима апартамент за известно време?
— Никакъв случай — отказа Анатолий Степанович. — Не искам да живея до лежащ инвалид! Въобще не разбирам защо ти е изобщо нужен. Щеше да подадеш за развод и да си намериш здрав, нормален мъж, а не този медицински Frankenstein!
В крайна сметка, нямам намерение да се местя никъде, оставам да живея тук. Тук ми харесва – ремонтът е добър, съседите са прилични, всичко необходимо е наоколо. Повече не ме притеснявай с глупости!
На Лена се наложи да вземе крайни мерки – баща си тя изведе с помощта на полиция. Анатолий Степанович, след кратка одисея, се върна при съпругата си.
За роднините, особено за сестра си, Лена стана враг номер едно – Полина възприе изгонването на баща си като лична обида.
Сестрите вече не си говорят, а никой не помага на Лена. Тя самостоятелно продължава да се бори за бъдещето на семейството си.
