Юлия управляваше колата съсредоточено и уверено. В душата ѝ обаче беше не просто гадно и отвратително. Не ѝ се искаше да живее.
Сега ѝ се искаше да захвърли волана и да изскочи от колата насред шосето, да крещи с всички сили от отчаяние и болка, да вика, докато гласът ѝ не се изгуби.
До нея седеше Никита. През целия път мълчеше като бито куче. Чувстваше своята вина, разбираше, че жена му никога няма да му прости такова предателство. Как се провали така? Години наред връзката му настрана минаваше безнаказано.
Юлия гледаше пътя и си мислеше, че именно съдбата я е насочила днес към вилата на бившата си съученичка. Иначе щеше да продължава да живее в неведение кой знае още колко време.
Как беше изживяла до предател десет години, без дори да подозира какъв човек има до себе си?
Юлия си спомни как за пръв път погледна Никита, не като съученик, а по друг начин – с женски интерес.
Беше на някаква училищна вечер в завършващия клас. Тогава той се приближи и я покани на танц. Юлия, изчервена и онемяла от щастие, отиде с него в средата на залата, осветена от мигащи разноцветни прожектори.
Как не беше разбрала, че сърцето на Никита вече е заето? Та нали почти всички момичета от класа мечтаеха за него – високият, красивият. А през това време той и Машка вече се обичаха.
Как никой в класа не беше разбрал това? Защо тези двамата криеха чувствата си? Нима тогава Юлия би си позволила дори да мисли за Никита по друг начин, освен като за съученик?
Те се ожениха една година след училище. Да, рано беше. И двамата току-що бяха завършили първи курс в университета. Но Никита така активно и красиво ѝ се умилкваше, така ѝ се молеше да стане негова жена, че в крайна сметка тя се съгласи.
И родителите на Никита също настояваха. Убеждаваха Юлия, че по-добра съпруга за сина им и снаха за тях няма да намерят.
– Познаваме те от първи клас, ти си умно, възпитано, чисто момиче. Точно такава е нужна на нашия син. Не се съмнявай, Юленька, съгласи се на брака – я убеждаваше бъдещата ѝ свекърва.
И тя се съгласи. И никога, дори веднъж, до днес Юлия не беше съжалила за този избор.
Те направиха красива сватба, на която, освен другите гости, присъстваше целият им задружен клас. Разбира се, там беше и Машка.Юлия добре си спомняше как се приближи до Никита и смело го покани на танц. Булката тогава си помисли, че това е твърде дръзко, но познавайки трудния характер на бившата ѝ съученичка, ѝ прости и забрави този случай.
Особено след като с Никита скоро започнаха да изграждат новия си вълнуващ семеен живот.
След третия курс на Юлия ѝ се наложи да премине на задочно обучение, тъй като на бял свят се появиха синовете ѝ, близнаците Антошка и Артьомка.
Те с Никита обожаваха децата си. Да, в началото беше много трудно — две бебета наведнъж вкъщи. Но младите съпрузи получаваха помощ от родителите и постепенно се справиха.
Юлия смяташе, че има щастлив брак. Тя обичаше Никита. Вярваше му. Мислеше, че и той я обича.
И сега ѝ се струваше, че всичко, което се случи днес, е някаква грешка, измама, нереалност. Умът ѝ отказваше да приеме очевидното.
— Юлия, няма да можеш да ми простиш, нали? — проговори накрая Никита. — Дори заради децата?
— Да ти простя? — изненада се искрено тя, като не отлепяше поглед от пътя. — Защо? Това не е някакъв мимолетен флирт. Ти обичаш Маша дори по-дълго, отколкото мен, Никита! А мен, вероятно, никога не си обичал. И никога не си спирал да се срещаш с нея. Нито след нашата сватба, нито след раждането на нашите близнаци, нито след това. Защо ти е моето прошка, щом тези срещи ще продължат? Изобщо не се съмнявам в това. — проговори Юлия с леден глас.
Как можа той да ѝ причини това? На нея, която му беше предана до последната капчица. Юлия никога дори в мислите си не беше допускала да погледне към друг мъж. Вярваше и обичаше своя единствен, а той я съсипа. За каква прошка говори той сега? Това не е ли нелепица?
Единственото, което тя искаше в този момент, беше да отмъсти. Да нарани и двамата така, както те нея — съпруга ѝ и Машка. Гадната и цинична жена, която разруши живота ѝ с Никита.
Тя още не знаеше какво ще направи, но беше уверена — такова нещо не може да се прости. И да се забрави също. Да живее и да се прави, че нищо страшно не се е случило? Не, това не беше нейн стил.
Щеше да отмъсти, това дори не подлежеше на обсъждане. И само когато го направи, можеше да се успокои.
Как точно, Юлия още не си представяше, но беше сигурна — ще стигне докрай. Защото днес нещо се промени в нея.
Вътре в нея угасна онази чиста и светла девойка, каквато беше в началото на връзката с Никита и по време на щастливия им семеен живот. И на нейно място се пробуди друга — жестока и безкомпромисна.А после съдбата сама ѝ подхвърли вариант как да си отмъсти. Всичко изглеждаше лесно и просто. И Юлия нито за миг не се замисли колко страшно е това, което е намислила.
Тя го видя в сериал. Във филма, който вървеше на заден фон, докато машинално приготвяше вечерята за момчетата в кухнята.
Да, точно така ще направи. Няма нужда да измисля нищо повече. Това е решението на всички проблеми. И отмъщението за нейната наранена и обидена душа.
Тя знаеше, че Никита продължава да се среща с Машка – усещаше го, макар че той на всяка цена се опитваше да го скрие. Юлия все още не беше поискала развод и не беше споделила нищо с родителите си.
Това бе част от плана ѝ. За всички останали те продължаваха да са щастливо семейство. Дори позволи на Никита да мисли, че му е простила. „Заради децата“, така му обясни тя.
— В събота за малко ще мина до автосервиза, нещо двигателят барабани — предупреди Никита жена си.
— В колко часа? — попита го Юлия, съвсем ясно знаейки, че я лъже.
— Вечерта. Там има опашка. Успях да се вместя само тогава. Ще приключа за около два часа.
— Ходи — спокойно и хладнокръвно му отговори Юлия.
Децата в събота тя изпрати при родителите си да нощуват, а самата тя покани своя приятелка, с която отдавна не се бяха виждали. Трябваше ѝ алиби.
— Ще поседим с бутилка вино, ще си побъбрим — предложи ѝ Юлия.
Тя нарочно избра една по-разхвърляна жена, която обичаше да пие и често имаше скандали с мъжа си заради това.
— Е, ако е само малко, че Вовка пак ще се ядоса. Наскоро с момичетата така се натряскахме в един нощен клуб, че едва не ме изхвърли от вкъщи — сподели тя на Юлия по телефона.
— Разбира се, малко. Как, да не ме знаеш? Аз и много не мога — увери я Юлия.Приятелката долетя, когато Никита все още беше вкъщи. Той се зарадва, че жена му няма да скучае, докато го няма.
– Почивайте си, момичета, забавлявайте се. Заслужили сте, – каза той усмихнато и тръгна.
– Къде отива? – попита приятелката. – Можеше да остане с нас.
– В сервиза. Колата нещо не е наред. Нека върви. Ние и без него ще си изкараме по-добре.
Около час по-късно приятелката вече беше потънала в дълбок сън, заради хапчето, което Юлия беше добавила тайно във виното ѝ.
Самата Юлия, отпивайки само показно от своята чаша, премина към действие. Седна в малката си кола и потегли към добре познат адрес. До вилата стигна за тридесетина минути. Пристигайки, видя колата на Никита. Усети студена тежест вътре в себе си, но вече не така болезнена, както преди.
Значи, правилно постъпва сега. Съмнение не може да има. Всички, които са я предали, трябва да бъдат наказани! Всички!
Тя се промъкна тихо към къщата на пръсти. Представи си, че дори не са заключили отвътре вратата – никакви страхове. Но това беше в нейна полза.
Никита няма да пие – той е с кола. Но Машка ще пие. Щом той си тръгне обратно при жена си и децата, онази ще отвори бутилката вино, която е в хладилника. И ще утешава своята обида.
Юлия изля от спринцовката в бутилката предварително приготвения разтвор. Точно толкова, че съперницата да получи отравяне, но да оцелее. А може и да не оцелее – това вече съдбата ще реши. Юлия не е фармацевт, действа наивно и импулсивно.
Тя се измъкна от къщичката също толкова незабелязано, както влезе. Любовниците, обхванати от страст и блаженство, бяха напълно в своя свят.
Когато измина няколко километра, Юлия се обади на Никита и настоя да се върне веднага вкъщи.
– Какво се е случило?
– Зле ми е. Коремът ме боли и ми се повръща.— Добре. Вече пътувам.
Като се прибра няколко минути преди съпруга си, Юлия набързо събуди приятелката си и ѝ каза, че не може така да се напива.
— Прекарах целия вечер до теб, чаках да се събудиш. Може би наистина е време да спреш с алкохола?
— Може би. Но моля те, само на моя не казвай, става ли? — разтревожено отвърна приятелката ѝ. — Ще ме убие. Как изобщо стигнах дотук, че дори се изключих? Ужас!
— Няма да кажа. Не се притеснявай.
Приятелката си тръгна, а Юлия легна на дивана, чакайки мъжа си.
— Какво се случи с теб? — попита той, щом влезе в дома.
— Нищо. Всичко е наред вече. Сигурно са били развалени скариди.
На следващия ден Никита получи обаждане от техен бивш съученик, който му съобщи, че Маша е приета в болница с тежко отравяне. Състоянието ѝ е много сериозно. Лекарите казаха, че е в кома. А дори и да излезе от нея, може да остане инвалид.
След това арестуваха Никита, повдигайки му обвинение за опит за убийство на любовницата му. Разследваха го дълго и настойчиво, но в крайна сметка го пуснаха поради липса на доказателства. Предположиха, че Маша сама е решила да се отрови заради несподелена любов. А тя и не отрече – просто не можеше.
— Е, това е. Развеждаме се. За пореден път ни предаде – мен и децата. — каза тъжно Юлия, когато Никита се върна у дома.
Разведоха се. Маша така и не се възстанови, оставайки с тежка инвалидност. Никита сега е сам и живее с родителите си.
За всичко, което се случи в живота му, той обвинява майка си, която някога, още в десети клас, му е разбила живота, забранявайки му да се среща с Маша – момичето, което той е обичал повече от всичко на света.
