– Аз съм твоята майка, затова ще плащаш дълговете ми! – нервничеше майката. – Тръгвам към морето и очаквам да компенсираш разходите ми.

– Мамо, казахме, че този път няма да можем да помогнем – възрази синът.

– И каква е причината, поради която не можете да дадете на майка си пари за почивка, кажи ми, моля?

– Но вие знаете, Валентина Павловна, че след месец чакаме дете – намеси се в разговора снаха му.

– Това не е причина да спрете да помагате на майка си. Рома е мой син и е длъжен да покрива нуждите ми. Скоро и ти ще станеш майка и ще разбереш много неща.

– Убедена съм, че за разлика от вас, аз няма да дърпам пари от детето си – отсече Алёна.

– Това сега го казваш. Но почакай да поживееш колкото мен…

Алёна завъртя очи към тавана.

– Е, и да поживея, какво? Ако имам пенсия и работа, както вие, никога няма да легна на врата на децата си!

– Дълг на децата е да помагат на родителите си – назидателно произнесе Валентина Павловна. – Аз недоспивах нощем, всичко най-добро давах на сина си, го възпитах добре, и как така не съм заслужила неговата помощ?

– Никой не ви отказва помощ, но да харчим пари за вашата почивка на море, когато ни предстоят такива разходи, просто не можем да си позволим – отряза снаха й.

– Раждането на деца не е причина да забравяш родителите си – упорстваше свекървата, отказвайки да приеме отказа.

– Никой не смята да те забравя, мамо. Ние ще продължим да помагаме с плащането на жилището, но големи разходи, докато Алёна не работи, не можем да поемем.

– Значи не искате да ми помогнете с почивката?

Майката остави чашата си и се изправи от масата.

– Извини, мамо…

– Добре, ще разреша проблема сама.

Валентина Павловна се прибра в стаята си.

Две седмици след заминаването на майката на вратата се разнесе позвъняване.

На прага стоеше съседката Марина Дмитриевна.

– Рома, майка ти ми взе пари назаем, трябваше й голяма сума за плащане на почивката.

– Но тя още не се е върнала – смути се мъжът. – Почакайте малко, тя трябва да се върне след седмица.

– Така не се разбрахме. Майка ти взе заема за две седмици и каза, че парите ще ми върнеш ти – заяви жената.

– Не може да бъде, сигурно сте разбрали нещо грешно – не можеше да повярва на чутото Роман.

– Аз съм разбрала всичко правилно. Валентина ми каза съвсем ясно, че след две седмици получаваш заплата и ще ми платиш всичко.

– За каква сума става дума? – попита Алёна, която пребледня, когато съседката отговори.— Но ние не можем… — започна тя, притискайки длан към устните си.

— Благодаря, Марина Дмитриевна, ние ще решим този въпрос, — прекъсна я съпругът, придвижвайки гостенката към вратата.

— Само да не е прекалено дълго, — настоя съседката вече от прага.

— Рома, какво ще правим? – съпругата беше на ръба на сълзи. — Тези пари са ни нужни за нас самите.

— Почакай, не се разстройвай, ще измисля нещо.

Съпругът разсеяно обикаляше из стаята.

— Какво ще измислиш? Няма как да дадем всичко, което сме спестили за зестрата на бебето — креватчето, количката и всичко необходимо — на съседката!

— Казвах ти, да купим всичко нужно предварително! — избухна съпругът. — Ти обаче ми втълпяваше, че това е лоша поличба, че може да навредим на детето. Защо изобщо те слушах с тези глупости?!

Той прокара ръце през косата си, продължавайки нервно да крачи из стаята.

— Значи аз съм виновна, че майка ти ни постави в такава ситуация? — изуми се съпругата. — Откогато сме заедно, тя вечно иска пари от нас. Все не ѝ стига за нещо! Другите баби помагат на младите, а тази само взима за себе си.

Жената почти избухна в хълцания от обида.

— Хайде стига, Ален, — смути се съпругът. — Прости ми, просто бях ядосан и изтърсих това без да мисля.

Той спря да обикаля и седна в креслото.

— Разбира се, че си права, не трябваше да се нахвърлям върху теб.

Съпругата подсмъркна и избърса сълзите, които я напираха.

— И какво ще правим сега? — попита тя, настанявайки се в съседното кресло.

— Не знам, — призна Роман. — Живеем в нейния апартамент, така че би трябвало по принцип да ѝ помагаме.

— Та ние и без това ѝ помагаме! Плащаме комуналните, ние купуваме храната, дори зимните ѝ ботуши ти ѝ купи!

— Аз съм ѝ единствен син. Помагах ѝ още преди да те срещна, не мога сега да я оставя без подкрепа. Дълга трябва да върнем.

Той помръщи лице, изправяйки се от креслото.

— А пред сина ти, който скоро ще се появи, нямаш ли дългове? А пред мен?

Жената се наведе напред.

— Нима ще задоволяваш нейните капризи, а на собствения си син ще откажеш една допълнителна играчка заради това?

— Защо драматизираш, Ален? Все още никой не иска играчки.

— А когато поиска, ще му кажеш: съжалявам, сине, но на баба ти ѝ трябват нови ботуши, така че ти ще се разминеш!

— Аз не искам това също толкова, колкото и ти, — възкликна ядосано съпругът. — Но виждаш ли някакво решение на ситуацията?​​— Да, трябва да вземем ипотека, да живеем отделно и да не пускаме майка ти на прага! — заяви Альона, вдигайки брадичката си.

​— Как така няма да я пуснеш? Тя е баба все пак — възрази съпругът.

​— По-добре никаква баба, отколкото такава! Ако още преди раждането на внука толкова ни усложнява живота, значи особено не я е грижа за него! — настояваше съпругата.

​— Добре, да речем, че се съглася с теб, но откъде ще вземеш пари за първоначалната вноска? И как ще го изплащаме този заем, ако не работиш? — запита Роман.

Альона закри лицето си с ръце.

​— Ето виждаш ли — подчерта печално Роман. — Засега нямаме къде да отидем и трябва да изплатим дълга.

​— Ами ако се преместим при моите родители? — внезапно предложи съпругата.

​— И къде ще живеем там, Аля? Вашите родители и брат ти са там. С бебето просто няма да се поберем.

​— Ще помоля Сергей да наеме апартамент.

​— Той няма да се съгласи, защо му е да поеме такива разходи? — отвърна логично съпругът.

​— Значи просто да не връщаме дълга и толкоз! Нека тя дойде сама да се оправя! — упорито заяви Альона, слагайки ръце на хълбоците.

​— Неудобно е, Аля. Марина Дмитриевна отдавна е приятелка с майка ми, а ние със сина ѝ ходихме заедно на детска градина.

​— Е, нека тогава тя се срамува, ти защо да се срамуваш? Та ти не си взел заема от нея! Или майка ти няма да си върне дълга, ако все пак ѝ откажеш помощ?

​— Ще го върне най-вероятно, не иска да се кара със съседите. Но на нас живот няма да ни даде — поклати глава тъжно Роман.

​— Значи, трябва някак да устроим нещата така, че хем да не връщаме дълга, хем тя да не ни тормози с исканията си.

​— Звучи чудесно, но не виждам как ще стане това.

​— Какво да гадаем? Нека просто поговорим с родителите ми и с брат ми. Може, ако не помогнат, поне нещо да ни посъветват.

Родителите на Альона посрещнаха младите с радост, очакваха с нетърпение ново попълнение в семейството.

​— Хайде, влизайте, влизайте — покани ги в къщата Светлана Геннадиевна.

​— Добре, че дойдохте, че откакто се настанихте при сватовете, се загубихте — стисна ръката на зет си Олег Петрович.

​— Сергей вкъщи ли е? — попита дъщерята. — Имаме важен разговор.

​— Вкъщи е, къде другаде.

Майката отиде да повика сина си в кухнята.

​— Какво се е случило? — попита тя, когато всички седнаха на чай.

​— Не знам как да го кажа… — колебливо заговори дъщерята. — Мамо, тате… Вижте, нямаме къде да живеем…

​— Как така? Сватята ли ви изгони? — притесни се Светлана Геннадиевна. — Какво става, Роман?— Не, мамо, не ни гони. Просто… има изисквания, които на мен и на Альона не ни харесват.

— Е, ама тя е майка, вие живеете на нейна територия, затова трябва да се разбере как да се изтърпявате, — обади се бащата.

— Не е това проблемът, — смръщи се Альона. — Просто, така се случи, че Роман винаги ѝ е помагал — пари за почивка също даваше всяка година, но този път не можахме да ѝ помогнем.

— И какво, затова ви гони от дома ли? — засмя се Сергей. — Не, аз никога няма да се оженя, защо са ми такива проблеми?

— Тя не ни гони, — намеси се Роман. — Взела е назаем пари от съседката и ѝ обещала, че ние ще ги върнем.

— И какво тогава? — не разбра тъщата. — Тази съседка да не би да е опасна личност и да ви заплашва?

— Не, майко! Никой не ни заплашва! — раздразнено каза Альона. — Просто Роман не може да живее при майка си и едновременно да ѝ отказва в капризите ѝ, какво толкова сложно за разбиране има тук?!

— Хайде, не се тревожи толкова, дъще, не ти е полезно, — отбеляза баща ѝ. — Всичко разбрахме. Искате да прекъснете отношенията със свекървата, за да не плащате дълговете ѝ.

— Ами да, нещо такова, — с наведена глава се съгласи Роман.

— И ти си съгласен? — уточни тъстът.

— А какво да правя? Винаги съм помагал на майка ми, но сега тя иска невъзможното, а Альона се притеснява много заради това. А когато майка ми се върне, изобщо не знам какво ще стане.

Родителите се спогледаха.

— Ние, всъщност, отдавна обмисляхме как да ви помогнем, — започна Светлана Генадиевна. — Все пак вие сте семейство, а може скоро, след като имате първото дете, да искате да имате още…

— Мамо! — завъртя очи към тавана Сергей. — Как обясняваш нещата толкова дълго! Накратко, родителите взеха ипотека и вече са платили първата вноска. Искаха да ви кажат, но не успяха. Тип подарък за раждането на първото ви дете.

Альона и Роман се объркаха.

— А какво ще правим с вноските? Докато Альона е в майчинство, няма да можем да плащаме… — започна Роман смутено.

— Благодарим ви! — разплака се Альона. — Мислех, че няма да можете да ни помогнете, и съжалих, че започнах този разговор.

— Да, много ви благодарим! — осъзна се зетят.

— А с вноските Сергей ще ви помага, — кимна към сина си тъстът. — Решихме, че в началото ще ви е трудно.

— Сергей, и ти се съгласи? — не можеше да повярва на щастието сестра му.

— Ами млад съм, красив и ерген, но засега не възнамерявам да се лишавам от тези привилегии, — усмихна се брат ѝ.

— Когато реша да се женя, вие с Ромка ще ми помогнете да събера за първата вноска по моята ипотека, — намигна той на сестра си.

Когато Валентина Павловна се върна от пътуването, за завари сина си и снаха си да събират багажа.

— А какво се случва тук? — още от вратата започна да се ядосва тя. — В прогнозата не предвиждаха торнадо!

— Здрасти, мамо. Прогнозата не е излъгала, просто събираме багажа, — обади се синът ѝ иззад гардероба.

— И накъде сте тръгнали, на почивка ли? Альона, ти какво, ще пътуваш в такова състояние? — не повярва свекървата.— Не, Валентина Павловна, местим се в друг апартамент — обади се на радост снаха ѝ.

— Какъв апартамент? Да не сте си наели жилище?

Свекърва застана по средата на разтърсената стая.

— Вие пари нямате. Между другото, току-що срещнах Марина Дмитриевна и тя ми каза, че не сте ѝ върнали дълга. Това вярно ли е?

— Вярно е, мамо, не сме ѝ върнали — потвърди синът, подавайки се изпод леглото.

— Какво значи това, Рома?! — избухна майка му. — Ще наемате апартамент, а за моята почивка пари не намерихте! И същевременно даже моя дълг към съседката не върна, макар че това е твоя отговорност.

— Ние те предупреждавахме… — започна Роман, но жена му го прекъсна.

— На масата има половината от сумата — обяви тя, без да спира да прибира вещите. — Можете да я върнете на Марина Дмитриевна, а за останалата част да се разберете.

Роман излезе изпод леглото.

— Взяла си пари отнякъде, а на мен нищо не си казала? — изуми се той.

— Да, но умишлено не ти казах, за да не ме разубеждаваш.

— Стига си се препирала! — извика свекървата. — Обяснете ми какво става тук!

— Родителите на Алена взеха ипотека за нас и се местим да живеем там — обясни синът. — Нейният брат ще ни помага с първоначалните вноски, а ние ще го компенсираме, когато Алена започне работа.

— А какво ще стане с моите пари? — намръщи се свекървата.

— Пари повече няма да можем да ви даваме, защото очакваме бебе, имаме ипотека и дълг към моя брат.

Алена погледна мъжа си, който кимна в знак на съгласие.

— А кога ще върнете дълга на Марина Дмитриевна? — строго попита Валентина Павловна.

— Точно това не го планираме — отвърна снаха ѝ. — Средствата, които са на масата, ги събрах от ваши съседи. Казах им, че ви трябват спешно пари, и ги помолих за помощ. Те, като добри хора, дадоха колкото можаха.

Свекървата отвори широко очи.

— Недейте да се плашите, казах им, че няма да можете да върнете всичко веднага, иначе може би щяха да съберат още повече — засмя се Алена. — Така че сега можете да започнете да връщате дълга към Марина Дмитриевна със събраните пари, а останалата сума ще изплатите постепенно. Имате заплата и пенсия.

Роман гледаше жена си с широко отворени очи, но не посмя да възрази.

Алена и мъжът ѝ се изнесоха от апартамента на свекървата и заживяха в ипотечното жилище. Както обеща, братът ѝ Сергей им помагаше с първоначалните вноски. Скоро след това майката на Алена излезе в пенсия и пое грижите за внучето, позволявайки на дъщеря си да се върне на работа.

С Валентина Павловна младите повече не поддържаха контакт, макар че тя периодично се обаждаше да изисква пари за дълговете. Но синът и снаха ѝ отказваха помощ, така че тя сама трябваше да се разплаща със съседите.

Дереккөз