– Бабо, аз съм котка! Мяу! – деветгодишната Катя се лигавеше, показвайки език и правейки смешни физиономии. – Трябва да ми купиш шоколадно мляко. Мяу!

Лидия Михайловна я погледна с укор. Взе внучката си при нея само за уикенда, а тя вече успя да ѝ изкара нервите: капризничеше, шумеше, не ѝ даваше и миг покой. Ето сега Катя се втурна към старата котка Мурка, дръпна я за опашката и силно съскаше по нея.

– Катя! – повиши тон жената. – Престани с това! Веднага!

Шега с баба – не върви. Внучката моментално се нацупи и обидено се обърна към Лидия Михайловна.

– А мама ми разрешава да си играя на котка. Казва, че съм свободна личност и мога да бъда каквото поискам. А ти ми забраняваш!

Лидия Михайловна усещаше как раздразнението ѝ расте. Алла възпитаваше детето съвсем неправилно! Какво ще стане с момичето занапред, каква ще бъде след десет години? Е, котка няма да бъде, това е ясно, но човек с нестабилна психика – със сигурност.

Конфронтацията им със снахата продължаваше почти десет години – точно колкото Алла беше омъжена за Игор, синът на Лидия Михайловна. В началото ѝ се струваше, че Алла правеше всичко погрешно: не чистеше добре, переше различно, готвеше по друг начин.

Игор уверяваше, че всичко му харесва, но Лидия Михайловна, когато ходеше на гости, постоянно виждаше хаос и безпорядък в апартамента.

Опитите ѝ да научи снахата как правилно се готвят супи водеха до кавги. А ако свекървата посмееше да спомене, че Алла лошо глади ризите на сина ѝ, атмосферата в дома се нажежаваше до краен предел и бе на ръба да премине в скандал.

С времето Лидия Михайловна се научи да не обръща внимание на чуждия бит, но неправилното възпитание на внучката – никога.

Алла осигуряваше на дъщеря си пълна свобода, без дори да ѝ внушава минимална дисциплина.

– Родителите ми ме контролираха винаги – сподели веднъж снахата. – Решаваха как да живея, какво да обличам и какво да правя. Аз искам Катя да има щастливо детство. Нека се наслаждава на живота и да не си отказва нищо.

Лидия Михайловна се опитваше да обсъди това със сина си, надявайки се на подкрепа, но Игор само свиваше рамене.

– Мамо, ние смятаме, че свободата е по-важна. Защо са ѝ излишни ограничения? Нека Катя сама решава как да живее. Напълно ѝ вярваме.

И ето сега, гледайки как внучката ѝ препуска из стаята и мяука, Лидия Михайловна си спомни този разговор и недоволно стисна устни.

„Свобода, я виж ти. Пълна деградация!“, помисли си тя. „Е, нищо. Ще се опитам да превъзпитам детето, после ще ми благодарят.“— Катюша, стига вече да тичаш насам-натам — каза тя. — Ела да вечеряме.

Момиченцето се намръщи недоволно, но послушно отиде в кухнята.

На масата Катя извади телефона и слушалките си, включи видео с любимия си блогър и, докато размазваше кашата в чинията, се вторачи в екрана.

Като забеляза това, Лидия Михайловна се смръщи, мълчаливо се приближи до внучката си и ѝ взе телефона от ръцете.

— Бабо, върни ми го! — скочи Катя, опитвайки се да си го вземе обратно.

— Няма място за технологии на масата — отвърна строго жената.

Момичето направи още един опит и дръпна слушалките. Те останаха в ръката ѝ, а кухнята се изпълни с гласа на блогъра със зелена коса:

„… Уникално зрелище! Ще ви трябва бутилка кола и „Ментос“…“

Когато Лидия Михайловна видя до какви последствия е довел експериментът с комбинирането на продукти, тя се вгледа строго в притихналата внучка.

— Какво е това безобразие? — възмути се тя. — Защо гледаш такива неща? Какви още глупости можеш да научиш от тези видеа?

— Но е забавно, просто шега — започна да се оправдава Катя.

— Това изобщо не са шеги! — бабата остана непреклонна. — Ако разбера, че правиш такива опити вкъщи, ще те накарам да чистиш цялата къща! А телефона ти няма да върна, ще го дам на родителите ти утре.

Момичето стана от масата, хвърли лъжицата и с ядосан и обиден глас извика:

— Ти все ми забраняваш всичко! Повече няма да дойда при теб на гости!

Разплакана, Катя избяга в стаята си. Лидия Михайловна тежко се отпусна на стола и започна да масажира слепоочията си. Изведнъж я заболя главата.

Защо внучката не може да бъде спокойно и послушно дете? Защо постоянно създава проблеми?Подобно, че телефона ѝ взели! Това е за нейно добро. Какво ще стане от детето, ако не ѝ обясниш кое е правилно и кое – не? Алла и Игор още ще се напатят с Катя, ако тя порасне упорита и своенравна.

Ще съжаляват, че не са обърнали внимание на дъщеря си по-рано, но тогава вече ще е късно нещо да се оправя.

Жената се изправи от масата с твърдото решение: Катя трябва да се запише на някакъв клуб, за да бъде постоянно заета с нещо полезно. Например, да започне уроци по цигулка или виолончело.

Може би, като порасне, ще влезе в музикалния отдел и ще свири в оркестър?

Лидия Михайловна затвори очи и се усмихна, представяйки си тази картина. Много обичаше концертите и слушането на класическа музика.

Катя се цупеше на баба си цялата вечер и си легна безмълвно, дори не ѝ пожела лека нощ. На сутринта, докато Лидия Михайловна приготвяше закуска, внучката, все още обидена заради отнетия ѝ телефон, се приближи до нея с неприятна гримаса и изрече:

— Ти си лоша. Не те обичам! Мама и татко също не те обичат. Не ни трябваш. Чух какво говорят за теб. Винаги се бъркаш в чуждите работи и винаги се мислиш за най-важна. Затова татко не идва при теб. И аз също няма да дойда повече!

Лидия Михайловна застина на място, дори спря да реже сиренето. Думите на Катя бяха като остър нож, забиващ се право в сърцето ѝ, усещайки болката и обидата от казаното, което звучеше болезнено в душата ѝ.

Изглеждаше, че това не бяха просто упреци, а пълно отричане на нея като баба.

Жената усети как сълзите напират в очите ѝ, но успя да се сдържи, отказвайки да покаже слабост пред тази, която ѝ причини болка.

— Добре — каза спокойно тя. — Няма да идваш. Тогава се обличай, ще те закарам при родителите ти. Закуси у дома им.

Катя изсумтя и побягна да се облече. А Лидия Михайловна стоеше насред кухнята и мислеше: може ли още нещо да се поправи, или е вече късно?

Когато стигна до дома на Алла и Игор, жената предаде внучката в ръцете им. Не остана дори за миг и се обърна към асансьора.

— Мамо, няма ли да влезеш? — изуми се синът ѝ. — Обикновено влизаш.

— Не — поклати глава Лидия Михайловна. — Имам ангажименти. Нахранете Катя, още не е яла.

Каза това — и си тръгна.Мина седмица от онзи ден, когато внучката хвърли презрителни думи в лицето ѝ. На Лидия Михайловна никой не се обаждаше, нито ѝ пишеше, животът течеше по своя естествен ход.

Изведнъж, неочаквано, се раздаде звън на вратата. Жената не чакаше гости и много се изненада, когато видя на прага притеснения Игор, ядосаната Алла и плачещата Катя.

— Какво се е случило? — стресна се Лидия Михайловна, отстъпвайки назад и пропускайки семейството в коридора.

— Дойдохме да се извиним, — отговори синът, свеждайки глава.

— Катя, започвай, — дръпна Алла дъщеря си за ръката.

Внучката погледна баба си с червени от сълзи очи.

— Бабо, прости ми за тези думи, — Катя отново се разплака. — Не исках… Ядосах ти се, защото ми взе телефона, и затова казах такива неща.

— Лидия Михайловна, — започна нервно Алла, — искам да знаете: в нашия дом не сме говорили нищо лошо за вас, нито сме ви обсъждали. Да, признавам, че не ми харесва, когато ми казвате как да живеем с Игор и да си вършим домакинството, но това го обсъждам с вас открито, когато не съм съгласна.

— Мамо, ако не вярваш на Алла, вярвай на мен, — тихо каза синът. — Това, което Катя ви е наговорила за нас, е пълна лъжа.

Лидия Михайловна стоеше мълчаливо, без да знае какво да каже. После, осъзнавайки се, изпрати внучката в стаята ѝ, а Алла и Игор поведе към кухнята.

— Разкажете отначало, — помоли тя.

Оказа се, че след като се върнала у дома, Катя дълго не казала какво се е случило при баба ѝ. Родителите ѝ не проявили особен интерес, мислейки, че просто са я нахокали за нещо.

Но тази сутрин, по време на закуска, Катя с гордост разказала как е „научила урок“ на баба си и сега тя вече няма да досажда на мама и татко. Родителите, неразбиращи, започнали да я разпитват, а детето безхитростно разкрило всички подробности за случилото се.

Алла и Игор, чули циничния разказ, наистина се разтревожили. Въобще не предполагали, че Катя ще говори толкова открито за грозното си поведение към баба ѝ. Преди това родителите не били забелязали манипулативност у дъщеря си, но днес я видели в пълния ѝ размах, изплашени, че те могат да станат следващите ѝ „жертви“.

— Не ми се искаше да го призная, но Кате има нужда от строга дисциплина и възпитание, — въздъхна Алла. — В противен случай ще загубим дъщеря си.

— И уважението към възрастните също няма да ѝ навреди, — измърмори Игор. — Защото един ден може да изхвърли и нас на прага.— Искаме да я заведем на психолог и да следим по-внимателно какво прави, — кимна Алла. — А също и да я запишем на някакви допълнителни занимания…

— На музика! — подхвърли Лидия Михайловна. — Нека се учи да свири на музикален инструмент.

— Да, музиката е добра идея, — замисли се Игор. — Тя дисциплинира, учи на отговорност, освен това може да стане нещо, което Катя да заобича.

След като изпрати сина, снахата и внучката, Лидия Михайловна се върна в кухнята, размишлявайки какво би могла да направи за Катя. Тя разбираше, че не бива да форсира нещата и да изисква прекалено много. Нека всичко върви по естествения си ход. Добре беше, че родителите на Катя навреме се осъзнаха и най-накрая се заеха с възпитанието ѝ!

Две седмици по-късно родителите отново доведоха Катя при баба ѝ за уикенда. Промените в поведението на момичето се виждаха с просто око. Тя изглеждаше по-спокойна и по-зряла. Катя влезе в антрето, погледна Лидия Михайловна и, без да каже нито дума, я прегърна. Жената изненадано погледна внучката си.

— Още веднъж те моля да ми простиш за онези думи, бабо, — прошепна Катя. — Не исках да те обидя. Разбрах, че постъпих неправилно.

Лидия Михайловна нежно погали момичето по главата и тихо каза:

— Прощавам ти, Катя. Най-важното е, че осъзна грешката си.

Катя кимна, подсмръкна и добави:

— А и мама ме записа на уроци по цигулка. Засега имах само няколко урока, но вече ми харесва.

Лидия Михайловна усети, че отношенията им придобиват нов смисъл: Катя се променяше, а това означаваше, че всички техни проблеми рано или късно ще се оправят.

И макар жената все още малко да се тревожеше за бъдещето, тя вече нямаше съмнения, че правилното възпитание, любовта и вниманието от страна на семейството рано или късно ще дадат своите плодове.

Дереккөз