— Глеб, нали виждаш, че съм твоята съдба, — каза момичето след кратко мълчание. — Всичко показва, че трябва да сме заедно…

— Аз така не мисля. Обичам Оксана. Ами сега? Какво да правя?

— Помисли добре… Всичко ще бъде наред, Глебушка! Ще се оправим, — утешаваше го Галина, докато слагаше мезета на масата и го гледаше с нежност, а той гледаше разсеяно, мрачен.

Глеб дори не погледна към нея, мълчаливо обръщаше чаша след чаша. В душата му гаснеше всяка надежда. Без Оксана — какъв е този живот?

Галина бе влюбена в Глеб от първия миг, когато той се появи в осми клас. Той трябваше да стане нейният съпруг.

И как иначе? Нали си приличаха толкова много. И двамата набити, с тъмни коси. И двамата обожаваха тортата „Птичето мляко“ и чай с мента.

И двамата ненавиждаха математиката и неуморно четяха исторически криминални романи. Дори имената им звучаха сходно!

Само че Глеб дори не подозираше за плановете на съученичката си. Неговият поглед бе насочен към Оксана — висока като тръстика, стройна блондинка с невероятно сини очи.

Какво пък, странно е, но Оксана и Галя ставаха близки приятелки, а скоро и тримата се сближиха неразделно.

Галя, разбира се, виждаше, че Глеб е влюбен в Оксана. Но той нямаше шанс — в красивата девойка се опитваха да се влюбят много младежи, а тя не искаше връзка с връстници.

Надяваше се да намери подходяща партия в столицата, където възнамеряваше да учи в икономическия университет.

— Все едно ще бъдеш моя, — упорито заявяваше Глеб, когато Оксана за пореден път му отказваше среща.

— Та нали вече прекарваме цялото време заедно! Повече не очаквай, — смееше се Оксана.

— Глеб, недей да се тревожиш. Хайде у нас. С мама напекохме пирожки, а и прясна мента за чай има, — опитваше се да го подкрепи Галина.

— Точно така, — засмя се Оксана. — Обърни внимание на Галя, с нея никога няма да страдаш. Аз също съм с вас, ако става дума. Обожавам пирожки!

Всичко се промени в 11 клас. Какво точно накара Оксана да размисли, остана загадка, но тя и Глеб все по-често се виждаха сами — без Галя.

Тя страдаше, опитваше се да проваля срещите им, но не успяваше.

— Ще се женим, — каза Оксана на приятелката си на бала. — Глеб ми предложи, — и размаха ръката си пред очите на Галя. На безименния пръст блестеше тънко пръстенче.

— Честито, — изръмжа Галя.

— Честито, — изръмжа Галя.

С балната вечер свърши и тя тръгна сама, обикаляйки наоколо. Първо плака, а после се ядоса. Ще видим кой на кого ще се ожени! Глеб може да стане само неин мъж!Да накараш Глеб да ревнува не беше трудно. Няколко небрежно изпуснати изречения, че Оксана е била забелязана в града с Никита — един от най-отдадените ѝ обожатели.

​Няколко обаждания от непознат номер с многозначително мълчание в присъствието на Глеб. И за финал — снимка, на която Оксана излиза от кафене, хваната под ръка с Никита.

​И какво от това, че тази среща беше уредена от Галя, а Никита просто я настигна на излизане, а след това тя го отхвърли…

​— Няма да има никаква сватба, — промълви глухо Глеб. — Жена… не ми трябва.

​— Е, щом не ми вярваш, прав ти път! Ожени се за която искаш! — Оксана дори не си направи труда да се оправдава.

​Онази вечер Глеб се напи почти за пръв път в живота си. А къде другаде можеше да отиде после? Разбира се, при старата си приятелка Галя, в чийто дом съвсем случайно нямаше никого от семейството. На сутринта Глеб се събуди в едно легло с приятелката на Оксана.

​— Ох, аз…! — хвана се той за пулсиращата си глава. — Оксана никога няма да ми прости за това, а и аз самият няма да си го простя!

​— Ето, пий малко минерална вода, — каза Галя, стараейки се да не се усмихва прекалено доволно, докато му подаваше чаша.

​— А ти какво толкова се радваш?! Та нали тя ти е приятелка! — избухна Глеб срещу нея.

​— Обичам те и искам ти да бъдеш мой, — каза Галя сериозно. — И не ми пука за останалото.

​— Е, ти…

​Галя чакаше, докато Глеб дойде на себе си след раздялата с Оксана. Не го притискаше, не му звънеше. Мислено се подготвяше за тяхната сватба. И изведнъж…

​— Помирихме се, — затръби в телефонната слушалка приятелката ѝ. — Глеб каза, че е сгрешил, извини ми се, обеща да не ме ревнува без причина.

​Галя стисна зъби, за да не попита дали годеникът е разказал за тяхната обща нощ.

— Така че, готви се за сватбата! — завърши Оксана.

— Ами на мен какво ми остава да се готвя? — мрачно отвърна Галя.

След това тя размишляваше, че може би ѝ помогнаха висшите сили, защото точно три седмици след нощта с Глеб, Галя откри, че е бременна. Това беше краят. Шах и мат за Оксана.

​— Ще си имаме дете, — обяви тя на Глеб, като го пресрещна близо до дома му.

​— А сигурна ли си, че е мое? Може би… — изведнъж спря на средата на изречението, след като получи шамар.

​— Глеб, нали виждаш, че съм ти съдбата, — каза тя, след като замълча за миг. — Всичко сочи, че трябва да сме заедно…

​— На мен не ми изглежда така. Обичам Оксана. Е, сега какво да правя?— Помисли добре…

— Помисли добре…

Самата Галя изобщо не възнамеряваше да мисли. Да предаде на Оксана новината, че Глеб скоро ще стане баща, не беше никак трудно. Достатъчно беше просто да прошепне на Ритка — продавачката в местния магазин и първа клюкарка в квартала.

Както по-късно разбра Галя, Оксана не устроила скандал на годеника си, а демонстративно се разходила из квартала с Никита. После нехайно казала на Глеб, че не го обича, и заминала от града, за да учи в института.

Тогава Глеб отново дойде при Галя, този път пиян, и започна да се оплаква от съдбата си и от Оксана, а тя го утешаваше. Беше убедена, че сега вече той няма да отиде никъде и че всичко между тях ще бъде наред.

— Ах, гледай, дъще, — въздъхна Анна Геннадиевна. — Не напразно казват, на чуждо…

— Мамо, стига! Още казват, че за любовта си трябва да се бориш! — възмути се Галина.

Анна Геннадиевна изпитваше съжаление към момчето, но родната дъщеря беше по-важна.

Сватбата мина скромно, а младоженците се настаниха при Галя. В началото мъжът изглеждаше мрачен, но после се поуспокои. Уреди се на работа като шофьор и започна задочно обучение в техникум.

Галя не продължи образованието си. Скоро трябваше да се роди бебето ѝ от Глеб. А и в крайна сметка — тя беше омъжена жена, а мъжът ѝ щеше да се грижи за нея.

У дома Галя му осигуряваше пълна грижа: переше и гладеше дрехите му, готвеше му вкусно и винаги му сипваше една чашка. Какъв мъж би отказал такава жена?

Галина се надяваше, че раждането на Даша ще направи семейството им по-силно, но Глеб беше напълно безразличен към дъщеря си. Не я доближаваше, дори на ръце не я вземаше.

— Твърде малка е, страшно е — оправдаваше се той. — Като порасне…

И излизаше някъде, когато Даша нощем вдигаше врява. Галина беше на ръба: дали да утешава дъщеря си, или да тича след мъжа си?

Добре поне, че майка ѝ ѝ помагаше — взимаше малката в далечната стая. Колкото и странно да изглеждаше, момиченцето бързо се успокояваше при баба си.

Но дори след като Даша порасна малко, Глеб не се опитваше да прекарва време с нея. Галя, опасявайки се, че може да загуби съпруга си, си намери работа като диспечер в същата фирма, където работеше и той.

За внучката се грижеше Анна Геннадиевна, съчетавайки работата си с грижите за детето.

Минаха пет години. Глеб започна все по-често да пие и да се оплаква, че тази бедна живот вече не му харесва.

— Ще замина за столицата, — заяви един ден. — Тук няма какво да се прави.

— Ами ние? — обърка се Галина.

— Вие какво ще се промените? Ще пращам пари, ще идвам. Много хора живеят така.— Другите изобщо не ме интересуват! — избухна Галина. — Да не би да искаш да ни напуснеш?!

— Да, уморих се! Три жени около мен, направо ме побъркахте!

— Побъркахте? Как можеш, Глебушка? Аз те обичам, и мама също, и малката Дашенка!

Глеб мрачно мълчеше.

— Ще дойда с теб — заяви решително Галина, без да изчака реакцията на мъжа си.

— А какво ще стане с…?

— Нищо. Мама ще се справи. А жена трябва да е до мъжа си.

Друго Галина дори не можеше да си представи. Ясно е какви са жените в столицата! Ще завъртят чуждия мъж за нула време! И изобщо, говорят, че Оксанка също се е преместила там. Може би Глеб иска да избяга при нея? Няма да стане! Галя няма да даде своя Глеб на никого.

Ана Генадиевна, като чу решението на дъщеря си, само поклати глава. Така ли трябва да се грижиш за мъж, когато малката ти дъщеря се нуждае от вниманието на майка си?

Но майката не започна спор с Галя. Единствено я помоли да не изчезва, да звъни поне, и ако може, да идва по-често.

Галя първо звънеше всяка седмица, после веднъж на месец, и все разказваше за нейния обожаван Глебушка.

Как намерил евтин апартамент под наем, как започнал хубава работа и почти спрял да пие.

За Даша обаче питаше накратко, а после се сбогуваше. Самият Глеб не беше казал и дума на дъщеря си нито веднъж.

„Как може така?“ — чудеше се Ана Генадиевна.

Оказа се, че можело и по-зле. Съпрузите пратиха пари на майката и детето си едва три пъти за две години отсъствие. И то смешни суми.

Ана Генадиевна, разбира се, беше доволна и на тази помощ, но ставаше все по-трудно да се справя с разходите. Даша тръгна на училище, записа се на плуване — всичко струва пари. Майката често споделяше това с Галина.

— Мамо, стига си се оплаквала! — ядосваше се дъщерята. — Имаш нормална заплата, а ние наскоро ти пратихме пари…

— Да не би да мислиш, че ги харча за себе си?

— Нищо не мисля! Глеб иска кола да купуваме, спестяваме, а ти само с претенциите си!— Колата ли? Нали се канехте да вземете апартамент на кредит и да приберете Дашенка при вас?

— Е, това ще трябва да почака — смутено отвърна Галя. — Глеб казва, че и за двамата тук е трудно, а с дете…

— Ти какво, искаш да се отървеш от внучката си ли?

— О, не очаквах това.

— Мамо, прояви търпение, всичко ще се уреди.

Анна Геннадиевна прояви търпение още две години.

Не че не обичаше внучката си, но беше трудно да отглежда дете сама, при това с една заплата, която само Галина смяташе за достатъчна.

Родителите на Даша, изглежда, бяха напълно забравили за нея. Майката само веднъж в месеца й задаваше разни въпроси по телефона, без да слуша кой знае колко внимателно отговорите.

— Така не може! — не издържа накрая Анна Геннадиевна. — Няма да те обвинявам сега, че не изпълняваш майчинските си задължения. Явно е моя грешка, че не съм те възпитала правилно. Но детето си сте задължени да издържате по закон.

— Какво говориш, мамо? — учуди се Галина.

— Всеки месец ще ми изпращате пари за Даша — заяви твърдо жената.

В слушалката ясно се чуваше как дъщеря й тихо обсъжда нещо със зетя. Той казваше нещо възмутено.

— Мамо — отново се включи Галя в разговора, — за момента не можем. На Глеб му трябва…

— Не искам да слушам нищо повече! — прекъсна я Анна Геннадиевна. — В противен случай ще ви лиша от родителски права!

Така или иначе, задълженията ви като родители няма да изчезнат. Алименти ще плащате, и още как!

— Да не би да си се нагледала на телевизия? — засмя се Галя. — Насам ли те тегли?

— Казах всичко, което имах да казвам — отсече Анна Геннадиевна и затвори телефона.

Седмица по-късно съпрузите изпратиха малко пари. След месец дойде още един превод.

После парите започнаха да пристигат веднъж на два-три месеца. Изглежда, Анна Геннадиевна ще се наложи да изпълни заплахата си.

Дереккөз