– Край, повече не мога! – Лариса гледаше мъжа си с ненавист, – нито един ден повече няма да живея с теб!

– Охо, изплаши ме! – изсумтя с усмивка Михаил, – та аз самият не искам да те виждам!

– Значи развод?

– Развод! – изръмжа Михаил, – още утре ще подам молбата!

***

Заедно бяха живели двайсет години. Отгледаха син. Не се замогнаха кой знае колко, но имаха апартамент, кола и вила – всичко това с труд и усилия сами си изработиха.

Отначало живееха в пълна хармония. Нито проблемите, а семейството започна от нулата – без помощ и подкрепа, нито трудностите влияеха на отношенията им. Напротив, винаги усещаха подкрепата един на друг, преодоляваха заедно препятствията и чертаеха планове за бъдещето.

За любов не говореха: тя сама по себе си се изразяваше във всичко. Миша се грижеше за жена си и сина си, помагаше вкъщи. Лариса уважаваше съпруга си, управляваше домакинството с лекота и вярваше, че е истинска късметлийка с Михаил.

Промяната към лошото започна след десетата година от брака.

Постепенно, но неизбежно…

Всичко започна, когато Михаил смени работата си и започна често да пътува на дълги командировки.

Лариса му вярваше, никога не му бе изневерявала, но в нея все пак се прокрадна едно червейче на съмнението: „Дали там винаги е сам?“ – понякога мислеше си тя и сама се ужасяваше от тези мисли.

Един ден сподели това с приятелка, която избухна в смях:

– Лариса, учудваш ме! Естествено, че не е сам! Какво си, дете? Толкова време – почти месец!

Лариса се опита да защити съпруга си, но приятелката държеше на своето и накрая отсече:

– Имаш съмнения – провери!

– Как така? – смути се Лариса, – как да го направя?

– Много просто. Той ще замине, след седмица ти отивай след него. И без предупреждение! Ще разбереш всичко.

– Не – отговори Лариса след размисъл, – няма да го направя. Ами ако греша и всичките ми съмнения са просто плод на фантазията ми? Миша ще се обиди. Ще реши, че не му вярвам.

– Нека. Но поне ще научиш истината – категорично заяви приятелката, – и аз защо ли съм убедена, че ще е горчива истина.

Лариса не послуша съвета и не направи проверка на съпруга си.Тя дори не можеше да си представи, че съвсем скоро заради този разговор отношенията ѝ с Михаил ще започнат да се рушат пред очите им.

Работата беше там, че приятелката ѝ споделила откровенията на Лариса със съпруга си. Естествено, силно преувеличавайки ситуацията.

А той, дали от мъжка солидарност, или от глупост, разказал всичко на Михаил.

Но Михаил, вместо да поговори с жена си, се затворил в себе си и започнал да таи огорчение.

Как иначе! Оказва се, че Лариса му нямала доверие! Обсъждала го с приятелките си! Искала да го проверява! Ех, интересно, какво ли ще излезе от това?!

Но най-вече Михаил бил разяждан от подозрение: ако тя мисли такова нещо за мен, значи и тя самата не е невинна…

Така, заради необмислени думи и намесата на външни хора, между съпрузите се появила пукнатина.

Най-тъжното било, че Лариса и Михаил в началото дори не я забелязали.

Да се уличат взаимно в изневяра не успели. Но това вече нямало значение: всяка дума, постъпка или поглед на половинката си разчитали наопаки, във всичко търсели скрита цел, неискреност, презрение и дори омраза.

Лариса виждала, че мъжът ѝ е променил отношението си към нея, и стигнала до единственото възможно заключение: той вече не ме обича.

Същото мислел и Михаил за Лариса.

И, докато тя някак си успявала да сдържа чувствата си, той започнал да пие.

Все по-често се връщал вкъщи подпийнал. Все по-често разговарял грубо с жена си. Стигнало се дотам, че спрял да ѝ дава заплатата си, напълно забравил за годишнината от сватбата – празник, който всяка година отбелязвали.

Когато Лариса му напомнила за това, той не само че не се извинил, но заявил, че жената трябвало да знае мястото си и че той, мъжът, ще прави каквото си поиска. Съпругата му не била никаква власт над него.

Лариса търпяла, надявайки се, че всичко това скоро ще приключи.

Но кошмарът продължавал. В продължение на няколко години…

И колкото повече време минавало, толкова по-лоша ставала обстановката вкъщи.

Натрупали се много взаимни обиди, разменили си най-неприличните обиди, а веднъж дори ситуацията едва не довела до физическа разправа.

Последната капка за Лариса бил нейният рожден ден. Михаил не само че не го помнил, но се прибрал почти посред нощ, пиян до безпаметност.

Видял жена си, която стояла пред него и го гледала с отвращение. Той се смръщил, отблъснал я и, залитайки, се отправил към спалнята, където паднал върху леглото с дрехите, с които бил.

На сутринта Лариса му заявила, че повече не може да живее с него. Михаил се съгласил на развод. И то с облекчение: и той самият бил изморен от този живот.Заявление за развод подадоха, и за разделяне на имуществото – също. Но после размислиха и се договориха: апартаментът ще остане за Лариса и сина им, колата ще вземе Михаил, а вилата ще продадат и ще си разделят парите поравно. И чак след това, когато всичко е разпределено, ще се разведат.

– Чух, че през есента вилите се продават по-скъпо – отбеляза Лариса, след като вече беше взето решение за продажбата.

– Знам – промърмори Михаил в отговор, – и какво предлагаш? Да чакаме есента? Сега е едва април. Не искам да те търпя толкова дълго!

– Миша, разводът така или иначе ще се случи, не се притеснявай. Но вилата трябва да се приведе в ред, така ще получим повече пари за нея – отвърна Лариса с възможно най-спокойния и дружелюбен тон, за да избегне конфликт с мъжа си.

– Какво значи „да се приведе в ред“?

– Предлагам да засадим някои основни зеленчуци: моркови, цвекло, лук, зелении, краставици, домати…

– О, стига, стига! – не дочака Михаил края, – за какво си ни е всичко това?

– Градината ще изглежда поддържана, съответно и цената на вилата с реколта ще е по-висока – отвърна Лариса, – може някой купувач да се появи още през юли или август.

– Да кажем, че си права – съгласи се Михаил, – какво друго?

– Бих боядисала оградата, сменила тапетите в къщичката. Ще изглежда съвсем различно. Ще посадим и цветя…

– Добре, убеди ме – Михаил разбра, че Лариса има право, – остава само един въпрос: кой ще върши цялата работа?

– Ще го направим сами – уверено заяви Лариса, – така ще е по-евтино. Но уговорката е следната: влагаме се равностойно. Нямам намерение да върша всичко сама. Съгласен?

– Съгласен – кимна Михаил, сбогува се и си тръгна. Вече беше наел апартамент, защото не можеше да остане вкъщи.

И започна всичко…

Лариса беше сигурна, че с почти бившия си съпруг са се договорили за всичко, но на практика се оказа, че Михаил почти не се появява на вилата.

– Искаш аз сама да се моря ли? – попита Лариса веднъж бившия си мъж, когато забеляза, че обещаните лехи още не са готови, а цветята не са полети. – В такъв случай ще разделим парите съответно: едно към три.

– Това пък от къде дойде? И аз имам нужда от пари! – възмути се Михаил, – все пак започвам нов живот!

– Тогава ще вършим всичко заедно – категорично заяви Лариса – и няма друг начин.

Михаил се съгласи.

От тогава започнаха да посещават вилата заедно. Михаил копаеше и подготвяше лехите, Лариса сееше и поливаше.

Засадиха градината, варосаха дърветата, поправиха покрива на беседката, облагородиха цветните лехи и вилният участък напълно смени вида си.После това започна плевенето…

Лариса никога не беше си представяла, че Михаил (нейният Михаил!) ще стои наведен редом с нея и ще плеви картофите! Той никога не е проявявал особен интерес към градинарството!

А как загърляха лехите! Весело, със смях и като на състезание: Лариса от едната страна, а Миша – от другата.

Докато работеха, си спомниха как Лариса беше изгубила годежния си пръстен в градината на родителите на Миша. А после, няколко години по-късно, го намерила, докато копала картофи на същото място.

– Все едно сега виждам изненаданото ти лице: „Миша, погледни, нещо блести там!“, – спомняше си Михаил. – Тръгнах да гледам, а ти, пълзейки на четири крака, след мен!

– Точно така! – засмя се Лариса, – толкова ми се искаше веднага да видя какво ще намериш!

– Аха, затова на четири крака! – заля се от смях Михаил. – За да си сигурна!

– Не е смешно, – нацупи устни Лариса.

Съпрузите размениха погледи и избухнаха в смях.

Вечерта се прибираха вкъщи в приповдигнато настроение. Не им се искаше да се разделят.

– Слушай, – предложи Михаил, – нали си в отпуска? А и аз имам натрупани почивни дни. Хайде да отидем на вилата за три дни. Ще довърша преддверието, иначе стои наполовина направено. Материалите отдавна са купени.

– Да отидем, – съгласи се Лариса и почувства как сърцето ѝ започва да бие по-бързо.

– А вечер ще направим скара, – продължи Михаил, – не помня от кога не съм ял истинско месо.

– Прекрасно! Аз съм „за“! – зарадва се Лариса, но изведнъж спря, като си спомни, че те с Миша скоро ще се развеждат. „Трябва да съм по-сдържана“, – помисли си тя и свали усмивката от лицето си.

Така лятото мина в труд, грижи и съвместна почивка.

В края на август се намери купувач. Радостта на съпрузите нямаше граници. Особено в началото.

Но когато купувачът дойде да огледа вилата, настроението на Лариса и Михаил някак си се промени. А мъжът, който се разхождаше на тяхната вила като собственик, не им хареса въобще.

Изпращаха го с тъжни погледи и просто не можеха да дочакат всичко това да приключи.

– Е, какво, – каза най-накрая купувачът, – всичко ми харесва. Тази вечер ще говоря с жена си, а утре сутрин ще дойда. Ще уреждаме сделката.

– Да-да, разбира се, – отговори Михаил, изпращайки госта.

В един момент той хвърли бегъл поглед към Лариса.И не можеше да повярва на очите си: неговата почти бивша съпруга плачеше!

– Лариса, какво ти е? – предпазливо попита Михаил. – Нещо те боли ли?

– Душата ми боли, Миш! – Лариса спря да се сдържа. – Толкова ми е мъчно, че ще продаваме дачата! И то на този… Виж колко уютна я направихме…

– Успокой се. Ако не ти харесва този купувач, ще изчакаме друг.

– Аз изобщо не искам да я продаваме! – възкликна Лариса през сълзи. – Толкова си упорит!

– Не искаш ли? – само попита Михаил, заглеждайки се в очите на почти бившата си жена. – Защо?

– Защото тук ми беше толкова добре, особено…, – Лариса захапа устната си.

– Особено какво? – Михаил не сваляше поглед от нея.

– Особено когато беше до мен – прошепна Лариса и затвори очи. Всъщност, изобщо нямаше намерение да изрича това. – Толкова ми е тъжно, че скоро ще станем напълно чужди…

– Може би няма нужда да продаваме нищо? – неочаквано попита Михаил.

Лариса го погледна и заплака още повече…

Михаил се приближи, прегърна почти бившата си съпруга:

– И аз не искам да се разделям с теб – каза той и започна да целува обляното от сълзи лице на Лариса…

Развод не се състоя.

Дачата спаси своите собственици от необмислена стъпка, която, най-вероятно, би ги направила и двамата нещастни.

А също така доказа, че трудът, особено съвместният, е благородно и изключително полезно дело!

Дереккөз