– Когато беше в майчинство, кой те хранеше? Синът ми! – беснееше Лидия Анатолиевна. – Това, че си решила да не делите колата, е похвално – умница си. Но настоявам да поемеш изплащането на кредита, който моят син взе за тази кола. Той и без това, Вера, за 10 години брак харчи купища пари за теб! А аз? Колко съм помагала, помниш ли? Спомни си, в какво състояние дойде в нашето семейство – гола, боса, бедна! Единствено благодарение на моя син постигна нещо в този живот!

Разводът беше неприятна изненада за Вера. По-точно, не самият факт на развода я обърка, а отношението на свекърва ѝ, Лидия Анатолиевна. През всичките 10 години брак с Иван, Вера смяташе, че е имала късмет със свекърва си.

Майката на Ваня никога не се месеше в семейството им, не раздаваше съвети на снаха си, нито ѝ учеше на „правилен“ живот. Маската на интелигентната Лидия Анатолиевна падна веднага след като разбра, че Ваня и Вера се развеждат. Според пенсионерката, вината за разпадането на семейството била на Вера, защото именно тя настояла за развод.

С Иван Вера се запозна още в училище. В десети клас, където учел бъдещият ѝ съпруг, тя се преместила по средата на учебната година – бащата на Вера, офицер, бил прехвърлен от затворен военен град в по-близка до цивилизацията зона.

Ваня бил известен като хулиган, всички гимназистки били влюбени в него, но той насочил вниманието си към новата ученичка.

Двамата излизали близо пет години, а заживели заедно в предпоследния курс на университета. Иван веднага запознал Вера с майка си, а Лидия Анатолиевна приела топло избраницата на сина си.

На сватбата, родителите на Вера подарили на младоженците едностаен апартамент – съвсем празен и в груб строеж, но техен собствен.

Лидия Анатолиевна, за да не остане по-назад пред гостите и сватовете, публично обещала да финансира цялостния ремонт и обзавеждането на семейното гнездо. Думата си държала – само три дни по-късно отишла в наетия апартамент на младите и подала на Вера дебел плик:

– Тук ще стигне за всичко!

Лидия Анатолиевна никога не ѝ налагала как да възпитава децата. Помагала по първото ѝ обаждане, често вземала внуците при себе си. Истинското отношение на свекървата към нея потресло Вера. Тя дори не подозирала колко много Лидия Анатолиевна я мрази.

***

Проблемите в семейството започнали преди половин година. Вера усещала все повече умора от съпруга си, но не можела да обясни странното си състояние дори на себе си. Без видима причина не ѝ се искало да се прибира вкъщи от работа или да прекарва време насаме с него. Иван сякаш започнал да ѝ тежи.Мъжът също забеляза промяната – все по-често започна да притеснява Вера с разпити:

— Нещо си станала друга! Какво се случи? Да не си ми намерила заместник, а?

Тези въпроси дразнеха Вера. Тя предпочиташе или да ги игнорира, или да му отговори остро:

— Недей да говориш глупости! Какво говориш, Ваня? Просто съм много уморена от работа, натоварването е огромно, едва се справям. Големият има проблеми в училище, оценките му паднаха и постоянно се тревожа заради него. Просто не ме безпокой излишно и всичко ще е наред!

Иван усещаше, че с жена му нещо не е наред, а това незнание го вбесяваше. Караха се за дреболии, Вера все повече се отдалечаваше и един ден тя му каза:

— Хайде да се разведем! Честно, Ваня, повече така не мога. Към теб не изпитвам нищо друго освен раздразнение. Напоследък просто не ни върви… Нима сам не забелязваш?

— Аха, значи все пак си намерила някого — изревна Иван, — какво си мислиш, че не виждам как всеки ден се прибираш с час-два по-късно от работа? Къде прекарваш това време? При любовника? И от кога започнах да приличам на най-близкия роднина на горски елен?!

Вера се опитваше да му обясни, че няма никого, че просто е изгоряла емоционално и го е разлюбила. Предложението ѝ за развод го съкруши окончателно – скандализираха се, а Ваня в пристъп на яд замахна срещу нея. Вера веднага събра вещите му и го изхвърли зад вратата.

Около час по-късно ѝ се обади Лидия Анатолиевна. Свекърва ѝ, с притеснен глас, я попита:

— Какво се е случило, Вера? Защо Ваня дойде при мен с куфар, целият задъхан и ядосан? Накрещя ми се и каза, че ще се развеждате.

— Това е самата истина, Лидия Анатолиевна. Искам да прекратя брака ни. Ще се заема с този въпрос скоро.

— Интересно ми е — подхвърли с ирония Лидия Анатолиевна, — какво те накара, скъпа моя, да поискаш развод? Десет години живя като царица, Ваня се раздаваше за теб, изпълняваше всяка твоя прищявка. Дори цялата си заплата ти даваше до стотинка! Нали уж събирахте пари за разширение, наскоро нова кола си купихте.— Лидия Анатолиевна, при какво тук разширението? Аз повече не мога да живея с вашия син. Уморих се, нищо не чувствам към него! Това не е ли достатъчна причина за прекратяване на брака? Ако бяхте на мое място, какво бихте направили вие?

— Аз, миличка — избухна Лидия Анатолиевна, — за разлика от теб, имам съвест! Никога не бих оставила съпруга си. Гледай я нея, влюбването ѝ преминало… Безсрамница! Изцеди всичко от сина ми и сега реши да обърне гръб. Чакай малко, ще ти покажа аз на теб! Ще разбереш къде зимуват раците!

Лидия Анатолиевна затвори телефона, а Вера остана поразена: свекърва ѝ никога досега не беше говорила с нея на такъв тон. Отнесе странното ѝ поведение към стреса и се зае с домакинската работа.

***

Иван не искаше просто така да пусне съпругата си. Първоначално мъжът направи опити да се сдобри с нея, но Вера не реагираше. Накрая Иван се умори:

— Развеждай се, Вер, щом толкова го искаш — каза той на съпругата си, — писна ми да тичам след теб! Прави са хората да казват, че насила любов не става. Хайде тогава да уточним няколко важни неща?

— Какви? — запита Вера.

— Как ще делим имуществото?

— Какво има за делене, Ван? Колата ли? Тя не ми трябва, нямам шофьорска книжка. И без това никога няма да седна зад волана. Остави си я за теб.

— А парите? — присви очи Иван.

— Какви пари? — усмихна се Вера, — 300-те хиляди, които са в сметката? Ще ги разделим, по 150 хиляди — за теб, 150 — за мен. Апартаментът не подлежи на делене, баща ми го купи седмица преди брака ни. Тогава още не бях омъжена.

— Не, Вера, не за тези пари говоря. Имам предвид кредита, който взехме за колата. Не забравяй, че не само имуществото, но и дълговете се делят на две.— Вань, имай малко съвест! — ядоса се Вера. — Аз ти оставям колата, така че ще си плащаш сам кредита, щом ще я караш. Ако не искаш — ще се обърнем към съда, ще те накарат да продадеш колата, аз ще взема половината от стойността ѝ и ще погаша моя дял от кредита. Избирай, кой вариант ти е по-удобен?

Иван помисли и се съгласи да поеме задълженията по изплащането на дълга към банката. Вера се успокои. Съпругът ѝ не предяви претенции към децата — по подразбиране синовете останаха с майка си. Само че Лидия Анатолиевна сякаш не възнамеряваше да се примири със създалата се ситуация. Пенсионерката смяташе, че Вера я е ограбила.

***

Отначало бившата свекърва се опита да си върне парите, които преди много години беше дала на снахата си за ремонт и мебели.

— Дай ми парите! — всеки Божи ден Лидия Анатолиевна звънеше на Вера. — Не ти ли е неудобно? Живееш в апартамент, който е ремонтиран с мои средства! Имам пълното право да дойда и да взема всичко, което е там. Най-добре върни парите доброволно!

Вера нямаше намерение да церемони с Лидия Анатолиевна. За двата месеца след развода бившата свекърва я беше докарала до крайна точка:

— Вашите мебели, Лидия Анатолиевна, можете да търсите на боклука! Между другото, тапетите, които вие купувахте, също са някъде там. Може би сте забравили, че направихме ремонта преди две години? С наши пари! Всичките стари неща бяха изхвърлени, в апартамента не остана нито една ваша лъжица!

— Ще отида в съда! — заплашваше Лидия Анатолиевна. — Ще видиш ти!

— Там ще се срещнем, — кратко отговаряше Вера и затваряше телефона.

Когато Лидия Анатолиевна разбра, че няма никакъв шанс да върне парите, които някога беше дала на снахата си, започна да настоява Вера да изплати дълговете, направени по време на брака от Иван.

— Смятам, че си длъжна! — убеждаваше я Лидия Анатолиевна. — Ти подтикна Ваньо да купи колата, значи ти трябва да плащаш! Синът ми след развода остана без нищо?!

— Грешите, Лидия Анатолиевна, — усмихваше се Вера. — Вашият син получи 150 хиляди и кола, която струва повече от милион!​— И дългът, — пищеше свекървата, — Верке, моля те като добър човек, изплати кредита! Иначе за себе си не отговарям!​

Вера не очакваше, че Лидия Анатолиевна ще премине от заплахи към действия. Една сутрин, докато излизаше за работа, Вера се натъкна на съседката — момиче, тийнейджърка. Нина видя Вера и силно почервеня:

​— Здравейте, лельо Верка. По-добре да не излизате навън!

​— Здравей, Нинче. Защо? Какво толкова страшно има навън?

​— Ох, по-добре да не знаете, — измърмори момичето и бързо се скри зад вратата на апартамента си.

Вера бързо се забърза надолу. Излизайки от входа, едва не припадна — вратите, пейката, дори стволовете на дърветата бяха облепени с плакати с нейна снимка. Вера се приближи и прочете надписа:

​„Крадла! Върни дълга!“

​Вера бръкна в чантата си:

​— Това вече минава всякакви граници, — ядосано мърмореше жената, — или Иванчо ще успокои майка си, или аз сама ще намеря начин да я спра!

Иван, който дойде след обаждането на съпругата си, обеща да реши проблема. С майка си мъжът проведе възпитателен разговор, и Лидия Анатолиевна спря да тероризира бившата си снаха. Вера обаче продължава да е нащрек – кой знае какво може да премисли майката на Иван.

: Уютният кът

Дереккөз