— Мария Антонова, къде сте?! — възмущаваше се Наталия. — Вече половин час ви чакам, а вие не можете да стигнете! Нали обясних, че трябва да се направи почистване в апартамента и да се приготви вечеря. Между другото, за вашия син! Проявете съвест, Мария Антонова! Имайте предвид, че съм бременна, не трябва да се изнервям!

Когато Вова съобщи на майка си, че се готви да се жени, Мария Антонова си направи мислено кръст: най-накрая синът ѝ е узрял. През последните две години пенсионерката не преставаше да разпитва единствения си наследник за личния му живот:

— Вова, кога най-накрая ще се ожениш? Сине, какво чакаш? Имаш работа, скоро ще станеш на тридесет и пет, време е вече да помислиш за семейство!

Въпросите на майка му започваха да дразнят Владимир. В началото той се опитваше да ѝ обясни спокойно:

— Мамо, опитай да ме разбереш. Не мога да се оженя за когото и да било! Жената, с която искам да свържа живота си, все още не съм срещнал. Щом я намеря, бъди сигурна, веднага ще отидем в гражданското. Обещавам! А засега съм съсредоточен върху кариерата си.

Мария Антонова искрено не разбираше защо синът ѝ не бърза да ѝ подари внуци. Толкова ли е трудно да срещнеш жена и да се ожениш за нея? Защо Вова не мисли за чувствата на майка си? Та тя мечтае за внуци!

Преди два месеца Владимир съобщи добрата новина:

— Мамо, наскоро се запознах с едно момиче… Казва се Наташа, тя е моя колежка. Бих искал да я представя пред теб.

— Разбира се, сине, разбира се! Доведи я! Още днес вечерта, към седем часа. Ще успея да приготвя всичко и да сложа масата.

Наташа веднага се понрави на Мария Антонова: симпатична, учтива, добре възпитана. Пенсионерката реши, че тази девойка е подходяща за нейния син. Мария Антонова се стараеше да не изплаши Наташа — не задаваше неудобни въпроси и не се опитваше да навлиза в личното пространство на бъдещата си снаха. Запознанството мина спокойно и без напрежение.

Месец по-късно Вова доведе Наташа в апартамента на майка си.

— Мамо, искаме да опитаме да живеем заедно — обясни постъпката си Владимир. — Трябва да разберем дали сме съвместими в ежедневието. Само си представи, че по време на ухажванията хората често се показват в най-добрата си светлина. Всеки иска да изглежда по-добре, отколкото е в действителност. Нали не си против?

— Какво говориш, синко, разбира се, че не съм против — успокои го Мария Антонова. — Живейте, аз съм напълно съгласна! Прав си, преди да се ожени човек, трябва добре да опознае своята половинка.

Наташа бързо свикна с новото място. Тя спечели Мария Антонова с домакинските си умения. След като младата жена се нанесе, животът на пенсионерката престана да бъде безкраен празник — Наташа сама почистваше апартамента и не позволяваше на бъдещата си свекърва да се доближава до печката.

— Мария Антонова, идете да почивате — настояваше Наташа. — Аз сама ще се справя с всичко. Не е нужно да ми помагате, пазете се. Вървете, вървете, настоятелно моля!

Мария Антонова не можеше да се нарадва на бъдещата си снаха. Когато Вова обяви датата на предстоящата сватба, пенсионерката си отдъхна: предпоследната ѝ мечта започва да се сбъдва. Когато синът ѝ ѝ подари внук или внучка, ще бъде най-щастливият човек на света.***

След сватбата съпрузите неочаквано започнаха да се карат. Наташа настояваше, че на почти тридесет и пет години да живееш с майка си е най-малкото срамно.

— Вова, кога ще се изнесем? — питаше Наташа съпруга си всеки ден. — Живяхме малко при твоята майка, време е да уважим себе си. Реши нещо за апартамент.

Владимир неохотно се съпротивляваше:

— Наташо, ако искаш, нека наемем отделно жилище. Съгласен съм да се изнесем от майка.

— Не, това не ме устройва — настояваше Наташа, — какво, цял живот ще се местя от едно място на друго? Хайде да мислим за собствено жилище! Имаш добра работа, прилична заплата, всеки банк лесно ще ти одобри ипотека.

На Владимир никак не му се искаше да се задължава с дългове, затова опитваше да избегне темата:

— Наташа, нямаме пари за първоначалната вноска, нищо не съм заделял. Нека още половин година — година поживеем при майка, да съберем пари, след това ще обиколим банките. Всички нормални хора правят така!

Мария Антоновна всяка вечер слушаше от стаята си кавгите между сина и снахата. Пенсионерката по някаква причина се чувстваше виновна пред тях. Тя имаше спестявания — почти два милиона и половина в банката, които бе събрала за 15 години. Решението дойде от само себе си. За бъдещето на сина си Мария Антоновна бе готова да се раздели с голяма сума. Тя каза на Владимир и Наташа:

— Мога да ви помогна с първоначалната вноска. Вова, ще ти дам пари. Кажи колко е нужно.

Вова се смути, а Наташа оживя:

— Мария Антоновна, колко имате?

— Два милиона четиристотин осемдесет и четири хиляди — отговори тя. — Това са всичките ми спестявания.

— Чудесно! — плесна Наташа с ръце. — Парите ще стигнат както за първоначалната вноска, така и за ремонта на нашия собствен апартамент! Мария Антоновна, спасихте брака ни с Вова, благодарим ви от сърце!

***

Взеха ипотека, а с преместването не се бавиха. Наташа и Владимир направиха ремонта бързо, справиха се за само два месеца — жилището, което намериха, изискваше минимални вложения. В жилището на сина си Мария Антоновна се превърна в желан гост. Наташа прие свекървата топло и винаги се радваше да я види.

Година след преместването Наташа забременя. На Мария Антоновна сякаш ѝ израснаха крила зад гърба — тя обгради снахата си с грижи и внимание. Всяка събота рано сутринта пенсионерката отиваше при сина си с тежко натъпкани чанти.

— Мамо, толкова ли трябва? — мръщеше се Владимир. — Отново донесе храна за цяла седмица! Не можем ли сами да си приготвим обяд или вечеря? Защо ти е да харчиш време и пари за всичко това?​— Наташа, мило, сега трябва повече да си почива, все пак носи бебенце и така доста се изморява. А на мен не ми е проблем, даже ми е радост. В тези контейнери са пълнените чушки, сурови са. Прибери ги във фризера, пък когато ти потрябват, ги извади и приготви. Имам и пелмени, вареници, направила съм и кюфтенца, а тук, в алуминиевото фолио, има печено пиле. Разбира се, то не може да се съхранява дълго, трябва да се изяде възможно най-скоро.

Първоначално Наташа се радваше на такава грижа, но ежедневните посещения на свекърва й започнаха да я дразнят. Накрая тя започна да изразява недоволството си пред съпруга си.

— Вова, кажи ми, ние с теб никога ли не можем да останем насаме? Ще продължи ли майка ти да идва при нас три-четири пъти в седмицата? Може би скоро ще започне и да нощува у нас?

— Скъпа, ама как да я изгоня? — отвръщаше Владимир. — Неудобно е, майка така се старае за нас! Толкова време ти спестява, почти не ти се налага да готвиш. Извадиш от фризера готовото, метнеш го на тигана и след половин час имаме вкусна домашна вечеря. Какво му е лошото?

— Вова, аз в собствения си дом не се чувствам господарка — жалваше се Наташа, — майка ти, извинявай за сравнението, е като сврака! Много говори, а аз се изморявам от нея.

На Вова му омръзнаха оплакванията на съпругата и затова той реши да поговори с майка си. Постара се тактично да изрази своята гледна точка.

— Мамо, моля те, не идвай толкова често при нас, веднъж в седмицата ще е напълно достатъчно. Разбери ни, млади сме, понякога искаме да останем насаме, да излезем някъде или просто да се разходим в парка. Не винаги идваш в подходящ момент!

Мария Антоновна разбра намека и престана да досажда на сина и снахата. Посещенията й чувствително намаляха. Оттогава всеки път, преди да отиде при Вова и Наташа, тя се обаждаше, за да попита дали е удобно. Мирът в семейството се възстанови.

***

Наташа и Вова имаха дъщеричка, на която дадоха името Ангелина. Мария Антоновна обожаваше внучката си и прекарваше всяка свободна минута с нея, когато снахата позволяваше. Наташа никога не отказваше помощта на свекърва си, а благодарение на Мария Антоновна времето на майчинството й отлетя неусетно. Когато дойде време да се връща на работа, Наташа предложи на мъжа си:

— Вова, как мислиш, може би да не даваме Ангелинка в детска градина? Имам чувството, че за толкова малко дете внезапната смяна на обстановката ще е огромен стрес. Да оставяме ли малката на майка ти?

— Не знам — сви рамене Владимир. — Трябва да поговорим с майка по този въпрос.

— Добре, ще й се обадя — обеща Наташа. — Ще го направя веднага, защо да отлагаме?

Мария Антоновна с радост се съгласи да гледа внучката си.

— Наташе, направи правилния избор — каза й свекърва й. — В яслата и детската градина едва ли си струва да ходи. Там в групите са по трийсет деца, боледуват постоянно, дори през лятото. Защо да разваляме имунитета на Ангелинка? Довеждайте я при мен, с огромно удоволствие ще се грижа за нея. Не се притеснявай, ще я науча на всичко необходимо. Нали съм работила трийсет години като възпитателка!

Владимир и Наташа започнаха да водят дъщеря си при Мария Антоновна. Пенсионерката обаче подцени необходимите усилия — оказа се, че на нейната възраст да гледа шавливо тригодишно дете по шест, дори седем часа на ден, е доста трудно. Ангелинка не слушаше баба си, която пък много се изморяваше. Владимир и Наташа я увериха, че веднага щом детето стане на четири, ще го запишат в градина. До този ден Мария Антоновна броеше оставащите дни. Когато до четвъртия рожден ден на внучката й оставаха две седмици, пенсионерката попита снахата:

— Наташа, а намерихте ли вече градина за Ангелинка?

Наташа вдигна вежди:— Но защо детска градина, Мария Антоновна? Дъщерята вече е свикнала с вас, да я откъснем сега от комфортната среда означава да я подложим на стрес. Ще ѝ бъде трудно да общува с непознати хора. Така или иначе, вие не работите, сте си у дома. Грижете се за Ангелина, докато не тръгне на училище. Все пак тя е вашата единствена внучка!

Синът и снахата на Мария Антоновна отново не успяха да чуят „не“ и бабата продължи да гледа малката. С времето задълженията на пенсионерката се увеличиха. Наташа започна да се подготвя за ръководна позиция и не ѝ оставаше време за домакинска работа. Вова обмисли и предложи на майка си:

— Мамо, какво ще кажеш да те преместим временно у нас? За два-три месеца? Ще се грижиш за внучката и ще помагаш на Наташа с домакинството. Мамо, честно казано, май вече три седмици не съм ял нормална храна! Все полуфабрикати: тук пелмени, там пица или кренвирши. А толкова ми се яде един обикновен борш!

— А Наташа защо не готви? — учуди се Мария Антоновна.

— Мамо, тя няма никакво време! В девет или дори десет вечерта се прибира. Чухме слухове, че ръководителят на отдела ще се пенсионира и ще сложат Наташа на неговото място. Затова тя се доказва пред шефа! Иска той да разбере, че може да ѝ се има доверие.

И този път Мария Антоновна не успя да откаже на сина си и се премести в тяхната квартира. Пенсионерката пое цялата рутинна работа. За Наташа свекървата като безплатна прислуга дойде неочаквано добре и тя дори се хвалеше пред приятелките си:

— Вие дори не можете да си представите с какво удоволствие вече всяка вечер се прибирам от работа! Пристигам – апартаментът чист, масата сервирана, детето спи. Почивам си, вземам си вана, вечерям и мога да си лягам. Чиниите се мият сами.

— Ама какво, домашна помощница ли си наела? — попита колежка.

— Е, не! — засмя се Наташа. — Свекървата живее у нас, върти домакинството! Аз сега нищо не правя, живея като кралица!

***

Полугодие Мария Антоновна обслужваше сина и снаха си, но след време започна да забелязва, че сякаш отношението към нея се променя. Вова започна да ѝ повишава тон, а Наташа си позволяваше забележки.

— Мария Антоновна, а в нашата спалня не сте подреждали, така ли? — попита я Наташа. — Когато се преобличах, оставих дрехи на пода до нощното шкафче. Пижамата я няма, но… хм… бельото остана. Защо не го изпрахте?

Мария Антоновна виновно сведе поглед:

— Наташа, но това е… лично… Някак неудобно…

— Няма нищо неудобно, — заяви Наташа. — Това е дреха, като пижамата. Нали не перете на ръка! Толкова ли беше трудно да сложите всичко в пералнята? Мария Антоновна, мързелувате!

После Наташа започна да критикува и качеството на храната. Мария Антоновна разбираше, че снахата просто излива злобата си върху нея — повишението се отлагаше, и Наталия не беше поканена на новата длъжност. Пенсионерката се измори да търпи нападките от сина и снахата, неведнъж поставяше въпроса за връщане вкъщи, но Вова не я пускаше:

— Мамо, какво ще правиш сама в апартамента? Живей с нас, много по-весело е така! А и на нас ни е удобно: ти готвиш, чистиш, гледаш Ангелина, не се налага да харчим за бавачка. Остани още малко, няма да ти е трудно.

Два месеца преди това в семейството избухна скандал. Наталия се върна ядосана от работа и избухна и срещу съпруга си, и срещу свекърва си.— Няма да има никакво повишение, — Наташа изхвърляше чистото, грижливо изгладено от Мария Антоновна спално бельо от шкафа на пода, — На Васька дадоха длъжността! Толкова се трудих, толкова за фирмата се стараех, а него на тържествено събрание днес поздравиха и обявиха назначението му! И цял ден съм с прилошаване! Между другото, Мария Антоновна, да не съм се отровила от вашето готвене? От какви зеленчуци беше вчерашното рагу? От пресни или от някаква развалена стока, купена за жълти стотинки?

Мария Антоновна не издържа:

— Наташа, недей да изкарваш злобата си върху мен! Аз пък какво съм виновна, че не са те повишили? И аз винаги готвя само с качествени, хубави продукти, никога не купувам, както ти се изрази, „гнилоч“!

— Вова, дотегна ми, — изписка Наташа, — нека сутрин да идва, да си върши работата, а пък да се прибира да нощува вкъщи! Аз искам вечер, след работа, да си почивам нормално, а не да гледам недоволната ѝ физиономия!

На Мария Антоновна ѝ стана обидно. Пенсионерката с огромно усилие на волята задържа сълзите, които напираха в очите ѝ. Тя се надяваше на защита и подкрепа от сина си, но Вова неочаквано каза:

— Вярно, мамо, хайде по-добре да си се прибереш вкъщи. Аз като се върна от работа, ти да си вече тръгнала. Нещо напоследък прекалено много си в нашия живот. Хайде, обличай се, ще те изпратя. Интересно дали автобусите още ходят, или ще трябва да се харчим за такси?

Миналата се ненужно повторение на Мария Антоновна. Тя бързо събра нещата си и си тръгна.

— Не е нужно да ме изпращаш, ще си стигна сама — каза жената на сина си.

— Ами добре, — зарадва се Вова, — няма да ми се налага да излизам. Голям студ е навън, все пак е зима!

Мария Антоновна не се свърза със сина си цели два месеца. Вова не ѝ се обади, както и тя не настояваше за контакт. Преди няколко дни Наташа ѝ се обади и обяви радостна новина:

— Мария Антоновна, поздравете ме, очакваме дете с Вова! Реших да изляза в майчинство, да си търсят заместник! Искам всички тези да усетят какво им е без мен! Исках да ви кажа, че можете да се върнете към задълженията си. В момента ми е трудно, не мога да вдигам нищо тежко. А още работя, за домакинство време нямам. Хайде, вие пак започвайте да идвате при нас? Сутрин идвайте, вършете си работата, а вечер си тръгвайте. Само, моля, Мария Антоновна, направете така, че като се връщам от работа, да не ви виждам! Нямам нищо против вас, просто искам вечерите да прекарвам само със съпруга и детето си. Надявам се, че няма да се обидите? Утре ви чакам, не закъснявайте!

Мария Антоновна, след кратко мълчание, каза на снахата си:

— На моята помощ вече не можеш да разчиташ. С домакинството си се оправяй сама.

— На моята помощ вече не можеш да разчиташ. С домакинството си се оправяй сама.

Наташа не очакваше отказ от свекървата:

— Чакайте, Мария Антоновна! Та аз ви обясних, че не мога. Очаквам дете! Хайде, да не се караме, просто направете, каквото ви моля. Няма кой да гледа Ангелина, прилошава ми от мириса на храна, не мога да готвя! И освен това, не ми е позволено да дишам прах, вредно е!

Мария Антоновна не пожела да слуша снахата си, просто затвори телефона. Синът ѝ я търси целия вечер, но тя не вдигна. Сега Мария Антоновна нито с Наташа, нито с Вова общува. Жената реши, че и без нейната помощ ще се оправят.

Дереккөз