Галя настояваше съпругът ѝ да озапти баба си: „Артем, изобщо не ми харесват посещенията ѝ!“

Преди година и половина Артем направи предложение на Галя. Двамата се срещаха за кратко – едва шест месеца. И двамата вече се доближаваха до тридесетте, затова сватбата бе логичното развитие на връзката им. Докато се омъжваше, Галя още не знаеше, че ще попадне в необичайно семейство, чийто глава не беше бащата на младоженеца, а неговата баба – Анфиса Петровна. С характера на пенсионерката Галя се запозна чак след сватбата.

Майката на Артем, Лариса Николаевна, беше спокойна и разумна жена. Галя веднага се сработи с нея. Свекърът също ѝ допадна – Пьотр Андреевич беше трудолюбив мъж, който печелеше добре и нямаше навика да се меси в живота на сина си и снаха си с непоискани съвети или нравоучения. Бабата на Артем Галя срещна едва след като регистрираха брака си. Анфиса Петровна беше прекарала почти осем месеца при по-големия си син на юг. Тя замина ранната пролет и се върна есента, няколко месеца след сватбата на Артем и Галя.

Един ден Артем помоли съпругата си:

– Галя, хайде да отидем на гости при родителите ми. Баба се върна и иска да се запознае с теб.

В молбата на съпруга си Галя не видя нищо нередно и веднага се съгласи:

– Разбира се, нека отидем. Нямам нищо против. Даже ще се радвам да се запозная с още един член на твоето семейство.

Анфиса Петровна веднага премина към въпроси за доходите на Галя:

– Кажи ми, миличка, колко изкарваш?

Лариса Николаевна и Пьотр Андреевич мълчаха. Галя се смути:

– Ами, изкарвам прилично, работя в логистична компания.

– А каква ти е длъжността? – поинтересува се Анфиса Петровна.

– Информационен логист – отвърна Галя. – Отговарям за…

– Това не ме интересува – прекъсна я Анфиса Петровна. – Кажи ми конкретно: каква е заплатата ти?

Като видя, че въпросите притесняват съпругата му, Артем се опита да смени темата:

– Бабо, повярвай ми, Галето печели добре. По-добре разкажи как ти беше при чичо Гриша. Хареса ли ти на морето? Сигурно ходеше всеки ден там?— Ох, Артёмче, — веднага възседна любимия си кон Анфиса Петровна, — животът ми при Гриша беше просто ужасен. Изобщо не ми хареса там. Първо, далече е от морето, почти километър трябва да се ходи пеша. Всеки ден не можеш да се разходиш, знаеш, краката ме болят. Второ, Нинка всеки божи ден ме вбесяваше. Все противоречеше! Обяснявам ѝ, че боршът трябва задължително да се вари с цвекло, а тя хвърля в тенджерата доматено пюре. А аз получавам киселини от него! Нинка е лоша домакиня. Изобщо не разбирам как Гриша живее с нея толкова години.

Галя издържа в компанията на бабата само час, след което тихо побутна мъжа си в ребрата и се зае да се подготвя за тръгване.

— Беше ми приятно да се запознаем, — усмихвайки се, каза Галя, — следващия път ще останем по-дълго. Простете, но е време да тръгваме. Трябва да приготвя вечеря, да изпера и изсуша униформата на Артём. Накратко, натоварен ден. Всичко добро.

На път за вкъщи Артём за първи път разказа на жена си за ситуацията:

— Бабата е доста строга. Държи и баща ми, и майка ми под контрол. Без нейно съгласие не се взема важно решение.

— Интересно, — каза Галя, — тогава как се ожени за мен? Доколкото знам, не поиска разрешение от Анфиса Петровна.

— Аз съм ѝ любимецът, — похвали се Артём, — само на мен ми е позволено да правя каквото искам. Преди да ти предложа брак, ѝ се обадих и казах, че се женя. Поканих я на сватбата, но не можа да дойде. Беше си навехнала крака. Иначе живеех преди сватбата като в рая. Заплатата си харчех само за себе си, всичко до последния лев. Нито храна купувах, нито за сметки се включвах — нямаше нужда. А и бабата е много икономична. Тя управлява всички пари в семейството. Родителите ми ѝ дават заплатите си.

Галя остана неприятно изненадана от думите на мъжа си. Разбира се, знаеше, че Пьотр Андреевич и Лариса Николаевна са неконфликтни хора, но не до такава крайност! Как може да позволяват да ги командват? Галя тогава още не знаеше, че скоро и тя ще попадне под властта на властната баба.

***

Рано сутринта в събота Галя беше събудена от звъна на телефона. С големи усилия отвори очи и погледна към часовника — шест и петнадесет. Телефонът звънеше в хола, наложи се да стане.

— Кой не може да спи по това време? — мърмореше Галя, — толкова ли е трудно да се обадят по-късно? Идвам, идвам! Трябва да започна всяка вечер да изключвам телефона, за да мога да се наспя нормално.

Анфиса Петровна искаше да поговори с Галя. Пенсионерката зададе неочакван въпрос на снаха си:

— Галка, още ли спиш? Днес е почивен ден, вече трябваше да си на крак! Нормалната жена посвещава събота и неделя на семейството: прави основно почистване, готви за цялата седмица, пере завеси, глади спалното бельо. А ти, Галка, спиш до обяд. Така не може!

Галя се ядоса:

— Анфиса Петровна, вие ми се обадихте в шест сутринта, за да ми разкажете как минава почивният ден на „нормалната“ жена? Събота и неделя са двата дни в седмицата, когато се опитвам да се наспя и да си почина. У нас е чисто, а и никога не готвя за цяла седмица. Защо трябва да ям остаряла храна?

— А защото така трябва — категорично отсече Анфиса Петровна. — Галя, за каква почивка изобщо говориш? Ти си омъжена жена, първо трябва да мислиш за Артём. Внукът ми каза, че си прекрасна домакиня, но след днешния ни разговор започвам да се съмнявам. Нещо не ми харесват твоите разсъждения, Галя.Галина затвори телефона с яд и изтръгна кабела.

– Изобщо няма да включвам домашния телефон – каза си сама Галина, връщайки се в спалнята. – Като се събуди Артьом, ще го накарам да се обади на баба си и сериозно да поговори с нея. Нека Анфиса Петровна спре да ми звъни през почивните дни!

Артьом не се изненада от разказа на съпругата си:

– Не обръщай внимание на баба. Сама разбираш, тя е от старото поколение, опитва се да натрапи своите навици на другите. Баба, още по съветско време, когато беше млада, работеше повече в събота и неделя, отколкото през делничните дни. Татко разказваше как цялото семейство е чистело апартамента по пет-шест часа наведнъж. Дори прозорците караше баща ми и брат му да мият всяка седмица. За чест й, и тя сама не стоеше със скръстени ръце. Въобще, не го мисли! Но все пак ще й кажа повече да не ни безпокои толкова рано.

Анфиса Петровна често се намесваше активно в живота на младото семейство. Тя бе способна да пристигне на гости без покана, да прерови хладилника или гардероба. Всичко, което не й харесваше, пенсионерката го изхвърляше, без значение, че блузата с красивата дантелена яка Галя беше купила само преди няколко дни.

– Незабавно да се изхвърли! – нареди Анфиса Петровна, изваждайки от купчината дрехи синята блуза. – Прилична жена такова нещо не бива да носи!

– Няма да изхвърля нищо! – ядоса се Галя. – Това е нормална блуза, идеална за панталонения ми костюм. Анфиса Петровна, моля ви, недейте да ровите в моите вещи! Какво търсите в гардероба, който споделям с Артьом?

– Аз само подреждам, щом ти не си намираш време – строго заяви пенсионерката. – Галя, не разбираш ли, че тази блуза е прекалено… откровена! Галя, не смей да излагаш на позор моя внук. Не искам хората да говорят, че жена му е лека жена!

Галя старателно защитаваше личния си живот от външни намеси, но с бабата на съпруга си не можеше да се справи. Заради Анфиса Петровна понякога в семейство им възникваха кавги – Галя настояваше Артьом да постави баба си на място:

– Артьом, не мога да понасям нейните визити! Защо Анфиса Петровна си позволява да рови в хладилника ни? Хвърля храна! Тя да не би да я е купила? Говори с баба си, обясни й, че сме възрастни и самостоятелни хора, които не се нуждаят от опека.

– Галя, тя ще се обиди – обясняваше Артьом. – Баба много ме обича и иска всичко при мен да бъде наред. Тя е възрастна, понякога се държи като капризно дете. Галя, можеш ли поне това да имаш предвид?

– Искам в дома ми да няма място за заповеди от човек, който ми е чужд, – настояваше Галина. – Артьом, ако ти не поговориш с баба си, аз сама ще го направя. Терпението ми не е безкрайно и един ден ще се изчерпи. Тогава ще й кажа всичко, което мисля за нея, и после да не се сърди!

Бабата на Артьом опитваше да контролира дори разходите на младото семейство. Лариса Николаевна, свекървата на Галя, веднъж ги покани на рождения си ден. Галя искрено я обичаше, уважаваше и… съжаляваше. С Лариса Николаевна младата жена имаше наистина близки, роднински отношения. Галя отдавна бе забелязала, че чантата, с която свекърва й ходеше на работа, беше напълно изхабена. В подарък Галя й купи нова дамска чанта от естествена кожа. Артьом купи букет цветя за майка си и двамата съпрузи отидоха на гости.

Лариса Николаевна искрено се зарадва на подаръка, но Анфиса Петровна презрително сви устни.

– Колко струва този ридикюл? Сигурно няколко хиляди?

Галя не каза цената на чантата – сметна, че това не е уместно.— Такива пари, Лариска, те за теб харчат — възмути се Анфиса Петровна. — Можеше да минеш и без подарък! Цветя! Абсолютно излишен разход на пари! Само след три дни ще увяхнат и ще отидат на боклука. Защо ги купихте? Артьом, внуче, трябва да можеш да управляваш парите. Виждам, че съпругата ти изобщо не умее да спестява! Това е лошо, цял живот ще работиш за нейните капризи!

Галя се ядоса, но замълча, защото не искаше да разваля празника на свекърва си. По време на празничната трапеза разговорът, както винаги, стигна до спестяванията. Анфиса Петровна от няколко месеца се опитваше да разбере какво е направила Галя с парите, които са им поднесли като сватбен подарък.

— Галина, още не си ми отговорила на въпроса. Артьом ми спомена, че сте получили доста прилична сума като подарък. Къде са тези пари? Да не си ги скрила от моя внук? Не виждам никакви нови придобивки у вас! Нито автомобил, нито промени в обзавеждането. Парите къде са?

— Бабо, стига вече — обърна се Артьом. — Мисли за тези пари, че вече ги няма, с Галя ги похарчихме. Има ли значение за какво?

— По-добре щяхте да ги запазите — нацупи се Анфиса Петровна, — за черни дни! Изобщо не ви разбирам как живеете без спестявания? Не дай си Боже нещо да се случи, а вие без пари! Галя е пълна безхаберница, Артьом, ти трябва да вземеш семейния бюджет в свои ръце! Ако се боиш, че ще ги похарчиш, носи ги на мен. Знаеш, че никога не купувам нищо излишно! Парите ти при мен ще са в безопасност и непокътнати!

***

Единствената страст на Анфиса Петровна бяха бурканите. Всяка година през септември пенсионерката се занимаваше с консервиране. Семейството нямаше собствена градина, заради което плодове, зеленчуци и ягоди се купуваха от пазара – за това Анфиса Петровна не жалеше пари. Килерът в апартамента на родителите на Артьом беше пълен догоре с тези буркани. Консервите обаче никой не ядеше, защото Анфиса Петровна откровено не умееше да готви добре. Имаше и още една нервираща Галя привичка на пенсионерката – през ноември тя молеше съседа да ѝ помогне и изпращаше 30–40 буркана с компоти, салати и консерви на внука.

— Галка, на теб не може да се разчита — казваше Анфиса Петровна, докато гледаше как Артьом и съседът пренасят нещастните буркани на балкона. — Внукът ми живее с теб вече почти година, а не само че не е напълнял, но и е отслабнал! Гледай го: кокалите му се показват като на някой слаб добитък, а под очите му са съсухрени! Изобщо не се грижиш за него! Добре, че Артьомушка има баба! Ето, давам бурканчетата си за любимия си внук! Да има какво да си похапва през зимата.

Галя обосновано възразяваше:

— Анфиса Петровна, капачките ръждясали тука! Колко години са стояли тези буркани във вашия килер? Не може да се ядат, сигурно вече са развалени!

— Развалена си ти! — ядоса се бабата. — Консервите не се развалят изобщо. Храната е във вакуум, там дори бактерии няма! Хапвайте си спокойно. И всъщност, Галка, можеше да ми благодариш, все пак го правя за вас! А ти и носа си въртиш.

От любопитство Галя отвори един буркан със салата и веднага кухнята се напълни с отвратителна кисела миризма.

— Казах ти! — разяри се Галя. — Това всичко трябва да се изхвърли, Артьом! Защо тези 40 буркана безсмислено заемат мястото на балкона? Давай да ги изнесем на боклука!

— Какво говориш, не може така — изплаши се Артьом. — Бабата иска да ѝ върнем бурканите, тя брои всеки един! Бабата има невероятна памет, дала 40, до ранна пролет иска да получи обратно 40 празни буркана. Все пак трябва да затваря сладко!

Галя намери начин да се отърве от консервите. Всеки ден отваряше по един буркан и изхвърляше съдържанието му в тоалетната. За да не запуши канализацията, не утилизираше повече от една консерва на ден. След седмица, когато се канеха да отидат у родителите на Артьом, Галя взе със себе си и празната стъклена тара.

— Ще ги върна — обясни тя на съпруга си. — Защо да стоят безсмислено на балкона тези буркани?Анфиса Петровна веднага усети, че нещо не е наред.

— Искаш да кажеш, че сте изяли три буркана с салата и четири буркана със сладко за седем дни? Галя, правиш ме на глупачка ли? Това е невъзможно! Да не би да изхвърляш храната?

— Какво говорите, Анфиса Петровна, — Галина завъртя очи, — разбира се, че не! Наистина го изядохме всичко. Много е вкусно, човек просто не може да се спре!

Анфиса Петровна реши да провери снаха си — на следващия ден пенсионерката се обади на Галина и поиска снимков отчет.

— Покажи ми какво сте отворили и колко сте изяли!

Галя, като чу такова искане за първи път, дори не знаеше какво да отговори веднага.

— Анфиса Петровна, искате да снимам хладилника ли? Не мислите ли, че претенциите ви приличат на подигравка? Нямам ли по-важни неща за вършене според вас?

— Галина, прави каквото ти се казва, — нареди Анфиса Петровна, — снимките прати на Лариска, тя ще ми ги покаже. Хайде, шавай, чакам!

Естествено, Галина не изпрати нищо. Младата жена бе уморена от издънките на бабата на съпруга си. Артьом бездействаше, а доведената до ръба Галя просто събра вещите му и му нареди да напусне дома ѝ.

— Върни се едва когато разрешиш проблема с твоята любима баба, — изпровождайки объркания Артьом, заяви Галя, — честно, вече не издържам. Тя не ми дава мира, всеки ден измисля нови глупости. Сега баба ти иска да ѝ пращам снимки на бурканите. Искала снимков отчет, Артьом! А утре какво ще поиска? Да ѝ снимам видео как ядем тази развалена гадост ли? Не, не мога повече. Когато Анфиса Петровна ми обещае лично, че никога повече няма да се меси в нашия живот, тогава може би ще ти простя.

Галя не знаеше какво точно направи Артьом, но две седмици след последната им среща Анфиса Петровна все пак ѝ се обади и сухо заяви:

— Няма повече да те закачам, обещавам. Позволи на Артьом да се върне, той много се тревожи.

Артьом и Галя отново заживяха заедно и без постоянната намеса на Анфиса Петровна бракът им процъфтява. Със свекървата и свекъра Галя продължава да поддържа отношения, но само на своята територия — кани родителите на Артьом у дома. С Анфиса Петровна обаче жената избягва да се засича. Общуването с бабата на мъжа ѝ ѝ струва твърде много.

Дереккөз