– Светле, просто не можеш да си представиш колко ми липсваше! – Виктор се втурна в антрето като ураган, затваряйки вратата с такъв трясък, че стъклото на гардероба иззвънтя. Той шумно остави куфара до вратата и, без дори да свали обувките си, се втурна да прегръща жена си.
– А ти защо си толкова весел? – изненада се Светлана, правейки крачка назад, за да не си изцапа домашните чехли от мокрите му ботуши.
– Ами, Нова година дойде! Всичко е чудесно, всичко е супер! – бодро докладва Виктор, сияещ като нова монета.
Светлана присви очи. Тя познаваше добре съпруга си. След полети той обикновено изглеждаше изтощен като изстискан лимон, а днес – сякаш се е върнал от плажа. Румен, доволен, с блеснали очи и широка усмивка.
– Виктор, след полетите си обикновено едва се влачиш, а сега сякаш си бил на курорт. Признай си, какво става?
– А, нищо особено! – Виктор махна с ръка и започна да развързва връзките си, правейки се, че въпросът е приключен. – Пътниците бяха спокойни, екипажът – точен като часовник, полетите – навреме. Какво повече да искам?
Но Светлана не беше Светлана, ако се хващаше на този номер. Тя вече знаеше: колкото по-широка е усмивката на мъжа ѝ, толкова повече крие нещо.
– А защо се туткаш с куфара? Обикновено го отваряш веднага и казваш: „Разопаковай, изпери, Светле!“ – отбеляза тя с усмивка.
– Ами… Уморен съм, сигурно – измърмори Виктор и тутакси грабна куфара, като с необичайна пъргавина го занесе в спалнята.
Светлана го изпрати с поглед, опитвайки се да отгатне какво крие. Подарък? Нещо е купил? Или, не дай си боже, е забравил униформата си някъде?
В кухнята чайникът завря, и докато Виктор разопаковаше багажа си, Светлана подреди масата. Нямаше търпение да продължи разпита, но мъжът ѝ явно се опитваше да печели време.
– Та как отпразнувахте Нова година? – непринудено започна Светлана, слагайки чаша чай пред Виктор.
– Както обикновено. В хотела, както винаги – отговори той кратко, избягвайки да срещне погледа ѝ.
– А какъв хотел беше? Добре ли ви хранеха? – Светлана се преструваше, че задава случайни въпроси, но погледът ѝ издаваше обратното.– Храниха ви нормално – измърмори Виктор и веднага, за да прекрати въпросите, пъхна в устата си парче пай.
Светлана замълча, но само защото реши да си даде време да обмисли информацията. Виктор се държеше твърде странно.
– Лъжеш ме – каза тя най-накрая, спокойно, но твърдо.
– Айде стига, Свете. Какви ги измисляш? – Виктор изсили усмивка и побърза да смени темата. – Не ми е нищо, просто съм в чудесно настроение. Нали са празници.
Светлана разбра, че с въпроси няма да постигне нищо. Добре, щом не иска да разказва, ще го разследва сама. Разговор със Зинаида, съпругата на втория пилот, може да осветли някои нещица.
А Виктор, докато допиваше чая си, усети, че изненадата, която е подготвил, може неочаквано да се превърне в семеен скандал.
***
Светлана вече беше сигурна, че е безсмислено да чака Виктор да й се открие. Беше майстор в отклоняването на отговори, особено когато замисляше нещо. Но тя усещаше, че не е само заради доброто му настроение. Криеше нещо.
И точно тогава й потръгна – обади се Зинаида, съпругата на втория пилот. Тя беше разговорчива жена, а Светлана винаги знаеше как да я предразположи.
– Светле, честита Нова година! – радостно възкликна Зинаида, щом Светлана вдигна.
– И на теб, Зина! Как си прекарвате празниците? – Светлана се стараеше да звучи спокойно, без да издава истинските си намерения.
– Ами… При нас е тихо, вкъщи сме с децата. А вие как сте? Виктор върна ли се? – попита Зинаида с жив интерес.
– Върна се – подхвана Светлана предпазливо. – Такъв доволен, а не мога да разбера защо. Знаеш ли ти какво ставаше при тях на работа по празниците?
– Ой, Светле, разбира се! Те са били в Сочи на купона. Моят Витя разказа, че вечерята е била просто разкош. А после лотария – такава смешна история!Светлана нервно се напрегна, съмненията ѝ започнаха да придобиват форма.
– Лотария? – повтори тя, опитвайки се да прикрие прекомерния си интерес. – И какво там се разиграваше?
– Ох, не знам всички детайли. Моят Витя само каза, че твоят Виктор спечелил главната награда, и изглежда, че е нещо сериозно. Всички от екипажа се смяха, но Виктор веднага каза да не казваме нищо на никого – искал да те изненада.
Светлана благодари на Зинаида за информацията, но любопитството ѝ вече се превърна в натрапчива идея. „Какво ли е спечелил? Защо мълчи? И защо всички са се смяли?“
Вечерта, веднага щом Виктор седна да вечеря, Светлана реши да действа директно.
– Викторе, я ми обясни, каква е тази главна награда, която си спечелил там? Зинаида каза, че си изненадал всички. Защо мълчиш? Да не би тайно да искаш да я запазиш за себе си?
Виктор се задави. Поставяйки чашата си на масата, той се направи на изненадан:
– Зинаида ти е казала? Ех, каква бъбривка… Е, исках да бъде изненада, Свете. Щях да изчакам до Стария Нова година.
– Никакво „чакам“ – прекъсна го Светлана, скръствайки ръце на кръста. – Покажи ми веднага!
Виктор осъзна, че няма накъде да отстъпи. Планът му за изненада очевидно се бе провалил. Тежко въздъхна, стана от масата и се запъти към спалнята.
Светлана го следеше с поглед, готова да чуе всякакви обяснения. „Ако е спечелил нещо сериозно и е искал да го скрие, за да го запази за себе си, нека опита да ми го обясни“, мислеше си тя.
След няколко минути Виктор се върна с голяма кутия, вързана с ярка панделка.
– Ето ти, – измърмори той, оставяйки я на масата. – Отваряй, щом изненадата вече е провалена.
Светлана тържествено свали панделката, отвори кутията и… застина за няколко секунди. А после се разсмя толкова силно, че едва не падна от стола.– Е, ти даваш всичко от себе си! Това ли е твоят сериозен първи награден предмет? – каза тя през смях, докато вадеше първия предмет от кутията…
***
Светлана, все още смеейки се, извади от кутията престилка с надпис с големи букви: „Готвя, докато мъжът ми командва небето!“. Завъртя я в ръцете си, прочете отново текста и отново избухна в смях.
– Това какъв шедьовър е? – попита тя, бършейки сълзите си от смях. – Наистина ли мислеше, че ще ходя с това?
Виктор стоеше наблизо, кръстосал ръце на гърдите си, и притеснено се усмихваше.
– Светле, това още не е всичко. Я, виж нататък.
Светлана посегна към кутията и извади чаша. На нея беше изобразен самолет и се четеше надписът: „Главната на земята“.
– Значи, предлагаш ми да пия кафето си сутрин и да мисля какъв късмет имам, че съм жена на пилот? – шеговито подхвърли тя, но по всичко личеше, че й е смешно.
– Ами, нали е точно така, – опита да се оправдае Виктор, но Светлана вече ровеше в кутията нататък.
Следващото беше бележник. На корицата му пишеше: „За записки, докато мъжът ми закъснява с полета“. До текста беше нарисувана тъжна фигурка, седнала на маса с чаша кафе.
– Ето това май ще ми е най-полезно. Ще записвам тук оправданията ти защо закъсняваш! – каза Светлана, все още смеейки се.
После извади мека възглавничка с бродерия: „Жена на пилот: винаги нащрек“. Светлана я прегърна, сякаш проверяваше колко е мека.
– Това пък ще го запазя. Ще стои на дивана, за да знаят гостите ти кой е главният тук.
Виктор се усмихваше, гледайки как жена му се забавлява. Но последният елемент от комплекта беше неговият любим…– А сега вади най-важното – каза той с усмивка.
Светлана извади от кутията малко пластмасово устройство. Оказа се играчка радар с надпис: „За намиране на мъж в зоната на комфорт“.
Тя натисна бутона, радарът изписука, стрелката му се завъртя енергично и спря на думите „В кухнята“.
– Е, Виктор Андреевич, издаде се – заяви Светлана, разтърсвайки радара. – Сега с това устройство ще те търся навсякъде. Особено когато тайно ядеш торта някъде.
Виктор се засмя.
– А сега разбираш ли защо исках да направя изненада? Подаръкът е на шега, но целият екипаж настоя да го взема. Казаха, че със сигурност ще го оцениш.
Светлана, успокоявайки се, още веднъж огледа съдържанието на кутията.
– Какво мога да кажа… Изненадата е успешна. Първо си помислих, че си спечелил нещо сериозно – кола, пари, апартамент… А ти ми донесе комплект за повдигане на настроението. Добре, признавам, че постигна целта си.
– Значи все още мога да те изненадам? – попита Виктор намигвайки.
– Разбира се! Но следващия път ме предупреди, за да се смея веднага, а не да се тревожа половин ден.
***
Светлана си остави престилката и чашата, които станаха любимите ѝ аксесоари в кухнята, а радарът зае почетно място на полицата. Оттам редовно го вадеха по време на семейни събирания за нова вълна смях.
Виктор разбра, че неговите изненади, дори на шега, винаги намират отклик. Но също така си обеща повече да не увърта толкова – нервите на жена му не винаги издържаха на неговите „тайни“. А Светлана, въпреки всички подозрения, се смееше дълго, спомняйки си доволното му лице в деня на завръщането.
