— Какво ще правим сега, Сереженка?! Как ще живеем? — хлипаше Мария Владимировна, гледайки зет си с тъжен поглед.

Той се прехвърляше от крак на крак, чудейки се какво да каже — женските сълзи винаги го поставяха в неловко положение.

— Нищо, някак ще се оправим, — промълви най-накрая мъжът с приглушен глас.

Сереженка — така го наричаше баба му Анна Василевна, която го отглеждаше от десетгодишен, след като родителите му загинаха в катастрофа.

Жената цял живот работеше като готвачка в заводска столова. Не печелеше много, но пък обгръщаше Сергей с цялата си любов и грижа. Отиде си от този свят, когато внукът ѝ беше на 25 години.

Дотогава той, следвайки примера на баба си, беше завършил за готвач и работеше в същата фабрична столова.

Симпатичен, добродушен, но пълничък и мълчалив младеж, Сергей не беше особено популярен сред момичетата. Затова много се изненада, когато към него се приближи новата счетоводителка.

— Здравей! Аз съм Тамара. — обърна се към него момичето. — Виж, какво ще кажеш да отидем на кино? Върти се някаква премиера…

— Аз… не знам…, — измънка Сергей, притеснен.

— Ами, решихме! — не дочака отговор девойката. — Ще те чакам пред киното в девет.

Тя му се усмихна и се запъти към приятелките си, които я чакаха на изхода на завода.

Сергей обаче остана на място, като закован, опитвайки се да проумее какво току-що се случи.

До вечерта не спря да се чуди — да отиде ли на тази неочаквана среща, или пък беше всичко това някаква лоша шега?

Все пак отиде.

— Можеше поне едно цветенце да купиш, — усмихнато го подразни Тамара.

— Ами аз…

— Добре, хайде. Ще ми го дължиш, — каза тя властнически, хвана го за ръката и го поведе към входа на киното.

След този излет на кино Тамара на няколко пъти кани Сергей — ту на кафе, ту на разходка в парка, ту на концерт.

А след месец вече се беше настанила като стопанка в неговия малък двустаен апартамент.

Сергей нямаше нищо против. Тамара му харесваше — само говореше прекалено много, но това беше единственият ѝ недостатък, с който внезапно влюбеният мъж беше готов да се примири.

Още след месец Тамара съобщи на любимия си, че е бременна.

— Е, какво? Ще ме изоставиш или ще се ожениш за мен? — попита тя с леко присвити очи.

— Защо да те изоставя? Какъв е смисълът? — Сергей, както обикновено, не успя да реагира бързо на новината.

— Ами, обикновено така става… Добре тогава. Отиваме да се запознаеш с майка ми, — обяви бъдещата булка. — И недей да се страхуваш!

— Тя е нормална, — добави Тамара, забелязвайки как лицето на бъдещия жених се промени.​Майката на Тамара — 60-годишната Мария Владимировна — се оказа много мила жена, която много приличаше на бабата на Сергей.

​Тя никога не се беше омъжвала и родила дъщеря си на 37 години „за себе си“.

​През целия си живот е работила като медицинска сестра в местната болница, а след пенсиониране продължавала да си докарва доходи в частна клиника.

​Мария Владимировна веднага започна да нарича зет си Сергейчо и „синчето ми“, а той, месец след запознанството им, започна да я нарича „мамо“.

​Като ги гледаше, Тома само се подсмихваше:

​„Добре сте се събрали!“

​След сватбата младите се нанесоха да живеят при тъщата, а апартамента на Сергей дадоха под наем.

​В уреченото време Тамара роди син, когото нарекоха Тимофей. Той растеше спокоен и усмихнат, почти не боледуваше и спеше отлично през нощта.

​Тамара успя да се върне на работа година след раждането му. Всичко вървеше добре, ако не беше започнала да „пили“ съпруга си.

​– Сергей, какво е това? Всички казват, че си страхотен готвач. Защо се вкопчил в столовата на завода? Започни работа в някое кафе – настояваше Тома.

​– Свикнал съм там, удобно ми е. И работното време е добро – мога да прекарвам повече време с Тимофей – отвръщаше Сергей.

​– Да, може на теб да ти е удобно! Ама там плащат трохи! А синът ни също трябва да яде.

​– Тома, престани да измисляш! Никой в нашето семейство не гладува.

​– Да, разбира се! Но аз искам да можем да отидем на море или да си купим кола!

​Сергей се намръщваше и замълчаваше, а жена му си тръгваше от дома, хлопвайки силно вратата.

​Никой не знаеше къде изчезваше. Връщаше се доволна и за известно време спираше да настоява съпругът ѝ да сменя работата.

​Може би единствено Мария Владимировна разбираше какво се случва, но мълчеше. Тя много харесваше зет си и не искаше младоженците да се разведат.

​Но след три години това все пак се случи.

​– Оставям те – заяви Тамара на съпруга си. – Намерих мъж, който ще осигури на мен и Тимофей добро бъдеще.

​– Тома, какво говориш? Какво е това? – удиви се Сергей.

​– Защо ме гледаш така? Нали те молех да си намериш нормална работа?

​Молех те! И какво ми каза?

​Е, сега живей сам, щом не можеш да осигуриш семейството си!

​– А Тимофей…?

​– Какво Тимофей? – сви рамене съпругата. – Разбира се, че ще остане с мен. И между другото, с него и с бъдещия ми съпруг Вадим ще се преместим в друг град.Така че, моля те — не възпрепятствай на развода.

Същия ден Тома съобщи новината и на майка си. Тя се опита да я разубеди, да я накара да се вразуми и да не разрушава семейството, но Тамара беше категорична в решението си.

След този разговор Мария Владимировна се наложи да извика бърза помощ, а когато след няколко дни се върна у дома, дъщеря ѝ и внукът ѝ вече ги нямаше там.

Тогава тъщата се разплака и започна да пита какво ще правят с Сергей, а той я успокояваше, колкото можеше.

Месец по-късно разводът беше финализиран, а Тамара, заедно със сина си и Вадим – който, както се оказа, бил в командировка в този град – заминаха за неговия роден град, на хиляда километра оттук.

Сергей най-много страдаше от раздялата с сина си, но се държеше, защото трябваше да подкрепя и тъщата си.

Той се върна в своя апартамент, обаждаше ѝ се поне веднъж на ден и редовно минаваше, за да ѝ помогне или просто да поговори с нея.

— Сережа, толкова ти провървя на моята дъщеря, а тя сама си съсипа щастието — ронеше сълзи жената. — Ти си толкова добър. Не знам как бих се справила без теб.

— Моля ви, мамо! И аз ви обичам, а да помогна изобщо не ми е трудно — смущаваше се Сергей.

— Ако с нещо мога да ти бъда от полза, само кажи — настояваше тъщата. — Ще направя всичко за теб.

Сергей винаги отказваше помощ, но година след развода между тях стана един разговор.

— Сине, нещо не изглеждаш добре. Замислен си, тъжен. Случило ли се е нещо? — Мария Владимировна го погледна загрижено, когато той за пореден път дойде да поправи нещо.

— Няма, нищо… Просто размишлявам — смути се Сергей.

— За какво? Сподели. Може би мога да ти помогна.

— Но тук няма как да помогнете…

— Кажи.

— Появи се един стар съученик. Юра. В училище не чак да бяхме близки, но се познавахме и разбирахме.

Та той сега отваря ресторант в нашия град и ме кани за главен готвач.

— Това е чудесно!

— Да, но има една подробност. Мога да стана съдружник, ако инвестирам в отварянето на заведението. Така ще бъде по-сигурно — никой няма да може просто така да ме уволни. Обаче откъде да взема пари…?

— И много ли ти трябват?

— Поне триста хиляди… Сто имам, но повече няма от къде да взема — не искам и кредит да тегля.

— Какво говориш?! — махна с ръце тъщата. — В никакъв случай не тегли кредит! Аз ще ти дам парите. Ще ми ги върнеш, когато можеш.

Аз малко съм спестила, исках да пратя малкия Тимофей с майка му на море, но щом положението е такова…

— Но моля ви, мамо, няма да ги взема! Още повече че тези пари са били за сина ми!​​— Нищо. Нали скоро ще започнеш да печелиш добре – сам ще можеш да покриваш всички разходи за Тимофей, – твърдо приключи разговора Мария Владимировна.​​

​​Така и направиха.​​

​​На Сергей и Юра никак не им беше лесно, но ресторанта го отвориха. Освен това, той бързо се превърна в едно от най-популярните заведения в града.​​

​​Немалка заслуга в това имаше и кулинарното майсторство на Сергей. Много хора идваха там само за да опитат ястия, приготвени лично от него.​​

​​Мъжът изплати дълга си към тъщата, а след това убеди бившата си съпруга да пусне Тимофей с него на море.​​

​​Разбира се, Мария Владимировна също отиде. Прекараха тримата прекрасно.​​

​​— Не искам да се връщам вкъщи, – тъжно каза седемгодишният Тимофей. – Може ли да остана при теб, татко? Или при теб, бабо?​​

​​— Тимоша, – разтревожи се баба му. – Някой да ти прави нещо лошо там? Кажи ми, внуче, не се страхувай!​​

​​— Не, – засрами се детето. – Просто никой не ми обръща внимание.​​

​​Чичо Вадим има някакви проблеми на работа и той с мама постоянно се карат, а на мен ми казват да си стоя тихо в стаята.​​

​​— Ами, възрастните хора понякога имат проблеми, – меко каза Сергей. – Но мама иска ти да живееш с нея, и това е най-добро за теб.​​

​​Ще пораснеш и сам ще решиш къде да живееш. Но ако някой те притеснява там, ти ми кажи, не се бой.​​

​​— Добре, – наведе глава Тимофей.​​

​​А шест месеца след тази ваканция Тамара изведнъж пристигна в града с Тимофей.​​

​​Сергей и Мария Владимировна ги посрещнаха заедно.​​

​​— Е, добре, че сте и двамата тук, – заяви Тома, като изпрати Тимофей в двора да си поиграе. – Сергей, чувам, че сега добре печелиш?​​

​​Тимоша още разказва как на почивката си му купувал всичко, което си поискал.​​

​​— Може би, – смутено отвърна мъжът, като си размени поглед с тъщата. – Това на какво намеква?​​

​​— На това, че съпругът ми в момента има проблеми с бизнеса и някои финансови затруднения.​​

​​— Нима плащам малка издръжка? Нима не ти пращам пари за други покупки при първа молба?​​

​​— Пращаш! Но въпреки това. На Тимофей му трябва мъжко възпитание, а Вадим сега няма време за това.​​

​​Общо взето, искам синът да поживее при теб. Трябва да тръгва в първи клас – изисква се специално внимание.​​

​​Сергей и Мария Владимировна не можеха да повярват на ушите си. За това дори не бяха мечтали.​​

​​В един глас увериха Тамара, че с радост ще отгледат Тимофей.​​

​​— Не се притеснявай, мама скоро ще се върне, – каза Сергей на сина си след заминаването на Тома.​​— Няма да се върне – сериозно каза Тимофей. – Чух, как чичо Вадим каза на мама, че му е омръзнало да ме храни и да търпи чуждо дете в дома си.

Мама е решила, че без мен ще им е по-добре.

— Сигурно нещо не си разбрал правилно, сине. Всичко ще бъде наред.

Сергей и Мария Владимировна решиха, че ще е по-удобно, ако всички заживеят заедно.

Наложи им се да положат доста усилия, но след като продадоха двата си апартамента и използваха спестяванията си, успяха да купят просторен дом близо до училището, където Тимофей започна да учи.

Цяла година тримата бяха щастливи. Тимофей, дори и да тъгуваше за майка си, не го показваше. А после тя самата отново се появи на прага.

— Добре сте се уредили – оцени тя с поглед апартамента. – А къде е моят дял?

— Какъв дял? – изуми се майката. – Ти към нашите с Сергей бивши апартаменти нямаш никакво отношение.

Ти дори си регистрирана при новия си съпруг, когото, да напомня, предпочете пред сина си и прекрасния си първи мъж.

— Добре, за това още ще разберем. Но като майка имам право да живея сина си в този апартамент – заяви Тамара. – Къде е неговата стая?

Зетят и тъщата бяха толкова шокирани от това изявление, че веднага не намериха какво да възразят.

— А защо не си с мъжа си? – най-накрая попита майката.

— Разделихме се – махна с ръка Тома. – Бизнеса загуби. За какво ми е беден мъж?

Тамара се настани при тях. Дори не се опита да търси работа, преструваше се, че се грижи за сина си, но Тимофей не особено охотно разговаряше с нея.

А половин година по-късно жената внезапно стана много нервна и веднъж удари сина си, който според нея, не се справял достатъчно успешно с домашните си задачи.

— Да не си полудяла?! – кресна винаги спокойният Сергей на жена си. – Какво си мислиш, че правиш?!

— Не се бъркай! Това е моят син – както искам, така го възпитавам! – процеди Тома.

— И мой също! И да не си посмяла да вдигаш ръка върху Тимофей и да командваш в моя дом!

— Да вървите по дяволите всички! Писна ми! Всички сте толкова правилни, умилени – татковци, бабчета, Тимошечки! Отвратително е да гледам!

— Тогава не гледай – влезе в стаята на внука бабата. – Ето го бог, а ето го и прага.

— С удоволствие – Тамара започна да събира вещите си под мълчанието на възрастните и подсмърчането на сина си. – Вадим ме повика обратно, нещата му се оправят. Така че, наслаждавайте се тук без мен.

След това Тамара престана да се появява в дома на бившия си съпруг и майка си. Веднъж на половин година идва да види сина си и прекарва с него няколко дни, като отседнала в хотел.

Да се говори за това да го вземе при себе си завинаги, дори не повдига въпрос. Явно любимият Вадим все още не е съгласен с чуждо дете.

Автор: Светлана Мозгалева

Дереккөз