— Днес оставаш вкъщи, — равнодушно каза Андрей, обличайки най-добрия си костюм. — Не искам да се излагам с теб на фирменото парти.

Люда мълчаливо подготвяше съпруга си, кимайки с глава.

— Такси извиках, — тя го погледна с кучешка преданост на прага. — Ще си повикаш обратно сам, нали?

Ключовете ще извадим от ключалката, така че не се притеснявай, няма да те притесняваме.

Андрей погледна съпругата си отвисоко, махна с ръка на децата и излезе.

— Людке, добре ли си? Как можа да пуснеш мъжа си сам?! — сестра ѝ, Лера, която беше дошла на гости за седмица, веднага изрази неодобрението си към поведението на зетя.

— На фирменото парти, а защо питаш? — Люда не можеше да разбере какво толкова.

— Не знаеш ли какво става по тези партита?

— Нищо особено. И миналата година сам ходи.

— Ясно, — проточи Лера. — А често ли той така ходи сам?

— Постоянно. Имаме деца, някой трябва да остане с тях. Той работи цяла година, заслужава да се разтовари с колегите си.

— А ти какво заслужаваш? Да стоиш вкъщи пред телевизора и да си лягаш в десет?

— Е, не точно в десет, — засмя се Люда. — В десет слагам децата да спят, после чистя, вземам душ, обикновено към дванайсет вече си лягам.

— Не в това е въпросът! Трябва да ходиш с него!

— Ох, за какво? На мен ми е добре и вкъщи.

— За да не си намери някоя друга.

И като цяло, твоят Андрей си е уредил живота повече от добре. Работи от осем до пет, графикът му е съвсем лек.

Прибира се вкъщи, а ти пък му разстилаш червен килим.

Лера още от първия ден искаше да изкаже мнението си, но нямаше повод.

— Андрюша, да ти разредя чая?

— Андрюша, колко захар?

— Андрюша, любимата ти супа!

— Андрюша, ваната е пълна, можеш да влизаш, както обичаш – с пяна. — подражаваше сестра ѝ. — Ти съпруга ли си, или прислуга?

— Ама какво толкова правя? Грижа се за съпруга си, нормално е. Ще се омъжиш и ще разбереш.

— Нищо подобно, сестричке. Никога няма да се омъжа, стига ми твоят пример.

И знаеш ли какво, според мен и ти заслужаваш отдих. Обличай се, аз ще остана с децата.

— На Андрей може и да не му хареса…- Престани да мислиш за него, хайде-хайде, приготвяй се.

Люда все още се колебаеше, но Лера я побутваше. Даде ѝ да облече своята рокля, помогна ѝ с грима, оформи косата ѝ.

– Знаеш ли къде да отидеш?

– Разбира се, нали аз поръчах такси за съпруга ми.

– Добре, тогава. Поръчай си и ти. Отпочини си хубаво, — каза сестра за довиждане и махна с ръка.

Люда пристигна пред ресторанта, където се провеждаше корпоративът. На входа я спряха.

– Госпожо, къде мислите да влизате? Тук има корпоратив, написано е с големи букви.

– Видях. Съпругът ми е вътре. С него съм.

– Как е фамилията му?

– Андрей Николаев.

– Николаев е тук, но… Една минута, моля.

Жената, която стоеше на входа на залата, изчезна за момент. Върна се след няколко минути.

– Николаев каза, че няма съпруга. Измислете нещо по-достоверно.

– Как така няма? Повикайте го, той сам ще обясни.

– Той вече обясни. Госпожо, не ни губете времето, моля.

Люда тъжно погледна жената. Тя, сякаш разбирайки я, сви рамене и се обърна, губейки всякакъв интерес.

Хора влизаха и излизаха, получаваха гривни, които им осигуряваха безпроблемен достъп. А Люда просто стоеше там.

Срамуваше се да се върне у дома и да каже на сестра си, че мъжът ѝ се е отрекъл от нея.

Жената тръгна бавно по пътя. За да не стои там пред входа и да не привлича вниманието, Люда пое пеша към дома. Така можеше да убие повече време.

– Людка, защо се върна толкова рано? И трезва… — сестра ѝ още не беше заспала, когато тя се прибра.

– Лерка, донесох вино. Да поседим?

Сестрите се настаниха в кухнята. Люда мълчаливо пиеше чаша след чаша, а Лера я питаше какво се е случило, но тя мълчеше.

– Людка, или разкажи, или ще си лягам.

– Какво да разказвам? — Люда сведе поглед. — Не ме пуснаха на корпоратива.

– Как така не са те пуснали? Трябваше да се обадиш на Андрей, да му кажеш.

– Обадих се, не отговори. А тези на входа казаха, че той е съобщил, че няма съпруга.

Люда се разплака. Чак сега си позволи да покаже чувствата си.— Аз винаги съм правила всичко за него, стараех се. А той…

— Никога не ме взема със себе си… И никъде…

— А сега излиза, че се срамува от мен… Че съм грозна… Че сигурно съм дебела…

— И трябва да живее с мен…

Лера беше потресена от разсъжденията на сестра си.

— Трябва да живее с теб? Сестро, съвземи се, кога стана такава?

— Трябва да бягаш надалеч и възможно най-бързо!

Люда искаше да отговори, но не успя. Вратата в антрето се хлопна и жената побърза да посрещне мъжа си.

— Къде беше? — гласът на Андрей звучеше грубо.

Лера дори се готвеше и тя да се намеси и да защити по-голямата си сестра, но й стана неприятно, когато чу гласа на Люда.

— Не ти ли харесва как изглеждам? За теб се стараех.

— Уморен ли си? Ела, ще ти помогна…

— Не ме закачай. Сам ще се оправя. — Той отблъсна жена си, а тя се скри в спалнята.

На следващия ден Лера се обърна към сестра си.

— Защо го търпиш? Събирай си нещата, напусни го и подай молба за развод.

— И къде да отида? — Люда горчиво се усмихна. — Мислила съм за това… Кому съм нужна с две деца? Кой ще ме приеме и ще ме гледа?

— Люда, нормална ли си изобщо?

— Нормална съм, повярвай, но нямам избор.

— Мислиш ли, че нищо не разбирам?

— Но защо се унижаваш така пред него?

— Иначе няма да ми даде пари. А аз не мога без пари. Трябва да обличам и храня децата, да ги водя по кръжоци.

— Знаеш ли колко е всичко скъпо?

— А за издръжки не си ли чувала?

— Ще донесе документ с минимална заплата и с какво ще живеем тогава?

— Все пак трябва да има някакво решение…

— Нямам избор, докато децата не пораснат и не започна работа — обобщи Люда.

Минаха няколко месеца. Отношенията в семейството само се влошаваха още повече.Андрей можеше изобщо да не се прибере у дома, или пък да накрещи, ако нещо не му харесваше.

На гости отново дойде Лера, чу виковете, ядоса се.

— Стига! — Лера застана пред сестра си. — Смяташ ли, че ако ти е родила деца, имаш право да ѝ крещиш?

— Аз я издържам. И, между другото, ти си в моя апартамент!

— И какво от това? Какво ще направиш? Ще ме изгониш?

— Лесно! — Андрей хвана Лера малко над лакътя и я избута навън от апартамента, после се обърна към Люда и изкрещя:

— Ще кажеш ли нещо против, ще се окажеш като нея навън!

Люда замълча, просто остави чантата на Лера до вратата, когато той се прибра в спалнята, и тихо каза:

— Извини.

Сестра си тръгна и повече не дойде, беше обидена.

— Опаковай ми багажа, — каза съпругът. — С колектива отиваме сред природата за няколко дни.

— И ние искаме! — Люда беше ядосана на мъжа си и сега просто искаше да му направи напук.

— Да не ти е минало през ума какво искате вие, — недоволно отвърна той. — Опаковай багажа и гледай да не забравиш нищо!

Люда разбра, че споровете са безсмислени, но този път реши просто да не се предава така лесно.

Приготви своите неща, тези на мъжа си и на децата. Остави всичко до входа, облече децата.

— Готови сме, можем да тръгваме! — каза тя на висок глас.

Съпругът излезе от спалнята и замръзна на място.

— Вие накъде?

— С теб! — Люда се усмихна широко. — И ние искаме да идем на природа, и ние искаме почивка!

— Вече казах, преобличайте се, няма да ви взема!

— Тогава ще идем отделно, — каза Люда.

— А откъде ще вземеш пари? — изсмя се мъжът. — Знайш ли, бързо ще ти отрежа всичко, ще останеш без стотинка!

— Няма да се излагам с вас, дори ме е срам да ви показвам пред колегите.

Андрей взе раницата си и излезе, тряскайки силно вратата. Люда погледна децата, които стояха тъжни.

— Ще отидем, — каза им тя.

Този път ще отидат, дори и ако той не иска да ги вземе със себе си.

Люда извика такси, пари имаше. Просто никога не беше казвала на съпруга си за тях. Жената беше много пестелива и винаги отделяше настрани.На коя база е заминал мъжът й, Люда също знаеше.

Пристигнаха чак след тридесет минути. За щастие, на мястото нямаше охрана и те успяха безпрепятствено да влязат на територията.

— Какво правите тук? — Андрей беше разгневен, когато видя цялото си семейство.

— Дойдохме при теб — каза високо Люда, около тях бяха колегите, така че мъжът й нямаше как да предизвика скандал.

— Андрюха, женен ли си бе?

— Чакай, видях я на фирменото събитие…

Наоколо веднага се събра тълпа и започнаха да обсъждат.

Някой предлагаше помощ, друг съчувстваше, трети се запознаваше.

Само Андрей стоеше червен като домат и не помръдваше от мястото си.

— Андрюша, а това коя е? — една привлекателна млада жена излезе от тълпата и го погледна внимателно.

— Ние сме неговото семейство — Люда не мълчеше.

Тя отдавна се досещаше, че мъжът й има някого.

— Семейство? Но ти каза…

— Да, вече не живеем заедно — оправдаваше се Андрей.

— Живеем. И ти събрах багажа — настоя Люда. — Но след този момент семейство нямаш, и няма да имаш.

Люда се обърна и заедно с децата тръгна обратно към изхода.

Пак извика такси и се върна у дома.

Събра вещите на децата и замина в кризисен център, който се съгласи да я приеме.

Андрей се появи след седмица и молеше да се върне.

От работа го бяха уволнили и от него не остана нищо освен дългове.

Оказа се, че онази жена е племенница на шефа и е допринесла за уволнението му.

Но Люда отказа да се върне при него. Предстоеше й да започне всичко отначало, по друг начин. Щяха да й помогнат, и тя щеше да изгради нов, нормален живот.

А сестра й, която някога бе прогонена от Андрей, щеше да я подкрепи.

Автор: Анна Субботина

Дереккөз